№ 490 / 10.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1447 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Л. 1991 ЕООД, с ЕИК: ********* с адрес: гр. Ч., ул. ,,Ч. к." № 26, чрез неговия управител И.А.Г. против Наказателно Постановление № 26 - 0000190 издадено на 31.07.2019г. от Началник отдел - гр.Враца, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция от 3 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.7а, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1 изр. 2 от ЗАвПр.
В бланкетна жалба санкционираното лице оспорва изцяло наказателното постановление и в заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание Л. 1991 ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена защита до съда поддържа жалбата и излага подробни съображения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник отдел Главна дирекция ,,Автомобилна администрация", редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 18.07.2019г.около 10:50ч. в гр.Враца, бул.,,В.Кънчов" в ОО ,,АА" - гр.Враца била извършена проверка от инспектор към автомобилната администрация К. К. и Н. Г. на търговеца Л. 1991 ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници № 0567, валиден до 13.05.2027г. Било констатирано, че дружеството, в качеството му на превозвач е осъществил превоз на пътници на територията на Република България с автобус марка Сестра С 314 ХД категория М3 с рег.№ XXXX на дата 26.06.2019г. и притежаващ маршрутно разписание № 12201 за линията гр.Ч. - гр. София с МПС, което не е било включено в лиценза на фирмата към 26.06. 2019г. и видно от дневник приложение № 9 от Автогара Враца. Вследствие на установеното бил съставил АУАН, който бил връчен лично на управителя на дружеството и подписан от него с възражение. че автобусът е включен в лиценза още на другия ден. Въз основа на акта е било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка по своята същност не се оспорва от жалбоподателя и съдът приема същата за безспорно установена и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Видно от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства е, че административно наказващият орган е консаттирал извършване на административното нарушение опосредствено и чрез справка в информационната система на ОО ,,АА" - гр.Враца. Актосъставителят и свидетелят по акта не са възприели непосредствено факта на извършване на превоз на пътници без лиценз и са изградили своето вътрешно убеждение за извършено административно нарушение въз основа на предположения.
При извършена служебна проверка по заканосъобразността на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е били издаден при допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон, обуславящи отмяната му.
На първо място видно от съдържанието на наказателното постанонвлеие е, че същото е било издадено от лицето И. В. Т., за когото е било отразено, че е Началник отдел. Никъде обаче не е посочена конкретната длъжност на административно наказващият орган, каквото е изискването на чл.57, ал.1 т.1 от ЗАНН.
В изисканата и приложена Заповед № РД - 07 - 249 от 15.05.2015г. на министъра на транспорта и информационните технологии и съобщения са посочени сходни длъжности - Началник на отдел Главна дирекция ,,Автомобилна администрация" и Началник на областен отдел ,,Автомобилна администрация" в Главна дирекция ,,Автомобилна инспекция". В наказателното постановление е посочено единствено, че административно наказващият орган е Началник отдел, без да е прецизирано на кой по - точно отдел и каква функция изпълнява. Подобна липса поставя съда в невъзможност да прецени материално правната компетентност на наказващия орган.
На следващо място в наказателното постановление е посочена неясна дата на нарушението и на извършената проверка. Видно от съдържанието на съставения АУАН е, че проверката е била извършена на 18.07.2019г., а в наказателното постановление освен тази дата като предхождаща и паралелна такава е отразена и 26.06.2019г., т.е. процесната дата не става ясно като дата на проверка ли е отразена или като дата на изврършеното административно нарушение.
Освен това в обстоятелствената част на обжалвания акт липсва описание как точно е било консаттирано нарушението - при непосредствено спиране на водача на МПС - то, преглед в информационните системи на проверяващите и пр.
Гореописаните пороци съставляват съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и разгледано по същество.
Водачът на управляваното МПС, заради което е бил съставен АУАН, който впоследствие е бил анулиран, без да е бъде ясно на какво осонвание, очевидо касае несъставомерност на деянието. След като констатиращите нарушението са се позовали единствено на проверка в информационните системи, а не на непосредствена проверка на дивжение на МПС, е налице едно предположение за извършено административно нарушение, което не оборва възражението, че впоследствие въпросното МПС е било включено в лиценза още на другия ден. Приложеното като писмено доказателство техническо предложение, приложено към лиценза, доказва принадлежността му към лицензирания превоз.
Съдът намира, че следва изцяло да възприеме възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен случай. В конкретния случай житейската необходимост от превоз на пътници е била належаща и е следвало да бъде извършена, тъй като обективно това не е могло да стане с друго превозно средство. По делото няма ангажирани доказателства от страна на административно наказващия орган, които да установят наличието на предходни нарушения на търговеца по ЗАвПр.
Доказването на нарушението, както и отегчаващите отговорността обстоятелства на дееца е върху административно наказващия орган. Поради липсата на данни в тази насока и следва да се приеме, че степента на обществена опасност на деянието, съчетана с високия размер на наложеното наказание, не съответстват на тежестта на извършеното деяние, поради което и следва да бъде приложен привилегирования състав на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 26 - 0000190 издадено на 31.07.2019г. от Началник сектор - гр.Враца, с която на основание чл.96, ал.1 т.1 от ЗАв.Пр., на Л. 1991 ЕООД, с ЕИК: ********* с адрес: гр. Ч., ул.,,Ч. к." № 26, чрез управител И.А.Г., е наложено наказание имуществена санкция 3 000.00 (три хиляди) лева за административно нарушение по чл. 7а, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1 изр. 2 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: