Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 1.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3833 по описа за 2012 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226 КЗ (отм.) вр. чл. 269 КЗ (от.) и чл. 282, ал. 3 и ал.
5 КЗ (отм.).
Ищецът О.Й. К., твърди,
че на 7.12.2008 г. настъпило ПТП, в РР.на път DN 7, между населени места Коноп
и Бързава. Твърди се, че управлявания от ищеца товарен автомобил „Ивеко” рег. №
******, бил ударен челно от л.а. БМВ 524, рег. № ******, с водач Ф.Л.М., като
последния нарушил правилата за движение, тъй като на мокър асфалтов път с две
платна, регулиран със знак „Забранено изпреварването” и с хоризонтална
непрекъсната лентова маркировка между платната, извършил изпреварване и
навлезнал в лентата за движение на ищеца. Товарният автомобил бил ударен в
предната лява част, след което се отклонил и навлезнал в насрещното платно и се
блъснал в крайпътен скат. Ищецът излетял през предното стъкло и при удара със
ската получил следните телесни увреждания: контузия на главата с мозъчно
сътресение от стредна степен, контузия на лявата предмишница, китка и длан на
лявата ръка, охлузни рани по гърба и дланта, кръвнасядане и силен оток на
гривнена става (с ограничена и болезнена подвижност), на дланта и на пръстите
на лявата ръка с дълбоки охлузвания на втори, трети и четвърти пръст, охлузване
на левия лакът, контузия на лявата лумбална поясна област с посттравматична
спондилолистеза (изместване) на ниво 4-ти и 5-ти поясен прешлен с болков
синдром, болезненост по предна горна част на лявото бедро и лява слабинна
област, кръвонасядена по дясното коляно и охлузвания на дясната подбедрица. В болнично
заведение е поставена гипсова лонгета на лявата предмишница и длан, а
състоянието на лицето се характеризирало с болки в различни части на тялото.
Въпреки, че ищецът използвал 92 дни „болнични”, че провел балнеолечение и
физиотерапия, не се възстановил,
оплакванията от болки в лумбалната област, която е била обект и на хирургична
интервенция преди инцидента, продължават и до днес. След катастрофата ищецът
освен, че имал затруднения при обичайните движения на снагата, в психически
аспект станал напрегнат, тревожен, страдал от безсъние, главоболие,
световъртеж, отпадналост и лесна изморяемост. С решение на ТЕЛК му е определена
60 % трайно намалена работоспособност. Ищецът сочи, че виновният водач имал
сключен застраховка „ГО” с „Е.” Румъния, поради което претенцията за
обезщетение следва да се отправи към ответника „Е.” АД в България. В условията
на евентуалност искът е насочен срещу „Националното бюро на Б.А.З.”. Претендира
се заплащане на сумата от 85 000 лв. като обезщетение на търпените
неимуществени вреди и сумата от 192, 70 лв. обезщетение на имуществени вреди,
съставляващи средства за балнеолечени и рехабилитация. Върху сумите се
претендира законна лихва от датата на ПТП и разноски по делото. Оспорва тези на
ответното Бюро.
Ответникът ЗК „Е.” АД
твърди, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, които
оспорва и по основание и размер, като сочи, че в полза на ищеца вече е имало
плащане от „Е.” Р.– 1000 евро. Твърди наличие на съпричиняване поради
неизползване на обезопасителен колан и липса на причинна връзка между
произшествието и търпените от ищеца вреди. Оспорва претенцията за лихви, като
прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.” твърди, че срещу него не може да се предявяват съдебни искове, както и
че ищецът е получил плащане – чл. 285, ал. 4 КЗ (отм.). Евентуално сочи, че е
спазен срока по чл. 271, ал. 1 КЗ и процедурата по чл. 285 КЗ (отм.). Оспорва
механизма на ПТП, вредите и причинно следствената връзка, претенцията за лихви.
Също сочи, че е налице съпричиняване, както и че не е установено, дали по
румънското законодателство (приложимо като право на деликта) процесните щети
подлежат на репариране. Твърди, че по отношение на исковете за главница и лихви
е изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор, че гражданската отговорност на Ф.М.е
застрахована при „Е. Р.ЗПД“ АД.
Установява се, че със заявление № 2-5396 от 11.03.2010 г. ищецът О.К. е предявил
претенциите си пред Националното бюро, в качеството му на компенсационен орган.
На л. 46 от делото е представено писмо изх. № 1-1088 от 10.05.2010 г., изпратено до адв. К.П., в което е отразено, че в
полза на О.К. от ЗД „Е.“ в качеството му на представител на румънския
застраховател, е изплатено обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000
евро. В тази връзка са представени и други документи - видно от преводно
нареждане от 27.05.2010 г. и Протокол от 27.04.2010 г. по щета № 90 при
ответника-застраховател, в полза на ищеца са преведени 1000 евро обезщетение на
неимуществени вреди.
По делото са събрани гласни доказателства, изслушани
са експертни заключения.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Искът, предявен срещу българското дружество ЗД „Е.“ АД
е допустим, тъй като процесуалната легитимация на ответника се определя от
твърденият на ищеца. Доколкото в исковата молба се поддържа, че българското
застрахователно дружество има задължение да заплати на пострадалото лице
обезщетение, съдът дължи разглеждане по същество на така отправената претенция,
като провери налице ли са основания за такова плащане. Осъществявайки преценка
в тази насока съдът намира искът за неоснователен. Няма спор, че посоченото
юридическо лице е представител на румънския застраховател „Е. Р.ЗПЗ“ АД.
Неговите функции, предвидени в чл. 269 КЗ (отм.) обаче са свързани само с
осъществяване на представителна дейност от
името и за сметката на румънската застрахователна компания. Липсва заК.о
уредена възможност, при която на представителя на чуждестранен застраховател да
бъде възложено материално правното задължение от свое име и за своя сметка да
заплати дължими от застрахователното дружество (страна по застрахователния
договор) обезщетения. Следва да се държи сметка още, че ЗД „Е.“ АД няма статут
на клон на чуждестранния застраховател и не е негово поделение.
При тези изводи на разглеждане подлежи предявения
срещу вторият (евентуален) ответник иск с правно основание чл. чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.).
На първо място следва да се отбележи, че възражението
за недопустимост на иска е неоснователно. Съдът не възприема твърдението, че
разпоредбите на чл. 284 и чл. 285 КЗ (отм.) предвиждат единствено способ за извънсъдебно уреждане на претенцията на
увреденото лице. В чл. 284 КЗ (отм.) са регламентирани предпоставките за
ангажиране отговорността на Бюрото в качеството му на Компенсационен орган,
които са и елементите от фактическия състав на претенцията при съдебното й
предявяване, в случай на неизпълнение от страна на органа. Няма установена
забрана при отказ на Бюрото да изплати обезщетение правоимащите лица да
потърсят реализиране на своите притезания по съдебен ред. Както по-горе бе
посочено пасивната материално правна-легитимация се определя от твърденията в
исковата молба и същата се установява в хода на настоящото производство.
Що се касае обаче до основателността на предявения
иск, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.)
препраща към неизпълнение на задълженията по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.) от
застрахователя или от неговия представител за уреждане на претенции в Република
България. Посочената норма регламентира срока за произнасяне по искане основано
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а текстът на чл. 271, ал. 2 КЗ (отм.) определя задълженията на
застрахователя или на представителя, които следва да се изпълнят в този срок, а
именно: да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано
становище по претенцията, когато отказва плащане или когато основанието и
размерът на вредите не са били напълно установени. „Тълкувани двете разпоредби
във връзка една с друга и съобразно с функциите на Компенсационния орган по чл.
285, ал. 6 КЗ (отм.) (ограничаващи дейността му до проверка дали е
отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предписаните срокове,
без да се прави преценка по същество) недвусмислено сочат на
отговорност на Националното бюро като Компенсационен орган в случаите, когато
застрахователят или неговият представител в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.) не са определили и изплатили
обезщетението, или изрично са отказали изплащането му. По аргумент от тази
норма при определено и изплатено обезщетение от застрахователя или от неговия представител
не може да се ангажира отговорността на Бюрото като Компенсационен орган.“.
(така в определение № 469 от 01.06.2016
г. по т. д. № 2766/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). В разглеждания казус се
установява, че във връзка с процесния инцидент ищецът е получил плащане от
румънския застраховател, чрез представителя му за РБ, на сумата от 1000 евро
като обезщетение на неимуществени вреди. В случай, че не е съгласен с тази стойност своите
права пострадалият от ПТП може да предяви срещу самия чуждестранен застраховател.
С оглед казаното без да се обсъждат по същество
събраните доказателства и другите аргументи относно основателност или
неоснователност на предявения иск, същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на ищеца и неговия процесуален представител
не се следват разноски. Той обаче следва да заплати на двамата ответници както
следва: на ответника-застраховател се
следва сумата от 2590 лв., а на ответника Н.Б.- разноски в размер на 4200 лв.
за адвокатска защита и 2645,92 лв. като
разходи по производството. Съдът не намира за основателни възраженията на
ищцовата страна относно размера на адвокатския хонорар на ответното Бюро, тъй
като съгласно размера на предявения иск (85 000 лв.) и факта, че по делото
са проведени повече от 10 заседания, сумата от 4200 лв. съответства на
предоставената правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Й.К., ЕГН № **********,
срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК******, иск за обезщетяване на неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 7.12.2008 г. в РРумъния, на стойност 85 000 лв.
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.Й.К., ЕГН № **********, срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 7.12.2008 г. в РРумъния, на стойност 85 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК О.Й.К. да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата от 2590
лв., а на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“
– сумата от 6845, 92 лв. като разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: