№ 136
гр. Варна, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. ПасК.а
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600258 по описа за 2023 година
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Б. Г. П. /адресирано до ВКС на РБ
и впоследствие препратено на АС-Варна/ за възобновяване на производството
по нохд №4566/2022г. на Районен съд-Варна, и на внохд №390/2023г. на ОС-
Варна. Навеждат се доводи единствено за явна несправедливост на
наложеното наказание. Иска се възобновяване на наказателното производство
и намаляне на наложените на подсъдимия наказания.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитникът на осъденото лице и самото то поддържат искането, желаят
намаляне на наказанията на искателя.
Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а
също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / решението на
Окръжен съд-Варна е влязло в сила на 17.05.2023г., а искането е подадено на
04.07.2023г. – дата на пощенското клеймо/. Разгледано обаче и по същество,
то се явява неоснователно.
1
С присъда №32/31.01.2023г. по нохд №4566/2022г. Районен съд- Варна
е признал Б. Г. П. за виновен в това, че :
1.На 27.07.2020г., в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - 1 брой велосипед марка „Компел 09“ ведно с 1 брой
проволка с катинар на обща стойност 1048.80 лева, от владението на Р.И.В.,
собственост на Ю. Г. Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.чл. 194, ал. 1 и
чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три
години и шест месеца, което на основание чл.58А, ал.1 от НК намалил с една
трета – до размера на две години и четири месеца, което постановил на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
строг режим.
2. В периода 23.09.2021г.-05.11.2021 г., в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство, отнел чужди движими вещи както следва:
-на 23.09.2021 г. в гр.Варна, чрез използване на техническо средство тип
клещи, отнел чужда движима вещ - 1 брой велосипед марка „REACTOR Force
26“ на стойност 287,10 лева от владението на В.Д., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои ;
-на 05.11.2021 г., в гр.Варна, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи - 1 брой велосипед марка
„Monster Raider“ ведно с 2 броя метални проволки, на обща стойност 1059,59
лева от владението на Росен Ангелов Цветанов, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - всички вещи на обща стойност
1346,69 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.чл. 195, ал. 1,
т. 4 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК му определил
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание
чл.58А, ал.1 от НК намалил с една трета –на три години и четири месеца ,
което постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
съдът определил за изтърпяване на подс. П. най-тежкото от така наложените
му наказания, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от три
години и четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.
1 от НК било зачетено времето, през което П. е бил задържан под стража,
считано от 19.01.2023г.
Присъдата била обжалвана пред Варненски окръжен съд, който с
решение №134/17.05.2023г. по внохд №390/2023г. изменил атакуваната
присъда като намалил наложените на П. наказания, както следва : – за
престъплението по чл.196 ал.1 т.1 НК вр. чл.194 ал.1 НК след приложението
на чл.58а ал.1 НК – на две години лишаване от свобода; - за престъплението
по чл.196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195 ал.1 т.4 НК след приложението на чл.58 ал.1
НК – на три години лишаване от свобода. Присъдата била изменена и в частта
2
по отношение приложението на чл.23 ал.1 НК като съдът постановил да бъде
изтърпяно по-тежкото от определените наказания, а именно – три години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим. В останалата част
присъдата била потвърдена. Тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на
касационен контрол то присъдата влязла в сила същия ден. А като съдебен
акт, непреминал през касационен контрол, срещу присъдата е подадено
искане за възобновяване на наказателното производство.
В искането се релевира касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК,
което е предвидено и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основание за
възобновяване – явна несправедливост на наложеното наказание.
Наложените на осъденото лице наказания обаче не се намират за явно
несправедливи от настоящия съд /или по-точно били са такива преди тяхната
корекция от въззивния съд/. Редовните инстанции при тяхната
индивидуализация са отчели всички релевантни за това фактори. Като
смекчаващи вината са взети предвид оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, както и възрастта на подсъдимия. Като
отегчаващи обстоятелства са приети предходната съдимост на лицето,
невлияеща на правната квалификация, значителната стойност на предмета на
престъпленията /а оттам и на причинените щети/. Допълнително окръжният
съд е отчел влошеното здравословно състояние на подсъдимия, както и
тежкото му социално и материално положение – без пенсия, липса на каквито
и да било трудови доходи. Поради което и е намалил наложените му
наказания – на три години за първото престъпление, и на четири години и
шест месеца за второто, т.е. след редукцията на чл.58 ал.1 НПК съответно
две, и три години лишаване от свобода. Така определените наказания не се
явяват несправедливи. Няма как да не бъдат споделени съображенията на
първоинстанционния съд в тази насока – осъденото лице е многократно
осъждано, касае се за 28 деяния, извършени в период от 50 години, започнал е
престъпната си дейност на 15-годишна възраст, и на 65 години все още не е я
е преустановил /възрастта му към момента на деянията/. Голяма част от
деянията са извършени при опасен рецидив, и са търпени ефективни
наказания. Последното му наказание е четири години лишаване от свобода,
изтърпяно е на 06.07.2018г., и само две години след това е извършено първото
от престъпленията, предмет на последното наказателно производство. И
първата, и въззивната инстанция въз основа на тези факти са приели, че П. е
лице с трайно установени престъпни навици, съответно – с висока
обществена опасност. Извод, с който няма как да се изрази несъгласие.
Именно поради това и липсват каквито и да било основания за допълнителна
корекция на наложените на П. наказания – подобно действие би било израз на
крайна снизходителност, към каквато настоящият съдебен състав не е склонен
въпреки напредналата възраст на лицето.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да
са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното
производство , поради което и
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Б. Г. П. за
възобновяване на производството по нохд №4566/2022г. на Районен съд-
Варна, и на внохд №390/2023г. на ОС-Варна.
Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4