М О Т И В И към Присъда № 33 от 15.02.2011
г., постановена по н. о. х . дело № 184 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2011 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия Й.С.Ц. ***, за това, че на 31.10.2010 г.
в с. О., област Пазарджик, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот- като е изкъртил дървена врата на гараж, е отнел чужди движими
вещи- 1 брой монофазен електрожен, комплект с три кабела, на стойност 110 лева,
1 брой ъглошлайф, с надпис „Siplec”, на стойност 97 лева, 1 брой медна лозарска
пръскачка, на стойност 110 лева и кабел ШВПС 3 х 2.5 мм., с дължина 60 м., на стойност 449, 40
лева, всичко на обща стойност 766, 40 лева, от владението на М.В.М. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 194 ал. 1 от Наказателния кодекс НК).
Със същия обвинителен акт Районна
прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение и против подсъдимия И.П.А. ***,
за това, че на 01.11.2010 г. в с. О., обл. Пазарджик, е спомогнал да бъдат
отчуждени движими вещи- 1 брой монофазен електрожен, комплект с три кабела, на
стойност 110 лева, 1 брой ъглошлайф, с надпис „Siplec”, на стойност 97 лева, 1
брой медна лозарска пръскачка, на стойност 110 лева и кабел ШВПС 3 х 2.5 мм., с дължина 60 м., на стойност 449, 40
лева, всичко на обща стойност 766, 40 лева, от владението на М.В.М. ***, за
които е знаел, че са придобити от Й.С.Ц. ***, чрез престъпление
кражба-престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК.
Подсъдимите се признават за виновни
по така предявеното им обвинение, като признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съжаляват за извършеното и молят за
налагане на минимални наказания. Служебният им защитник пледира за определяне
на наказания и за двамата при условията на чл. 55 ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира,
че с оглед протеклото производство по съкратено съдебно следствие, наказанията
на подсъдимите следва да се определят с оглед нормата на чл. 58 а ал. 4, във
връзка с чл. 55 ал. 1 от НК, като и на двамата се наложат наказания „лишаване
от свобода”, при условията на отложено изтърпяване.
Пострадалият от
престъплението М., чрез повереника си адвокат Ч., предявява солидарно против
подсъдимите граждански иск за претърпените от деянието имуществени вреди в
размер на 559, 40 лева, представляващи стойността на част от отнетите му вещи.
При проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК подсъдимите Ц. и А.
правят самопризнания съобразно чл. 371 т. 2 от НПК, признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.
301 във връзка с чл. 373 ал. 3 от НПК прие за установено следното:
На 31.10.2010
г., около 22.30 часа, подсъдимият Ц.
решил да влезе в дома на съседа си свидетелят М.М., за който знаел, че е в
чужбина и да открадне нещо. Той влязъл през входната врата на двора, която се
затваряла с резе и отишъл до гаража, натиснал вратата с рамо и я изкъртил.
Забелязал, че сигналната лампа на охранителната система на гаража свети и
излязъл от дома на съседите, но след като в продължение на половин час, дома на
св. М. не бил посетен от служители на „СОТ”, подсъдимият Ц. се върнал отново и
взел от гаража му монофазен електрожен, ъглошлайф, с надпис „Siplec”, медна
лозарска пръскачка и макара с кабел ШВПС 3 х 2.5 мм., с дължина 60 м. Вещите пренесъл на
плочата на собствения на семейството му гараж, след което ги прибрал вкъщи.
На следващия ден се обадил на
свой познат- подсъдимият И.А. и му казал, че е откраднал вещи, без да споменава
откъде. Двамата се разбрали Ц. да занесе вещите в дома на А. и след това заедно
да ги продадат. Ц. отнесъл кабела и пръскачката в дома на А., където двамата
изгорили кабела. Медта от него и пръскачката предали на пункт за изкупуване на
метали в с. Три водици, за което получили сумата от 65 лева, като заедно
изхарчили парите.
Вечерта на същия ден Ц. отнесъл и
останалите вещи в дома на А.. Около 21.30 ч., дома на последния бил посетен от
св. Д.З.от гр. Пазарджик, който купил от двамата ъглошлайфа за сумата от 40
лева, която те изхарчили същата вечер.
С протокол за доброволно
предаване от 03.11.2010 г. А. предал на служител от РУ на МВР-Пазарджик 1 брой електрожен, зелен
на цвят, с три кабела, в който саморъчно записал, че същият му е
донесен от Ц., който му казал, че го е откраднал и му го оставя за продан, като
в протокола саморъчно записал, че вещта е закупил от А. за сумата от 40 лева.
С протокол за доброволно
предаване от 03.11.2010 г., св. Д.З.предал на служител от РУ на МВР- Пазарджик
1 брой ъглошлайф, с надпис „Siplec”.
По делото е назначена и изготвена
съдебно- оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че общата
стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 31.10.2010 г. от
имота, собственост на М.М. е 766, 40 лева по пазарни цени, като е
приспаднато овехтяване, към датата на извършване на престъплението.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и
доказателствата, събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283
във връзка с чл. 373 ал. 3 от НПК, а именно показанията на свидетелите И., З.,
Т. и М., заключението на оценъчната експертиза на вещото лице К., както и
писмените доказателства, приложени по делото- протоколи за доброволно
предаване, справки за съдимост, характеристички справки, декларации за имотно
състояние.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 3, във
връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, а подсъдимият А.- на този по чл. 215 ал. 1 от НК.
От обективна страна Ц.
с престъплението си е засегнал обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Деянието
му е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до
момента фактическа власт върху инкриминираните вещи, върху които той е
установил своя такава.
От субективна страна Ц.
е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието- че лишава от фактическа власт собственика на чужди движими вещи,
предвиждал е неговите обществено опасни последици- преминаването на тези вещи в
своята фактическа власт и е искал настъпването им- целял е установяването на
тази власт върху предмета на престъплението. Деянието е извършено и със
специално намерение- противозаконно да се присвоят вещите, т.е. да се извършат
с тях по- нататъшни действия на фактическо или юридическо разпореждане, каквото
реално е станало чрез предаване на част от вещите на пункт за изкупуване на
метали и продажбата на другите на св. Загорски, като деецът е съзнавал, че
отнетите вещи не са негова изключителна собственост и, че отсъства съгласие на
собственика им за подобно разпореждане.
От обективна страна А.
с деянието си е засегнал обществените отношения, свързани с установяване и
разкриване на вече извършено друго престъпление, както и с наказване на неговия
извършител, а наред с това и тези, чрез които се възстановява възможността на
пострадалия да упражнява нормално правото на собственост. Деянието е
осъществено чрез действия, като подсъдимият е спомогнал да бъдат отчуждени
вещите и е улеснил трето неучастващо в престъпното им придобиване лице да
получи възмездно фактическата власт върху тях.
От субективна страна А.
е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието- знаел е, че вещите са придобити от друг чрез престъпление, предвиждал
е неговите обществено опасни последици- че спомага да бъдат отчуждени тези вещи
и е искал настъпването им- целял е предмета на престъплението да премине
възмездно във фактическата власт на третото лице. Деецът е преследвал и
користна цел- придобиването за себе си на имотна облага.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Ц. и А. за
извършеното от тях деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Следва да се има предвид обаче и обществената опасност
на конкретната кражба, която е не е много висока, като се има предвид сравнително
невисоката стойност на предмета на престъплението, а и това, че част от вещите
са били и върнати чрез протоколи за доброволно предаване.
Обществената опасност
на вещното укривателство принципно не е толкова висока, както при кражбата,
защото с това престъпление не се уврежда пряко правото на собственост.
Конкретното деяние е също с ниска степен на обществена опасност.
При определяне
вида и размера на наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за двамата подсъдими следва да се зачете чистото им съдебно
минало, направените пълни самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на
престъплението, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, както и
положителните им характеристични данни и затруднено материално и тежко социално
положение.
Съдът определи наказанието и за двамата подсъдими при условията на чл.
58 а от НК, тъй като процесуално правната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК
препраща към нея. В случая обаче са налице предпоставките и по отношение на
двамата подсъдими да се приложи хипотезата на чл. 58 ал. 4 от НК и наказанията
им да се определят при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, доколкото и за
двете деяния законодателят е предвидил минимален размер на наказанията.
По отношение на подс.
Ц. съдът намира, че
при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най-
лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3,
във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно тежко, съпоставено
с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца. Поради това
съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно-
под ниския предел и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за
срок от 8 (осем) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК
отлага с изпитателен срок за 3 (три) години.
Същите основания важат и по
отношение на другия подсъдим- А., за който и най- лекото предвидено в закона
наказание за престъплението по чл. 215 ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно
тежко, съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на
дееца. Поради това и за него съдът определи наказанието при условията на чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК, а именно- под ниския предел и наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години, доколкото при
вещното укривателство законодателят е предвидил, че определеното наказание не
може да бъде по- тежко от предвиденото за самото престъпление- в случая това за
кражбата.
Съдът намира, че с така наложените
наказания и по отношение на двамата най- пълно би се постигнал ефектът на
личната и генерална превенция. Целта на наказанието е с него да намери
реализация идеята на законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без
да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се
получи максимален резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето
на лицата съдът приема, че не е наложително наказанията им да се изтърпяват
ефективно, след като са налице предпоставките на закона за приложение на
института на условното осъждане. С така определеното близко до минималния
размер наказание и по отношение на двамата могат да се постигнат целите на чл.
36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху тях
и се мотивират очаквания да се постигнат целените промени в съзнанието им към
спазване на законите и добрите нрави.
Като последица от осъдителната
присъда, следва да се уважи и предявеният срещу подсъдимите граждански иск.
Същият е депозиран своевременно в процеса, с него се претендират имуществени
вреди от деянията, които са съставомерни, отнасящи се само до медната лозарска
пръскачка и кабела ШВПС 3 х 2.5
мм., с дължина 60 м.. Искът е доказан с оглед заключението на
съдебно- оценителната експертиза, защото стойността на посочените вещи възлиза точно
на сумата от 559, 40 лева. В тази връзка искът следва да бъде уважен така,
както е предявен- против двамата подсъдими солидарно, за посочената сума и
заедно със законната лихва от 01.11.2010 г. до окончателното изплащане. Отделно
от това, подсъдимите следва да се осъдят да заплатят и разноските в процеса,
направени по гражданския иск, заведен от пострадалия- за заплатено адвокатско
възнаграждение, което, видно от приложения договор за правна защита, възлиза на
сумата от 300 лева.
Веществените
доказателства по делото- 1 брой монофазен електрожен, комплект с три кабела, на стойност 110 лева, 1
брой ъглошлайф, с надпис „Siplec”, находящи се на
съхранение при домакина на РУП- Пазарджик, след влизане в сила на присъдата,
следва да се върнат на правоимащото лице- техният собственик пострадалият св. М.В.М..
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на всеки един от
подсъдимите Ц. и А. бяха присъдени направените разноски по делото за експертизи
в размер на по 20 лева за всеки един, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.
Освен това двамата подсъдими солидарно следва да се осъдят и да заплатят сумата
в размер на 50 лева- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимите,
незачитането на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както и
желанието им за облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър
Точевски/