Решение по дело №1365/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 125
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20211630201365
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Монтана, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201365 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № М – 21 - ЗЗ/01.10.2021г. на Директор
ОДМВР - Монтана е наложено на П. Л. М. с посочен адрес в гр.Монтана
административно наказание - глоба в размер на 300 (триста) лева на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за административно нарушение по чл.209а, ал.1
вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
Министъра на здравеопазването.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя М. моли да
бъде отменено. В съдебно заседание на 10.03.2022г. жалбоподателя М.
подписа лично жалбата си, тъй като същата е подадена чрез ел. поща, а същия
не разполага с валиден ел. подпис. Жалбоподателят М. твърди, че не бил
поставил маска, защото му затруднявало дишането, не отрича, че е извършил
нарушението. В последното по делото съдебно заседание, редовно призован
М. не се явява, не изпраща и упълномощен представител, съответно не се
излагат допълнителни доводи извън заявените в жалбата и в съдебно
заседание, проведено на 10.03.2022г.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не
1
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок. М. лично
подписа жалбата в съдебно заседание на десети март 2022г., тъй като жалбата
е подадена чрез ел. поща, но М. не разполага с валиден електронен подпис.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 22.09.2021г. около 14:30 часа в магазин Т, бул.ХХХ № 216 е
установено, че жалбоподателя П. Л. М. не е поставил защитна маска
покриваща носа и устата бидейки в закрито обществено място, така както е
изисквала Заповед № РД – 01 – 743/31.08.2021г. на МЗ. За установеното
административно нарушение по чл.209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.7 от
Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването,
св.АДР. Л. АНГ. – ст. полицай към РУ – Монтана, ГООР в присъствието на
ЦВ. ИВ. С. – служител в ЗЖУ – Монтана, съставил АУАН № М – 21 бл. №
136130/22.09.2021г. Жалбоподателят М. отказал да подпише съставения
АУАН, като отказа бил удостоверен с подпис на св.А.Й. И (технически
погрешно посочен в АУАН като АН. ИВ. Й.).
В рамките на съдебното следствие се установяват и следните
допълнителни обстоятелства - жалбоподателят М. искал да пазарува в
магазин Т - МОНТАНА, но не бил с поставена защитна маска за лице, защото
не искал да постави такава, предложил да му бъде изнесена стоката, която
искал да закупи, но му било отказано. След като му бил съставен АУАН, М.
влязъл в магазина и закупил това, което искал.
Директор ОДМВР - Монтана като административнонаказващ орган
оправомощен съгласно чл.209а, ал.4 от ЗЗ, издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.АДР. Л. АНГ. и св.А.Й. И
потвърждават изложеното в АУАН, с уточнението, че св.А. и колегата му С.,
са били извикани за съдействие, тъй като М. не искал да постави защитна
маска и едва тогава да влезе в магазин Т – МОНТАНА. Св.А.Й. И е бил
извикан на мястото на съставяне на АУАН, тъй като М. отказал да подпише
2
съставения АУАН и този отказ следвало да се удостовери съгласно чл.43, ал.2
от ЗАНН.
Жалбоподателят М. не отрича, че е пазарувал в магазина без поставена
защитна маска, като не бил поставил такава тъй като се задушавал, а и такова
било разбирането му, не бил боледувал от COVID 19 и не познавал хора,
които са боледували.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че административнонаказващия орган е приложил правилно закона,
като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.209а,
ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
Министъра на здравеопазването, респ. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, с автор –
жалбоподателя П. Л. М.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.А. и св.И,
които са обективни и последователни в контекста на писмените доказателства
по делото, а посоченото от П. Л. М., е необосновано и неизвинително относно
допуснато от същия административно нарушение. Показанията на св.А. и
св.И, които показания съдът кредитира като обективни, са в подкрепа на
изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП. Св.А. е категоричен, че
жалбоподателя се е намирал на закрито обществено място без да е поставил
защитна маска за лице по време на извънредна епидемична обстановка във
връзка с СОVID-19, като дори след съставяне на АУАН, поради не носене, не
е поставил такава.
Изложените доводи в жалбата на М., не се споделят от настоящия съд.
Последният намира, че правилно АУАН е съставен спрямо жалбоподателя
като автор на нарушението и правилно е издадено НП с адресат
жалбоподателят, като не възприема доводите на М.. При наличните
доказателства, и при липсата на спорни обстоятелства, правилно е посочено,
че П. Л. М. е нарушил разпоредбите на чл.209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и
т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването,
за което му е наложено административно наказание на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗ. Безспорно в случая е налице виновно поведение на
административно наказаното лице, което по разбиране на настоящия съдебен
състав е извършило административното нарушение. Настоящият съд
възприема като защитна теза посоченото от жалбоподателя пред въззивния
съд, като липсват каквито и да е медицински данни по делото, които да
3
удостоверяват невъзможността на М. да носи защитна маска, в т.ч., че
носенето на защитна маска за лице, затруднява дишането му. Нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна, а в подкрепа на същото е и
приложеното заверено копие на Заповед № РД – 01 – 743/31.08.2021г. на МЗ,
която е имала правно значение към момента на извършване на нарушението и
издаване на НП.
Съдът не споделя възраженията на М. и не намира да са нарушени
разпоредбите на чл.40, чл.42 и чл.51 от ЗАНН – АУАН е съставен по
надлежен ред при спазване изискванията на ЗАНН и ЗЗ от надлежно
оправомощен полицейски служител, в кръга на службата му, без да е било
задължително да бъде очевидец на нарушението.
В АУАН е допусната техническа неточност при посочване имената на
свидетеля на отказа на жалбоподателя да подпише АУАН, като вместо А.Й. И
е посочено АН. ИВ. Й., но на практика са спазени изискванията на чл.43, ал.2
от ЗАНН. Като се имат предвид изложените по–горе доводи настоящия съд
намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение чрез
отразената техническа неточност. От показанията на св.А. е видно, че същият
е не само актосъставител, но и очевидец на нарушението извършено от М..
Посоченото в т.7 от Заповед № РД – 01 – 743/31.08.2021г. на МЗ е
категорична и не е обвързана със спазването на социална дистанция.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение,
санкционирано на основание чл.209, ал.1 от ЗЗ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН.
Обществената опасност на извършеното нарушение е значителна, свързана с
опазване на собственото и на околните здраве, която по разбиране на
настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Заради пандемията
по повод СОVID-19 се въведе извънредно положение в РБ, преустанови се
свободното предвижване на хора, взеха се поредица от мерки – здравни и
социални, за да се защити в максимална степен здравето на гражданите на РБ.
От момента на съставяне на АУАН № М – 21, бл. № 136130/22.09.2021г.
и издаване на процесното НП, са настъпили изменения, като Заповед № РД –
01 – 743/31.08.2021г. на МЗ е отменена считано от 01.12.2021г. със Заповед №
РД – 01 – 968/26.11.2021г. на МЗ, издадена и на основание Решение №
826/25.11.2021г. на МС за удължаване срока на извънредната епидемична
4
обстановка от 01.12.2021г. до 30.03.2022г. Считано от 01.04.2022г. липсва
издадено Решение на МС за удължаване срока на извънредната епидемична
обстановка и съответно липсва издадена Заповед от МЗ на основание чл.63,
ал.4 от ЗЗ относно въведени временни противоепидемични мерки на
територията на РБ. На практика обаче не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН - Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя, тъй като пандемията COVID 19 НЕ Е
ОТМИНАЛА и носенето на защитна маска за лице в закрити обществени
места към момента на постановяване на настоящето Решение, е само
временно преустановено. Носенето на защитна маска за лице е основна
предпазна мярка в борбата с последиците на пандемията COVID 19, макар и
процесната Заповед да е отменена, разпоредбите послужили за
санкциониране на М. не са отменени и са действащи, като според настоящия
съд с оглед обстоятелствата на нарушението (не носене на защитна маска за
лице в закрито обществено място), не е отпаднало основанието за приложение
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ спрямо М..
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4
и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на
чл.28 и чл.29 от ЗАНН или тези на чл.34 от ЗАНН. Според настоящия съд
АУАН и НП са съобразени с изискванията на ЗАНН, без да се откриват
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
Не е налице основание и за изменение на наложеното като вид и размер
минимално административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Настоящият съд намира наложеното административно наказание за
съответно, правилно определено и справедливо, съобразени с изискванията на
чл.27 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение се отличава със
завишена степен на обществена опасност, което правно не обосновава
приложението на чл.28 от ЗАНН.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила
от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № М – 21 - ЗЗ/01.10.2021г.
на Директор ОДМВР - Монтана, с което на П. Л. М. с посочен адрес в
гр.Монтана е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300
(триста) лева на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6