Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                               Година 20.12.2021                        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На тридесети ноември                                        Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

Секретар Ж. Димитрова

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4630 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД .

Ищецът „АЛБА ВТ“ ЕООД, гр. Велико Търново твърди, че в първата половина на месец септември 2019 г. между него и ответника бил сключен договор, по силата на който ответникът, като възложител,  възложил, а ищецът, като изпълнител, приел да извърши изработка, доставка и монтаж на система алуминиева композитна обшивка (покривни и фасадни облицовки/обшивки) на обект магазин в гр. София, кв. „Хиподрума“, бл. 24 (откъм бул. „...“), собственост на ответника, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 8900 лв. без ДДС. Съгласно чл. 3.1. от договора до 3 дни след подписването му ответникът следвало да плати 30 % от цената - 2700 лв. без ДДС; до 3 дни след подписване на приемо-предавателен протокол за доставени материали в обекта - 40 % от цената на доставените материали по единични цени; до 5 календарни дни след приключване на работата на изпълнителя и подписване на констативен акт образец 19 - да направи окончателно плащане. В чл. 3.1 от договора било уговорено още, че възложителят заплаща на изпълнителя извършените строително-монтажни работи до крайната стойност на договора, приспадайки извършените до момента плащания, като крайната стойност ще се промени (т.е. може да надвишава 8900 лв. без ДДС) и ще включва стойността на допълнително извършените работи по договора. При необходимост от извършване на допълнителни работи страните уговорили, че те ще се извършват срещу отделно заплащане, като в този случай срокът за изпълнение на договора можел да се удължи със съответното време, ако е нужно. Изпълнителят се задължил да изпълни СМР качествено и в срок, а възложителят - да му изплати уговорената цена в сроковете и по начина, предвидени в договора. Уговорено било още, че изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка лошо извършените и неприетите от възложителя СМР, които са установени чрез двустранно подписани протоколи (чл. 5.3 от договора), съответно, че възложителят има право да изисква от изпълнителя такова отстраняване (чл. 6.8 от договора). На задълженията на изпълнителя, освен задължението за плащане на възнаграждение за изработеното, съответствали и други задължения на възложителя - да предостави на изпълнителя пълен комплект техническа документация за строителния обект (чл. 6.2 от договора); да заплати стойността на издадената от изпълнителя данъчна фактура в срок от 5 календарни дни (чл. 6.4 от договора); да поддържа връзка с изпълнителя и да се съобразява с изискванията и указанията му относно качественото и точно изпълнение на работата (чл. 6.5 от договора); да осигури на изпълнителя достъп до обекта и безпрепятствено изпълнение на задълженията му след подписване на договора (чл. 6.7 от договора). Какво се е включвало в цената от 8900 лв. без ДДС по договора можело да се установи от саморъчно написаната от ищеца оферта към ответника. Голяма част от комуникацията между управителя на ищеца и възложителя се осъществявала по телефон, на живо или по Viber. З.Г. платил първоначално на ищеца 2700 лв. при сключването на договора, а след това на 01.10.2019 г. му платил още 3500 лв., за което ищецът съставил приходни касови ордери при получаване на сумите, а впоследствие - и фактури. Договорът бил подписан от Г., без той да посочи в него кой е възложителят - той или притежаваното и управлявано от него дружество „Фи Дизайн“ ЕООД, ЕИК: *********. Ищецът, регистриран по ЗДДС, издал фактури за направените плащания на името на притежаваното и управлявано от Г. дружество „Фи дизайн“ ЕООД, защото предположил, че вероятно Г. участва чрез него в договора. Фактура № 294/03.09.2019 г. била издадена за първата платена на ищеца сума от Г. - 2700 лв. с ДДС, а фактура № 304/22.10.2019 г. - за втората платена от Г. сума на ищеца в размер на 3500 лв. с ДДС. Твърди, че изпратил и двете фактури на Г., който питал защо са с ДДС и ищецът му обяснил, че цените в договора са без ДДС, но той е регистрирано и задължено лице по ЗДДС и затова следвало да начислява ДДС върху тези суми. Едва при подписването на протокол по договора от двете страни на 10.12.2019 г. ищецът разбрал със сигурност, че възложител по него е З.Г. като физическо лице, а не притежаваното и управлявано от него дружество. Затова с кредитни известия № 325/03.01.2020 г. и № 327/03.01.2020 г. той „анулирал“ двете издадени фактури на името на „Фи Дизайн“ ЕООД и на същата дата издал нови фактури за платените от З.Г. суми от 2700 лв. и 3500 лв. Фактурите били издадени на З.Г. като физическо лице — съответно № 326/03.01.2020 г. за 2700 лв. с ДДС и № 328/03.01.2020 г. за 3500 лв. с ДДС. Ищецът и неговите работници започнали работа на обекта в срока, предвиден в договора, и изпълнили по-голямата част от работата, която им била възложена, преди отношенията между страните да бъдат разтрогнати от възложителя. В процеса на работа заданието от страна на възложителя се изменяло устно, като се променяли както възложените дейности, така и количествата, свързани с тях, включително видовете и количеството на материалите. Това довело и до удължаване на срока за изпълнение на работата на ищеца. Същевременно възложителят отказвал да подписва каквито и да било документи, свързани с изпълнението по договора, включително за доставени на обекта материали. Независимо от това, ищецът и неговите работници доставяли материалите на обекта и изпълнявали договорените СМР, за да могат да направят възложените им по договора покривни и фасадни обшивки/облицовки на обекта на възложителя. Притеснен от това, че възложителят не иска да подписва каквото и да било, на 14.11.2019г. ищецът изпратил до него с куриер по „Еконт“ чрез адреса на притежаваното и управлявано от ответника дружество „Фи дизайн“ ЕООД в гр. София, писмо, с което го информирал, че всички материали за изпълнение на договора, включително за допълнително възложените СМР, били доставени на обекта и го помолил в срок от 5 календарни дни от получаване на писмото да потвърди датата за подписване на протокол за доставка на материали и готовност от негова страна за затваряне на кабели с допълнителни количества обшивки (паралелно с ищеца на обекта работел и електротехник, който не бил част от екипа на ищеца, а отделно нает от възложителя). В писмо изх. № 13113/20.11.2019 г. от „Еконт Експрес“ ООД информирали ищеца, че пратката му е доставена на получателя З.Г. в офиса на дружеството му, че той я е отворил, но отказал да подпише документите, поради което тя била върната обратно на ищеца. На 10.12.2019 г. била проведена среща между управителя на ищцовото дружество А.Б. и З.Г., по време на която те извършили оглед на изпълнената от ищеца работа по договора и съставили протокол, подписан от двете страни по него. Този протокол потвърждавал, че страна по процесния договор като възложител е З.Г. и в него било прието безспорно (т. 1 от протокола), че Г., в качеството му на възложител, е заплатил на ищеца сумите от 2700 лв. и 3500 лв. като част от първоначално уговореното в договора възнаграждение. В т. 2 от протокола били разписани на ръка само забележките (възраженията) на възложителя по извършената от изпълнителя работа. Тези забележки (възражения) били конкретни, по конкретни части и детайли от цялата фасадна облицовка на обекта по договора, изпълнена от ищеца, и се отнасяла до много малка част (по-малко от 1/3) от цялата работа на ищеца по отношение на челата на обшивката. За останалата част от работата на ищеца възложителят не направил никакви забележки (възражения), което означавало, че той е приел работата на ищеца по частта, за която нямал забележки (възражения). В потвърждение на това бил и фактът, че към днешна дата изработеното от ищеца се ползвало от възложителя, като, минавайки покрай обекта на 08.06.2020 г., ищецът установил, че възложителят е запълнил фугите, за които имал забележки към него, но е запазил направеното от ищеца. Следователно го приемал за годно да изпълни предназначението си. Освен това съгласно т. 2, б. „е“ от протокола възложителят изцяло бил приел работата по покрива на обекта и към него нямал забележки, като в протокола било отразено, че покривът „е направен изцяло“. Към датата на съставяне на протокола много малка част от обшивката на обекта (от челата) не била завършена, но и изпълнението все още не било приключило. Забележките на възложителя можело да бъдат разделени в две групи: (1) недостатъци на вече извършените СМР и (2) недовършени СМР. В първата група (забележки за недостатъци) попадали забележките му по т. 2, б. „а“, първо и второ тире, б. „в“ на стр. 1 от протокола, б. „в“, първо и второ тире и част от трето тире на втора страница от протокола. Във втората група (недовършени СМР) попадали забележките му по т. 2, б. „а“, трето тире, б. „б“, б. „в“, част от трето тире на втора страница от протокола, б. „г“ и б. „д“. В т. 3 от протокола страните се споразумели в 3-дневен срок от подписването му изпълнителят да посочи начина за отстраняване на констатираните недостатъци на работата, които са и изброени в тази точка - „префрезовани детайли, премахване на фугите между детайлите, фугите между горни и долни чела и луфтовете между долна затваряща капачка на таван и долно чело за целия обект“, което отстраняване щяло да се извърши за сметка на изпълнителя - труд и материали, а също така той следвало да посочи и срока за отстраняване на недостатъците, като уведоми за това възложителя чрез посочения в протокола негов имейл адрес. В т. 4 и т. 5 от протокола от 10.12.2019 г. възложителят поел задължение да заплати остатъка от договорената цена след отстраняване на недостатъците на извършените СМР и да отговори писмено на ищеца на посочения в протокола имейл адрес дали приема начина и срока за отстраняване на констатираните в протокола некачествени СМР. В изпълнение на договореното в т. 3 от протокола от 10.12.2019 г. с имейл, изпратен на имейл адреса на възложителя, посочен в протокола, на 13.12.2019 г. ищецът отправил към него предложение за начина и срока за отстраняване на недостатъците. Предложението било подробно и ясно формулирано в приложения към имейла му файл. То съдържало адекватно и технически издържано решение за отстраняване на всеки един недостатък, посочен от възложителя в протокола. На стр. 2 от предложението си ищецът отправил молба към възложителя да дефинира допуски в милиметри между два съседни детайла и в цялост за отделна фасада за изправяне на бордове и начин за приемане от страна на възложителя. Пак там го информирал, че два от четирите констатирани проблема могат да бъдат отстранени до две седмици след Нова година, след като възложителят писмено потвърди предложението му за отстраняване - по т. 1.2 и т.1.3 от предложението. По-нататък в предложението си ищецът помолил възложителя да обсъдят решението на другите два проблема в срок до 3 работни дни. Следвал коментар на ищеца като изпълнител по отношенията между страните по договора, който коментар съдържал и описание на допълнителните СМР, изпълнени от него по желание на възложителя извън уговореното при подписване на договора. Предложил на възложителя проект на приемо-предавателен протокол на база описаните количества СМР, със и без забележки, и го поканил да определят дата за приемане на доставените материали за изпълнение на заданието, вложени в покривната и фасадната обшивка/облицовка, за да уточнят и стойността на СМР за разплащане. Също така му напомнил, че остатъкът от цената по договора бил различен от първоначално записаната в него цена, и заради допълнително възложените извършени дейности и вложени материали. На 17.12.2019 г. възложителят изпратил на ищеца чрез посочения в протокола имейл адрес своя отговор в отделен файл, прикачен към имейла. В този отговор той приемал частично предложението на ищеца за отстраняване на недостатъците и изразявал несъгласие в останалата част. Не приемал, че има допълнителни СМР и количества, извън първоначално договорените в договора от 15.09.2019 г. Правил предложение до ищеца да се срещнат на 14.01.2020 г. на обекта, за да подпишат констативен протокол за поправка на некачествено извършените СМР, която дата казвал, че приема и за срок за отстраняване на недостатъците. Същевременно завършвал писмото си с това, че ако до 14.01.2020 г. ищецът не отстрани некачествено извършените СМР, договорът между тях е прекратен. Тъй като не било постигнато съгласие по начина за отстраняване на всички констатирани недостатъци и от отговора на възложителя и поведението му ставало ясно, че вероятно той няма да иска да плати остатъка от цената, дължима към 12.12.2019 г. от възложителя на изпълнителя за изработенето по договора и за допълнителните количества СМР и материали, ищецът издал и изпратил на възложителя фактура за този остатък, който покривал приетата работа, по която възложителят нямал забележки - 9661,36 лв. с ДДС по фактура № 329/03.01.2020 г. Вместо да плати тази сума в 5-дневния срок по чл. 3.2 и чл. 6.4 от договора, на 19.01.2020 г. възложителят изпратил на ищеца нов имейл, в който го уведомил, че ще наеме друг изпълнител, който да отстрани некачествените СМР и да довърши обекта, като с тяхната стойност ще намали стойността на цената по договора, без страните да са договаряли подобно нещо. Този имейл не съдържал изявление за прекратяване на договора, включително на някое от основанията в раздел 9 от него. На 10.02.2020 г. по възлагане от ищеца на обекта по договора била извършена инспекция на място от „Булгарконтрола“ АД - със статут от Европейската комисия на нотифициран орган за оценяване на съответствието на строителни продукти, а също и организация, оторизирана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за оценяване на съответствието на строителни продукти. Целта на инспекцията била „изготвяне на техническа експертиза за установяване на количеството и качеството на изпълнените фасадни облицовки от композитни панели на обект: „МАГАЗИН, находящ се в гр. София, кв. „Хиподрума“, бл. 24“. Предмет на експертизата били следните СМР: „покривни обшивки от LT ламарина“; „фасадни облицовки от композитни панели, вкл, облицовка на колона“ и „затваряне към покрив и таван с ламарина“. Този предмет покривал и надхвърлял СМР, по които З.Г. имал забележки. В т. 2.1 от издадения от „Булгарконтрола“ АД сертификат за инспекция № 02/0563 от 20.02.2020 г. в табличен вид били представени резултатите от инспекцията за количеството на изпълнените СМР и недовършените СМР на обекта и било видно, че недовършените били в незначително количество. В т. 2.2 от този сертификат били констатирани разлики в ширини на фугите между композитните панели - на места по-големи от 5 мм и записано, че изпълнителят е предложил уплътняване и изравняване с полиуретанов уплътнител. Пак там били констатирани префрезовани ръбове на ъгли по горно и долно затварящо чело - 9 броя. В тази част били и забележките на възложителя, отразени в протокола от 10.12.2019 г. Този протокол бил представен от ищеца на инспектора от „Булгарконтрола“ АД и взет предвид от последния при изготвяне на сертификата. След последния имейл на възложителя комуникацията между него и ищеца била преустановена. Дължимата на ищеца сума от 9661,36 лв. не била платена и към настоящия момент. Съгласно чл. 264, ал. 1 - ал. 3 от ЗЗД поръчващият бил длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябвало да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, а ако не направи такива възражения, работата се считала приета. Съответно по силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за поръчващия възниквало задължението да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа. Възложителят не бил възразил по цялата работа на ищеца, а по много малка част от нея, поради което останалата част от работата се считала за приета. При посещение на обекта на 08.06.2020 г. управителят на ищцовото дружество констатирал, че възложителят не бил разрушил изградената от ищеца конструкция, а я е запазил и я ползва, но е запълнил фугите, които са били предмет на възраженията му в протокола за недостатъци на СМР от 10.12.2019 г. Това само потвърждавало факта, че възложителят приемал изработеното от ищеца за годно да изпълни своето предназначение. Следователно му дължал заплащане на възнаграждение за изработеното. Поради това, че то не било платено от възложителя и към днешна дата, за ищеца се пораждал интерес да заведе иск по чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. В чл. 3.1 от договора било уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя извършените СМР до крайната стойност на договора, приспадайки извършените до момента плащания, като крайната стойност ще се промени и ще включва стойността на допълнително извършените работи по договора. Клаузата на чл. 6.4 от договора задължавала възложителя да заплати стойността на издадената от изпълнителя данъчна фактура в срок от 5 календарни дни. Вместо да плати сумата от 9661,36 лв. с ДДС по фактура № 329/03.01.2020 г., възложителят се опитал да отрече, че има допълнителни СМР, въпреки че такива били изпълнени; не дал технически издържано обяснение на това защо не приема предложения от ищеца начин за отстраняване на някои от недостатъците; заплашил го, че ще прекрати договора и в крайна сметка го уведомил, че ще наеме друг изпълнител, който да довърши работата му. Това обаче не отменяло задължението му по чл. 266 от ЗЗД и цитираните клаузи от договора да плати остатъка от стойността на изработеното, посочена в процесната фактура. В противен случай се стигало не само неизпълнение на договорно задължение за плащане, но и неоснователно разместване на блага в полза на възложителя. Моли съда да осъди З.Г.Г. да му заплати сумата от 9661,36 лв., представляваща остатък от неизплатеното от ответника възнаграждение за изработеното по сключения между страните договор от 15.09.2019 г., за което е издадена фактура № 329/03.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени в негова полза платените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът З.Г.Г. не оспорва твърдението на ищеца, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение по сключен договор за изработка с предмет - изработване, доставка и монтаж на система алуминиева композитна обшивка на магазин, находящ се в гр. София, кв. Хиподрума, бл.24; че съгласно чл.3.1 от договора е поел задължението да заплати 30% от цената с ДДС три дни след подписването на договора, 40 % от цената на доставените материали и до 5 дни след приключване на работата и подписване на констативен акт образец 19, да направи окончателно разплащане; че заплатил с приходен касов ордер сумата от 2700 лв. на 15.09.2019г.; че заплатил на 01.10.2019г. с приходен касов ордер сумата от 3500 лв. Оспорва твърдението на ищеца, че дължи сумата в размер на 9661,36 лв. с включен ДДС, представляваща остатък за плащане по сключения между тях договор за изработка, след приспадане на авансово заплатените суми от 6200 лв. с ДДС, както и че общата цена по договора е в размер на 13217,80 лв. без ДДС, или 15861,36 лв. с ДДС. Сочи, че преди подписване на договора завел изпълнителя на обекта и той лично направил всички замервания на място, а след това още няколко пъти  самостоятелно. Ищецът му представил оферта на обща стойност 8900 лв. без ДДС за целия обект, с подробно описание на видовете СМР, без количествено-стойността сметка с единични цени за изработка, доставка и монтаж. Въпреки че офертата не била подписана от ответника, твърди че я приел. На основание приетата оферта с ищеца определили обща цена за целия обект по договора за изработка в размер на 8900 лева без ДДС, или 10200 лв. с ДДС. Заявява, че никога не били договаряли количества и единични цени. И досега изпълнителят не му бил представил единични цени, нито фактури за закупени материали. С оглед гореизложеното счита, че цената по договора е 10200 лв. с ДДС и изпълнителят не можел претендира последващо увеличение. Счита, че неоснователно ищецът се домогвал да обоснове такова увеличение на две основания. Първо основание било на база формирана разлика в първоначално определени количества и действително вложени и изпълнени. Както в офертата, така и в договора не били определяни точни първоначални количества и единични цени по пера и поради това такава разлика не следвало да бъде определена. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че заплащане за такава разлика е дължима и тя е определена или определяема, то същата следвало да се изчисли на база статистически данни за средни цени за монтаж на облицовки от алуминиеви композитни панели и цени на покриване с ламарина, публикувани в справочник за цените в строителството на издателство Стройексперт СЕК. Ако съдът приемел, че на изпълнителя се дължи заплащане на цялата стойност на изработеното въпреки твърденията му за уговорена в договора цена в размер на 8900 лв. без ДДС и поради невъзможност за установяване на разликата между договорени и действително вложени количества, тази стойност също да се определи на посочената по-горе база. Второто основание били възложени допълнителни СМР по реда и при условията на чл.2.3 от договора за изработка. Оспорва твърдението на ищеца, че са договорени и извършени допълнителни СМР по смисъла на чл.2.3 от договора за изработка, с които следвало да се завиши цената по договора. В представените от ищеца писмени доказателства- протокол за доставка към 10.12.2019г. като допълнително извършени СМР изпълнителят претендирал само затваряща капачка към таван и затваряща капачка към покрив. Тези СМР не били извън договореното и не били допълнителни, тъй като били включени в офертата, респ. в цената по договора за изработка. Освен това договорът за изработка бил сключен в писмена форма и всяко негово изменение в количествата и обема на възложената работа следвало да се уговори писмено между страните. Такова писмено споразумение между тях не съществувало. Не бил представил техническа документация за обекта, по уговорка с ищеца, който му обяснил, че договорът е типов и такава не била необходима. Начинът на облицоване на козирката и необходимите СМР на обекта се определяли от утвърдените системи за монтаж на вносителите и производителите на еталбонд, а количеството от размерите на козирката, която трябвало да се облицова. За изпълнение на процесния договор за изработка не се изисквало нито разрешение за строеж, нито одобрени строителни книжа, което да изисква изготвяне на техническа документация. Дори и да се приемело, че това е нарушение на договора, то било несъществено поради факта, че не влияело нито на вида, количеството, качеството и начина на изпълнение на СМР. Оспорва твърдението, че ищецът не знаел с кого е подписал договора- с него като физическо лице или като представител на юридическо лице. Подписа си на договора бил положил като физическото лице, а не като представител на търговска дружество. Магазинът закупил като физически лице, съгласно нот. акт № 115 том LXVI, дело № 20564/2019г.  Сочи, че та 15.09.2019г. заплатил на ищеца сумата от 2700 лв., представляващи аванс съгласно чл.3.1. от подписания между тях договор, срещу касов ордер, без да му бъде издадена фактура, а на 01.10.2019г., сумата от 3500 лв. представляваща, 40 % „ доставка и монтаж на козирка“ от общата договорена цена 8900 лв. без ДДС , а не както твърдял ищецът в исковата молба- 40 % от цената на доставените материали по единични цени. При заплащането на втория аванс ищецът не му представил никакви фактури за доставените материали и техните единични цени, нито разкроечни карти. Изпълнителят започнал работа на обекта с наети от него лица, които се сменили няколкократно, а някои работи изпълнил сам. Още в процеса на извършване на СМР му обърнал сериозно внимание и направил някои забележки по изпълнението, както и за забава. При изработването на обшивката поставил първо паната от всички страни на козирката, като мястото на свързващите ъгли останало празно. Предупредил го, че нарушава системата за монтаж на еталбонд и впоследствие нямало как да монтира завършващите ъгли. Ищецът често прекъсвал своята работа за големи интервали от време. За работата по задната част на козирката към парк „Хиподрума“ 10 дни чакал скеле и най-накрая работил със стълба. В края на м. октомври 2019г. изцяло прекратил работа и напуснал обекта, без да го завърши. В първата седмица на ноември 2019г. успял да го извика на обекта, за да се разберат по изпълнението на договора. Заявил, че държи да си довърши работата си, а той обещал, че ще оправи всичко до 11.11.2019г. След тази среща не се появил повече. След 11.11.2019г. правил опити да инициира нова среща на обекта за констатиране на направеното и състоянието на козирката. На телефонните му позвънявания ищецът отговарял и го лъжел, че пътува до София и след два часа ще бъде на обекта. Няколко пъти при тези уговорки го чакал, но той не идвал. Върнатите документи от 14.11.2019г. от „Еконт Експрес“ ООД не били адресирани до ответника, а до дружество „ФИ ДИЗАЙН“, което не било страна по договора за изработка. След 14.11.2019г. ищецът спрял да отговаря на телефонните му позвънявания, поради което ангажирал адвокат да се свърже с него. Така се стигнало до подписването на протокола от 10.12.2019г., в който направил възражения за некачествено извършени СМР и за неизпълнени такива. Възраженията за некачествени СМР били по всички части на обекта, а не както се твърдяло в исковата молба, само по конкретни части. Не било вярно твърдението, че приел покрива за цялостно изпълнен, тъй като било констатирано в протокола от 10.12.2019г., че липсата на хидроизолация за целия обект, вкл. и покрива и завършваща капачка към него. Поради гореизложеното оспорва твърдението, че работата е приета по аргумент от чл.264, ал. 1 ЗЗД. На 17.12.2019г. съгласно т.5 от подписаният между тях протокол от 10.12.2019г. изпратил имейл до ищеца, в който потвърдил предложения от него срок за остраняване на некачествено извършените СМР до 14.01.2019г. Предложил на 14.01. 2020г. в 15 часа да се срещнат на обекта, да подпишат окончателен протокол, както и да заплати остатъка от договорената цена. Отправил до ищеца изявление, че ако обектът не бъде завършен и не бъдат отстранени некачествените СМР до 14.01.2019г., счита договора за развален. Ако съдът не приемел, че с този имейл не е направил изрично изявление за разваляне на договора, то моли настоящия отговор да се счита за такъв. Без значение било разменената между тях кореспонденция, за определяне начина за отстраняване на некачествените СМР и довършване на неизпълненото. Този начин се определял не от желанието на страните, а произтичал от утвърдената система за монтаж на еталбонд. На 14.01.2020г. в 15 часа се явил на обекта. С ответника били арх. Тодор Николов и инж.Н.Н., за да му бъдат в помощ при подписването на протокола, тъй като притежавали специални знания. Въпреки че ищецът не се явил, те направили оглед и констатирали, че описаните некачествени и неизпълнени СМР по протокола от 10.12.2019г. не били отстранени и завършени. Констатирано било, че некачествените СМР се приравнявали на пълно неизпълнение. Изработеното от ищеца било негодно да изпълни договорното и обикновеното си предназначение и това било обусловено от констатираните сериозни недостатъци в протокола от 10.12.2019г. Това негово твърдение се доказвало от установеното от инж. Н.Н., изложено в т.1.7 от настоящия отговор и обезпечителното производство по реда на чл.207 ГПК по гр. дело № 3867/2020г. 50 състав СРС. На 28.02.2020г. в.л Б.Т.извършил оглед. От приетата СТЕ било установено, че обектът се намира в състоянието, описано в протокола от 10.12.2019г., към момента на огледа и описаните в него некачествени и незавършени СМР били налице. Стойността на разходите за отстраняване на некачествено извършените СМР съгласно заключението на СТЕ експертиза била в размер на 10428,72 лв. с ДДС и била равна на цената по договора за изработка, от което следвал изводът, че отстраняването им е икономически нецелесъобразно и предполагало изцяло демонтиране на изработеното, доставка и монтаж на нови и допълнителни материали. Оспорва твърдението на ищеца, че приемал изпълненото за годно, тъй като бил запазил некачествено изработеното, т.е не ремонтирал. В момента не разполагал със средства за ремонт, но той бил наложителен и щял бъде извършен. Поради падналите проливни дъждове наемателят на магазина без негово съгласие спешно попълнил с подръчни материали отворите, образувани от липсващите завършващи ъгли на козирката и др. липсващи елементи, а някои големи фуги временно със силикон, за да спре течовете от обшивката, под която имало монтирана електрическа инсталация. Въпреки това при новите дъждове течовете продължавали. На 16.08.2020г. след падналия в София дъжд отново се появили течове, наводнила се елинсталацията и изгоряла една от монтираните камери. При изследване на причините за този инцидент се установило, че поради некачествено изпълнение на СМР от ищеца и незавършването на обекта - липса на хидроизолация между LT ламарината и еталбонда оформящ челото на козирката - прониквала вода върху електроинсталацията. На много места имало видими железни винтове, което било недопустимо при такъв вид монтаж, защото били предпоставка за допълнителен теч. Винтовете на козирката били корозирали, което водело до намаляване на нейната стабилност. Таванът на козирката, облицован със стиропор и шпаклован с теракол върху мрежата, бил компрометиран вследствие течовете и силно овлажнен. От казаното следвал изводът, че незавършените СМР, констатирани в протокола от 10.12.2020г., не са направени, и поради некачественото изпълнение от ищеца обекта се рушал. Имало провисване на голяма част от паната еталбонд. Ако съдът приемел изложените твърдения, че изпълненото е негодно да бъде използвано според договореното и обикновеното му предназначение, констатациите на инж. Н.Н. и СТЕ, приета в обезпечителното производство пред 50 състав на СРС, и поради факта, че направил изявление пред ищеца за разваляне на договора, искът по чл.266 ЗЗД се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Ако съдът не приемел, че процесният договор е развален на основание чл.265, ал.2 ЗЗД, при условията на евентуалност твърди, че не дължи заплащане на незавършените СМР, а именно: незавършена обшивка с алуминиеви композитни панели по горно затварящо чело - 1.14кв.мх 127,40 лв. или 145,24 лв., незавършени ъгли по козирката-0.84 кв.м х 127,40 лв или 107 лв., затваряне към таван с ламарина-4.60 м х 18 лв. или 82,80 лв., общо неизпълнени СМР в размер на 335,04 лв. без ДДС, а с ДДС 402,06 лв.; Ако съдът приемел, че констатираните в протокола некачествени СМР не пречат на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, прави възражение за прихващане на исковата сума с вземането му към ищеца в размер на 9223,50 лв., представляващи стойността на разходите за поправка на некачествените СМР, изброени подробно, както следва: Доставка и монтаж на подвижно тръбно скеле- 200 лв; Демонтаж на метални профили за закрепване със запазване на осветителните тела и запазване на окабеляването -11 лв. х 59 м. - 649 лв.; Шкурене и грундиране на метална скара за целия обект — 6,20 лв.х 59 м. общо 365,80 лв.; Демонтаж и монтаж на LT ламарина за целия обект- 9,50 лв.х 19.2 кв.м, общо 182,40 лв.; Хидроизолация по целия борд- труд и материали 15 лв. х 59.м общо 885 лв;  Демонтаж на всички 32 пана от еталбонд- 45.38 кв.м х 6 лв., общо 272,88 лв.; Нов монтаж на грундираните метални профили за закрепване на еталбонд 13 лв. х 59 м, общо 767 лв.; Доставка и монтаж на нова платна еталбонд- 45.38 кв.м х 127,40 лв., общо 5781.42лв.; Извозване и изхвърляне на отпадъци- 1 бр. контейнер- 120 лв. Ако съдът не приеме за основателно възражението му за прихващане, формулирано по-горе, при условията на евентуалност прави искане за намаляване на цената до размера на заплатената от него сума- 6200 лв. по договора за изработка поради, неточно и некачествено изпълнение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представен договор за от м.09.2019 г., с който непосочено в договора лице е възложило на ищеца да извърши СМР на непосочен обект. По делото обаче не се спори, че договорът е сключен между страните в настоящото производство и се отнася до магазин в гр.София, кв.“Хиподрума“, бл.24 (откъм бул. „...“). В последващ протокол от 10.12.2019 г. страните са посочили, че процесният договор е сключен на 15.09.2019 г. Предмет на договора е изработка, доставка и монтаж на система алуминиева композитна обшивка по спецификация в прил.1 /чл.1.1 от договора/. Такова подписано от страните приложение, в което да са описани и остойностени работите, които следва да бъдат извършени от изпълнителя, не е представено по делото. В чл.2.1 от договора е посочено, че размерът на дължимото възнаграждение е 8900 лева без ДДС съгласно количествено-стойностна сметка – приложение № 1 към договора.

С оглед съдържанието на правата и задълженията по горепосочения договор  от 15.09.2019г. съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД. Основното задължение на възложителя по договора за изработка съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД е да изплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа. Това означава, че освен фактическото предаване на резултата на възложителя е необходимо да се осъществи и едно правно действие по одобряване на работата от възложителя. Съобразно константната практика на ВКС приемането на работата от възложителя е не само негово право, но и негово задължение. Същият е длъжен своевременно да прегледа и приеме работата, като отрази в протокола обр.19 констатираните недостатъци /в този смисъл решение № 723/02.01.2008 г. по т.д.№ 433/2007 г., І о., ТК на ВКС/. По начало освен установяване вида, количеството и стойността на СМР, в търговския оборот акт обр.19 обективира и приемането на извършената работа като правно действие, като отразява констатираните недостатъци на изработеното.

Твърдението на ищеца е, че работата по процесния договор за изработка е била завършена на 10.12.2019 г., като страните не спорят, че след тази дата ищецът не извършвал действия по изпълнение на работата. По делото е представен и съставен от страните протокол от 10.12.2019 г., в който са отразени извършените от ищеца СМР, както и некачествено изпълнените такива, като е уговорено, че остатъкът от възнаграждението на изпълнителя ще бъде изплатен след отстраняване на некачествено извършените СМР.

Доказването на изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК. Поначало в търговската практика за установяване извършване на СМР /по вид, количество и стойност/ се е наложило използването на акт обр.19. Съставянето на такъв протокол изрично е предвидено и в чл.2.2 от договора от 15.09.2019 г. В случая обаче такъв протокол не е бил изготвен от изпълнителя, респ. подписан от страните, поради което изпълнението може да бъде установено и с други доказателствени средства - съдебно-техническа експертиза, други писмени доказателства и свидетелски показания /в този смисъл е определение № 677/28.10.2009 г. по т.д.№ 548/2009 г., ІІ т.о., ТК на ВКС/.  

Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 3867/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице Б.Т., извършената работа не е годна за нейното предназначение. Изпълнената обшивка от еталбонд е некачествена поради лошото разкрояване на листовете еталбонд и съответно некачествената изработка на отделните детайл, както и поради недобре направената и неподходяща конструкция за монтаж на обшивката по фасадата. При така монтираните детайли от еталбонд не може да се направи изправяне на елементите за затваряне на фугите и тяхното пренареждане, както и е неприемливо да се запълнят със силиконов материал, тъй като крайният резултат няма да отговаря на първоначално заложения. Ъгловите елементи на фасадите не са довършени и не могат да се направят по начина, по който са изпълнени другите, вече монтирани детайли, еталбонд.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 22426/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице Анастасия Бошнакова, не са констатирани недостатъци по изпълненото покритие и същото изпълнява функциите си. Според това вещо лице, съобразявайки лошото състояние на бетонната козирка на блока, първоначално заложената цел на обшивката на челото на козирката е естетическа, поради което с предложените корекции нае може да се постигне поставената цел. В с.з. вещото лице е уточнило, покривът има функция да отвежда повърхностните води, а конкретно козирката има естетическа функция.   

Според заключението на повторната съдебно-техническата експертиза, изпълнено от вещото лице Р.П., ако недостатъците, констатирани в протокола от 10.12.2019 г., бяха отстранени по предложения от „АЛБА ВТ” ЕООД начин и обектът беше завършен по начина, който „АЛБА ВТ” ЕООД е предложило в писмото си от 13.12.2019 г., изработеното би съответствало на предмета на договора като видове работа.

Според допълнителното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза, изпълнено от вещото лице Ж.К., извършената работа е с множество установени некачествено извършени СМР, изразяващи се в криви и префрезовани елементи, по-големи фуги между отделните композитни панели (елементи), скъсани елементи, криви елементи, в количествено отношение представляващо: 28 бр. елемента с разстояние между тях над 5 мм; 12 бр. скъсани или префрезовани елемента за подмяна; 12 бр. елемента с кривини. Според вещото лице К., ако под обикновено предназначение се приема, покриване и облицоване на съществуваща козирка за предпазване от атмосферни въздействия и постигане на естетически и добър архитектурен вид на фасадата, то може да се заключи, че по отношение на защитата от атмосферните въздействия изпълнената облицовка би могла да изпълни предназначението си. По отношение на постигане естетически и добър вид на фасадата, така както е изпълнена към момента, облицовката не може да изпълни предназначението си.

Следователно от всички работили по делото вещи лица единствено вещото лице Терзиев е формирало извод за пълна негодност на изработеното да изпълни предназначението си. Вещите лица Бошнакова и К. са провели разграничение между двете функции на   алуминиевата композитна обшивка, като са заключили, че изработеното не изпълнява единствено естетическата си функция. Според вещото лице П. изработеното съответства изцяло на договора, макар и с недостатъци. 

От показанията на свидетелката А.И.Г.се установява, че направата на алуминиевата обшивка на козирката се е наложило, тъй като от ъглите на козирката се стичала вода и помещението трябвало да се предпази от влагата. Освен това, според свидетелката, ответникът е целял чрез обшивката да се постигне по-добър търговски вид на обекта.

При тези обстоятелства съдът намира, че извършената от ищеца работа не може да бъде квалифицирана като пълно неизпълнение, а като такова с отклонения в количествено и качествено отношение /недостатъци/. В процесния договор страните не са уговорили изрично какво ще бъде предназначението на алуминиевата композитна обшивка. Изпълнената от ответника обшивка като здравина и функционалност на конструкцията отговаря на обичайното си предназначение за предпази козирката от атмосферни въздействия. Констираните недостатъци по отношение външния вид на обшивката нямат първостепенно значение при определяне на нейното предназначение и подлежат на поправка.    

По този въпрос в решение  № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК се казва следното: „Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението, или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.“ В същия смисъл са решение № 186 от 30.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 820/2012 г., II т. о., ТК, решение № 99 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2483/2016 г., решение № 187 от 13.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 3093/2018 г., II т. о., ТК/.

Ето защо следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД и за ответника не е възникнало вторичното санкционно право да развали договора за изработка от 15.09.2019 г. с едностранно волеизявление, респ. правната връзка между страните не е прекратена.

По делото не е спорно, че е ответникът е платил авансово на ищеца следните суми за възнаграждение: сумата 2700 лева при сключването на договора и 3500 лева на 01.10.2019 г., или общо заплатеното възнаграждение по договора възлиза на 6200 лева. За тези плащания ищецът е издал фактури № 326/03.01.2020 г. за 2700 лв. с ДДС и № 328/03.01.2020 г. за 3500 лв. с ДДС.

Както беше посочено, в чл.2.1 от договора от 15.09.2019 г. страните са уговорили възнаграждение в размер на 8900 лева без ДДС съгласно количествено-стойностна сметка – приложение № 1 към договора. По делото не се спори, че изпълнителят е регистрирано по ЗДДС лице /в издадените фактури № 326/03.01.2020 г. и № 328/03.01.2020 г. същият е начислил посочения косвен данък/, поради което към сумата 8900 лв. следва да добавена сумата 1780 лв. /20 % ДДС/, или общият размер на възнаграждението е 10680 лв.

Ищецът твърди, че дължимото възнаграждение е в размер на 15861,36 лв., като се позовава на допълнително извършени работи извън първоначално уговорените. Обосновава претенцията си клаузите на чл.2.2 и чл.2.3 от договора и с разпоредбите на чл.266, ал.1, изр.2 и чл.266, ал.2 ЗЗД.

Правилото на чл. 266, ал. 1, изр.2 от ЗЗД предвижда възможност за уговаряне на нефиксирана крайна цена на изработеното, която следва да бъде определена при приемането на работата. За да е налице тази хипотеза, страните следва да са уговорили, че възнаграждението ще се определи окончателно в един последващ момент, след установяване на конкретно извършените работи, тяхното количество и единичните им цени. В разглеждания случай обаче в чл.2.1 от договора страните са определили една обща, глобално определена сума, представляваща възнаграждение на изпълнителя. Клаузата на чл.2.2 урежда единствено начина, по който ще се доказват действително извършените от изпълнителя СМР – с протокол образец 19 и разкроечни карти за действително доставени и вложени материали, а не представлява уговорка за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по единични цени.

С оглед принципа на справедливостта, изискващ еквивалентност на престациите, и недопускане обогатяването на едната страна за сметка на другата разпоредбата на чл.266, ал.2 ЗЗД предвижда, че ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се  изменя съответно, макар и да е било уговорено изцяло. В случая не се твърди настъпило изменение в цените, а изпълнение на непредвидени в договора видове СМР, поради което следва да се заключи, че случаят попада извън приложното поле на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД.

В съдебната практика се приема, че на заплащане подлежат само допълнително извършени СМР, които са съобразени с надлежното изменен по време на работата проект. Изпълнителят не може да претендира за количества материали и труд извън предвиденото в проекта при липсата на двустранно подписани протоколи с възложителя за приемане, но ако е налице съответното изменение в проекта и приемането им, плащането е дължимо.

В този смисъл е и чл.2.3 от договора от 15.09.2019 г., който гласи, че при възлагане от страна на възложителя на допълнителни видове и/или количества СМР извън обема на настоящия договор, същите се установяват с протокол между възложителя или негов представител и изпълнителя, като единичните цени на допълнителните видове СМР се определят допълнително между страните с писмено споразумение.

По делото не са представени съобразени с изискването на посочената клауза писмени протоколи и споразумения между страните за определяне на допълнителни СМР и техните цени, с оглед на което за ищеца липсва основание да претендира извършени допълнителни СМР на договорно основание. 

Ответникът поддържа, че е налице отклонение в изпълнението на работата в количествено отношение – неизпълнение от ищеца на уговорени в договора от 15.09.2019 г. СМР, поради което тяхната стойност следва да бъде приспадната от възнаграждението на изпълнителя.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 22426/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице Анастасия Бошнакова, по договора не са изпълнени следните работи: горно затварящо чело – 1,108 кв.м. и затваряне на огъната ламарина към таван – 4,60 кв.м. Според вещоно лице Бошнакова общата стойност на неизпълнените СМР е 402,06 лв.

Според заключението на повторната съдебно-техническата експертиза, изпълнено от вещото лице Р.П., неизпълнените СМР са: монтаж на алуминиеви композитни панели на метална скара - 3 бр.ъгли - 0,97 кв.м.; затваряне към таван с ламарина - 4,00 кв.м.; затваряне към покрив с ламарина и PU хидроизолация - 5,84 кв.м. Общата стойност на неизпълнените СМР е 419,88 лв. Съдът  възприема заключението на вещото лице П. в тази му част предвид подробното отразяване на неизпълнението работи и посочването на единичните им стойности, което налага извод за обективност и логическа обоснованост на изводите на експерта.

При тези обстоятелства съдът намира за установено, че общата стойност на неизпълнените от СМР е 419,88 лв. и тази сума неоснователно се претендира като възнаграждение от изпълнителя. Следователно дължимото на изпълнителя възнаграждение след отчитане на неизвършената работа е в размер на 10260,12 лева /претендираните 10680 лв. – 419,88 лв., представляващи стойност на неизпълнението СМР/.

Ответникът е направил по делото евентуално възражение за прихващане на дължимото на ищеца възнаграждение с вземането на възложителя, произтичащо от упражняване на санкционното му право по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД. С оглед разглеждането на така заявеното възражение следва да се отбележи, че съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД прихващането може да бъде направено под срок или под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. До това прихващане ответникът прибягва, когато оспорва вземането, предявено от ищеца с исковата молба, на основания, различни от прихващането. Предявява го като евентуално и иска да бъде разгледано, в случай че предявеното с исковата молба вземане на ищеца е било уважено, а другите, различни от прихващането възражения на ответника, не бъдат уважени. Затова съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за прихващане само ако намери, че вземането на ищеца съществува, че е изискуемо, а другите, различни от прихващането възражения на ответника са неоснователни и не се уважават /в този смисъл е решение № 3289 от 15.XII.1978 г. по гр. д. № 2496/78 г., I г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1978 г., С., Наука и изкуство, 1979 г./.

С оглед на това възражението за прихващане следва да бъде разгледано след произнасяне по възражението на ответника за намаляване на възнаграждението на ищеца поради недостатъци на изработеното по реда на чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД, и то ако това възражение не бъде уважено или въпреки уважаването му остава дължимо възнаграждение на изпълнителя. 

Претенцията за намаляване на възнаграждението на ищеца поради недостатъци на изработеното е уредена в чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД и представлява особено приложение на общото правило на чл.80, ал.1 от ЗЗД, целящо да възстанови равновесието в насрещните престации по договора за изработка. Предвид тази претенция на ответника е необходимо да се отбележи, че във всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити – възложителят трябва незабавно да уведоми изпълнителя за тях. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако уведомяването не е незабавно, правата на възложителя се преклудират.

От представения по делото протокол от 10.12.2019 г. е видно, че при извършения преглед на работата ответникът е направил множество възражения по отношение на качеството на изработеното, а страните са се споразумели остатъкът от договореното възнаграждение да бъде заплатено след поправка на некачествено извършените СМР. С оглед на това съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало субективното притезателно право по чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД да иска намаляване на цената  по договора от 15.09.2019г.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 3867/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице Б.Т., необходимите разходи за поправка на некачествено извършените СМР е в размер на 10428,72 лв.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 22426/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице Анастасия Бошнакова, стойността на СМР, подлежащи на корекция, е 1033,65 лв., а стойността на демонтаж и нов монтаж при поправка е 1633 лв.   

Според заключението на повторната съдебно-техническата експертиза, изпълнено от вещото лице Р.П., некачествените и неизпълнени СМР по протокола, приети от двете страни, са на стойност 1667,40 лв.

Според допълнителното заключение на повторната съдебно-техническата експертиза, изпълнено от вещото лице Ж.К.,  стойността на разходите за отстраняване на криви, префрезовани и скъсани елементи, както и за отстраняване на фугите между елементите,  са в размер на 4498,93 лева. Стойността на СМР, включващи демонтиране на всички панели, поставяне на хидроизолация, грундиране, изправяне на криви детайли, подмяна на префрезовани, скъсани и елементи с луфтове, по-големи от 5 мм, е 5736,62 лв.

Съдът намира, че по въпроса за стойността на работите, необходими за отстраняване на недостатъците на изработеното, следва да бъде възприето допълнителното заключение на повторната съдебно-техническата експертиза предвид обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и научната и логическа обоснованост на заключението. В посоченото заключение се съдържат обосновани от техническа гледна точка изводи за необходимите работи за отстраняване на допуснатите от изпълнителя недостатъци и тяхната единична стойност. Изяснено е защо, за да отговаря алуминиевата композитна обшивка на обичайното си предназначение  /включително да изпълнява естетическите си функции/,  се налага демонтаж и подмяна на определени количества композитни панели от еталбонд /за отстраняване на луфтове, криви, скъсани и префрезовани детайли/, което не може да бъде постигнато само с предлаганото от ищеца и обсъждано в заключението на в.л. П. запълване на фугите, по-големи от 5 мм, с  полиуретанов уплътнител за постигане на хидроизолация и поемане на температурните разширения на алуминиевите композитни панели.

В необходимите разходи за отстраняване на недостатъците обаче не следва да се включват такива за хидроизолация и грундиране. По делото няма данни на ищеца да е било възлагана направата на хидроизолация, поради което липсата на такава не може да се приеме за недостатък. От показанията на свидетелите  К.В.К. и И.К.К. се установява, че носещата конструкция е била изработена от метални профили, които са били грундирани. Единствено свидетелката Н.Г.Н. сочи, че на 14.01.2020 г. е видяла корозия „върху самата конструкция“, но уточнява, че не е могла да види цялата конструкция. При тези обстоятелства съдът намира, че от доказателствата по делото  не се установява по категоричен и безспорен начин липсата на грунд по цялата метална конструкция, която да изисква  извършването на грундиране като част от работите по отстраняване на недостатъците.

Изложеното налага извода, че следва да бъде възприет първия от горепосочените варианти в заключението на вещото лице К. за определяне на стойността на работите по отстраняване на недостатъците в размер на 4498,93 лева. Тъй като посочената сума е необходима за постигането на точно изпълнение на задължението на ищеца, за да може работата да отговаря на обичайното й предназначение, с посочената сума следва да бъде намалено възнаграждението на изпълнителя на основание чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Както беше посочено по-горе, това възнаграждение след отчитане на неизпълнението СМР е в размер на 10260,12 лева. Следователно след намаляването на възнаграждението по реда на чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД ищецът има право на възнаграждение в размер на 5761,19 лева.

Тъй като по делото е установено, че ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение в размер на 2700 лева при сключването на договора и в размер на 3500 лева на 01.10.2019 г., или общо 6200 лева, се налага изводът, че задължението му по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка от 15.09.2019 г. е погасено изцяло.

Доколкото от доказателствата по делото не се установява съществуването на претендираното вземане на ищеца, не следва да бъде разглеждано евентуалното възражение за прихващане на ответника.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка от 15.09.2019 г. в размер на 9661,36 лева се явява неоснователен и следва да бъде  следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3295 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица в настоящото производство и в производствата по обезпечение на доказателства по гр.д.№ 3867/2020 г. по описа на Софийския районен съд и по гр.д.№ 22426/2020 г. по описа на Софийския районен съд. Ищецът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за защита по предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 813,07 лв. По делото обаче са проведени 6 открити съдебни заседания, поради което на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към тази сума следва да бъде добавена сумата 400 лева, или минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 1213,07 лв. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 1500 лв., което надвишава незначително минимума, не е прекомерно, доколкото предметът на делото е усложнен поради защитните възражения на ответника, обусловили и необходимостта от завишена процесуална активност на процесуалния му представител.   

Воден от горните мотиви, съдът

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В В 

Р  Е  Ш  И :

В В В В В В В В В 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛБА ВТ” ЕООД, гр.Велико Търново, ул.“Читалищна“ 15А, ЕИК *********, представлявано от А.Б., против З.Г.Г. *** иск за заплащане на сумата 9661,36 лева, представляваща възнаграждение по договор за изработка от 15.09.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „АЛБА ВТ” ЕООД, гр.Велико Търново, ул.“Читалищна“ 15А, ЕИК *********, представлявано от А.Б., да заплати на З.Г.Г. *** лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :