РЕШЕНИЕ 1620/3.9.2019г.
Номер................. Година 2019 Град В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На първи юли Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2332 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „Б.Т.Е.“ ООД с управител и
представляващ В.Т., чрез адв.А.Х., против НП № 03-010498/21.11.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на
юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за нарушение на чл. 31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/Наредбата/.
В депозираната пред
съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материално-правните норми. Сочи се, че НП не съдържа надлежно описание на
административното нарушение, което се твърди, че е осъществено. Твърди се, че
посочената ставка в Приложение № 3 към Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина е диспозитивна, съотв. липсата на минимум на ставката и наличието на
разпоредбата на чл. 31 ал.6 от Наредбата предполагат, че ставката от 27 евро на
ден, посочена в Приложение № 3 не е минимална такава. Сочи се, че неправилно е
посочен маршрута, във връзка с който е издадена процесната
заповед за определяне на командировъчните пари. Сочи се, че по смисъла на чл. 6
от ЗАНН, като нарушение следва да се приеме не определянето на командировъчните
пари, а тяхното неизплащане, съгласно изискването на нормата на чл. 31 ал.4 от
Наредбата. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, съотв. да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на случая, а при условията на евентуалност – да се намали
административната санкция до предвидения в закона минимален размер.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, се представлява от юк О., която в съдебно
заседание пледира, че в приложената по делото преписка се намира копие на процесната заповед, от която е видно, че
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател е определило на своя
служител, цитиран в НП съответен размер командировъчни пари като по този начин
е осъществил административното нарушение, визирано в НП, поради което
законосъобразно дружеството е санкционирано на основание чл. 414 от КТ.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – Н.И.. Приобщени са като писмени
доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 19.10.2018 служители на ДИТ-В. – св.
Н.И. и П.М. – инспектори при ДИТ –В. извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на „Б. Т. Е.“ЕООД
със седалище и адрес на управление:*** .
В хода на проверката е установено, че в качеството на работодател
дружеството-жалбоподател е издало командировъчна заповед № 007/02.07.208 г., с
която е командировано лицето Д.Д. Т. с ЕГН: **********
на длъжност „шофьор тежкотоварни автомобили, международни превози“ за периода
от 03.07.2018 г. до 06.07.2018 г.. След като формирал извод, че в заповедта са
определени командировъчни пари на ден в размер по-малък от посочения в Приложение
№ 3 към чл. 31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, св. И. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл.
31 ал.1 от Наредбата, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление № 03-010498/21.11.2018 г. е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., ,
видно от заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Като разгледа жалбата относно процесулната законосъобразност на издаденото НП, съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Съгласно трайната съдебна практика, АУАН и НП
следва да съдържа факти, досежно всички съставомерни признаци на извършеното нарушение. В случая такъм признак се явява размерът на дължимата и заплатена
сума командировъчни пари на ден, доколкото именно с оглед дължимия според АНО
законов размер е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Непосочването на приетата като определена и
дължима според закона стойност на командировъчните пари ограничава правото на
защита на наказаното лице, поради което административно-наказателното
производство се явява опорочено такова, а НП – издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Независимо от горното, с оглед служебното начало, съдът разгледа жалбата и
по същество като установи от правна страна следното:
Видно както от съставения АУАН,
така и от издаденото въз основа на него
наказателно постановление, въззивникът е
привлечен към административнонаказателна отговорност
за нарушаване на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и приложение № 3 към Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина. Самият текст на
посочената норма обаче дословно гласи следното: „Персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3”. Съгласно чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред, следователно за да бъде едно деяние квалифицирано като административно
нарушение следва да отговаря на изискванията на чл.6 от ЗАНН. В настоящия
случай чл.31,ал.1 от Наредбата не съдържа състав на административно нарушение,
а урежда само и единствено размера на
командированите възнаграждения, полагащи се на персонала, но не и задължение на
работодателя да ги изплаща. Нещо повече , в цитираната разпоредба не се предвижда и срок, в който да
бъдат изплатени съответните командировъчни пари и неспазването на който да
обуслови ангажирането на административнонаказателна
отговорност. /В този смисъл Решение № 90/28.4.2014 г. по КНАХД № 55 по описа за
2014 г. на Административен съд – Ямбол/.
Поради изложените по-горе
съображения съдът намира, че издаденото НП е в нарушение на материалния и
процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-010498/21.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - В., с което на основание чл. 414 ал.1
от КТ на „Б.Т.Е.“ ООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за
нарушение на чл. 31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина/Наредбата/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: