Решение по дело №374/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ...05.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 374/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД с вх. № 10119438/23.11.2011 г. – ищец по гр. дело № 14522/2011 г., Софийски районен съд, 60 състав срещу постановеното по него Решение № II-60-253/17.10.2011 г., поправено с Решение № II-60-179998/25.07.2017 г. в частта, в която е отхъврлена претенцията над 2 856, 92 лв. до пълния предявен размер от 5 382, 23 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода 10.2007 г. – 04.2010 г. за абон. № 170464; 483, 21 лв. лихва върху главницата до 08.11.2010 г., като исковете са отхвърлени до пълния предявен размер.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че приложима в случая е петгодишната давност, тъй като задълженията нямат характер на периодични плащания, а ежемесечното погасяване било относимо към тяхната изискуемост. Прави се позоваване на Общите условия на дружеството от 2005 г.

Въз осонова на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноски.

Въззиваемите П.П. и Г.П. оспорват жалбата. Считат решението за правилно и законосъобразно.

           Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по гр. дело № 14522/2011 г., Софийски районен съд, 60 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, подадена след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в рамките на което са постъпили възражения, в която се твърди, че ответниците били собственици на топлоснабден имот, до който е подавана топлинна енергия за периода 10. 2003 г. – 04. 2010 г., която въпреки отправената покана останала незаплатена Дължимите суми били формирани въз основа на извършено дялово разпределение. Поради това се претендира установяване на задължение, дължимо от ответниците в условията на разделност в общ размер на 7 289, 42 лв. – 5 382, 23 лв. – цената на доставената, но незаплатена топлинна енергия за периода 10.2003 г. – 04.2010 г. и 1 907, 19 лв. -  законна лихва за забава от 01.12.2003 г. до 08.11.2010 г., ведно със законна лихва от 29.11.2010 г. до окончателното плащане.

Ответниците П.П. и Г.П. са направили възражение за изтекла в тяхва полза тригодишна давност за периода 10.2003 г. – 11.2007 г. За останалата част от претенцията са направили признание за нейната дължимост.

По делото са представени доказателства за собствеността на ответниците върху топлоснабдения имот и извлечение от счетоводството на дружеството за дължимите суми.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно поради което съдът препраща към мотивите му. В съответствие с изложените възражения следва да се добави следното.

Спорът по делото е свързан с това дали ежемесечните задължения към комуналното дружество са периодични, което би определило и коя давност се прилага. Белезите на периодичните плащания са: повтаряемост, единен правопораждащ факт, предварително определен падеж, настъпващ през предварително определени интервали от време и размер на задължението, който може да не е еднакъв. Между страните има договор за доставка на топлинна енергия, който е изпълняван от ищцовото дружество, формираните суми е следвало да се заплащат периодично, без същите да са равни. Тези обстоятелства налагат извода, че задълженията за заплащане на топлинна енергия са с периодичен характер и тяхното погасяване е с кратката тригодишна давност.

Неправилно жалбоподателят се позовава на Общите си условия от 2005 г., тъй като всяка уговорка за скъсяване и удължаване на сроковете е недействителна, което съответства на принципното правило, че давността започва да тече от възникване на задължението.

Ето защо жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционите решения правилни и законосъобразни.

При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски, въззиваемите не са поискали присъждането на такива.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р    Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-60-253/17.10.2011 г., поправено с Решение № II-60-179998/25.07.2017 г. постановени по гр. дело № 14522/2011 г., Софийски районен съд, 60 състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                                                                                     

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./      

                                                                                       

                                                                                                           2./