РЕШЕНИЕ
№ 6015
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100101294 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – „У.Б.“ АД, твърди че сключил на 21.07.2010г. с ответника - Т. В. Д.,
договор № 326/201. Бил отпуснат ипотечен кредит за сумата от 36 000 евро (€). Имало и
няколко допълнителни споразумения.
Целият дълг бил обявен за предсрочно изискуем на 22.09.2021г.
С оглед изложеното, банката моли да се призна е за установено по отношение на
ответника, че дължи:
- главница: 51 869,74 лева, ведно със законната лихва;
- договорна лихва: 830,52 лева;
- мораторна лихва: 5 655,80 лева за периода от 05.05.2021г. до 29.01.2024г. вкл.;
- неустойка – 4 755,23 лева за периода от 05.05.2021г. до 29.01.2024г.
Ответникът - Т. В. Д., оспорва иска:
- ответницата не била в забава; имало две сметки по които плащала;
- оспорва договора по реда на чл. 183 от ГПК;
- не била обявена предсрочна изискуемост;
- не можела да намери договора.
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
На 09.10.2010г. ответницата е поискала да ù се предостави кредит (л. 174). На
21.07.2010г. е сключен договор, като сумата е 36 000 € (л. 178). Този документ не е оспорен.
Освен това към сделката има и ОУ, подписани от ответницата (л. 194, долу дясно, отнася се
и за следващите страници).
Че договорът за кредит е сключен, е видно и от НА от 22.07.2010г. (л. 13, т. 4).
Предсрочната изискуемост е предвидена при неплащане на вноска (т. 11.1.2).
Впоследствие е предоговорена валутата – в лева.
ДС към договора от 03.05.2020г. (л. 24). Крайния срок за погасяване е 21.01.2032г. (§
5). Приложен е и погасителен план. Вноските са ≈ 510-20 лева. Това е пълен размер, а не
само главница (видно от л. 26-9).
С молба от 03.07.2020г. банката е поискала да се поднови ипотеката.
С ДС от 05.11.2020г. Крайният срок за погасяване е променен на 21.07.2032г. Отново
е приложен погасителен план (л. 33). Вноските са увеличени леко ≈ 560 лева. Гратисния
период е до 05.02.2021г. На 26.04.2021г. е заплатена сумата от 534,65 лева (л. 157).
§ 6 е със следното съдържание: Просрочените към датата на настоящото споразумение
погасителни вноски по Договора за кредит (анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва), в размер на
1792.58 BGN (хиляда Седемстотин деветдесет и два лева и 58 ст.), от които 875.18 BGN (осемстотин седемдесет и
пет лева и 18 ст.) - разсрочена възнаградителна лихва, се разпределят и заплащат линейно от
кредитополучателя/ите през оставащите периоди на плащания, следващи изтичането на втория гратисен период
за вноските по главницата, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по
кредита (анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва, за фиксирано отложено плащане с възнаградителен
характер).
Двете допълнителни споразумения са счетоводни разпечатки, които не са подписани.
До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 39), получана на
17.07.2021г. (подписът по средата долу е идентичен с този на адвокатското пълномощно – л.
163, доколкото може да се прецени от решаващия орган, който не притежава специални
знания в областта на графологията). Просрочието е относно следните суми:
1 507,35 лева, главница;
119,81 лева, лихва.
На длъжника е предоставен 14 дневен срок за изпълнение.
Относно договора, в исковата молба се сочи, че двустранната сделка е загубена и не е
ясно кога е възникнал проблемът (причината е без значение). Ответникът излага аналогични
твърдения.
Самият договор впоследствие е открит, но това не се отнася до ДС към него.
Изключение е само това на ответника, но то не е последно, съобразно тези на ищеца
(изложеното, предвид посоченото в „от правна страна“).
2
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- усвояването в пълен размер на заемната сума от 36 000 евро по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 326/201 е извършено на 09.08.2010г.
- по кредита са извършвани погашения, подробно описани по размер и пера на
погасеното вземане, в общ размер по валути за 21 386,82 евро и 38 047,33 лева.
Констатира размер на дълга към датата на исковата молба, както следва:
- незаплатена главница в размер на 51 869,74 лева;
- размер на непогасена разсрочена възнаградителна лихва за 830,52 лева;
- неплатената лихва за просрочена главница е за сума от 5 632,52 лева;
- неплатената неустойка за просрочена главница е сума от 4633,27 лева;
Към датата на изготвяне на заключението, съгласно представена справка от
кредитора, общо дължимото салдо по вземането е в размер на 65 555,18 лева.
Според в.л., няма проблем с банковите сметки (л. 249). Този довод е неоснователен.
Изследването е до 30.01.2024г., когато е констатирано заплащане на сумата от 560
лева (л. 258). Всъщност последните 3 вноски са по толкова.
Относно представеното ДС от страна на ответника. В отговора би следвало да се
изложат твърдения относно документа, а това не е сторено. Процесуалната преклузия за
ангажиране на доказателства настъпва в първото редовно о.с.з., след излагането на доклада.
Преклузията за навеждане на доводи и възражения обаче е към момента на депозиране на
волеизявлението на съответната страна (отговор, както е в случая, или – искова молба).
Доказват се наведени твърдения. С ДС от 2016г. дългът е превалотиран, нещо, което не е
спорно. Не е спорно обаче, че има и последващи изменения, като е проблемно само тяхното
съдържание. Ответницата е заплащала доброволно и периодично суми, надвишаващи 513,03
лева (л. 237).
от правна страна:
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).
Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Извлечението от
счетоводните книги съдържа най-малко информация за:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,
и общия размер на просрочената сума; По т. 1 няма никакво уточнение, извън сумата от 1 627,16
3
лева, която е проблемна.
2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща
главница и непогасената договорена лихва; това уточнение е сторено
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания (чл. 60, ал. 2 от ЗКИ).
Банките са единият от субектите, ползващи се с особено доверие, предмет на
Решение № 12 от 2.10.2012г. на КС по к.д. № 4/2012г., докладчик съдията Кети Маркова. В
мотивите се сочи: Съображенията, изложени по-горе по отношение на обективността, достоверността и
надеждността на документите, изходящи от държавните учреждения и общините, установяващи техни вземания,
изцяло се отнасят и за банките. В тази връзка е достатъчно да се спомене изобилната нормативна база,
регламентираща всеобхватно банковото документиране и контрола над него, каквато не съществува за никой друг
от участниците на финансовия пазар.
В конкретния случай банката не разполага с оригинала на договора (всъщност и с
копие до откриването му на 27.03.2024г. – Молба, л. 172). Ищецът не разполага и с ДС към
договора (съдържанието на преписите е оспорено изрично - л. 129).
В доклада по делото бе посочено, че не може да се оспорва обстоятелство (като
недоказано), за което страната знае или има задължение да знае.
Ако се твърди, че по договора е заплащано, страната (ответникът) няма правната
възможност да оспорва съществуването на сделката – това е хипотеза на процесуална
злоупотреба. Ответникът може да оспори нейното съдържание, само ако счита, че с неговото
копие има някакво разминаване.
Освен това, оспорване по принцип е недопустимо: Когато страната заяви, че оспорва
документа, следва да бъде поканена да уточни конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо
няма - Решение № 1310 от 17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; и Решение №
191 от 14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г., ВКС, II т.о.; и
Недопустимо е и да се твърдят взаимоизключващи се факти (няма договор, но има
пълно плащане по него): Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67 г., на І г.о. Решение № 285 от 27.01.1977г. по гр.д. №
2596/76г., II г.о.
Именно по тази причина съдът приема, че договорът, макар и представен в копие, е
допустимо доказателство, което установява при условията на пълно главно доказване
облигационната връзка. Същото се отнася и до подписаните ОУ.
След като финансовата институция е допуснала да загуби документация, то е
възможно и за потребителя да го стори (чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 /§ 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП/). В българския правопорядък се предполага добросъвестност (например: Решение № 87
от 17.07.2007 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 174/2007 г., V-ти с-в, докладчик
председателят С.И. и Решение № 1279 от 13.X.1994 г. по гр. д. № 1341/93 г., V г. о.,
докладчик съдията Росица Ковачева). В крайна сметка ответницата е разчитала на банката,
че съхранява документацията.
Двете ДС ще бъдат разглеждани само във вреда на ищеца, доколкото всъщност не
4
установяват сключени последващи договорки, а поведението на банката е нелогично, за
разлика от това на ответницата.
Според второто ДС, има гратисен период, като натрупаната сума се дължи линейно,
ведно с оставащите вноски. Впоследствие (една година по-късно), ищецът претендира
сумата накуп. Бе обърнато внимание, че вноските по втория погасителен план са леко
завишени.
За да има ефект конститутивното волеизявление на банката (преобразуване на
договора – т.е. предсрочна изискуемост), е необходимо материалното право да е възникнало.
То обаче не е. Сумата не се дължи на конкретен падеж и накуп, а „линейно“. Тя е прибавена
към вноските до края на договорения период (21.07.2032г.). § 6 от ДС трудно може да се
тълкува по различен начин. Има една неплатена вноска, което е достатъчно според
първоначалния договор, но не е ясно до кога всъщност продължава гратисният период
(предвид проблема с ДС). Ответницата, междувременно плаща еднотипни суми всеки месец,
които са близки до твърдяната вноска (малко по-малки от нея – 550 лева). В ДС и
погасителния план към него, сумите леко варират без логична причина. Понякога вариацията
е за по няколко стотинки (568,73 лева – 568,71 лева / 05.07.2021г. – 05.08.2021г.). Би следвало
да се търси предвидимост за по-лесно издължаване от страна на потребителя, като
практиката показва, че обикновено първата и последната вноска може да са различни.
Причината е че общото задължение понякога не се дели точно на броя на съответните
вноски.
Заплащаните суми са приети от финансовата институция, а длъжникът е очевидно
откриваем. Т.е., ако има проблем, би могло евентуалната грешка да се обсъди.
При това положение съдът приема, че счетоводството на ищеца всъщност е
нередовно (Редовното водене на търговските книги не се предполага, а трябва да бъде установено посредством
съдебно-счетоводна експертиза. Затова винаги, когато се назначава такава експертиза по делото, която има за
задача да извърши проверка в счетоводството на търговеца, съдът следва служебно, ако това не е поискано, да
постави на вещото лице и въпроса, дали счетоводните книги на страната са редовно водени през периода, за който
се извършва проверката. Разбира се, на основание чл. 145, ал. 1 от ГПК, и в този случай съдът е длъжен преди
всичко да изследва дали редовността на счетоводните книги е предмет на спор между страните или не. Ако това
не е така, съдът следва да признае този факт за безспорен с доклада по чл. 146, ал. 1, т. З ГПК, като по този начин
се спести провеждането на едно ненужно доказване, т.е. в този случай не е необходимо да се назначава
експертиза - ТР № 39-2 от 05.03.1954г., на ОСГК на ВС). Няма никаква яснота как се е
стигнало до сумите, посочени в документа на л. 33. При липса на документация, не може да
се приеме, че дълъг е осчетоводяван адекватно. В тази връзка аргументацията, изложена в
отговора, трябва да бъде споделена. По отношение на ответника нормата на чл. 161 от ГПК
е неприложима.
Така, предсрочна изискуемост не е възникнала. Това не може да бъде сторено с
исковата молба (т. 18 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се съобразят
падежиралите вноски до последното о.с.з. (ТР 8/2017 от 02 април 2019г.).
Някакви суми се дължат, но не е ясно какви. Те следва да се определят по реда на чл.
162 от ГПК – по 560 лева, съобразно практиката на ответника.
5
За периода от м. 2 до м. 29.10.2024г. са натрупани 9 вноски Х 560 лева = 5 040 лева.
Искът е основателен за тази сума.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете – 487,14 лева.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 5 244,78
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 4 757,64 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от
ЗЗД, Т. В. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******
чрез адв. Г. Н. Ч. - САК, БУЛСТАТ: *******, личен номер *******, тел. *******, e-mail:
*******, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. *******, представлявано от Т. П.И Д.В., съд.адр.: гр. София, ул. „*******,
тел.*******; GSM: *******, чрез Адвокатско дружество „Д. и А.“ гр. София, с рег. №
******* от единния адвокатски регистър, код по БУЛСТАТ *******, представлявано от
адвокат Д. Д. от САК, с рег. № ********** от единния адвокатски регистър (ССЕВ),
следното:
- сумата от 5 040 (пет хиляди и четиридесет) лева, падежирали вноски за периода от
м. 2 до м. 11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2024г., върху
сумата от 560 лева, считано от 05.03.2024г. върху сумата от 1 120 лева, считано от
05.04.2024г. върху сумата от 1 680 лева, считано от 05.05.2024г. върху сумата от 2 240 лева,
считано от 05.06.2024г. върху сумата от 2 800 лева, считано от 05.07.2024г. върху сумата от
3 360 лева, считано от 05.08.2024г. върху сумата от 3 920 лева, считано от 05.09.2024г. върху
сумата от 4 480 лева и считано от 05.10.2024г. върху сумата от 5 040 лева до окончателното ù
изплащане (Титуляр: „У.Б.“ АД IBAN: *******, BIC: *******), като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата, а именно:
- главница: 51 869,74 (петдесет и една хиляди шестстотин осемдесет и девет
лева и седемдесет и четири стотинки) лева, неизплатена главница по Договор за кредит №
326/201 от 21.07.2010г.;
- сумата от: 830,52 (осемстотин и тридесет лева и петдесет и две стотинки) лева,
договорна лихва;
- сумата от 5 655,80 (пет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет) лева,
6
мораторна лихва за периода от 05.05.2021г. до 29.01.2024г. вкл.;
- сумата от 4 755,23 (четири хиляди седемстотин петдесет и пет лева и двадесет и
три стотинки) лева, неустойка за периода от 05.05.2021г. до 29.01.2024г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК, „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. *******, представлявано от Т. П.И Д.В.,
съд.адр.: гр. София, ул. „*******, тел.*******; GSM: *******, чрез Адвокатско дружество
„Д. и А.“ гр. София, с рег. № ******* от единния адвокатски регистър, код по БУЛСТАТ
*******, представлявано от адвокат Д. Д. от САК, с рег. № ********** от единния
адвокатски регистър (ССЕВ), да заплати на Т. В. Д., ЕГН **********, гр. София, ул.
„*******, съд.адр.: гр. София, ул. „******* чрез адв. Г. Н. Ч. - САК, БУЛСТАТ: *******,
личен номер *******, тел. *******, e-mail:**********, сумата от 4 757,64 (четири хиляди
седемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева, сторени
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7