РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3644 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу Прокуратурата на Република България с адрес в
гр. София, бул. „Витоша“ №2, представлявана от Гл. прокурор на РБ съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца слeдните
суми: сума в размер на 15 000 лв.,
представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразните
действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 199
ал.2, т.2 във вр.с. чл.199 ал.1, т.3 във вр.с чл.198 ал.1 от НК и вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като наказателното производство е
прекратено с Постановление от 24.08.2017г. по ДП № 310/2016г. по описа на ОП -
Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила
на Постановлението за частично прекратяване на нак. производство до окончателно
изплащане на сумата; сума в размер на
3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разноски за адвокатска защита по Договор за правна защита и съдействие №
85/11.01.2017г. във връзка с ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен,
прекратено с Постановлението за частично прекратяване на нак. производство от
24.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в
сила на Постановлението за частично прекратяване на нак. производство до
окончателно изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на
исковата си молба твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от
06.01.2017г. постановено по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен бил
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 30.12.2016г. в гр. Л. в
съучастие като извършител с Й.Е.Б. С.М,О.Пе отнел чужди движими вещи - сумата
от 50 000 лева и 1 кг. златни накити от владението на К.К.И И Г.В.И. намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е
бил придружен с убийството на К.К.И от гр. Л. и тежка телесна повреда на Г.В.И.от
гр. Л., изразяваща се в загуба на слезката - престъпление по чл. 199 ал.2, т.2
във вр.с. чл.199 ал.1, т.З във вр.с чл.198 ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Излага, че
непосредствено след привличането му като обвиняем бил разпитан от разследващия
полицай, като с Постановление от същата дата на
наблюдаващия прокурор по ДП № 310/2016г. бил задържан за срок от 72 часа с цел
осигуряването му пред ОС - Плевен, тъй като ОП - Плевен била внесла искане за
налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража. Твърди, че с определение от 09.01.2017г.
постановено по ЧНД № 26/2017г. по описа на ОС - Плевен му била наложена най -
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража, която мярка е била
потвърдена с Определение № 22/19.01.2017г. по ВЧНД № 27/2017г. по описа на АС -
Велико Търново. Сочи, че с Постановление от 23.01.2017г. по
ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен е отменена взетата спрямо него мярка
„Задържане под стража’", тъй като в хода на проведеното разследване не са
потвърдени събраните предварителни данни за участието му в престъплението, като
на същата дата бил освободен от ареста при Затвора в гр. Плевен. Излага, че с постановление от 24.08.2017г.
постановено по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство срещу него, тъй като в резултат на
разследването било установено, че престъплението не е извършено от него, а от
друга лица, които са привлечени като обвиняеми и срещу тях е внесен обвинителен
акт в съда. Твърди, че незаконосъобразните
действия на ответника по повдигане на незаконно обвинение и вземане на най —
тежката мярка за неотклонение са му нанесли непоправими вреди в живота -
отразили се негативно върху психическото и емоционалното му здраве, на
отношенията със семейството му, както и на социалния му живот. Сочи, че наказателно производство срещу него
е продължило около 7 месеца и половина /от 06.01.2017г. до 24.08.2017г./, като
в този период имал качеството на обвиняем в извършване на тежко умишлено
престъпление, което е наказуемо с най - тежкото предвидено в закона наказание -
„Лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без право на замяна. Твърди, че мисълта, че е уличен несправедливо
в извършването на такова дръзко престъпление, не го напускала, чувствал страх и
несигурност, ежедневно бил притеснен, неспокоен за бъдещето си и това как ще се
отрази случващото се и на останалите членове на семейството му - родителите ми
и сестра ми. Излага, че особено тежко преживял дните, които прекарал в Ареста
при Затвора в гр. Плевен в периода от 06.01.2017г. до 23.01.2017г., тъй като
неоснователно са били засегнати основните му човешки права - на свобода и
свободно придвижване в пространството. Сочи, че за пръв път в живота си бил
арестуван и това се отразило зле на психическото му състояние, тъй като по време на задържането му бил стресиран и
много изнервен, като няколко месеца след освобождаването му от ареста не успял
да възстанови спокойния си сън, бил изнервен и напрегнат. Твърди, че незаконното обвинение се отразило и на междуличностните
отношения със семейството му, като родителите му загубили вяра в него, създали
се множество конфликтни ситуации помежду им. Сочи, че веднага след задържането
му и привличането му като обвиняем както в домът му, в гр. Л.,***, така и в
помещенията, в който баща му упражнява търговската си дейност, пред погледите
на всички негови служители били извършени множество действия по претърсване и
изземване. Излага, че се чувствал унизен и с потъпкано достойнство, тъй като
станал причина да бъде опетнено името на цялото му семейство сред съгражданите
им. Сочи, че престъплението,
в извършване на което бил уличен, се характеризира с дързостта и особената
жестокост, която извършителите са проявили спрямо пострадалите лица, поради
което случаят получил широк обществен отзвук в град Л., а привличането му като
обвиняем станало обществено известно. Твърди, че след като било отменено
задържането му, се завърнал в гр. Л. и ежедневно срещал укорителното отношение
на съгражданите му, като голяма част от приятелите и познатите му спряха да
контактуват с него, отбягвали го. Сочи, че не веднъж чувал да го наричат с
думите „убиец” и „престъпник”, като част от съгражданите му дори изразили
възмущението си как е възможно извършителят на такова тежко престъпление да
бъде на свобода. Твърди, че социалният дискомфорт, които изпитал в родния му
град, го принудило да напусне семейството си и да заживее в гр. София. Сочи, че след привличането му като обвиняем по ДП № 310/2016г. по описа на ОП -
Плевен упълномощил адвокат Й.Д. да го представлява и защитава в наказателното
производство, като по този повод бил сключен договор за правна защита и съдействие
№ 85/11.01.2017 г., по който й заплатил в брой 3000 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ДП № 310/2016г. Излага, че сумата заплатена от него
представлява пряка и непосредствена вреда, която е претърпял в резултат на незаконните
действия на ответника, тъй като не би имал нужда от адвокатска защита в случай,
че не е било повдигнато обвинение срещу него за извършване на тежко умишлено
престъпление. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира
присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не се явява и не се представлява. В нарочни писмени бележки
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че
при безспорно установената фактическа обстановка са налице формалните
предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Излага, че неизпълнението на
задължението на Прокуратурата да подвига обосновани обвинения, както и да
доказва и установява пред съда виновността на привлеченото към наказателна
отговорност лице, води до възникване на гаранционната й отговорност по ЗОДОВ.
Твърди, че за да се ангажира отговорността на ответника е достатъчно да е
приключило наказателно производство, което да е прекратено по отношение на
ищеца. Навежда доводи, че незаконността на обвинението, съставлява основание за
носене на наказателна отговорност на държавата в лицето на нейните правозащитни
органи. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се у установило,
че ищецът е претърпял интензивни болки и страдания, които са последица от
незаконното обвинение. Излага, че от разпита на свидетелите се е установило, че
ищецът се е намирал под голям стрес при задържането си в ареста в гр. Плевен,
че бил тормозен от съкилийниците си, че бил притеснен от факта, че му е
повдигнато обвинение в извършване на тежко и дръзко престъпление, че голяма
част от съгражданите му все още смятат, че той е виновен за престъплението.
Твърди и, че след освобождаването му от
ареста и към настоящия момент страда от безсъние, станал по изнервен и
притеснен. Сочи, че не е налице съпричиняване от негова страна. Излага, че
имуществените вреди са доказани, поради което моли съда да уважи исковата
претенция.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че
предявените искове са неоснователни и по основание, и по размер. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства за това кога постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство по Д-310/2016г. по описа на ОП-Плевен е
стабилизирано, тъй като задължителната съдебна практика в т.4 от ТР№3 от
22.04.2005г. по т.гр.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, сочи като начален момент за
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните
органи при настоящата хипотеза момента на стабилизиране на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Излага, че ищецът не е представил доказателства, които да установяват действително
претърпени неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото обвинение спрямо него.
