№ 1416
гр. Русе, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т. Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Т. Т. Илиева Гражданско дело №
20224520101425 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.188, т.1 от КТ.
Ищецът В. И. Г. твърди, че със заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ОУ
„Иван Вазов" - гр. Русе, връчена му на същата дата, му е наложено дисциплинарно
наказание „забележка". Счита, че при неговото налагане са допуснати следните
нарушения: Нарушена била процедурата по налягане на дисциплинарното наказание.
Ответникът връчил на ищеца искане за обяснения на 09.02.2022 г. и определил да се
представят на същата дата. Не били посочени доказателства или факти, въз основа на
които се обосновавало твърдението, че е налице напускане на учебен час, което се
случило преди два месеца. И към датата на исканите обяснения, и към настоящия
момент, ищецът не можел да си спомни имало ли е ситуация, в която да е напуснал
учебния час по-рано. Краткият срок за даване на писмени обяснения и липсата на
обоснованост на твърдението за нарушение представлявало формално изпълнение на
задължението по чл. 193 от КТ, но не била изпълнена целта на закона от страна на
работодателя, поради което на основание чл.193, ал.2 КТ счита, че дисциплинарното
наказание следва да се отмени без да се разглежда спора по същество. Нарушен бил и
чл. 195 от КТ - процесната заповед не била мотивирана. В нея не било посочено
нарушението с неговите обективни и субективни елементи, не било описано деянието,
с което се твърди, че е извършено нарушение. Непосочването на един от
задължителните реквизити на заповедта по чл. 195 от КТ водело до невъзможност да се
определи нарушението и съществено нарушавало правото на защита на работника.
Деянието било описано като „напуснал шести учебен час с учениците от VI-ти клас
1
десет минути по-рано". Не било посочено времето на нарушението, в какво се изразява
„напускането", изцяло липсвало описание на субективната страна на нарушението.
Налице било и съществено несъответствие между фактическото твърдение за
нарушение и правната му квалификация. Като нарушена правна норма бил посочен
чл.12 от Правилника за вътрешния трудов ред, в който били изброени задълженията на
работника. В процесната заповед бил цитиран чл.12 от ПВТР, в който били посочени
седем задължения, които обаче не съответствали на описаното деяние „напуснал шести
час, десет минути по-рано". Цитирани били задължения за спазване правилата за
безопасни условия на труд, за изпълнение на работата в изискуемото се количество и
качество, явяване 15 мин. преди началото на часа, задължение да се спазва трудовата
дисциплина и т.н. Несъотвествието между фактическото деяние и правната
квалификация представлявало нарушение на императивно задължение на
работодателя. Посочените нарушения на процедурата и конкретно на чл. 195 от КТ
съществено затруднявали упражняването правото на защита. Ищецът не бил запознат и
с начина на провеждане на цялата дисциплинарна процедура, не му били връчвани
документите от нея и събираните доказателства от работодателя, не му била дадена
възможност да се запознае с тях и да вземе становище в хода на даване на обяснения по
чл. 193 от КТ. Не било ясно как работодателят е установил цитираното в заповедта
нарушение. Нарушен бил чл.189 от КТ-в процесната заповед изцяло липсвало
посочване на критериите за определяне на наказанието. Независимо от изложеното,
ищецът заявява, че не е извършил действия, които да съставляват нарушение на
трудовата дисциплина, описано в заповедта и с правната квалификация, дадена в нея.
В. Г. изпълнявал трудовите си задължения в рамките и при условията, които му давала
създадената от работодателя организация на работа, качествено и добросъвестно.
Същият счита, че заповедта била издадена и в нарушение на нормата на чл.8 от КТ,
задължаваща работодателя да упражнява добросъвестно трудовите си права.
Основанията му за това са следните: Наказанието се налагало след като ищецът е
упражнил свои права и е подавал жалби срещу директора на ответното училище;
Закрит бил кабинетът по изобразително изкуство, в който Г. провеждал часовете и бил
обзаведен за тази цел, като ищецът бил принуден да води уроците си в коридора;
Наказанието се налагало след като В. Г. предявил иск срещу ответното училище за
накърнени авторски права и било проведено съдебно заседание по делото на 08.02.2022
г.; Непосредствено преди налагане на наказанието била премахната снимката му от
таблото с наградените учители в ответното училище; Заповедта била връчена в деня, в
който било общоизвестно, че ищецът имал личен празник - имен ден; Преди Коледа на
2021 г., отново непосредствено преди празник, му била връчена друга заповед за
дисциплинарно наказание; Липсвал еднакъв критерий в отношението спрямо него като
учител и аналогични действия на други учители; Системно публично дискредитиране
на ищеца. Посочените факти сочели за явно тенденциозно лично отношение на
2
представляващия ответното училище спрямо В. Г., като тези действия следвало да се
квалифицират като злоупотреба с работодателска власт.
Предвид изложеното счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради
допуснати нарушения на процедурните правила и при неточно приложение на
материалния закон. Претендира отмяна на заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка" и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОУ„Иван Вазов“-Русе, представлявано от
директора Теодора Йорданова, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че формално е
изпълнил задълженията по чл. 193 от КТ, защото в искането за писмени обяснения не
са посочени доказателства и факти, въз основа на които се обосновава твърдението, че
е налице напускане на учебния час преди да е завършил същият. Позовава се на
практика ВКС, според която в искането на обяснения работодателят не е длъжен да
посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника
не е подчинено на никакви формални изисквания. Твърди, че ищецът е разполагал с
възможност да даде смислено обяснение за извършеното дисциплинарно нарушение,
което било само едно, а не множество такива. В искането за писмени обяснения бил
посочен денят, часът и класа, в който е преподавал ищецът. Твърди, че както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
било достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на
връчването на документите). От съдържанието на процесната заповед било видно, че са
посочени датата, времето на деянието, мястото на извършването, както и в какво се
състои то. Поради това наведените доводи за нарушение на чл.195, ал. 1 от КТ били
неоснователни. Абсурдни били претенциите за описване на деянието „напуснал", в
какво се изразява. В случай, че работодателят неправилно и определил правната
квалификация на нарушението, това не водело до незаконосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното
производство било извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно
фактическите основания, изложени в заповедта. При определяне на наказанието били
съобразени критериите по чл. 189 КТ. Абсурдно било да се твърди, че работодателят
следва добросъвестно да изпълнява правомощията си, когато служителят - в случая
учителят си позволява да прави компромиси с трудовата дисциплина в учебния час.
Несъстоятелни били и останалите доводи, наведени в ИМ. Моли да бъде постановено
решение, с което исковата молба като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
3
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът работи в Основно училище “Иван
Вазов“–Русе на длъжността “Старши учител по изобразително изкуство в
прогимназиален етап”.
Със Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ответното училище на В. Г. е
наложено дисциплинарно наказание “забележка” за нарушение на трудовата
дисциплина: чл.187, ал.1, т.1 от КТ /преждевременно напускане на работа/.
В мотивите към заповедта е посочено, че на 14.12.2021 г., при изпълнение на
задължителната си преподавателска норма, В. Г. е напуснал шести учебен час с
учениците от VІа клас десет минути по-рано. С това си действие същият е нарушил КТ
/чл.187, ал.1, т.1, пр.2/ и Правилника за вътрешния трудов ред /чл.12/.
Преди това, на 09.02.2022 г. на ищеца е връчена покана на основание чл.193 от
КТ, до края на работния ден да представи писмени обяснения защо на 14.12.2021 г. в
шести учебен час с VІа клас е напуснал часа 10 минути преди края му. На същата дата
В. Г. депозира отговор до директора на училището, в който заявява, че не си спомня в
посочения ден какви действия е извършвал през работното време, включително да е
напуснал учебен час 10 минути по-рано. Посочва още, че средата, в която е поставен да
работи, е изключително динамична, напрегната и враждебна към него и не е в
състояние да помни детайли от всеки работен ден.
Към отговора на исковата молба е приложена докладна записка от 15.12.2021 г.
до директора на ОУ „Иван Вазов“ от З. Г.а П.-класен ръководите на 6а клас. В
документа се твърди, че на 14.12.2021 г. в края на шестия час /18,10 ч./ учителката
видяла от класната стая на класа й да излиза г-жа Т. П., а по програма 6а клас имали
изобразително изкуство 5 и 6 час с г-н В. Г.. Учениците й казали, че г-н Г. е напуснал
часа десетина минути преди края му и при тях е влязла г-жа П.. Същите твърдения се
излагат и пред съда от класния ръководител на 6а клас, в качеството й на свидетел. З.
П. заявява още, че в училището имало проблеми доста време заради жалби, които
постоянно се пускали от колегите им г-жа Б. и ищеца. По повод техен сигнал до
Инспектората, когато децата отишли на кино, идвали на проверка.
Пълномощникът на ищеца представя писмо от Началника на РУО-Русе, в което
се съобщава, че проверката в ОУ „Иван Вазов“-Русе, извършена на 21 и 22.02.2022 г., е
приключила с изготвяне на констативен протокол и доклад, като за констатираните
нарушения на директора на училището е издадена заповед за задължителни
предписания и предстои образуване на дисциплинарно производство. Комисията,
извършила проверката, констатирала, че на 10.02.2022 г. в периода 14,30-14,50 ч., било
прекъснато провеждането на образователния процес в шест паралелки, без да е
4
издадена заповед за заместване на педагогически специалисти.
Представен е и протокол от извършен оглед от видеонаблюдение на 15.12.2021 г.
на комисия за преглеждане на видеозаписи. Комисията установява, че при преглед на
запис от видеонаблюдение в стая 338 на 14.12.2021 г. г-н В. Г. напуска стая 332 в 18.01
часа, след 20 секунди учениците загасят осветлението, а след още 20 секунди в стаята
влиза старши учител от начален етап – г-жа Т. П.. Съгласно записа от камерата на
входа на училището, в 18.02 часа г-н Г. напуска сградата на училището и повече не се
връща.
Съгласно утвърдения със Заповед № 1633/14.09.2021 г. дневен режим за
учебната 2021/2022 г. за първи учебен срок в ОУ „Иван Вазов“-Русе, шести учебен час
за учениците от прогимназиален ета /V – VІІ клас/ започва в 17.30 ч. и свършва в 18.10
ч.
Член 12 от приложения Правилник за вътрешния трудов ред на ОУ „Иван
Вазов“, гр.Русе, урежда основните задължения на работника/служителя по трудово
правоотношение, част от които са и цитираните в обжалваната заповед: да изпълнява
трудовите си задължения качествено, срочно, точно и добросъвестно, да спазва
установената трудова дисциплина, да бъде на работното си място до края на работното
време, да използва цялото си работно време за изпълнение на възложената работа и др.
Във връзка с годността на представения видеозапис, по делото са приложени
Правила за използване на системата за видеонаблюдение в ОУ „Иван Вазов“-Русе,
становище на комисията за защита на личните данни от 30.04.2018 г., договор от
31.03.2021 г. за изграждане на оптична преносна среда на трети етаж и на система за
видеонаблюдение за заснемане в класните стаи на трети етаж в ОУ „Иван Вазов“ с
възложител – ответното училище и изпълнител – „Гейт.БГ“ ЕООД, гр.Русе. Към
контракта е приложено споразумение за обработка на лични данни, Приложения А, Б и
В, като последните две не съдържат подписи на страните.
В отговор на запитване от директора на ответното училище от 13.06.2022 г.,
Председателят на Комисията за защита на лични данни съобщава, че училищата могат
да осъществяват видеонаблюдение за видеоконтрол по време на изпити, за защита на
жизненоважни интереси, за превенция и опазване живота и здравето на децата, за
контрол на достъпа до сгради и помещения, както и за контрол по спазване на
трудовата дисциплина.
Ищецът оспорва авторството, съдържанието и времето на съставянето на
договора от 31.03.2021 г., както и споразумението за обработка на лични данни.
Съгласно приетото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза,
сървърът със записите от видеонаблюдението в ОУ „Иван Вазов“-Русе се намират в
кабинета на системния администратор. Табели с надписи, обозначаващи наличието на
камери в училището, има поставени в учебните стаи, в които има монтирани камери,
5
на колоната веднага след входната врата и на самата входна врата. Срокът, в който се
пазят записите, е между 1 и 5 месеца. Запазен запис от 14.12.2021 г. в стая 332 е
наличен на твърдия диск на стационарен компютър на системен администратор, а
приложеният по делото диск е записан на 15.04.2022 г.
В качеството на свидетел по делото е разпитан и управителят на „Гейт.БГ“
ЕООД – В. С., който потвърждава подписите си под договора от 31.03.2021 г., под
споразумението за обработка на лични данни и под Приложение А. Свидетелят твърди,
че видеонаблюдението било готово за матурите през м.май 2021 г., след което не е
имал договор с училището за абонаментна поддръжка. Устройствата били гаранционни
една година и не се е налагало намеса от негова страна. Системата за видеонаблюдение
имала 8 камери в стаите на третия етаж и 3 охранителни камери във фоайето и входа на
училището. Достъп до сървъра има от компютъра в стаята на директора и на
администратора.
На 22.05.2018 г. ищецът е подписал съгласие за обработване на лични данни във
връзка с трудово правни отношения, както и декларация за конфиденциалност.
При така установените фактически положения, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника и/или
служителя, законодателят е регламентирал нормативни изисквания, свързани както с
дисциплинарната процедура, така и с необходимите реквизити на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание.
Не се спори по делото, а и от извършената от съда служебна проверка се
констатира, че процесната заповед е издадена от компетентния субект на
дисциплинарната власт и в кръга на правомощията му.
Член 193, ал.1 от КТ вменява задължение за работодателя преди да наложи
дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя /или съответно да
приеме писмените му обяснения/ и да събере и оцени посочените доказателства.
Законът не установява формална процедура относно това как следва да бъдат
изпълнени тези задължения. Изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ е
въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно да се
даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена
реална възможност /да бъде определен достатъчен, разумен срок/ да даде обяснения за
нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните
обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за
6
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.
Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна
проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено
след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива са били дадени.
При преценка дали даденият от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би
следвало да се съобрази с обстоятелството дали работникът/ служителят познава
документацията, която ще послужи за основа на обясненията му или не я познава и ще
следва най–напред да я издири и да се запознае с нея.
Съобразявайки практиката на ВКС в тази насока, съдът намира, че в конкретния
случай нормата на чл.193 КТ е спазена само формално. В приложената на л.49 от
делото покана за писмени обяснения действително са посочени всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние – напускането на конкретен учебен
час на посочената дата. Следва да се има предвид, обаче, че обясненията са поискани
почти два месеца след нея, че става въпрос за по-рано напускане на шести час с по-
малко от десет минути /а не примерно за отсъствие от работа за ден или дни, или
системно закъснение, или преждевременно напускане на работа/, че приложените по
делото докладна записка от З. П. и протокол за извършен преглед на видеонаблюдение,
двата документа от 15.12.2021 г., не са били връчвани на ищеца, нито към тях се
препраща в поканата за даване на обяснения или в самата заповед за налагане на
дисциплинарното наказание. Естеството на работния процес на В. Г. е свързано с
ежедневно провеждане на учебни часове по изобразително изкуство в много класове за
изминалите два месеца.
При тези конкретни факти по делото – незапознаването с относимите към
дисциплинарното производство писмени доказателства и краткият срок за обяснения-
до края на работния ден, съдът намира, че на ищеца не е била дадена реална
възможност да защити правата си и действително да депозира писмени обяснения до
работодателя за конкретната обстановка на 14.12.2021 г. Поради горните обстоятелства
съвсем резонно звучи и отговорът на В. Г., че не си спомня какви действия е извършвал
през работно време на въпросната дата.
