Р Е Ш Е Н И Е
№101 09.11.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 28 октомври 2020 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ГЕРГАНА
КОНДОВА
Секретар:
М.Коматарова
Прокурор:
Т.Стаматов
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 291 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен
съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника адв.М. *** на подсъдимия Р.Б. с ЛНЧ
**********, *** гражданин, срещу Присъда № 62/01.07.2020 г., постановена по
НОХД № 925/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол, с която подс.Б. е признат за
виновен в това, че
на **.**.**** г., около 17.30 ч., в гр. *****, по ул. „*******“, преди
кръстовището с ул. „*. *. ********", при управление на моторно превозно
средство - л.а. „****** ****“ с рег. № * **** **, е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към
пешеходна пътека тип „Зебра“, не е пропуснал преминаваща по пешеходната пътека М.
Д. С. от гр. *****, като намали скоростта или спре, в резултат на което е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на М. Д. С. от гр. ***** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния тибиален кондил на
големия пищял на левия крак в областта на колянната става, довело до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник на пострадалата, и деянието е
извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1,
б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, поради
което и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 5 месеца
лишаване от свобода, което наказание на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено от
изтърпяване за изпитателен срок от три години.
С присъдата, на осн.чл.343г от НК на подс.Б. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година.
На осн.чл.189,
ал.3 от НПК, подс.Б. е осъден да заплати направените по делото разноски общо в
размер на 978.40 лв., от които 918.40 лв. вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОДМВР – Ямбол и 60 лв. вносими в приход на бюджета на
съдебната власт и по сметката на ЯРС.
В подадената жалба се твърди
неправилност на постановената присъда. Претендира се отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подс.Б. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Като аргумент за това се излага, че
основната причина за настъпилото ПТП имал не подс.Б., а пешеходката -
пострадалата С., т.к. последната била нарушила задълженията си като пешеходец,
визирани в разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и в чл.114, т.1 от ЗДвП.
Отделно, в жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд при
постановяване на присъдата е взел предвид негодно доказателствено средство -
заключението по назначената по делото автотехническа експертиза, т.к. същото не
почивало на обективни данни, предвид липсата на извършен по делото оглед на
местопроизшествие с осигурен на място автомобил на подсъдимия там, поради което
изчисленията на експерта представлявали предположения и хипотези.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Ямбол пледира за правилност и законосъобразност на постановената присъда и
за справедливост на наложеното наказание. В тази връзка моли съда да я потвърди
изцяло.
В съдебно заседание въззивникът Р.Б.
участва лично и със своя защитник - адвокат от АК-*****. Двамата поддържат
въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. При
дадената последна дума на подсъдимия и в лична защита, същия моли да бъде
оправдан, т.к. не той е нарушил правилата за движение по пътищата, а
пострадалата С., като по този начин именно тя била виновна за настъпилото ПТП и
тя била нарушила неговите права.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите
на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК,
извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна, по
следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е
правилна и обоснована, тъй като се подкрепя напълно от събраните по делото
доказателства. Правилно е прието като безспорно установено следното:
Подсъдимият Р.Б. е правоспособен
водач на МПС и липсват данни да е наказван по административен ред за нарушаване
правилата за движение по пътищата.
На **.**.**** г. около 17,30 часа в
гр. *****, в условията на нощна видимост и при суха асфалтова настилка, подс. Б.
управлявал л.а. „****** ****“ с рег. № * **** **. Движил се по ул. „*******“
преди кръстовището с ул. „*. *. ********“ и по средата на лентата,
предназначена за движещите се в неговата посока моторни превозни средства, като
движението се осъществявало със скорост от 22,86 км/ч и в посока от ****-******-
гр.Ямбол към магазин "******" в града. На кръстовището на двете улици
имало пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен знак със специално
предписание Д17 – „Пешеходна пътека“. Мястото, където се намирала пешеходната
пътека, било осветено от намиращите се в непосредствена близост множество
магазини.
По същото време, на десния тротоар
спрямо посоката на движение на автомобила, се намирала св. М. С., която се
движела в посока от ****-****** към магазин "******", тоест отдясно
наляво спрямо посоката движение на подсъдимия. На пешеходната пътека, след като
се огледала в двете посоки и не забелязала в близост приближаващо моторно
превозно средство, св.С. предприела пресичане на пътното платно. Въпреки
наличието на техническа възможност да възприеме пешеходката още в момента на
навлизането й на пътното платно и стъпването й върху пешеходната пътека,
подсъдимият Б. не намалил скоростта си на движение и не спрял, а продължил
движението си напред и навлязъл с предните състави на автомобила, който
управлявал, на пешеходната пътека. Тогава забелязал свидетелката М. С. и
предприел спиране, но тази му реакция се оказала забавена, т.к. въпреки нея с
лявата част на предните състави на автомобила си ударил С. в областта на
външната част на лявото коляно. В резултат на удара, на пострадалата било
причинено счупване на латералния тибиален кондил на големия пищял на левия крак
в областта на колянната става, което увреждане довело до затрудняване
движенията на левия долен крайник за срок, не по-малък от 7-8 месеца при
нормален ход на развитие на оздравителните процеси.
Веднага след това подс.Р.Б. слязъл от
автомобила и с помощта на намиращи се наблизо хора с неустановена по делото самоличност,
качил свидетелката М. С. в автомобила си и я откарал първо до дома й, а оттам и
до ЦСМП – Ямбол за оказване на спешна медицинска помощ.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал
и на мястото на произшествието и в ЦСМП – Ямбол бил изпратен дежурен екип на РУ
– Ямбол, в чийто състав бил свидетелят Д. К..
От заключението по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие пострадалата М. Д. С. е получила автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:
контузия на левия крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на
латералния тибиален кондил /страничната, външната част на
горния край на големия пищял/
с излив на серозно-хеморагично
течно съдържимо в бурсата над колянното капаче, наложило приемането по спешност
на пострадалата в ОТО при МБАЛ „С. П.” АД - Ямбол и извършването на оперативно
лечение с използването на метална остеосинтезираща техника; контузия на гръдния
кош с умерено изразена функционална болезненост, без клинични данни за фрактура
на костни структури и контузия на дясната ръка в областта на гривнената става с
неубедителни и несигурни рентгенологични данни за счупване на долния край на
лъчевата кост. Счупването на латералния тибиален кондил на големия пищял на
левия крак в областта на колянната става е довело до затруднения в движенията и
осъществяването на основната функция на крака за срок не по-малък от 7-8
месеца при нормален ход на оздравителните процеси,
респ. довело е до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.
Получената контузия на дясната ръка в областта на
гривнената става е довела до затруднения в движенията на ръката за срок от
около 10-15 до 20 дни и в съвкупност с контузията на гръдния кош е осъществила
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата М. С. /разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
Видно от заключението по
назначената по делото автотехническа експертиза, към момента на навлизане на
пострадалата пешеходка на пътното платно /момента на възникване на опасност за
л.а./, лекият автомобил, управляван от подс.Б. е отстоял на 14,33 м. от линията
на удара при определената му скорост на движение от 22,86 км/ч., като опасната
му зона за спиране при същата скорост на движение е 12,73
м. Налична е била към този
момент и техническа възможност подс.Б. да възприеме пешеходката. В
резултат, експертът е категоричен,
че ако водача на л.а. „******
****” - подс.Б., беше реагирал за аварийно спиране в този момент /когато
пешеходката навлиза/стъпва на пътното платно/, то той ще е бил в състояние да
спре преди мястото на удара - на около 1,60 м. Вещото лице прави извод, че
подс.Б. като водач на л.а.”****** ****” е възприел със закъснение от 0,69 сек.
навлязлата пешеходка на пътното платно в зоната на началото на пешеходната
пътека, при което след действията му за спиране при равнозакъснително движение
на около 0,50 м. преди окончателното си спиране, настъпва удара между тях при
скорост на движение на автомобила от 6,23 км/ч. За основна
причина за настъпването на станалото ПТП експертът сочи
управлението на инцидентния л.а.”****** ****” от водача му с
понижено/отклонено/ внимание, при което несвоевременно със закъснение е
забелязал навлизането и присъствието на пострадалата пешеходка на пътното
платно и реагирал за спиране.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост на Р.Б., същият е с чисто съдебно минало, като не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
За да постанови присъдата си
районният съд е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно
и обосновано е приел и кредитирал обясненията на подсъдимия Б., показанията на
свидетелите Д. К. и М. С., дадени от тях по време на проведеното по делото
съдебно следствие, заключенията и показанията на вещите лица, изготвили
назначените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, обективните находки, отразени в протокола за
оглед и приложения към него фотоалбум, както и останалите писмени доказателства
по делото, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, са
непротиворечиви, последователни, логични и взаимодопълващи се. Решаващият съд
при установяването на фактическата обстановка е обсъдил подробно кои гласни
доказателства кредитира, сочейки задълбочени аргументи за това. Настоящият
състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока
кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като неизолирани от
останалия доказателствен материал. Правилно и обосновано първата инстанция
приема и кредитира заключението по назначената по делото автотехническа
експертиза, както и заключението по назначената медицинска експертиза, като
обективни и компетентно дадени и като кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Соченото от защитата обстоятелство, че
отговорите по поставените въпроси по автотехническата експертиза не почиват на
данни от извършен оглед на местопроизшествие, поради което били хипотези и
предположения, не отговаря на установеното по делото. Видно от данните по
същото, оглед на местопроизшествие е извършен, макар и при незапазено такова,
като е извършен и оглед на автомобила на подсъдимия в състоянието, в което дежурните
полицаи са го установили спрян до спешния център на болницата в града. Това
забавяне в извършването на процесуалното действие по оглед обаче се дължи не на
забавяне в работата на разследващия орган и полицейските служители, а на позитивното
поведение на подсъдимия, който веднага след пътния инцидент е направил всичко зависещо
от него, за да окаже помощ на пострадалата, включително я е откарал с
автомобила, който управлявал, до болницата в гр.Ямбол. Освен това, вещото лице
по автотехническата експертиза както в обстоятелствената й част, така и в
съдебното заседание пред първоинстанционният съд, обосновава подробно,
обективно и коректно, че заключението по същата е дал и то почива не само на
обективните данни от този оглед, а и на обясненията на подс.Б. и на показанията
на пострадалата св.С., както и на обичайни приети в практиката на експертите по
този вид експертизи постановки, използвани в случаи като настоящия /при
незапазено местопроизшествие/. В резултат, въззивният съд намира за
неоснователен довода на защитата, че присъдата е основана на автотехническа
експертиза, която представлява негодно доказателствено средство.
С оглед на установеното от фактическа
страна, въззивната инстанция споделя направения извод от районния съд, че автор
на инкриминираното деяние е Р.Б..
На базата на анализ на тези доказателства
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи като е
приел, че въззивника Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл.343,
ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 17.30
ч., в гр. *****, по ул. „*******“, преди кръстовището с ул. „*. *. ********“,
при управление на моторно превозно средство - л.а. „****** ****“ с рег. № * ****
**, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като
при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“, не е пропуснал преминаваща
по пешеходната пътека М. Д. С. от гр. *****, като намали скоростта или спре, в
резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на М. Д. С.
от гр. ***** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния
тибиален кондил на големия пищял на левия крак в областта на колянната става,
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник на
пострадалата, и деянието е извършено на пешеходна пътека.
Правилен е извода на решаващият съд,
че по време на управляване на МПС – л.а. „****** ****“ с рег. №
* **** **, въззивникът Б. е нарушил виновно горепосоченото правило
за движение по пътищата. Същият, в качеството си на водач и участник в
движението, който приближава пешеходна пътека и на когото предстои да премине
през пешеходната пътека, е бил длъжен, но не е пропуснал намалявайки скоростта
си или спирайки стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка
- пострадалата свидетелка М. С.. В резултат на това свое виновно поведение въззивникът-подсъдим
Р.Б. е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК на М. С., изразяваща се в счупване
на латералния тибиален кондил на големия пищял на левия крак в областта на
колянната става, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник на пострадалата.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна
деянието е извършено от въззивника Б. при условията на несъзнавана
непредпазливост /престъпна небрежност/, като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен, тъй като затова
го задължава посоченото по-горе правило за движение по пътищата, установено в
съответния нормативен акт и регламентиращи безопасното поведение на водачите на
МПС към пешеходците, намиращи се на пешеходна пътека. В конкретиката на
процесния случай Б. е и могъл да ги предвиди, тъй като не се е намирал в
особено психическо състояние или пък в сложна пътна обстановка и при едно
мобилизиране от негова страна на своите психически възможности би могъл да ги
предвиди, съобразявайки се с посочените по-горе обстоятелства. Освен това, заключението по автотехническата експертиза
по безспорен начин установява, че
подсъдиимят е имал техническа възможност да възприеме пешеходката С. още в
момента на навлизането й на пътното платно и стъпването й върху пешеходната
пътека, респ. и
възможност на по-ранен етап да намали скоростта или да спре. Правилно в тази
връзка, районният съд е отговорил на доводите на защитата и на
въззивника-подсъдим, направени и пред настоящата контролна инстанция, че ПТП-то
било настъпило единствено и само по вина на пострадалата пешеходка С., като ги е
отхвърлил като неоснователни. Правилно в мотивите си първоинстанционният съд
изрично е обяснил на подсъдимия и защитника, че наличието на евентуално
извършено от пешеходката нарушение / за каквото обаче в случая данни по делото
липсват/, не води до отпадане отговорността на подсъдимия, след като
извършеното от него нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат.
В заключение, доводът на защитата и на
подсъдимия, че в случая е налице съпричиняване /или изцяло причиняване/ на резултата
от страна на пострадалата чрез нарушаване на правилата по чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114 от ЗДВП е неоснователен, т.к. по делото липсват доказателства за
извършени такива от нея. По делото не се установява внезапност на навлизането
на пешеходката на пешеходната пътека, както и нарушение относно нейното
задължение да съобрази движението си с
приближаващия автомобил, управляван от подс.Б..
По отношение на
наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, районният съд е отчел всички налични смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и правилно е преценил, че в конкретиката на
случая са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства и най-лекото
предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода се явява несъразмерно
тежко и несъответно на степента на обществената опасност на личността му. Правилно
са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства
ниската степен на обществена опасност на личността на подс.Б., предвид чистото
му съдебно минало, дадените от последния и в двете фази на процеса
подробни обяснения, значителният принос и добросъвестността му при разкриване
обективната истина по делото, обстоятелството, че след настъпване на ПТП е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, откарвайки
я незабавно в ЦСМП за оказване на медицинска помощ. Наред с посочените
многобройни смекчаващи вината на подс.Б. обстоятелства, правилно
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи вината му такива високата
степен на обществена опасност на извършеното,
обуславяща се от динамиката на този вид престъпни деяния понастоящем в страната и в
региона, както и сравнително продължителния оздравителен период и възрастта на
пострадалата. Затова и преценката на
районният съд за определяне на вида и размера на наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, но не в абсолютния законов минимум от три месеца, а
именно - 5 месеца лишаване от свобода, е правилна и законосъобразна.
Според контролния съд, така определеното
наказание лишаване от свобода с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при предвидения в същата срок от три години, се явява справедливо и
съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.
Правилно и обосновано, решаващият съд
на осн.чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложил на Б. и наказанието лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 година, като се е съобразил с
горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства.
Обосновано и правилно, при настоящия
изход на делото, районният съд се е произнесъл касателно направените по делото
разноски като ги е възложил в тежест на въззивника Р.Б..
Тъй
като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на присъдата на Районен съд Ямбол, същата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на
осн.чл.334, т.6 от НПК и чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА
Присъда № 62/01.07.2020 г., постановена по НОХД № 925/2019 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.