№ 9487
/адрес/, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110123635 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от И. В. Я., ЕГН: **********, садрес: /адрес/, чрез адв. Н., за
признаване за установено по отношение на ответника Ц. С. А., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, че ищеца не му дължи сумата от 11 240,00 лева, представляваща задължение по
Запис на заповед от 10.03.2023 г., предявен на 25.04.2023 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника се снабдил с изпълнителен лист, въз сонова
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. №35808/2023г по описа на
СРС, въз основа на Запис на заповед от 10.03.2023 г., предявен на 25.04.2023 г. Илзагат се
съборажения, че ищеца не е подписвал Записа на заповед, поради което, в срока за
възражение срещу заповедта, предявява установителен иск за недължимост на вземането.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба. Навежда подробни
съображения за неоснователност на предявения иск, като твърди, че ищеца е подписала
лично, пред свидетел процесния запис на заповед.
Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява.
Ответника се представлява от процесуален представител, който поддържа писмения
отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по списък.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-почеркова експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 35808/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.417 ГПК, в полза на ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист, за сумата 11 240,00 лева, представляваща вземане, дължимо въз
основа на запис на заповед, издаден на 10.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от
1
28.06.2023 г. до изплащане на вземането. Съгласно писмо вх. №146610/02.05.2024г. на ЧСИ
Р.Ч., ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение е връчена на ищеца на 27.03.2024г. чрез
работодател.
Съгласно Запис на заповед от 10.03.2023 г. (л.6 от ч.гр.д.№ 35808/2023 г.), на
10.03.2023 г. в /адрес/, И. В. Я. се е задължила да заплати, срещу представянето на записа на
заповед, сумата от 11240,00 лева, на Ц. С. А.. Записа на заповед е предявен за приемане и
предявен за плащане на 25.04.2023г.
От показанията на разпитания по делото свидетел П.Ш., с професия адвокат, се
установява, че ответника ползвал услугите му за изготвяне на записи на заповед. Посочва, че
познава ищцата, като тя и ответника идвали няколко пъти в кантората му във връзка с
пописване и предявяване на записите на заповед. Ищцата подписвала собственоръчно
записите на заповед, както при издаването, така и при предявяването им.
По делото е назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза, от заключението
по която се установява, че ръкописно изписаните три имена „И. В. Я.“ и подписите,
положени на мястото „издател“ и „подпис на издателя“ в процесния запис на заповед от
10.03.2023 г., са изпълнени от ищцата.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика, отрицателен установителен иск е
винаги допустим, когато е подаден от длъжника в заповедното производство, в срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на
заповедното производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде
възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има
ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Когато в срока
за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че вземането не
съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила ( в този см. Определение №
318/9.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о., ГК).
Видно от приложеното по ч.гр.д.№ 35808/2023 г. на СРС, писмо вх.
№146610/02.05.2024г. на ЧСИ Р.Ч., ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение е връчена на
ищеца на 27.03.2024г. Иска е предявен на 22.04.2024г., което е в преклузивния едномесечен
срок по чл. 414 ГПК. Предвид това и доколкото длъжникът разполага с възможността да
защити правата си, както с възражение, така и с предявяване на иск, съдът намира, че иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим.
По основателността на иска.
Иска е неоснователен. Не се доказаха твърденията на ищеца, че същия не е подписал
процесния запис на заповед. От заключението на изслушаната съдебно-почеркова
експертиза се установи, че записа на заповед е подписан от ищцата. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел. Същевременно, записът на заповед съдържа
всички съществени елементи, които са необходими, за да породи правно действие и е
действителен, като същия е и редовно предявен за плащане и сумата по него е изискуема.
По така изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съдът констатира,
че вписаните в списъка разноски са реално извършени, поради което и съобразно чл. 78, ал. 3
2
ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски
в размер на 2400,00 лв., от които 400,00 лв. за депозит за вещо лице и 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Я., ЕГН: **********, садрес: /адрес/, иск за
признаване за установено по отношение на ответника Ц. С. А., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 11 240,00 лева, представляваща
задължение по Запис на заповед от 10.03.2023 г., предявен на 25.04.2023 г.
ОСЪЖДА И. В. Я., ЕГН: **********, садрес: /адрес/, да заплати на Ц. С. А., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 2400,00 лева (две хиляди и четиристотин лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3