Сочи, че наличието на действително търпени вреди е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Твърди, че в негова тежест е да представи
доказателства, с които да подкрепи фактическите си твърдения в исковата молба и
такива за наличието на причинно-следствена връзка между претендираните морални
вреди и незаконното обвинение, включително относно твърденията за настъпили
отрицателни последици в емоционален, семеен и социален план, изразяващи се в
преживени унижения, притеснения, неудобство, страх от неоснователно осъждане, социален
дискомфорт. Сочи, че липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за влошеното
му здравословно състояние, за възникнали семейни проблеми и промяна в начина му
на живот, които да са по причина на обвинението. Сочи, че е голословно и
неподкрепено с доказателства и твърдението на ищеца, че вследствие на
проведеното срещу него наказателно производство той е бил унизен и с потъпкано
достойнство и е било опетнено името на цялото му семейство пред съгражданите му
в гр.Л.. твърди, че видно от
свидетелството за съдимост на ищеца, още като непълнолетен същият е бил осъждан, като с определение № 25/22.05.2014г. по
НОХД №114/2014г. на Районен съд-Л., влязло в сила на 22.05.2014г. на Й.М.С. е
определено наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез
прочитане на споразумението по местната радиоуредба-радио Л., за извършено от
него престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.З, т.1 вр. чл.63, ал1.т.5 от НК, което наказание на 30.05.2014г. е изтърпяно. Излага, че е неподкрепено с
доказателства и твърдението на ищеца, че вследствие на проведеното срещу него
наказателно производство той е бил злепоставен в обществото и привличането му в
качеството на обвиняем станало „обществено известно“ и ищецът бил наричан от
съгражданите си “престъпник“. Твърди, че Прокуратурата не е разпространявала данни за
разследването и в частност кой е привлечен в качеството на обвиняем. Счита, че
не следва да отговаря
за злепоставянето в обществото на ищеца, предвид обремененото му съдебно минало
което е имал, много преди да бъде повдигнато незаконното обвинение. Излага и, че твърденията на ищеца, че е претърпял вреди в резултат на задържането му и
най-вече поради факта, че „за пръв път в живота си“ бил „арестуван“ и това се отразило
„зле на психическото“ му „състояние“ са не само голословни, но и напълно
противоречат на доказателствата, тъй като от справка рег.№ 316000-22228 от
27.06.2018г. на ОД на МВР-Плевен, съдържаща данни за криминалистическите
регистрации и заповедите за задържанията на Й.М.С. се установява, че същият е задържан
многократно, включително и преди незаконното
обвинение, а именно- ищецът е задържан на 08.05.2014г. в 22,00 ч. със Заповед
за задържане №14 по описа на РУ -Л. с основание за задържане-извършено
престъпление по чл.354а от НК.
Навежда доводи и, че предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди е неоснователен и
по размер, като счита същият за значително завишен. Излага, че съгласно ППВС №4/1968. въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и
личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди като същият следва е свързан с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Сочи, че в случаите на причинени неимуществени вреди
по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление
се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството
на увредения, като следва да се има предвид, че паричното обезщетение за
моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и,
че не е проява на справедливост, а в дисхармония със справедливостта определяне
на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. Твърди, че претенцията
на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в Р.България и на съдебната практика по аналогични
случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Сочи, че продължителността на наказателното обвинение е в рамките
на 7 месеца, а най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която
е взета от ОС-Плевен и е потвърдена с Определение №22/19.01.2017г. на Великотърновския апелативен съд,
е приложена само в рамките на дни /от 09.01.2017г. до
23.01.2017г./. Излага, че видно от
събраните в хода на разследването по ДП №310/2016г. по описа на ОП-Плевен
доказателства е, че Й.М.С. е бил привлечен в качеството на обвиняем, предвид
обясненията на другия обвиняем ***, дадени пред съдия от ОС-Плевен, в които
същия сочи като съизвършител ищеца, както и въз основа на свидетелските
показания на ***, *** С., което е дало основание на наблюдаващия делото
прокурор да постанови привличането на ищеца в качеството на обвиняем и
депозиране на искане в съда за вземане мярка за неотклонение „задържане под
стража“ при законосъобразен анализ и преценка на доказателствения материал в
неговата съвкупност. Излага, че въз основа на доклад от разследващ полицай ***
при ОД на МВР-Плевен до наблюдаващия прокурор по Д-310/2016г. по описа на ОП-
Плевен, с постановление от 21.06.2017г. са отделени материали от ДП №310/2016г.
по описа на ОП-Плевен и въз основа на тях в РП-Л. е
образувано досъдебно производство № Д-862/2017г. за извършено престъпление по
чл.200 от НК и по чл.339, ал.1 НК / тъй като била намерена в дома на ищеца
ръчна димна граната РДГ-3, която по същество била боеприпас/, което дело не е
приключило. Сочи и, че предмет на разследване на наказателно производство №
Д-862/2017г. по описа на РП-Л. е престъпното деяние на ищеца и другия обвиняем ***,
насочено спрямо същия пострадал - К.К.И от гр.Л., обл.Плевен, касаещо същото
престъпление - грабеж, но с друга правна квалификация, тъй като деянието е
останало в стадия на приготовлението- престъпление по чл.200 от НК. Твърди, че на база на представените
доказателства е налице съпричиняване на резултата от твърдените неимуществени
вреди от страна на ищеца съгласно чл.5 от ЗОДОВ. Излага, че предвид обремененото съдебно минало на ищеца, както и висящото наказателно
производство, са обстоятелства които сочат по-ниска степен на увреждане и не
обосновават обезщетение в претендирания размер. Излага, че съгласно чл.4 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, като за да се реализира отговорността на държавата, следва да
са налице доказателства за всички елементи от състава - от деянието да са
причинени вреди и те да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение. Твърди, че в конкретния случай не
са налице данни за реално претърпени неимуществени вреди извън обичайните
такива, свързани е положението на обвиняем. Излага, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с
икономическия стандарт в страната, за което развива пространни доводи. Твърди
и, че предявеният иск за обезщетяване
на имуществените вреди е неоснователен по размер, като същият е значително
завишен. Сочи, че разходите по ангажиране на адвокатска защита имат като пряко
следствие дължимост на хонорара, който трябва да е съответен на правната
защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Излага, че
анализът на материалите по воденото наказателно производство срещу ищеца, с
оглед осъществената правна защита и нейната адекватност налагат извода, че е
налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, като следва да бъде
редуциран иска за имуществени вреди, така както е прието в Решение
№81/27.01.2006г. по гр.д.№23/2005г. IV ГО на ВКС. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото ответникът
о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че в хода на делото не са
събрани доказателства, от които да се установи причинно – следствената връзка
между причинените на ищеца вреди и незаконното повдигнато обвинение. Излага, че
по делото не са представени писмени
доказателства за влошеното психично здраве на ищеца – консултации с психолог
или психиатър, което от своя страна води до невъзможност да се докаже
негативната промяна в психическото здраве на ищеца, както и на причинно – следствена
връзка между двете. Сочи и, че напълно недоказани са твърденията за това, че
ищецът не е успял да възвърне спокойния си сън. Твърди, че са недоказани и
твърденията на ищеца, че поради повдигнатото обвинение бил „изнервен и
напрегнат“ и най – вече от факта, че за първи път в живота си бил арестуван,
тъй като същият е бил задържан многократно. Излага, че от свидетелските
показания безспорно се е доказало, че незаконното обвинение не се е отразило
зле на междуличностните отношения в семейството му и, че родителите му не за
загубили вяра в него. Твърди, че ответникът не следва да отговаря за
злепоставянето му в обществото защото не е разпространявала данни за
разследването и в частност кои лица са привлечени като обвиняеми. Сочи, че е
недоказано и твърдението, че приятелите му са се отдръпнали от него, тъй като
от свидетелските показания се е установило, че същите са го подкрепяли и
помагали. Твърди се, че освен че искът е неоснователен е и силно завишен, за
което се развиват подробни съображения. Сочи и, че е налице съпричиняване,
предвид обремененото съдебно минало на ищеца и предходното му задържане,
обстоятелства които сочат по – ниска степен на увреждане и не обосновават
обезщетение в претендирания размер. Навежда пространни доводи за неоснователност
на иска за обезщетяване на имуществените вреди. Сочи и, че същият е прекомерно
завишен.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представеното по
делото Постановление за привличане на обвиняем от 06.01.2017 г. по ДП310/2016
г. по описа на ОП Плевен, че срещу ищеца е повдигнато обвинение по чл.199,
ал.2, т.2, вр. чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 НК, за което се предвижда
лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или част от
имуществото на виновния и няма основания за прекратяване на наказателното
производство.
Установява се, че с Постановление
за задържане за срок до 72 часа от 06.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. по
описа на ОП Плевен ищецът е бил задържан за срок до 72 часа.
От приобщеното по делото Искане
за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 09.01.2017 г. по
ДП № 310/2016г. се установява, че е поискано от съда да вземе мярка за
неотклонение по отношение на ищеца.
Видно е от приложеното по делото
Определение от 09.01.2017 г. по ЧНД 26/2017 г по описа на ПлОС, потвърдено с
Определение №22/19.01.2017 г. по ВЧНД 27/2017г по описа на АС В. Търново, че
спрямо ищеца Й.М.С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Установява се, че с Постановление
от 23.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. е отменена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на ищеца.
От приобщеното по делото
Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
24.08.2017 г., влязло в сила на 05.09.2018 г. се установява, че по отношение на
ищеца наказателното производство е прекратено, тъй като в хода на разследването
е установено, че извършителите са др. лица, които са били задържани, направили
самопризнания и привлечени под наказателна отговорност.
Видно е от приложения по делото
Договор за правна помощ и съдействие №85/11.01.2017 г., че ищецът е платил на
процесуален представител сумата от 3000 лева за оказване на правна защита и
съдействие и процесуално представителство по ДП № 310/2016г.
По делото е приобщен и доклад от М. ***, ст.
разследващ полицай при ОДМВР Плевен, от който се установява, че в хода на
извършеното разследване по ДП № 310/2016г. се е установило, че ищецът и ***
са съпричастни в извършване на престъпление по чл.200 НК, а именно, че за
времето от неустановен ден на м. септември 2016г. до неустановен ден на м. септември
2016 г. в гр. Л. са се приготовлявали към извършването на грабеж спрямо ***,
поради което е направено предложение делото да бъде изпратено на РП Л..
Установява се от приобщеното по
делото Постановление за разделяне на ДП № 310/2016г., че на РП Л. е
изпратено разследването на престъплението по чл.200 НК.
Видно е от приобщеното по делото
ДП №862/2017 г. по описа на РП Л., че към настоящия момент разследването за
престъпление по чл.200 НК не е приключило, както и, че спрямо обвиняемия няма
повдигнато обвинение.
По делото е приобщено и
свидетелство за съдимост на ищеца, от което е видно, че същият е осъждан три
пъти, като никое едно от наказанията, които са му наложени не са свързани с
лишаване от свобода.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите *** и ***.
Свидетелката ***, съжителка на
ищеца сочи, че има връзка с ищеца от 2014 г. Обясняв, че той не е напускал гр.Л..
Описва същия като „добър човек, човек с голямо сърце“. Излага, че сред неговите
приятели „има и добри и не толкова добри; че от младото поколение има такива,
които стават и които не стават.“ Твърди,
че за 4 години е имал много приятели, но че в момента има само двама
приятели. Разказва, че след като
завършил училище започнал да работи при баща си. Твърди, че хората, които го
познават казват, че е добър, а тези които не го познават, казват, че е по-буен.
Излага, че след „случката“ е имало лоши коментари както за него, така и за нея.
Сочи, че хората са казвали „ето го убиеца”, „как може такова нещо“. Разказва,
че след като се разбрало, че е прекратено наказателното производство е имало
хора, които разбрали, че са сбъркали. Твърди, че към днешна дата не може да
каже с точност какво им е отношението им, но че има хора които се държат се
по-добре, както и, че те са се отдръпнали. Излага и, че част от хората не са
променили променили отношението си към ищеца.Твърди, че негативното отношение
към ищеца е продължило около година, време през което са живели в гр. Л., и не са напускали града. Разказва, че докато
е бил в ареста ищеца не е бил добре, бил стресиран, уплашен и отслабнал.
Твърди, че Й. не е същият човек. Излага, че след като бил освободен от ареста
получил обриви, поради което ходил на лечител.
Излага, че сега приятелският кръг на Й. е доста по-отсян и, че той ги избягва. Твърди, че през цялото
време родителите на Й. са го подкрепяли, че не е имало момент, в който да са
негативно настроени към него. Сочи, че е наясно, че ищецът е бил съден, но че
след тези му осъждания не е имало промяна на отношенията на хората. Излага, че
не е ходил при психотерапевт и не е търсил помощ.
Свидетелката *** сестра на ищеца сочи, че познава
брат си като „много добър, умен, крайно състрадателен по принцип, малко буен, но в рамките на нормалното“.
Излага, че приятелския му кръг се състои от хора на неговата възраст. Сочи, че
ищецът работи във фирмата на баща им.
Твърди, че след като е бил задържан и привлечен като обвиняем е
продължил да живее в гр. Л.. Разказва,
че отношението на жителите на гр. Л. се е променило,, наричали ги с др. момче с
„какви са тези изроди“, че трябвало да обяснява, че няма вина. Сочи, че и в момента негативното отношение
продължава донякъде, тъй като хората са говорили, че са платили, за да пуснат
брат й и той да не бъде обвинен, както и, че продължават да смятат, че той е
истинският убиец. Твърди и, че направения обиск във фирмата на баща им също не
бил приятен защото там имало хора.
Разказва, че на брат й му се
отразило всичко това доста изнервящо, че като се разхождал си мислил, че го
сочат с пръст. Сочи, че към настоящия момент страда от безсъние. Разказва и, че
преживяното от него в ареста му се отразило зле. Твърди, че техните роднини
никой не са си променили отношението към него, тъй като всички са знаели, че
брат й няма никаква вина. Сочи, че
роднинският им кръг ги е подкрепял, както и доста техни приятели. Излага
и, че приятелите на брат му са били на мнение, че той не е извършител на
престъплението- Твърди, че знае, че брат й е бил осъждан. Разказва, че е бил
задържан по производството за убийството на 05.01. и на 23.01. го
освободили. Излага, че след това си е
променил навиците. Сочи, че не е лекувал безсънието си. сочи, че е изпаднал в
депресия и се е затворил в себе си, не искал да излиза и стоял само при
приятелката си, поради което и рядко го виждали. Твърди, че получил кожни
обриви, за които ходел и при лекари.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от
незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно
следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат
на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените
обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда;
фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато
срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление,
което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство на соченото основание; претърпените неимуществени
вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните
органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва
да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство
безспорно е между страните, че на 06.01.2017 г. по ДП310/2016 г. по описа на
ОП Плевен на ищеца е повдигнато обвинение по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.199,
ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 НК, за което престъпление се предвижда лишаване от
свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна,
като съдът може да постанови и конфискация на цялото или част от имуществото на
виновния и няма основания за прекратяване на наказателното производство. Не е
спорно, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че образуваното ДП е прекратено по отношение на ищеца, доколкото е
установено, че същият не е автор на инкриминираното деяние. С оглед изложеното
съдът намира, че е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата. Съдът приема,
че претендираната от ищеца сума от 15 000 лева е за репариране на претърпени от него неимуществени вреди от продължилото седем месеца и двадесет и два дни досъдебно наказателно
производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето,
през който период му е била наложена за срок от седемнадесет
дни мярка за неотклонение "Задържане под стража".
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по
предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно
Прокуратурата на Република България е материалноправно легитимирана да отговаря
по исковете, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под ръководството
на съответната прокуратура.
Спорни по делото са въпросите дали ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
обвинението в извършване на престъпление, образуваното за което наказателно
производство е било прекратено, тъй
като същият не е автор на деяниято, налице ли е причинна връзка между незаконното
обвинение срещу ищеца по досъдебното наказателно производство и претендираните
от него неимуществени и имуществени вреди, в какъв размер следва да се определи
тяхното обезщетяване по справедливост.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ може да се направи извод, че
в резултат на повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено
ищецът е претърпял неимуществени вреди. Същите са свързани негативни психични изживявания: потиснатост,
притеснения, безсъние, злепоставяне в обществото,
душевни мъки и страдания. Съдът отчита, както, че обвинението
е за тежко умишлено престъпление, за което НК
е предвижда от 15 г. до 20 г. лишаване
от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и възможност съдът да
постанови и конфискация на част или цялото имущество на
дееца, така и, че по отношение на С. е била взета и най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража за период от 17 дни, време през което същият е търпял негативни емоции както във връзка
с неприятни изживявания, свързани със съкилийниците му, така и във връзка с
това, че същият е мислил, че ще бъде обвинен несправедливо в престъпление,
което не е извършил, притеснявал се е за близките си. съдът отчита и факта, че
след освобождаването му от следствения арест ищецът е продължил да търпи вреди,
не е могъл да спи, чувствал се е
изнервен и притеснен, налагащо се да се оправдава пред съгражданите си, че не е
извършил деянието.
Съгласно т.11 на Тълкувателно
решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от
самите факти по делото.