Освен, че е нарушена разпоредбата на чл.193 КТ, съдът намира, че не са спазени
и изискванията на чл.195 от КТ издадената заповед за налагане на дисциплинарно
нарушение да бъде мотивирана. В случая същата сочи всички обективни и субективни
признаци на нарушението на трудовата дисциплина по чл.187, ар.1, т.1, пр.2 от КТ
/преждевременно напускане на работа/, но мотивите на заповедта се свеждат именно и
само до описанието на деянието.
Задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с цел
преценка на работодателя за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността работника или служителя да се защити
7
ефективно. Когато мотивите са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В мотивите към нея могат да бъдат посочени и
писмените обяснения, на които работодателят се е позовал, с оглед съображението, че
обосновката на работодателя за конкретни факти, поради които е издадена заповедта,
може да бъде формулирана и в друг документ, към който тя препраща, щом той е
станал достояние на работника или служителя /в този смисъл са мотивите по
разглеждания правен въпрос в решение № 313/2010 г. на ВКС, ІV г.о./.
В случая ответникът в мотивите си действително е цитирал писмените
обяснения на В. Г., но в тях не се съдържа признание или някакви твърдения досежно
процесното нарушение, нито работникът е бил запознат с каквито и да било
доказателства, относими към казуса. В заповедта липсва и препращане към
документите, въз основа на които е прието за безспорно установено извършено
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
Изложеното дава основание на съда да се приеме, че не е спазена процедурата
по налагане на дисциплинарни наказания, предвидена в КТ, предвид което атакуваната
заповед за налагане на наказанието „забележка“ на ищеца подлежи на отмяна, без да се
разглежда спора по същество.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се упражняват
добросъвестно съобразно изискванията на законите, като никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение, съответно да злоупотребява с
правата си. Алинея втора на цитирания текст въвежда и презумпцията за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.
В исковата молба, позовавайки се на злоупотреба с работодателска власт,
ищецът се позовава на осем факта. От ангажираните по спора доказателства съдът
приема за установено наличието на тенденциозно и лично отношение на директора на
училището спрямо ищеца, предвид водените между тях спорове относно наложени
други дисциплинарни наказания /отново забележка и уволнение/ и за накърнени
авторски права. Освен това, приложеното на л.59-61 писмо от Началника на РУО-Русе
съдържа данни за прекъснат образователен процес на 10.02.2022 г. за 20 минути в шест
паралелки без издадена заповед за заместване на педагогическия персонал и без данни
за образувани дисциплинарни производства спрямо шестимата преподаватели.
Ето защо съдът приема, че в случая презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ по
отношение работодателя на ищеца е оборена. Същият, злоупотребявайки с
работодателска власт, издава заповед за налагане на процесното дисциплинарно
наказание за деяние, установено според доказателствата още на 15.12.2021 г.,
обяснения за което се искат едва на 09.02.2022 г. и то в рамките на същия ден, а
атакуваната заповед е издадена в последния ден от срока, визиран в чл.194, ал.1, от КТ.
8
Предвид горните съображения, обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание “забележка” се явява незаконосъобразна и следва да се
отмени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 200 лева–заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения на л.5 договор за правна защита /в приложения списък на
разноските се претендира 300 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от
ЗА, като данни за упражнена правна защита на това основание по делото липсват/.
Ответното училище дължи и държавната такса по делото в размер на 80 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ОУ “Иван Вазов”-Русе, с
която на В. И. Г., с ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание
“Забележка”, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОУ “Иван Вазов”-Русе, с адрес: гр.Русе, ул.“Д-р Петър Берон“ 20,
представлявано от директора Теодора Йорданова, да заплати на В. И. Г., с ЕГН
**********, 200 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОУ “Иван Вазов”-Русе, с адрес: гр.Русе, ул.“Д-р Петър Берон“ 20,
представлявано от директора Теодора Йорданова, да плати по сметка на Районен съд-
Русе 80 лева държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9