№ 3990
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г.
по описа на СРС, 29 състав, Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на
основание чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от 3814,27 лв.,
представляваща ½ ид. ч. от общата стойност на извършените строително –
ремонтни работи по договор от 11.12.2017 г. за ремонт на сграда с адрес: гр.
София, ул. „******* с идентификатор 68134.2040.412.1.2, построена в
поземлен имот с идентификатор 68134.2040.412, ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за
разликата над 3814,27 лв. до предявения размер от 5053,97 лв. С решението Т.
Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1060,36 лв., представляваща разноски по делото, а М. В. Д. е осъден да
заплати на Т. Е. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 220,57 лв.,
представляваща разноски по делото.
С определение № 20168540/05.08.2021 г., постановено по гр. д. №
4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, е изменено решение №
1
20004872/07.01.2021 г. по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, като
е отменено в частта, в която Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, за разликата над сумата от
907,28 лв. до първоначално присъдения размер от 1060,36 лв.
Подадена е въззивна жалба от Т. Е. С. срещу решение №
20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС,
29 състав, в частта, в която е уважен предявения иск. Твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че твърдяните
от ищеца строително – монтажни работи /СМР/ действително са извършени.
Твърди, че ищецът не е доказал, че твърдяните строително – монтажни работи
са били необходими за запазването на имота. Освен това счита, че част от
присъдените в полза на ищеца разходи за градинарски услуги и
електроматериали не съставляват необходими разноски, както и че същите са
вложени именно в процесния имот. Твърди, че ищецът не е представил
двустранен констативен протокол за установяване на приемането на
възложената работа съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за извършване на СМР
от 11.12.2017 г., поради което процесните СМР са недоказани в количествено
и качествено отношение и като парична стойност. Счита, че същите не се
установяват и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза.
Поддържа, че ищецът не е представил и надлежни актове и протоколи
съгласно изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставянето на актове и
протоколи по време на строителството, с които единствено е възможно
доказването на СМР, представляващи „скрити работи“. Твърди, че част от
СМР, за които ищецът е бил осъден от първоинстанционния съд, не са
необходими разноски, друга част не съставляват нито СМР, нито подобрения,
а трета част представляват луксозни разноски, които не се дължат от ищеца.
Въпреки това първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на
ищеца всички твърдяни СМР. Поддържа, че първоинстанционният съд е
извършил съществено процесуално нарушение, като не е допуснал
необходими, относими и допустими доказателства, поискани от ищеца.
Твърди, че първоинстанционният съд е постановил частично недопустимо
решение, като се е произнесъл наред с предявения иск, и по непредявен иск.
Посочва, че по делото е бил предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС
2
за заплащане на извършени в съсобствен имот необходими разноски за
запазването му. Твърди, че с доклада по делото искът е бил квалифициран
като иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на извършени разходи за СМР,
представляващи необходими разноски за запазване на съсобствен имот, а с
решението ответникът е бил осъден да заплати на ищеца суми, освен за
необходими разноски, и за полезни и луксозни разноски, които не са предмет
на иска. Посочва, че от заключението на СТЕ е видно, че необходими
разноски за запазването на имота по естеството си представляват единствено
СМР, посочени в т. 1 – 5, таблица 1 на стр. 3 от заключението. Твърди, че в
противоречие със съдопроизводствените правила с решението си
първоинстанционният съд е изменил правната квалификация на иска, като се
е произнесъл „свръхпетитум“ – освен по предявения иск за заплащане на
необходими разноски и по непредявения иск за заплащне на разноски, които
нямат характер на необходими. Иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната му част, и вместо това да
постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемият – М. В. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че решението в обжалваната му част е правилно и
следва да бъде потвърдено. Посочва, че отговорността на ответника е
правилно ангажирана, тъй като по делото е доказано по безспорен начин
полезно поета и добре водена работа от ищеца в съсобствения имот, която е
заплатил. Поддържа, че процесната сума е присъдена с оглед неоспореното
от страните заключение на СТЕ, от което се установяват вида на изпълнените
работи, както и стойността им по средна пазарна цена за всеки отделен вид.
Твърди, че дори и да се приеме, че е налице погрешна правна квалификация,
то крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни и
законосъобразни. Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от Т. Е. С. срещу определение №
20168540/05.08.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС,
29 състав. Поддържа, че делото не се характеризира с особена фактическа и
правна сложност, поради което не е следвало да се присъжда в полза на
ищеца на адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум,
определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Твърди, че ответникът следва да бъде осъден
заплати на ищеца разноски в първоинстанционното производство в общ
3
размер от 743,27 лв., представляваща сбор от 152,57 лв. – държавна такса,
439,76 лв. – адвокатско възнаграждение и 150,94 лв. – депозит за
възнаграждение на вещото лице по СТЕ, а ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в първоинстанционното производство в размер
на 220,58 лв., представляваща сбор от 171,52 лв. – адвокатско възнаграждение
и 49,06 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ. Иска се от
съда да постанови определение, с което да измени обжалваното определение,
като осъди Т. Е. С. да заплати на М. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 743,27 лв., представляваща разноски по делото, а М. В. Д. да
заплати на Т. Е. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 220,58 лв.,
представляваща разноски по делото.
Ответникът по частната жалба - М. В. Д. e подал отговор на частната
жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Твърди, че частната жалба срещу
обжалваното определение следва да се остави без уважение. Поддържа, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно при
съпоставка с усилията на защитата при упражняване на процесуалните му
права, и то съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Ищецът М. В. Д. твърди, че е собственик на първия етаж от вилна
сграда, находяща се в гр. София, район Витоша, с адрес: ул. *******, със
застроена площ от 60 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и други
сервизни помещения, както и гараж в сутерена и южното избено помещение,
заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и ½ ид. ч. от дворното място, в
което е построена сградата, съставляващо по документ за собственост –
парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона – Симеоново – север, Север,
София, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60, И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У.,
който първи етаж е нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2040.412.1.1, на основание договор за доброволна делба
с рег. № 8963 на нотариус И.И., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег.
№ 73630/23.11.2016 г. Твърди, че ответникът Т. Е. С. е собственик на втория
4
етаж от недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша, вилна зона
Симеоново – север, на ул. *******, а именно – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2040.412.1.2, заедно с ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.2040.412, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата
и ½ ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо
парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона „Симеоново – Север“,
София, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60, И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У.,
на основание нотариален акт № 33, том I, рег. № 3948/16.12.2011 г. на
нотариус с рег. № 361. Поддържа, че с ответника са съсобственици по см. на
чл. 30 ЗС, както и че от години съществува проблем с влагата, която се
напоява в основите на къщата и ги руши. Твърди, че ответникът не проявява
интерес към проблема и с бездействието си показва незаинтересованост към
запазването на имота. Посочва, че на Общо събрание, проведено на
08.03.2017 г., е било взето решение да се извърши ремонт на общите части.
Твърди, че решението е обективирано в Протокол от ОС на съсобствениците
от 08.03.2017 г., като ремонтът включва: направа на дренаж около основите
на къщата и подмяна на съществуващите павета с трайна бетонова или друга
водоустойчива настилка, изграждане на ново трасе на водопровод от улицата
и подмяна на съществуващата В и К инсталация на територията на имота,
извършване на ремонт/профилактика на покрива и трайно извеждане на
дъждовните води от покрива, за да не се подкопват основите на къщата,
поправка на бетоновите площадки пред къщата, импрегниране на стените на
къщата и на гаражите, поправка на терасата на втория етаж, която абсорбира
вода и е проводник на течове. Посочва, че е сключил договор за СМР от
11.12.2017 г. с Д.Б.А. за извършване на част от ремонта, по който е заплатил
за изпълнени ремонтни работи сумата в размер на 8000 лв., а със собствени
средства е закупил материали на стойност – 2107,93 лв. Твърди, че на
11.01.2018 г. е поканил писмено ответника да му заплати частта от
направените разходи за ремонтни дейности и закупени материали, която
съответства на притежаваните от него идеални части от имота, но същият не
ги е заплатил. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5053,97 лв.,
представляваща дължимата от него част от разходите за извършени ремонтни
дейности и закупени материали в процесния съсобствен недвижим имот –
двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV за
5
имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона „Симеоново – Север“, София, цялото с
площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60, И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Т. Е. С. оспорва иска. Посочва, че живее постоянно във
Франция, но това не му пречи да полага необходимите грижи за имота.
Твърди, че по арг. от чл. 3 ЗУЕС в случая не е налице етажна собственост и че
ищецът еднолично е взел решение за извършване на СМР в общите части на
сградата. Поддържа, че извършените СМР не са необходими по своя
характер, че не всички са били предмет на договора за СМР, както и че не
всички са били извършени реално. Твърди, че рвзмерът на сумите,
претендирани от ищеца, не отговаря на пазарните цени и е силно завишен.
Поддържа, че по договора за СМР от 11.12.2017 г. не е било извършено
плащане в полза на лицето, посочено като изпълнител, а дори и да е било
извършено, то не е било в претендирания от ищеца размер. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По делото не се спори между страните, а и от договор за доброволна
делба от 23.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8963, том 6,
№ 182 по описа на нотариус с рег. № 384 на НК, се установява, че М. В. Д. е
получил в дял и е изключителен собственик на следния недвижим имот -
първи етаж от вилна сграда, находяща се в гр. София, район Витоша, ул.
*******, със застроена площ от 60 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и
други сервизни помещения, както и гараж в сутерена и южното избено
помещение, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и ½ ид. ч. от
дворното място, в което е построена сградата, съставляващо по документ за
собственост – парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона –
„Симеоново – север“, Север, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60,
И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У., който първи етаж е нанесен в кадастъра като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2040.412.1.1 по КККР на
гр. София, одобрени със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, а дворното място, в което е построена
сградата, е нанесено в кадастъра като позмелен имот с идентификатор
68134.2040.412 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД – 18 –
3/11.01.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК.
6
По делото не се спори между страните, а и от представения като
доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №
33, том I, рег. № 3948, дело № 27/11 г. по описа на нотариус с рег. № 361 на
НК, е видно, че на основание чл. 587, ал. 1 ГПК Т. Е. С. е признат за
собственик въз основа на дарение, осъществено пристрояване и надстрояване
и делба, на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша,
вилна зона – Симеоново – Север, на ул. Св. ******* /бивша ул. 60 – та/, втори
етаж, а именно: самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, съгласно
кадастрална схема № 39609/07.12.2011 г., издадена от СГКК – гр. София, с
идентификатор 68134.2040.412.1.2., на едно ниво, с посочена застроена площ
по документ за собственост от 60 кв. м., находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2040.412, заедно с ½ ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2040.412, с площ от 879 кв. м., а
по документ за собственост – 860 кв. м., заедно с избеното помещение в
лицеввта част на сутерена на вилата, с площ от 8,00 кв. м., посочена в
удостоверението за данъчна оценка, заедно с ½ ид. ч. от общите части на
сградата и от дворното място, съставляващо парцел № IV – 295, в кв. № 20,
вилна зона Симеоново - север по плана на гр. София, с площ от 860 кв. м.
От приложеното към делото влязло в сила на 17.07.2019 г. решение №
70799/20.03.2019 г. по гр. д. № 10171/18 г. по описа на СРС, 41 състав, се
установява, че Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на основание чл. 61, ал.
2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от 3840,84 лв., представляваща част от
стойността на извършени СМР по три броя договори за извършване на СМР
от 11.12.2017 г. за ремонт на недвижи имот – двуетажна жилищна сграда,
построена в УПИ – IV, пл. № 295 от кв. 20, вилна зона „Симеоново – Север“,
гр. София, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60 – та, И.К., Ц. Д.а, В.
и Х.У., съобразно дела на Т. Е. С. в общите части, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.02.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от
3840,84 лв. до пълния предявен размер от 6 500 лв.
От представения като доказателство по делото договор за извършване на
СМР от 11.12.2017 г., сключен между М. В. Д., като възложител, и Д.Б.А.,
като изпълнител, се установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят
е приел да изпълни СМР на обект, находящ се в гр. София, ул. Св. *******,
изразяващи се в почистване на основите на къщата и на стената на къщата зад
7
гаража, измазване на основите на къщата и на стената зад гаража с цименто –
пясъчен разтвор, полагане на рулонна армирана хидроизолация Mida Base PV
S4 – 4 mm на основите на къщата и на стената зад гаража, полагане на
дренажна мембрана Гуттабета Класик 400 гр./м2, в срок от седем дни от
датата на подписване на договора. Съгласно уговореното в чл. 3 от договора
стойността на СМР възлиза на сумата от 8000 лв., от които половината са
заплатени при подписването на договора, като същият служи за разписка за
плащането им, а останалата част от 4000 лв. ще бъде заплатена при
завършването на всички СМР.
Представена е и разписка от 19.12.2017 г. за плащане на сумата от 4000
лв., преставляваща остатък от дължимата цена по договор за СМР от
11.12.2017 г.
Във връзка с открито производство по оспорване на автентичността на
подписа на Д.Б.А. „за изпълнител“ върху договор за СМР от 11.12.2017 г.,
както и на подписа на Д.Б.А. „за приел“ върху разписка за платена сума от
19.12.2017 г., във въззивното производство е допусната съдебно –
графологична експертиза.
От приетото във въззивното производство и неоспорено от страните
заключение на съдебно – графологичната експертиза се установява, че
подписите, положени „за изпълнител“ върху договор за извършване на СМР
от 11.12.2017 г., сключен между М. В. Д. и Д.Б.А., и „за приел парите“ върху
разписка за получена сума от 4000 лв. от 19.12.2017 г., са изпълнени от
Д.Б.А..
За установяване на плащането на материали за СМР и на ключарски и
градинарски услуги по делото са представени фактури и стокови разписки,
ведно с касови бонове, както следва: фактура № **********/13.12.2017 г. и
фискален касов бон към нея от 13.12.2017 г. за сумата от 762,00 лв. за
закупуване на Mida Base PV S4 4.MM, 1 x 10 м, Гуттабетта Класик 400 гр., 2 х
20 м., и транспорт; фактура № **********/29.12.2017 г. и фискален касов бон
към нея от 29.12.2017 г. за сумата от 70,00 лв. за ключарски услуги; фискален
касов бон от 23.10.2017 г. за закупен сифон под. 14/14, Ф50, ПВЦ, прав, за
сумата от 9,99 лв.; фискален касов бон от 03.07.2017 г. за закупени 4 бр. лак за
камък, 2.5 протект, за сумата от 95,96 лв.; стокова разписка /датата не се чете/
и фискален касов бон към нея от 18.10.2017 г. за закупен силиконов
8
импрегнатор – хидрофоб - 5 л., за сумата от 28,80 лв.; стокова разписка
/датата не се чете/ и фискален касов бон към нея от 23.12.2017 г. за закупени
кол за заземяване – 2 бр. на стойност – 40,32 лв.; касова бележка от
30.08.2017 г. и фискален касов бон към нея от 30.08.2017 г. за закупени стоки
/посочени само с кодове/ на стойност 140,86 лв.; фактура /без номер/ от
22.12.2017 г. и фискален касов бон към нея от 22.12.2017 г. за следните стоки
и услуги: пръскане против листни въшки и мана по дърветата, торене на
тревни площи, подсяване на тревни площи, подрязване на дървета, дробене на
клони, на стойност – 960 лв.
Видно от представената като доказателство по делото телепоща с изх. №
23/11.01.2018 г. ищецът е отправил покана до ответника за заплащане в 1 –
седмичен срок от връчване на поканата на сумата от 5094 лв., представляваща
дължима сума за извършен ремонт на съсобствен имот, находящ се в гр.
София, у. Св. *******, съобразно решение на ОС от 08.03.2017 г.
От неоспореното от страните заключение на съдебно – техническата
експертиза се установява, че след извършени изкопни работи за дренаж около
жилищната сграда, гаража и др., които са предмет на гр. д. № 10171/18 г. на
СРС, 41 състав, е положена хидроизолация в основите и цокъла на къщата и
стената зад гаража. При огледа на място вещото лице е констатирало, че е
положена рулонна хидроизолация и дренажна мембрана. Тъй като сградите са
построени отдавна, бетонът е бил полаган без кофраж, като е изливан направо
в изкопа. Ето защо, за да се положи изолация при разкриване на основите, е
било необходимо основите да се почистят, подмажат и след това да се
положи хидроизолацията. Вещото лице е констатирало, че в югоизточната
ъгъл на жилищната сграда е изпълнен армиран фундамент в засечката на
сградата, с положена отгоре хидроизолация, като такава хидроизолация е
положена и по пътеката в източната част на сградата. При огледа на място
вещото лице е установило, че са лакирани и фугирани облицовъчните
фасадни стени на къщата и гаража с камък. Освен това в сградата е доставено
и монтирано ново ел. табло.
В т. 1 – 5 от таблица № 1 към заключението на СТЕ е дадено
остойностяването на изпълнените СМР по вид, количество и стойност към
момента на извършването им, които са изпълнени по договора от 11.12.2017
г. Според заключението на СТЕ същите са на стойност – 6362,60 лв. и
9
включват: 1. почистване на основите на къщата и стената зад гаража преди
започване на СМР – 80 кв. м. – 960 лв.; 2. изравняване на основите на къщата
и стената зад гаража – 80 кв. м. – 1747,44 лв.; 3. измазване на основите на
къщата и стената зад гаража с циментопясъчен разтвор /с включени
материали/ - 80 кв. м. – 2009,56 лв.; 4. полагане на рулонна, армирана
хидроизолация Mida Base PVS4 4 мм. на основите на къщата и стената зад
гаража – 80 кв. м. – 1233,60 лв.; 5. полагане на дренажна мембрана гуттабета
класик 400 гр./м2 – 80 кв. м. – 412,00 лв.
В т. 6 – 11 от таблица № 1 към заключението на СТЕ е дадено
остойностяването на СМР по вид, количество и стойност към момента на
извършването им, за които се твърди, че са извършени от ищеца, на стойност
1497,69 лв. Същите включват: вадене на павета – 37,05 кв. м. – 567,98 лв.,
ръчен изкоп на земни маси – 7,41 м3 – 185,13 лв., ръчно отделяне на земна
маса за разделно изхвърляне на допълнителни 1 – 2 куб. м. строителни и
други отпадъци, вкл. превоз – 195,00 лв., възстановяване на вентилационни
отвори към заварен дренаж – 80,00 лв., премахване на остатъчни тръби от
стария тръбопровод по стената на къщата и кофраж – 50,00 л., ръчно бъркане
и изливане на около 6 кв. м. армиран бетон с каменна подложка и кофраж –
2,1 м3 - 419,58 лв.
Според заключението на СТЕ разходите за материали и услуги за
текуща поддръжка и ремонт на общи части, посочени в т. 12 – 18 от таблица
№ 1 към заключението на СТЕ, са на стойност – 1345,93 лв. и включват:
закупен подов сифон – 9,99 лв., ключарски услуги – 70,00 лв., доставка и
монтаж на кол за заземяване – 2 бр. – 40,32 лв., градинарски услуги – 960,00
лв., лак за камък Протекта – 4 бр. – 95,96 лв., силиконов импрегнатор
Хидрофоб – 3 бр. – 28,80 лв., електроматериали – 140,86 лв.
Според заключението на СМЕ стойността на СМР за поддръжка на
каменната облицовка е 750,03 лв. и същата включва: ръчно почистване на
камък /труд/ - 175,00 лв., полагане на един слой силиконов импрегнатор –
241,26 лв., полагане на 1 слой защитен лак, на някои места по 2 – 3 слоя /труд/
- 241,26 лв., уплътняване на фуги със силикон/полиутеран /труд и материали/
- 200 лв. и измазване с теракол, мрежа, грунд и боя /труд и материали/ - 90,00
лв.
Според заключението на СТЕ описаните в т. 1 – 5 от таблица № 1 СМР
10
представляват необходими разноски за поддържане на имота.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и недопустимо – в обжалваната част. В частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 3814,27 лв. до пълния
предявен размер от 5053,97 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.
Съображенията за това са следните:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба /уточнени
с молби от 30.10.2018 г. и 20.03.2020 г./ ищецът претендира от ответника
заплащането на сумата в размер на 5053,97 лв., представляваща дължима от
него част от разходите за извършени ремонтни дейности и закупени
материали за общи части на съсобствен недвижим имот - двуетажна жилищна
сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV за имот пл. № 295 от кв.
20, вилна зона – Симеоново – Север, цялото с площ от 860 кв. м.,
представляващи необходими разноски /свързани с поддържането на вещта в
състояние, годно да бъде използвана по предназначение/.
Същевременно първоинстанционният съд в нарушение на
диспозитивното начало в гражданския процес е осъдил ответника да заплати
на ищеца на основание чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от
3814,27 лв., представляваща ½ ид. ч. от общата стойност на извършените
строително – ремонтни работи по договор от 11.12.2017 г. за ремонт на сграда
с адрес: гр. София, ул. „******* с идентификатор 68134.2040.412.1.2,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.2040.412, т. е. съдът се е
произнесъл за извършени ремонтни дейности в самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.2040.412.1.2, който обект е собственост на ответника,
а не по въведения спорен предмет на делото, а именно – за направени
11
необходими разноски за общи части на съсобствения имот. По този начин
съдът е подменил предмета на спора и обхвата на търсената съдебна защита,
въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства, вследствие на което е дал и
неправилна правна квалификация на предявения иск.
Предвид изложеното по – горе и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
решението в обжалваната му част следва да се обезсили и делото да се върне
за ново разглеждане в посочената част от друг състав на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск.
Предвид изхода на спора следва да се отмени и решение №
20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС,
29 състав, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Е. С. е осъден да
заплати на М. В. Д. сумата от 1060,36 лв., представляваща разноски по
делото.
При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд
следва да се произнесе и по разноските в първоинстанционното и във
въззивното производство с оглед изхода на спора.
Частната жалба от Т. Е. С. срещу определение № 20168540/05.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, с което е
изменено решение № 20004872/07.01.2021 г. по гр. д. № 4144/18 г. по описа на
СРС, 29 състав, като е отменено в частта, в която Т. Е. С. е осъден да заплати
на М. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, за разликата
над сумата от 907,28 лв. до първоначално присъдения размер от 1060,36 лв.,
следва да се остави без разглеждане, тъй като за частния жалбоподател не е
налице правен интерес да обжалва определението по чл. 248 ГПК, предвид
отмяната на решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. №
4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. сумата от 1060,36 лв.,
представляваща разноски по делото, и предвид това, че при новото
разглеждане на делото в посочената по – горе част първоинстанционният съд
ще следва да се произнесе и по претендираните от ищеца разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
12
ОБЕЗСИЛВА решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която Т. Е. С., ЕГН:
**********, е осъден да заплати на М. В. Д., ЕГН: **********, на основание
чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от 3814,27 лв., представляваща
½ ид. ч. от общата стойност на извършените строително – ремонтни работи по
договор от 11.12.2017 г. за ремонт на сграда с адрес: гр. София, ул. „******* с
идентификатор 68134.2040.412.1.2, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.2040.412, ведно със законната лихва, считано от
18.01.2018 г. до окончателното плащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав
на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
ОТМЕНЯ решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. №
4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Т. Е. С., ЕГН: **********, е осъден да заплати на М. В. Д., ЕГН:
**********, сумата от 1060,36 лв., представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от Т. Е. С., ЕГН:
**********, срещу определение № 20168540/05.08.2021 г., постановено по
гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, с което е изменено решение №
20004872/07.01.2021 г. по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, като
е отменено в частта, в която Т. Е. С., ЕГН: **********, е осъден да заплати на
М. В. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото, за разликата над сумата от 907,28 лв. до първоначално присъдения
размер от 1060,36 лв.
Решението в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба,
има характер на определение, и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС
в 1 – седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14