Съдът приема, че не е налице единствено причинно –
следствена връзка между твърдените вреди, вследствие на това, че деянието, в
което е обвинен е придобило обществен отзвук. Действително в малък град като
гр. Л. извършването на подобно деяние, в което е бил обвинен ищецът не може да
остане незабелязано и хората да не говорят за него, не може да остане и
неотразен и фактът, че ищецът е задържан за него. В производството по делото ищецът не
представи доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че именно
ответникът е този, които е разпространил информацията, свързана с неговото
задържане и повдигането му на обвинение, поради което и обезщетение за тези
вреди не следва да се определя.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
което Законът предвижда да се определи по справедливост.Съгласно
чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
От събраните по делото гласни доказателства, се
установява по безспорен начин, както вече беше отбелязано, че вредите,
претърпени от ищеца са свързани с негативни психични
изживявания. От свидетелските показания се
установи, че след повдигане на обвинението, ищецът е търпял
морални страдания – бил е нервен, изпитвал е неудобство от слуховете по повод
това обвинение, страдал от безсъние.
По делото обаче не се установи по категоричен начин, че
вследствие на престоя на ищеца в следствения арест, така и след това до
приключване на наказателното производство същият е имал здравословни проблеми.
Твърденият обрив на кожата остана недоказан, не се и представиха доказателства
за лечението на същия.
По делото се опровергаха и по несъмнен начин направените
от ищеца твърдения, че вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение е
следвало да напусне гр. Л., че родителите му са загубили вяра в него. Напротив от
свидетелските показания на най - близките му хора се установи, че той не е напускал гр. Л.,
както и, че както родителите му, така и най – близките му приятели в нито един момент не за загубили вяра в него
и не са си помисляли, че е извършил твърдяното деяние.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът приема, че неминуемо воденото наказателно производство се е
отразило негативно на цялостното състояние на обвиняемото лице, поради което и
претърпените от него вреди следва да се репарират.
При определяне на размерът на неимуществените вреди съдът
следва да вземе предвид дали е налице съпричиняване от страна на ищеца.
Ответникът въвежда доводи, че фактът, че ищецът е с предходни осъждания, както
и, че преди е задържан не обуславят обезщетение в претендирания размер.
Действително по делото се установи, че ищецът е осъждан с влезли в сила присъди
преди задържането му по настоящето дело. Факт е обаче, че деянията, за които
той е осъждан са с по – ниска степен на обществена опасност, отколкото това, за
което му е повдигнато необосновано обвинение. Съдът счита, че осъжданията на
лицето не водят до съпричиняване от него страна, доколкото наказанията по тях
са изтърпяни.
Като съобрази изложеното до тук и на основание чл. 52
от ЗЗД съдът счита, че
действително понесените и доказани неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство, което е прекратено, обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на сумата от 4 000 лв. справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в причинен психически и емоционален дискомфорт.
До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата
над 4000 лв. до предявения иск от 15 000 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Върху сумата се дължи законна
лихва от 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане – влизане в
сила на прекратителното прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е
станало изискуемо.
Съдът намира предявената
претенция за имуществените основателна и доказана.
От приложеното по делото пълномощно за досъдебното
производство от 11.01.2017 г. се установява, че ищецът е платил на
защитата си сумата от 3000 лв. Този иск следва да се уважи изцяло. Съобразно практиката на ВКС /р-е № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на IV-то
г.о. р-е № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. на
IV-то г.о. на ВКС/ направените разноски по наказателното
производство, по което ищецът по иска по ЗОДОВ е оправдан /в случая е прекратено
с влязло в сила прокурорско постановление/, представляват имуществени вреди за
него, които подлежат на обезщетяване от Държавата по реда на ЗОДОВ. Върху
сумата се дължи законна лихва от 05.09.2017 г. до окончателното й
изплащане – влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление, когато
вземането на ищеца е станало изискуемо.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Съобразно изхода на спора и размера на уважения
иск на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 276,67 лева, от
които 10 лева – държавна такса и 266,67 адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ №2,
представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ
на Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 4000лв / четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РП по повдигане на
незаконно обвинение по чл. 199 ал.2, т.2 във вр.с. чл.199 ал.1, т.3 във вр.с
чл.198 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, по
което наказателното производство е прекратено с Постановление от 24.08.2017г.
по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за частично
прекратяване на нак. Производство -05.09.2017 г. до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществените вреди за разликата над 4000лв до предявения размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан,
на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ №2,
представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ
на Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 3000лв / три хиляди хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски
за адвокатска защита по Договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017г.
във връзка с ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен, прекратено с
Постановлението за частично прекратяване на нак. производство от 24.08.2017г., на основание чл. 2, ал.1,
т.3, ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ №2,
представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ
на Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 276,67
лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: