№ 194
гр. Велико Търново , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000295 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 45 от 24.04.2020 г. по т.д. № 144/2019 г. Русенският
окръжен съд е отхвърлил искането на „Обединена българска банка“ АД гр.
София срещу „Абритус Ойл“ ЕООД да бъде обявена неплатежо‐
способността на „Абритус Ойл“ ЕООД и за начална дата да бъде определена
21.02.2018 г.; да се открие производство по несъстоятелност на „Абритус
Ойл“ ЕООД; да се назначи за временен синдик В. И. Г.; да се наложи обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника; да се определи дата, на
която да бъде проведено първо събрание на кредиторите.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от „Обединена българска
банка“ АД-гр.София, с оплаквания, че решението е необосновано, неправилно
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложено е в жалбата, че с отказа си да приеме писмени доказателства в
съдебното заседание на 29.10.2019г. съдът е допуснал процесуално
1
нарушение, което е довело до неизясняване на въпроса относно образуваните
против ответника изпълнителни дела, както и до непълнота на данните за
финансовото състояние на дружеството длъжник. Съдът не дал възможност
да бъдат установени краткосрочните задължения на ответното дружество към
„Експресбанк“ АД, които не са били отразени в счетоводството на
дружеството и не са били взети предвид от експертизата. В жалбата се
твърди, че срещу дружеството има образувани две изпълнителни дела при
ЧСИ И. Х., както и че от справка в Имотния регистър е видно, че
ипотекираните от ответното дружество имоти в полза на „Експресбанк“ АД
на 18.07.2019г. са възбранени. В жалбата се анализират показателите за
ликвидност на предприятието на длъжника и въпреки, че стойностите на тези
показатели са лоши, се поддържа, че е наложително да се съберат данни за
задълженията на дружеството към „Експресбанк“ АД Искането е да се
отмени обжалваното решение и да се постанови решение по реда на чл. 630,
ал.2 от ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството; да се
определи началната й дата на 30.04.2018 г., или начална дата не по-късна от
31.12.2018 г.; да се открие производство по несъстоятелност; да се обяви
дружеството в несъстоятелност; да се прекрати дейността на дружеството; да
се назначи временен синдик; да се допусне обезпечение чрез налагане на
обезпечителни мерки; да се определи дата на първо събрание на кредиторите.
От ответника по въззивната жалба „Абритус Ойл“ ЕООД не е постъпил
писмен отговор на жалбата.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията ,
наведени в жалбата, становищата на страните и като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред Русенския окръжен съд е по чл. 625 от ТЗ.
Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност на
„Абритус Ойл“ ЕООД от „Обединена българска банка“ АД – гр. София с
искане да се обяви неплатежоспособността на „Абритус Ойл“ ЕООД-гр.Русе;
да се определи 21.02.2018г. за началната й дата; да се назначи временен
синдик; да се наложи възбрана и запор върху имуществото и да се определи
дата на първото събрание на кредиторите. В молбата са изложени
2
обстоятелства, че молителят е кредитор на „Абритус Ойл“ ЕООД въз основа
на договор за факторинг № FDR00002 от 21.04.2016г., изменян и допълван с
анекси, като „Абритус Ойл“ ЕООД е платец по 25 броя фактури за доставка
на горива на обща стойност 761 472 лв. с доставчик „Полисан“ АД, като тези
вземания по търговски фактури са прехвърлени на „ОББ“ АД с посочения
договор за факторинг. Платецът е бил надлежно уведомен от доставчика
„Полисан“ за всяко едно от прехвърлените вземания, като ответното
дружество е потвърдило пред фактора дължимостта на всяко едно от
задълженията по посочените фактури. Поради неизпълнение на
задълженията, молителят отправил покана до дружеството длъжник,
получена на 30.10.2018г., но същият не предприел действия за погасяване на
задълженията си. Молителят „ОББ“ АД счита, че „Абритус Ойл“ ЕООД гр.
Русе не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения,
произтичащи от описаните 25 търговски сделки и че затрудненията му са
трайни, което обосновава основателността на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
Ответното дружество „Абритус Ойл“ ЕООД гр. Русе не е изразило
становище по молбата.
От фактическа страна се установява следното:
Между „ОББ“ АД-гр.София и „Полисан“ АД е сключен договор за
факторинг № FDR00002 от 21.04.2016г., по силата на който „Полисан“ АД-
гр.Русе като доставчик прехвърля на „ОББ“ АД-гр.София като фактор по
реда на чл.99 и сл. от ЗЗД всички свои найстоящи и бъдещи вземания по
търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени
в приложенията, които са неразделна част от договора. За прехвърлянето на
вземания от страна на фактора се представят копия от съответните фактури,
отнасящи се до изкупените вземания, заверени от доставчика, с гриф „вярно с
оригинала“, ведно с документите, удостоверяващи възникването и правата на
доставчика върху всяко вземане, неговото съществуване, основание и размер,
както и представяне на заверено копие от договора, споразумението или друг
писмен документ, въз основа на който е дължимо фактурираното плащане.
Съгласно договора за факторинг доставчикът се задължава да извести
писмено платеца на всяко едно от вземане по всяка една фактура за
3
извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора, като изрично
впише във всяка фактура, че задължението за плащането й в дена на падежа
се изпълнява чрез превод в полза на фактора.С допълнително споразумение
№ 5 към договора за факторинг страните са се споразумели, че считано от
датата на споразумението „Екопетрол“ ЕООД и „Абритус Ойл“ ЕООД се
включват като платци по договора за факторинг.
По делото са представени уведомления от доставчика „Полисан“ АД до
„ОББ“ АД и до „Абритус Ойл“ ЕООД за издадените фактури, вземанията по
които са прехвърлени в полза на „ОББ“ АД, фактурите и експедиционните
бележки към тях. Представени са и уведомления, изходящи от „Абритус Ойл“
ЕООД, че доставките по съответните фактури са извършени, няма
възражения по дължимостта на сумите и изразява съгласие за плащане към
„ОББ“ АД. Общият размер на задълженията по представените 25 фактури е
761 472 лв. съгласно заключението на икономическата експертиза,
депозирано пред първата инстанция. Експертизата е установила, че тези
задължения са отразени в счетоводството на „Абритус Ойл“ ЕООД като
задължения към „Полисан“ АД във връзка с изпълнение на задължението по
ЗДДС и включване в дневниците на покупките фактурите за покупка на
гориво от „Полисан“ и ползването на данъчен кредит по тези фактури, в
счетоводството същите са осчетоводявани с доставчик „Полисан“ При
извършване на разплащане на фактурите, по които доставчикът е прехвърлил
вземането си, са плащани по сметката на ОББ АД, като в счетоводството е
закривано задължение към „Полисан“ АД по съответната фактура. Видно от
заключението на икономическата експертиза задълженията към молителя в
размер на 761 472 лв. са падежирали и неплатени.
Поради неизпълнение на задълженията, молителят отправил покана до
„Абритус Ойл“ ЕООД за заплащане на задълженията по фактурите. Поканата
е получена на 30.10.2018г., но от дружеството длъжник не са предприети
действия за погасяване на задълженията. Не е установено по делото
задълженията към молителя в общ размер 761 472 лв. да са погасени.
От основното заключение на съдебно икономическата експертиза,
приета и изслушана от първостепенния съд се установява, че към 31.12.2018г.
„Абритус Ойл“ ЕООД има задължения към кредиторите си в общ размер
4
966 751.48 лв. Съгласно справка от данъчно осигурителната сметка на
дружеството към 26.07.2019г. няма данъчни задължения. Експертизата
посочва, че по данни от ГФО към 31.12.2018г. краткосрочните вземания на
дружеството възлизат на 693 000 лв., от които вземания от клиенти и
доставчици-436000 лв.; други краткосрочни вземания -257 000, а паричните
средства в брой са в размер на 217 000 лв. Към 31.12.2018 г. дружеството е на
загуба. В същото заключение са посочени показателите за ликвидност, които
към 31.12.2018г. са: Коефициент за обща ликвидност - 0.972; Коефициент за
бърза ликвидност - 0.938; Коефициент за незабавна ликвидност - 0.2237;
Коефициент за абсолютна ликвидност - 0.2237; Експертизата е изчислила и
показателите за финансова автономност към 31.12.2018г.: коефициент на
финансова автономност и коефициент на задлъжнялост, които съответно са
0.04536 и 22.045, като същите са под приетите стойности. Съгласно
заключението на икономическата експертиза към 31.12.2018г. неизплатените
изискуеми задължения са тези, произтичащи от търговски сделки, т.е.
дружеството има само задължения към доставчици. Нетния паричен поток
към 31.12.2018г. е отрицателна величина:-233 000 лв./постъпленията са
4 998 000 лв., а плащанията 5 231 000 лв./. В допълнителното заключение,
депозирано пред първостепенния съд, икономическата експертиза анализира
структурата на активите и пасивите и извода й е, че дружеството е
използвало краткосрочни източници за формиране на част от дълготрайните
активи и с оглед на това, че дълготрайните активи са бавно ликвидни, това
може да доведе до отрицателни последици и дружеството да не бъде в
състояние своевременно да върне привлечените краткосрочни задължения и
да изпадне в неплатежоспособност.
От допълнителното заключение на назначената от въззивния съд
икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Снежана Атанасова, се
установява, че към 31.12.2018г. задълженията на „Абритус Ойл“ ЕООД към
неговите кредитори са в общ размер 966 751.48 лв. Дружеството има
вземания от клиенти към същата дата в общ размер 436 498.71 лв.
Краткосрочните вземания са 256 500 лв., от които заем на „Екопетрол“
ЕООД-252 500 лв. От същото заключение се установява, че към 26.07.2019 г.,
съгласно представена справка от данъчно-осигурителната сметка на „Абритус
Ойл“ ЕООД, същото няма данъчни задължения. Вещото лице е установило,
5
че при ЧСИ И. Х. е образувано изпълнително дело № 1282/2019 г., с
взискател „Банка ДСК“ /правоприемник на „Експрес банк“ АД/ и солидарни
длъжници „Екопетрол“ ЕООД, „Абритус Ойл“ ЕООД и Илиян Христов
Илиев, като към 31.12.2019 г. длъжниците имат задължение към взискателя в
размер на 410 212.33 лв., а към 31.01.2021 г. длъжниците имат задължения
към взискателя в размер на 403 046.06 лв. Установява се от допълнителното
заключение, че за периода от 1.01.2019 г. до 31.01.2020 г. има извършена
публична продан на недвижим имот, собственост на „Абритус Ойл“ ЕООД –
поземлен имот с идентификатор 20184.1.2341, находящ се в гр. Две могили,
на ул. „Черно море“, с площ 11 089 кв.м., ведно със сградите в него. Имотът е
продаден за сумата от 45 141 лв. и съгласно извършено на 7.08.2020г.
разпределение са погасени задължения по изпълнителния лист: 28 204.75 лв. –
неолихвяеми вземания по изпълнителния лист – присъдено обезщетение за
забава и разноски и 15 233.79 лв. частично погасяване на натрупаната законна
лихва върху главницата за периода 12.06.2019 до 7.08.2020 г., а останалите
суми са разпределени за такси по изпълнителното производство, за данък
недвижимите имоти към Община Две могили, за разноски по изпълнителното
дело на взискателя.
От допълнителното заключение на икономическата експертиза се
установява, че в ТД НАП Варна, офис Русе, ответното дружество е подавало
нулеви декларации по ДДС за периода от 1.01.2019 г. до 30.06.2019 г.
Дружеството е с прекратена регистрация по ДДС от 17.06.2019 г. и няма
подадена данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. Посочените данни
вещото лице е получило от ТД НАП Варна, офис Русе.
За периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2018 г. експертизата е установила от
представения отчет за паричните потоци, че ответното дружество не е спряло
плащанията към своите кредитори.
За периода от 1.01.2019 г. до 31.01.2020 г. икономическата експертиза не
разполага с отчети за паричните потоци, както и справка за задълженията на
дружеството.
За периодите към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.01.2021 г.
експертизата няма данни за задълженията на длъжника. Към 31.12.2019 г. е
6
следвало да бъде осчетоводено задължението по изпълнителния лист, по
който е образувано посоченото изпълнително дело при ЧСИ И. Х., а към
31.12.2020 г. е следвало в счетоводството на дружеството да бъде отразена
продажбата на недвижимия имот от ЧСИ И. Х..
При изчисляване на коефициентите за финансов анализ на дружеството
в допълнителното заключение, депозирано пред въззивната инстанция,
вещото лице е изчислило показателите с включени задължения на
дружеството като солидарен длъжник по изп.д. № 1282/2019г. на ЧСИ И. Х..
Съгласно допълнителното заключение на икономическата експертиза,
коефициентът за обща ликвидност на „Абритус Ойл“ ЕООД към 31.12.2017 г.
е 0.998; към 31.12.2018 г. е 0.972; към 31.12.2019 г. е 0.683, а към 31.12.2020 г.
е 0.683. За първите две години коефициента се доближава до
препоръчителната стойност 1, а за останалите години е под тази стойност.
Коефициентът за бърза ликвидност на дружеството към 31.12.2017 г. е
0.875; към 31.12.2018 г. е 0.938; към 31.12.2019 г. е 0.6594 и към 31.12.2020 г.
е 0.6594. Според експертизата този коефициент за всичките години е над
приетата стойност, която е от 0.5 до 1.
Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.462; към
31.12.2018 г. е 0.2237; към 31.12.2019 г. е 0.1572 и към 31.12.2020 г. е 0.1572.
Според експертизата този коефициент към 31.12.2017г. е над приетата
стойност, а за останалите години е под тази стойност.
Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.462; към
31.12.2018 г. е 0.2237; към 31.12.2019 г. – 0.1572 и към 31.12.2020 г – 0.1572.
Според експертизата този коефициент за първите две години е над приетата
стойност, а за следващите е под приетата стойност.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило показателите за
финансова автономност: коефициент на финансова автономност и
коефициент на задлъжнялост.
Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2017 г. е 0.096, а
коефициентът на задлъжнялост към същата дата е 10.03;
7
Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2018 г. е 0.04536, а
коефициентът на задлъжнялост към същата дата е 22.045.
Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2019 г. и към
31.12.2020 г. е 0.03188, а коефициентът на задлъжнялост към същите дати е
31.36. Видно е, че коефициентите за финансова автономност към всички дати
са под приетата стойност от 1.00, а коефициентът на задлъжнялост също е под
приетата стойност.
Към 31.12.2017 г. финансовият резултат на дружеството преди данъчно
облагане е 21 000 лв., а към 31.12.2018г. е минус 53 000 лв. /отрицателна
величина/.
В заключението, депозирано пред настоящата инстанция
икономическата експертиза е изчислила показателните за рентабилност на
активите и пасивите и извода й е, че коефициентите към 31.12.2017г. са под
приетите стойности, а към 31.12.2018г. са отрицателна величина, поради това,
че дружеството приключва на загуба. Съобразно изчислените показатели за
рентабилност на активите и пасивите, които към 31.12.2018 г. са отрицателни
величини и когато финансовият резултат е загуба и показва степента на
декапитализация на предприятието, изчислените коефициенти за
рентабилност на пасивите и активите, съгласно заключението на
икономическата експертиза са под приетите стойности и към 31.12.2018 г.
стойността е отрицателна величина поради факта, че дружеството приключва
на загуба. Експертизата не е изчислила показателите към 31.12.2019г. и към
31.12.2020г., тъй като няма данни за ГФО към тези дати.
При изготвяне на допълнителното заключение, възложено от
настоящата инстанция, вещото лице по икономическата експертиза при
изготвяне на заключението е имало предвид представената счетоводна
документация към 31.12.2018г. от счетоводното предприятие, водело
счетоводството до тази дата, но не е имало информация за счетоводството на
дружеството след тази дата. На адреса на управление на дружеството не е
намиран представител на същото. Вещото лице е имало предвид при
изготвяне на заключението ГФО към 31.12.2017г., обявен в Търговския
регистър.
8
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице следните предпоставки: длъжникът да има качеството на търговец, да
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, което произтича
от търговска сделка, или да представлява публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, което състояние
към момента на постановяване на решението има траен характер и
произхожда от недостатъчност на наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи. Посочените предпоставки са предвидени в разпоредбите на
чл. 608, ал. 1 и 3 и чл. 631 от ТЗ.
В случая производството е образувано по молба на кредитор –
„Обединена българска банка“ АД. Безспорно е качеството на ответното
дружество като търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1 от ТЗ. Установява се по
делото от представените към молбата договор за факторинг и анекси към
него, фактури и експедиционни бележки уведомления и потвърждения, както
и от заключението на икономическата експертиза, че молителят е кредитор на
парични вземания към ответното дружество. Същите са в общ размер
761 472 лв., изискуеми са и произтичат от търговска сделка /търговска
продажба/. Вземанията на молителя са придобити по представения по делото
договор за факторинг. Същите не са заплатени от ответното дружество.
При извършване на преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът взема предвид следното:
Съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособността предпоставя
установяване на конкретно парично задължение, което да е изискуемо и да е
породено от търговска сделка, или публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската му дейност. В случая е
установено, че ищецът има спрямо ответника изискуеми парични вземания,
произхождащи от търговска сделка в общ в общ размер 761 472 лв. и същият
се явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.
Задълженията на ответното дружество към ищеца по процесните 25 фактури
са с настъпили падежи в периода 22.04.2018г. до 19.06.2018г. Тези
9
задължения не са заплатени и към настоящия момент. Освен тези
задължения по счетоводните данни към 31.12.2018г. дружеството има
задължения и към други кредитори, като общия размер на задълженията му
възлиза на 966 751.48 лв. съгласно заключението на икономическата
експертиза. Задълженията датират в периода 2014-2018г. Посочените
задължения са краткосрочни. През 2019г. изискуемо към дружеството
ответник е и задължението по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.д. № 1282/2019г. на ЧСИ И. Х. към „Експресбанк“ АД в общ
размер 410 212.33 лв., по който ответникът е солидарен длъжник. Вземането
към посочената банка следва да се счита изискуемо от датата на издаване на
запоредта за изпълнение и изпълнителния лист-17.06.2019г., поради липсата
на данни кога кредита е станал предсрочно изискуем.
Следва да се определи дали „Абритус Ойл“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ неплатежоспособността
представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми
парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите с
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва до се определи с оглед
цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на
неизвършените от него плащания на задълженията му към молителя „ОББ“
АД-гр.София.
По въпросите по какви критерии следва да се прецени обективното
икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на
търговското дружество и към кой момент настъпва то е налице постоянна
практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на
чл.290 от ГПК- решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д.№ 915/2009 г., ІІ т.о,
решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д.№ 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от
20.07.2012 г. по т.д.№ 1152/2011г., І т.о., решение № 32/17.06.2013г. по т.д. №
685/2012г. на ВКС, решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д.№ 4254/2013 г., І т.о.
ВКС, решение № 164/30.11.2016г. по т.д. № 2284/2016г. на ВКС, решение №
10
220/7.02.2018г. по т.д. № 758/2017г. на ВКС.
Съгласно практиката на ВКС съдът по несъстоятелността следва да
установи цялостно икономическо състояние на търговското дружество,
посредством показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна невъзможност на
длъжника да погасява изпълнява краткосрочните си задължения с
краткотрайните активи, а по отношение на определяне на началната дата на
неплатежоспособността да отчита най-ранния момент на спиране на
плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В постановеното
от ВКС решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д.№ 4254/2013 г., І т.о. ВКС се е
произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и
останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при
определяне на началната дата на неплатежоспособност. Прието е, че от
икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от
тях/ към краткосрочните и текущи задължения на предприятието, както и, че
по правило коефициента на обща ликвидност е основен показател за
състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички
елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Прието
е също така, че липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретни материални запаси, съответно е налице несъбираемост на
краткосрочни вземания, в който случай водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност, при изчисляването на който включените активи
могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на
неплатежоспособност, следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си
задължения.
С оглед на цитираната съдебна практика въззивният съд намира, че за
да се определи в случая дали „Абритус Ойл“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност и евентуално началната дата на
неплатежоспособността, следва да се анализират показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост на дружеството, също и останалите
11
данни за финансово икономическото му състояние, както и всички конкретни
факти, относими към това състояние на длъжника.
Съгласно допълнителното заключение на икономическата експертиза,
депозирано пред въззивната инстанция, за двете години- 2017г и 2018г., за
които вещото лице е разполагало със счетоводни данни на дружеството,
коефициентът за обща ликвидност на „Абритус Ойл“ ЕООД към 31.12.2017 г.
е 0.998, а към 31.12.2018 г. е 0.972. Видно е, че и за двете изследвани години
коефициента за обща ликвидност е под 1, т.е. под препоръчителната стойност.
Коефициентът за бърза ликвидност на дружеството към 31.12.2017 г. е 0.875,
а към 31.12.2018 г. е 0.938, т.е. над приетата стойност. Коефициентът за
незабавна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.462/над приетата стойност/, а към
31.12.2018 г. същият е 0.2237, което означава, че е под приетата стойност.
Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.462; към
31.12.2018 г. е 0.2237; Според експертизата този коефициент за първите две
години е над приетата стойност, но следва да се има предвид, че към
31.12.2018г. този коефициент е малко над приетата стойност. Коефициентът
за финансова автономност към 31.12.2017 г. е 0.096, а коефициентът на
задлъжнялост към същата дата е 10.03. Коефициентът на финансова
автономност към 31.12.2018 г. е 0.04536, а коефициентът на задлъжнялост
към същата дата е 22.045. При тези данни е видно, че коефициентите за
финансова автономност към изследваните години, за които има счетоводни
данни са под приетата стойност от 1.00, което означава, че съществуващите
задължения не са достатъчно обезпечени с имущество. Коефициентите на
задлъжнялост за посочените две години също са под приетата стойност.,
което означава, че предприятието е зависимо от своите кредитори.
При анализа на икономическото състояние на дружеството следва да се
имат предвид и посочените в заключението на икономическата експертиза,
депозирано и изслушано пред настоящата инстанция, показателни за
рентабилност на активите и пасивите и извода й е, че коефициентите към
31.12.2017г. са под приетите стойности, а към 31.12.2018г. са отрицателна
величина, поради това, че дружеството приключва на загуба. Съобразно
изчислените показатели за рентабилност на активите и пасивите, които към
31.12.2018 г. са отрицателни величини и когато финансовият резултат е
загуба и показва степента на декапитализация на предприятието, изчислените
12
коефициенти за рентабилност на пасивите и активите, съгласно заключението
на икономическата експертиза са под приетите стойности и към 31.12.2018 г.
стойността е отрицателна величина поради факта, че дружеството приключва
на загуба.
Следва да се има предвид и структурата на краткотрайните активи на
дружеството към 31.12.2017г. и към.31.12.2018г. видна от ГФО. По
годишния финансов отчет за 2017г. краткотрайните активи на дружеството са
общо 972 000 лв., от които 121 000 лв. суровини и материални запаси, 401 000
лв. вземания от клиенти и доставчици,, 450 лв. парични средства в брой. Към
31.12.2018г. краткотрайните активи на дружеството са общо 943 000 лв., от
които 33 000 лв. суровини и материални запаси, 436 000 лв. вземания от
клиенти и доставчици, други краткосрочни вземания 257 000/от тях 252 500
лв. са заем, предоставен на свързаното лице „Екопетрол“ ЕООД/, 217 000 лв.
парични средства в брой. При тези данни е видно, че за 2017г.
краткосрочните вземания представляват 41% от всички краткотрайни активи,
а през следващата 2018г. те вече представляват 73% от всички краткотрайни
активи. Вземанията от доставчици и клиенти през 2017г. са почти запазени
като размер през 2018г. Видно от заключението на експертизата към
31.12.2018г. част от вземанията от клиенти на дружеството датират от 2014-
2016г. Следва да се отчете и обстоятелството, че към 31.12.2017 г.
финансовият резултат на дружеството преди данъчно облагане е 21 000 лв., а
към 31.12.2018г. е минус 53 000 лв. /отрицателна величина/, т.е за 2018г.
дружеството е на загуба. От значение за преценката на икономическото
състояние на дружеството е извода на икономическата
експертиза/заключението пред първата инстанзция/, след анализ на
структурата на активите и пасивите, а именно че дружеството е използвало
краткосрочни източници за формиране на част от дълготрайните активи и с
оглед на това, че дълготрайните активи са бавно ликвидни, това може да
доведе до отрицателни последици и дружеството да не бъде в състояние
своевременно да върне привлечените краткосрочни задължения и да изпадне
в неплатежоспособност.
За 2019г. и 2020г. икономическата експертиза не е разполагала със
счетоводни данни, тъй като представител на дружеството не може да бъде
намерен по седалището и адреса на управление на дружеството, а и не е
13
известно има ли и коя е счетоводната фирма, която води счетоводството му.
Видно е от допълнителното заключение на икономическата експертиза,
че в ТД НАП Варна, офис Русе, ответното дружество е подавало нулеви
декларации по ДДС за периода от 1.01.2019 г. до 30.06.2019 г. Дружеството е
с прекратена регистрация по ДДС от 17.06.2019 г. и няма подадена данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. Освен това при справка в Търговския
регистър се установява, че ответното дружество за 2019г. не е обявило
ГФО/при изтекъл срок за обявяване- до 30.09.2020г./, нито пък е публикувало
декларация за неосъществяване на дейност/срок за обявяване- до
30.06.2020г./. При данните за подадени до 30.06.2019г. нулеви декларации по
ДДС и прекратена регистрация по ДДС от 17.06.2019г. следва да се приеме,
че от 2019г. дружеството „Абритус ойл“ ЕООД реално не развива дейност.
Икономическата експертиза, вземайки предвид и задължението на
ответното дружество по образуваното изп.д. № 1282/2019г., изчислява
коефициентите за ликвидност към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020г., както и
показателите за финансова автономност и коефициент на задлъжнялост към
същите дати, които показатели видно от заключението са под приетите
стойности, с изключение на коефициента за бърза ликвидност.
При анализа на горните данни се налага извода, че още към 2017г.
дружеството е започнало да изпитва затруднения предвид на това, че
коефициента за обща ликвидност към 31.12.2017г. е под единица, която е
препоръчителната стойност, но се доближава до нея. И макар през тази
година коефициентът за финансова автономност и коефициента на
задлъжнялост да са под препоръчителните стойности, дружеството има
реализиран положителен финансов резултат и през 2017г. е успявало да
покрива задълженията си с приходите от дейността си. Състоянието на
дружеството се влошава през следващата година 2018г., когато коефициентът
за обща ликвидност също е под единица, коефициентът за незабавна
ликвидност е под приетата стойност, а коефициента за абсолютна ликвидност
е незначително над приетата стойност. Коефициентът за финансова
автономност и коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2018г. са под
приетите стойности. Освен това за 2018г. дружеството е с отрицателен
финансов резултат. Показатели за рентабилност на активите и пасивите към
14
31.12.2018 г. са отрицателни величини и тъй като финансовият резултат е
загуба, показват степента на декапитализация на предприятието. За 2018г.
краткосрочните вземания представляват 73% от всички краткотрайни активи,
запазват се по размер с тези през предходната година и освен това немалка
част от вземанията от доставчици и клиенти датират от 2014-2016г., т.е.
може да се направи извод за недостатъчна събираемост на краткосрочните
вземания. С оглед на посочения значителен дял на краткосрочните вземания,
следва да се приеме, че коефициентът за бърза ликвидност, който към
31.12.2018г. е над препоръчителната стойност, не отразява реално
способността на предприятието да посреща краткосрочните си задължения.
Независимо, че през 2018г. дружеството е извършвало плащания към
кредиторите, нетния паричен поток е отрицателна величина, тъй като
плащанията превишават постъпленията и в края на годината остават
задължения в размер 966 751.48 лв. През следващата година-2019г. става
изискуемо задължение на дружеството към „Експресбанк“ АД в размер на
410 212.33 лв. Липсват данни през тази година дружеството да развива
дейност. Задълженията към молителя не се заплащат. Не се заплащат и
задълженията към банката, видно от данните по изпълнителното дело. Видно
е от заключението на икономическата експертиза, че през периода
01.01.2019г. до 31.01.2019г. е извършена публична продан на дълготраен
актив на ответното дружество-поземлен имот в гр.Две могили, ведно със
сградите в него, от която продажба е получена сумата 45141 лв., с която са
погасени частично задължения по дълга./такси, разноски, частично лихви/.
При тези данни е видно, че икономическото състояние на „Абритус ойл“
ЕООД се влошава, задълженията се увеличават/значително е увеличението
им през 2019г. със задължението към банката/, продаден е дълготраен актив
на дружеството, реално не се развива търговска дейност, което показва, че
дружеството е в състояние да не може да обслужва задълженията си. Въз
основа на анализа на описаните го-горе данни за икономическото състояние
на дружеството, въззивният съд прави извода, че затрудненията на
дружеството са трайни, същото не развива дейност, което означава, че то е в
обективна невъзможност да погасява изискуемите си парични задължения.
Този извод обуславя основателност на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
15
Съдът следва да определи началната дата на неплатежоспособност.
Съобразявайки посочените по-горе данни за икономическото състояние на
дружеството в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че момента, към
който е доказана неплатежоспособността на дружеството е 31.12.2018г. Към
тази дата показателите за икономическото състояние и останалите данни са
следните: коефициентът за незабавна ликвидност е под приетата стойност, а
коефициента за абсолютна ликвидност е незначително над приетата
стойност; коефициентът за финансова автономност и коефициентът на
задлъжнялост към 31.12.2018г. са под приетите стойности; към 31.12.2018г.
дружеството е с отрицателен финансов резултат; показатели за рентабилност
на активите и пасивите към 31.12.2018 г. са отрицателни величини иса под
препоръчителните стойности; запазване размера на вземанията като
абсолютно число в сравнение с предходната година; преобладаващ е дела на
краткосрочните вземания в структурата на краткотрайните активи на
дружеството/73%/; коефициентът за бърза ликвидност/над препоръчителната
стойност/, не отразява реално способността на предприятието да посреща
краткосрочните си задължения; отрицателно число на собствения капитал;
нетния паричен поток е отрицателна величина; привлечения капитал е
необезпечен; след октомври 2018г. дружеството спира плащанията към
молителя; извършените плащания към някои доставчици и кредитори при
посочените данни, както и при наличието на непогасени задължения от 2014-
2017г., не могат да мотивират извод, че дружеството е в състояние да
изпълнява изискуемите си задължения. Изложеното мотивира извод, че
началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2018г.
От заключението на икономическата експертиза е видно, че ответното
дружество е разполагало с парични средства в размер на 217 000 лв. по
счетоводни данни към 31.12.2018 г. След тази дата обаче, няма публикуван
годишен финансов отчет на дружеството. В седалището и адреса на
управление на дружеството не може да бъде намерен представител, няма
данни за фирма, която да води счетоводството на същото, няма данни къде се
намира счетоводството на същото и поради тези обстоятелства вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза не е могло да извърши
проверка в счетоводството на ответното дружество за периода 31.12.2018г. С
оглед на това към настоящия момент няма данни дали посочените в
16
годишния финансов отчет към 31.12.2018г./преди повече от две години/ като
актив на дружеството парични средства в размер на 217 000 лв. са налични и
към този момент. При липсата на актуални данни съдът не може да приеме, че
паричните средства по ГФО към 31.12.2018г. /217 000 лв./ понастоящем са
налични и могат да послужат за покриване на разноските в производството по
несъстоятелност.
С оглед заключението на вещото лице за приблизителен размер на
разноските, съдът е определил размер на началните разноски, който към
настоящия момент не е предплатен от молителя, никой от някои от
останалите кредитори на дружеството. При това положение се налага да се
приложи разпоредбата на чл. 632, ал.1 от ТЗ, тъй като останалите активи на
дружеството /установени само към 31.12.2018 г./ не са бързо ликвидни и
разноските за производството по несъстоятелност не могат да бъдат
посрещнати посредством тяхната събираемост.
Горните изводи на въззивния съд не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение, с което
молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена,
следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което на
основание чл. 632, ал.1 от ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността на
„Абритус Ойл“ ЕООД, с начална дата 31.12.2018 г., да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, да се
допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да се постанови
прекратяване дейността на предприятието, да се обяви длъжникът в
несъстоятелност и да бъде спряно производството по делото. Следва да се
укаже на заинтересованите лица, че спряното производство може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на настоящото решение в
Търговския регистър в случай, че се установи наличие на достатъчно
имущество или се депозира сума в размер на 10 000 лв. за предплащане на
началните разноски по чл.629б от ТЗ.
При този изход на делото в полза на молителя следва да се присъдят
разноски за производството пред първата и пред настоящата инстанция, които
общо са в размер 2075 лв., от които 1050 лв. за първата инстанция и 1025 лв.
за въззивната инстанция, които разноски следва да се съберат от масата на
17
несъстоятелността.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45 от 24.04.2020 г. на Окръжен съд – гр. Русе,
постановено по т.д. /н/ № 144/2019 г. по описа на същия съд, вместо което
постановява:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Абритус Ойл“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Драма“ № 15 и
определя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Абритус Ойл“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Драма“ №
15.
ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на имуществото на
длъжника в полза на кредиторите на несъстоятелността – обща възбрана и
запор върху имуществото на „Абритус Ойл“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на „Абритус Ойл“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Драма“ №
15.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Абритус Ойл“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Драма“ № 15.
СПИРА производството по т.д. /н/ № 144/2019 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Русе.
18
УКАЗВА на заинтересованите лица, че спряното производство може да
бъде възобновено в срок от една година от вписването на настоящото
решение в Търговския регистър в случай, че се установи наличие на
достатъчно имущество или се депозира сума в размер на 10 000 лв. за
предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ.
ОСЪЖДА „Абритус Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Драма“ № 15 да заплати на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. “Витоша“ № 89Б сумата от 2075 лв. за направените пред двете
инстанции разноски.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Русенския окръжен съд за
вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19