РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Благоевград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Гражданско дело №
20211200100562 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от В. И. А. против
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи иск
за неимуществени вреди, който намира правното си основание в
нормата на чл. 511, ал.3 от КЗ, а предявеният иск за лихва за забава
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 24.01.2019 г. около 17,40 ч. на път ПП1
Е79, на 369 км. + 900 е настъпило ПТП с участието на а.л. „Ш.“, м.
„А.“ с чуждестранен рег. № **** и л. а. „Ф.“, м.“ Ф.“ с рег. № ****.
Твърди, че е управлявал втория автомобил и в резултат на ПТП е
претърпял увреждания, а именно:
Фрактура на стернума (гръдната кост) в средната му част, с
дислокация и депресия на краниалната част от стернума; фрактура на
VII-мо и VIII-мо десни ребра с дислокация на фрагменти; фрактура на
латералния (външния) кондил на лявата бедрена кост (в областта на
1
колянната става); травматична комплетна лезия на задния рог на
медиалния менискус и вътреставен излив на лявото коляно; травма на
левия глезен с малък тало-крурален вътреставен излив и ограничени
огнища на костномозъчен едем в дисталната епифиза на тибията;
травматична предкоренчева увреда на ПДН L4-L5-S1 (четвърти и пети
лумбални- поясни и първи кръстцов прешлени); контузия на лявото
ходило; контуция с кръвонасядания и охлузвания на десния долен
крайник; контузия с кръвонасядания, отоци и охлузвания в различни
части на двата горни крайника.
Сочи, че за лечението на същите е бил приет в МБАЛ –
Благоевград, били са му извършени комплексни изследвания и
консултации със специалисти. В резултат на същите е назначена
комплексна медикаментозна терапия, след което е изписан на
28.01.2019 г. и лечението му е продължило в домашни условия.
Твърди, че е прегледан на следващия ден след изписването си и
освидетелстван от д-р Златин - съдебен лекар към МБАЛ –
Благоевград, в резултата на който преглед са установени и други
находки, а именно: тъмносинкаво-мораво овално кръвонасядане с
размери 4/3 см. по предната повърхност на лявата мишница;
кръвонасядане с размери 3/2 см. по предната повърхност на средната
трета на дясната мишница; тъмносинкаво[1]мораво кръвонасядане с
неправилна овално-ъгловата форма и с размери 3/4 см по дланно-
долната повърхност на горната трета на лявата предмишница;
охлузване с неправилна форма и с размери 2,5/2 см. по гръбната
повърхност на средната трета на лявата мишница; разлят оток по
гърба на лявата ръка; черна имобилизационна шина на долния ляв
крайник и кръвонасядания и охлузвания в областта и под коляното.
Ищецът сочи, че видно от съдържанието на амбулаторен лист №
149 от 04.02.2019 г. е извършен последващ преглед от лекар
специалист, при който са констатирани накуцваща походка, излив в
лявата колянна става, както и болки в областта на лявата пета и
2
гръдния кош. Направена му е пункция, при която се е отделило около
30 мл. кръвенисто съдържимо. Нов преглед е удостоверен в амб. лист
№ 204/18.02.2019 г., при който предвид обективното състояние на
пациента е направена повторна пункция на коляното, с ново отделяне
на течност и с извършено апликиране на хиалуронова киселина в
същото; дадени са указания на пациента да не натоварва левия
крайник. След една седмица на 25.02.2019 г. отново е извършен
преглед, за който е съставен амб. лист № 253.
Ищецът сочи, че болките, отока и ограничените движения в
областта на лявата става са продължили, което е довело до изследване
с ЯМР на същата, при което са констатирани комплексна лезия на
задния рог на медиалния менискус и вътреставен излив. Такова
изследване е последвало и на 23.04.2019г., при което е установено и
малък тало-крурален вътреставен излив и ограничени огнища на
костно-мозъчен едем в дисталната епифиза на тибията. Сочи, че в
последствие на 28.05.2019 г. е проведена и електромиография на
долните крайници, с която са констатирани данни за предкоренчева
увреда на ПДН L4-L5-S1 (четвърти и пети лумбални- поясни и първи
кръстцов прешлени).
Твърди се, че физическите увреждания са довели до негативни
психически изживявания у ищеца, свързани с уплаха, стрес,
емоционално сътресение и смущения. Същият е изпитвал интензивни
болки в гръдната област, усилващи се при движение на снагата,
болков синдром при вдишване и издишване, който е затруднил
значително дихателния процес, болезненост при кихане и кашлица;
болезненост на тялото довело до рефлекторно привеждане към
страната на травмата, за да се щади пострадалата телесна зона;
необходимост от провеждане на дълъг възстановителен процес,
свързан с терапии за раздвижване и двигателна гимнастика.
Ищецът сочи, че уврежданията са наложили специфичен режим
на живот, свързан с травмираните области от тялото. Този специален
3
режим и изживявания са продължили няколко месеца. Същият е бил
по-бавен и затруднен, с оглед възрастта на пострадалия и
уврежданията са отключили и провокирали други дегенеративни
заболявания в засегнатите области.
Сочи се и увреждане на психиката на пострадалия ищец,
изразяващи се в тревожност, напрегнатост, раздразнителност,
отключен страх от шофиране, довело до напускане на работното му
място. Твърди, че последното го е поставило в ситуация да е
безработен и до настоящият момент.
Твърди, че описаните травматични вреди са в резултат пряко от
ПТП, реализирано на 24.01.2019 г. Твърди, че е ползвал
продължителен отпуск по болест за повече от 180 календарни дни, за
което са издадени съответни болнични листове.
Сочи се, че по повод ПТП е постановена присъда №
1/19.01.2020г. по НОХД № 1375/2020 г. по описа на РС – Благоевград,
с която водачът на л. а. „Ш. А.“ е признат за виновен за извършеното
транспортно престъпление, като присъдата е влязла в законна сила на
04.02.2021 г.
Твърди се, че чуждестранният л.а., с който са причинени вредите
е имал валидна застраховка ГОА с № GR/5050/14010385 и
застраховател „ERGO GENERAL INS.SO.SA„ чиито кореспондент в
България е ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД.
С оглед обстоятелството, че автомобилът на ищеца също е имал
застраховка при този български застраховател, НББАЗ е взело случая
за разглеждане, поради наличието на конфликт на интереси за
българския застраховател. В резултат на горното е образувана
преписка по щета № С-19- 14/BG-GR в НББАЗ, по която е определено
и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер
на 15 000 лева и за щети по МПС 1 351,15 лева.
Ответникът е депозирал отговор на ИМ, в който оспорва
4
исковете. Твърди, че е заплатил сумата от 15 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Излага възражение за съпричиняване на
претърпените телесни увреждания от ищеца, изразяващо се в това, че
същият е бил вероятно без поставен предпазен колан. Възразява се и
срещу основателността на иска за законна лихва, с оглед акцесорният
му характер.
Към доказателствения материал е приобщено заключение на
КСАТМЕ.
След анализ на всички писмени и гласни доказателства, приети в
делото, съдът установи следната фактическа обстановка :
Видно е от присъда № 1 от 19.01.2021г. по НОХД №1375/2020г.
по описа на БлРС, влязла в сила на 04.02.2021г., че с нея е признат за
виновен водачът М.М.П. – гръцка гражданка, за това, че на
24.01.2019г. около 17:40 часа на ПП – 1 Е – 79, км. 369+600, в района
на комплекс „М.“, като правоспособен водач на МПС, управлявайки
лек автомобил марка и модел „Ш. А.“, с рег. № NHX 8898, движейки
се от Благоевград към град Симитли със скорост от 81км/ч, е
нарушила правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП и
ППЗДвП и в резултат на тези налушения е допуснала ПТП с
движещия се в насрещната лента за движение автомобил марка и
модел „Ф. Ф.“ с рег. №****, управляван от В. И. А., при което е
последвал удар между двете превозни средства. В присъдата е прието,
че в резултат на горното деяние и по непредпазливост, виновният
водач е причинил на В. И. А. средна телесна повреда, изразяваща се в
разсъкване на медиалния менискус и счупване на външния кондил на
лявата бедрена кост, които както по отделно, така и в съвкупност са
му причинили трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по – голям от един месец; травма на гръден кош-
счупване на гърдна кост и на две ребра в дясно, довело до трайно
затруднение в движението на снагата за срок по – голям от 1 месец,
представляващо престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2 във вр. с чл.
5
342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл. 6, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2,
т.1 от ППЗДвП във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 68, т.1 от
ППЗДвП във вр. с чл. 21, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл. 47, ал.3, пр. 26 от
ППЗДвП във вр. с чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП във вр. с чл. 20, ал.1 от
ЗДвП. Със същата присъда виновният водач е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ на основание чл. 78а, ал.1 от НК.
Установява се от писмо с изх.№0-92-7933/06.06.2019г., че „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД е уведомило ищеца, че негова претенция с
писмо вх. №011-29/30.05.2019г. за обезщетение от настъпило на
24.01.2019г. ПТП, ще се разглежда от НББАЗ и случаят се води под
номер : BG-19-GR00083, поради наличие на конфликт на интереси за
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
С писмо изх.№1-1794 от 15.07.2019г. и с писмо с изх. №1-
1821/18.07.2019г. от директор на дирекция обработка на щети в
България на НББАЗ, В. А. е уведомен, че бюрото не може да се
произнесе по претенцията му, тъй като за целта е необходимо да
представи КП за ПТП с постадали лица №2019-1046-73 и
доказателства за ДП №7852 – ЗМ-32/19 по описа на 02-РПУ
Благоевград или влезли в сила решения, които да доказват вина по
процесното ПТП.
С писмо изх. №1-0527/11.03.2021г. на генералния секретан на
НББАЗ ищецът А. е информиран, че обезщетението, което му е
определено за изплащане за претърпените имуществени и
неимуществени вреди от процесното ПТП е в размер на 15 000лв.
Съдът е обявил като обстоятелство, което не се нуждае от
доказване това, че ответното дружество е заплатило горното
обезщетение на ищеца в размер на 15 000 лева за неимуществени
вреди.
Като свидетел за претърпените неимуществени вреди от ищеца е
разпитана неговата съпруга – свид. Т. А.а. От показанията й се
6
установява, че го е видяла непосредствено след индицента, че по
цялото тяло съпругът й е имал синини и натъртвания. Сочи, че той не
е можел да мърда сам, тъй като травмата в гръдния кош е
предизвиквала много силни болки, каквито му е прининявало и
дишането, кашлянето и кихането. Поради това, че е била негов
придружител в болничното завадение знае, че при престоя си в него
той изобщо не се е хранил, за да не се налага да ходи до тоалетна и
поради силното притеснение да не бъде обслужван за физиолигните
си нужди, дори и от нея. Свидетелката установява, че от хирургичното
отделение в благоевградската болница е бил изписан в състояние,
изискващо да бъде в инвалиден стол, като нито болките му са били
намалели, нито е можел да извършва каквото и да е движение. Това му
състояние е налагало тя да бъде неотлъчнодо него, за да го обслужва
около 25дни, като през този период съпругът й е изпитвал много
силни болки и е приемал обезболяващи лекарства. Твърди, че освен
силните болки в гърдната област такива е изпитвал и в областта на
лявото коляно. В този период от възстановяването си ищецът е бил
силно раздразнител, поради болките и това е довело дори до
влошаване на отношенията между двамата съпрузи. Съпругата
свидетелства, че той не е можел да общува с хора, заради физическото
си състояние и това го е направило асоциален.
Категорично установява, че ПТП – то му е оставило психическа
травма, изразяваща се в страх от пътуване с автомобил и това е
наложило да напусне работата си, за която е пътувал в продължението
15 години до гр. Банско всеки работен ден. Сочи, че това го е оставило
трайно безработен, тъй като в Благоевград не може да си намери
работа с образованието което има и само инцидентно се занимава с
проекти, свързани с неговото образование, но те не могат да обезпечат
нуждите на семейството.
Свидетелката установява, че процесното ПТП е променило
житейските планове на семействотой, което е искало да изтегли
7
ипотечен кредит за закупуване на жилище, но поради липсата на
доходи от страна на съпруга й, вече не могат да реализират това.
От показанията категорично се установява, че възстановителния
период е причинил на ищеца много болки и неудобства, като такива е
приживяло и цялото му семейство. Сочи също, че съпругът й не се е
възстановил напълно от травмата в колянната става на левия крак и
продължава да изпитва болки и изтръпване в левия крак, както и
слабост в него.
Съдът дава изцяло вяра на показанията на свид. Т. А.а, тъй като
тя е непосредствен и ежедневен свидетел на преживяното от ищеца
след ПТП – то. Заедно с това поканията й за логични и вътрешно
непротиворечиви, а и не противоречат на останалите доказателства в
делото.
Експертиза сочи, че от наличната медицинска документация и
извършения преглед е видно, че В. И. А. е получил следните
травматични увреждания - контузия на гърдите, счупване на гръдна
кост, счупване на VII и VIII ребро вдясно и счупване на латералния
кондил на лявата бедрена кост, което се потвърждава от Компютърна
томография от 24.01.2019 г. и от 27.01.2019г. Заедно с това,
направеният ЯМР на 11.04.2019 г. е показал комплетна лезия на
задния рог на медиалния менискус и вътреставен излив.
Експертите заключават, че фрактурата на външния бедрен
кондил е нетипична и не засяга ставните повърхности, а е отчупено
само парче от епикондила. Считат, че тази травма може да бъде
получена само при директен удар от или върху твърд предмет и
въпреки, че лезията на менискуса е диагностицирана три месеца след
ПТП-то /11.04.2019 г./, същата може да бъде свързана с процесното
ПТП, тъй като пострадалият е имал оплаквания за болка в коленната
става от деня на ПТП-то до извършване на ЯМР. В експертизата е
посочено, че разкъсването на медиалния менискус и счупването на
външния кондил на лявата бедрена кост причиняват трайно
8
затруднение при движението на левия долен крайник за срок по-голям
от един месец, а в случая възстановяването на фракурата на външния
бедрен кондил е отнело около два месеца. Стандартно
възстановителният период за скъсания менискус при консервативно
лечение отнема 2-3 месеца, но тъй като В. И. А. не е провеждал
лечение за лезията на менискуса, възстановителният период най-
вероятно е бил по-дълъг.
Пояснено е, че фрактурата на латерадния кондил на лявата
бедрена кост е нетипична и не попада в класификацията за фрактури в
дисталната част на бедрото. Касае се за отчупване на парче кост от
латералния епикондил на кондила. Фрактурата е извън ставна и не
засяга колянната става. Тъй като фрактурата е лека и не налага
специфично лечени, а само щадене на крака, тя е довела до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за около 3-4
месеца. Заключено е, че през този период, се е налагало В. А. да
ползва патерици и се е нуждаел от чужда помощ и съдействие, за да
извършва ежедневните си дейности, като през същия период не е
могъл да използва този си крак.
Посочено е, че тази фрактура не засяга ставните повърхности и
не променя оста на натоварване, поради което не може да провокира
за в бъдеще развитие на дегенеративни заболявания.
Установено е в експертизата, че комплетната лезия на задния рог
на медиалния менискус и вътреставен излив на лявото коляно са
получени по индиректен механизъм, като менискусът се е откачил от
залавното си място и задната част на менискуса отива към центъра на
ставата и бедрения кондил го разкъсва надлъжно. Вътреставният
излив е резултат от скъсания менискус, който дразни ставата и тя
реагира с отделяне на повече синовиална течност. Стандартното
лечение при увреда на менискуса е хирургично, най-често
артроскопско отстраняване на откъснатата част от менискуса или по
преценка - шев на менискуса, като успеваемостта на лечението е
9
повече от 90%. Увредата на менискуса води до трайно увреждане на
засегнатата коленна става, изразяващо се в по-ранно развитие на
артрозна белест. Причината е значително намалената повърхност на
съприкосновение между тибия и бедрения кондил, което води до
значително по-голямо натоварване на единица площ и съответно по-
бързо износване на хрущяла.
При изслушване на експертизата в с.з. вещото лице д-р С.
допълва, че увреден менискус се лекува само оперативно, но при
ищеца това не е направено, поради което менискуса не е
възстановено, но е намаляла болката, която изпитва А.. Сочи, че
увреждането на менискуса прави по – голяма вероятността от
получаването на ранна артроза в сравнение с пациентите, които нямат
такава травма. Твърди, че на този етап не е минало достатъчно време
от травмата, за да се видят такива промени.
Въз основа на медицинските документи е установено, че
счупването на гръдната кост е било в горната й част с разместване на
костни фрагменти, които след счупването са под ъгъл един спрямо
друг, с леко хлътване на фрагментите навътре към кухината.
Установените счупвания на ребра са били също с малко разместване
на костни фаргменти, като за тези травми не се е наложило
оперативно лечение за наместване и фиксиране на костни фрагменти.
Заключено е от експертите, че такива счупвания зарастват без да водят
до ограничаване на движенията на снагата в бъдеще.
Относно получените фрактури на гръдната кост и на две съседни
ребра в експертизата е посочено, че са довели до трайно затруднение
на движенията на снагата за около 2,5 – 3 месеца, като болките са
били провокирани от движения в областта на раменния пояс и снагата,
кашляне, дълбоко вдишване. Сочи се, че с времето болката е
отшумяла и е възможно да се появи само при тежки физически
натоварвания.
Относно травмите костномозъчен едем и вътреставен излив
10
експертизата сочи, че са израз на повишено течно съдържание в
ставата и костта, като причината за това може да бъде възпаление или
травма. Заключават, че изливът и костномозъчният оток са резултата
от травмата. От проведената рентгенова снимка 4 месеца след
инцидента са визуализирани дегенеративни промени в поясния отдел
на гръбначния стълб с неопределена, но по- голяма давност, която
кореспондира с ЕМГ находката, без изявен двигателен неврологичен
дефицит. При контролни изследвания 2 години след инцидента не се
установява динамика в рентгеновата и ЕМГ находката, както и
клинични данни за неврологичен двигателен дефицит. Установяват се
само неубедителни данни за отпадна сетивна симптоматика, която
корелира с рентгеновата находка за наличие на дегенеративни
промени на 4 и 5 лумбален прешлен с компресия на излизащите на
тези нива нервни коренчета.
В с.з. вещото лице д-р С. обяснява, че дегенеративните промени
на гръбначния стълб на ищеца са били налице и през 2019г., както и
че същият няма функционален и физиологичен дефицит, защото
стъпва на пети, на пръсти и няма неврологични усложнения във вр. с
претърпяново ПТП.
С оглед вида на получените травми, експертизата приема, че
ищецът е имал значителни по интензитет болки и страдания в първите
дни след травмата, най – вече от гръдната такава, което е налагало
приемането на обезболяващи медикаменти.
Експертите обощават, че пълният възстановителен период за
получените от ПТП – то травми при адекватно лечение е 6 месеца,
както и че в увредените зони е напълно възможно да се усеща
дискомфорт при промяна на метеорологичните и атмосферните
условия, интензивно физическо натоварване, напредване на възрастта
и др. Независимо от това към момента на изготвяне на експертизата
ищецът ходи без помощни средства и без накуцване, като единствено
са леко ограничени движенията в лявата колянна става.
11
Автотехническата част на експертизата дава заключение, че лек
автомобил марка и модел "Ф. Ф." с ДК№ **** с рама №
WFONXXGCDNXU25138 е произведен през 1999 г. и е със заводски
монтирана антиблокираща система на спирачната уредба ( „ABS” ).
Същият е конструиран за превоз на 4 пътника с водач и за безопасност
на водача и на всички пътуващи в купето заводски е оборудван с
индивидуални триточкови лентови, предпазни колани с интегрирани
инерционни спирачки и катарами с ключалки към всяка от седалките.
Вещото лице сочи, че в конкретното ПТП с техническа
експертиза е било установено реализиране на много силен челен удар
с предния ляв габарит на лек автомобил „Ш. А.“ и ударната сила се е
проектирала основно по лявата страна на купето на л.а.“Ф. Ф.“ в
посока отпред – назад към водача, като много силно са били
деформирани части от предния кош и купето на МПС – то при водача.
Заключено е от експертите, че при установения механизъм на
ПТП – то, непосредствено след удара тялото на В. А. е започнало
движение напред и нагоре, блокирано от предпазния колан, който го е
фиксирал към седалката. След максималния опън на колана и на
диагоналната част на лентата, която много силно притиска директно
предната стена на гръдната кост, се е получило счупването на горната
трета на гръдната кост и ребра от директна травма на мястото на
притискане или индиректно счупване на ребра.
Прието е в експертизата, че в следствие от контакта на торса с
горната(диагоналната) част на лентата на предпазния колан и
частично с волана, са получени травмите на гръдната кост, на VII-мо
дясно и VIII – мо дясно ребро и фрактурата на външната страна на
лявата бедрена кост в зоната на колянната става.
Експертите са категорични в извода си, че В. А. е бил с правилно
поставен предпазен колан.
Съдът счита, чe приетите като доказателства медицински
документи – изследвания и епикризи, както и материалите в НОХД
12
№1375/2020г. на БлРС не следва да бъдат обсъждани повторно
самостоятелно, тъй като те вече са обсъдени и са послужили за
изготвяне на КСАТМЕ, респ. за формирането на изводите на същата.
Правни изводи :
На основание чл. 511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл. второ от КЗ
ответникът Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи е легитимиран да отговаря по иска на увреденото лице
за изплащане на обезщетение от процесното застрахователно С.тие.
Липсва спор между страните и е прието за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че НББАЗ е заплатило на пострадалия
обезщетение за причинените неимуществени вреди от процесното
ПТП в размер на 15 000 лева през 2021г. Това плащане е форма на
извънсъдебно признание на задължението. Ето защо и с оглед
позицията на ответника в делото, спорен е не въпросът има ли деликт,
а какъв е обемът на причинените вреди и има ли съпричиняване от
страна на пострадалия, както и какъв е справедливият размер на
обезщетението.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, съдът
следва да обсъди наличието на елементите от фактическия състав на
деликта. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Специфично в казуса е, че на основание
чл. 511, ал.1, т.2, предл.2 от КЗ ответникът НББАЗ отговаря вместо
кореспондента за територията на РБългария на чуждестранния
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП,
тъй като бюрото е констатирало конфликт на интереси. Същият е
резултат от обстоятелството, че кореспондентът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е застраховател по Задължителна застраховка
13
“ГОА“ на увреденото лице В. А.. В случая приложимо е българското
материално право, доколкото вредите са преки и настъпили на
територията на България. ПТП, както и вредите, са настъпили на
територията на Република България, поради което са приложими
разпоредбите на КЗ.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, противоправността и
виновността на дееца. Въз основа на обсъдената във фактическата
обстановка влязла в сила присъда №1/19.01.2020г. по НОХД
№1375/2020г. на БлРС, следва да се приемат за доказани елементите
от фактическия състав деяние, противоправност на деянието и вината
на дееца.
За вида на травматичните увреждания и причинно – следствената
връзка между тях и деянието съдът кредитира изводите на КСАТМЕ, в
която експертите категорично приемат, че от претендираните в ИМ
травми са причинени фрактура на стернума (гръдната кост) в средната
му част, с дислокация и депресия на краниалната част от стернума;
фрактура на VII-мо и VIII-мо десни ребра с дислокация на фрагменти;
фрактура на латералния (външния) кондил на лявата бедрена кост (в
областта на колянната става); травматична комплетна лезия на задния
рог на медиалния менискус и вътреставен излив на лявото коляно;
травма на левия глезен с малък тало-крурален вътреставен излив и
ограничени огнища на костномозъчен едем в дисталната епифиза на
тибията.
От медицинските свидетелства и показанията на свид. Т.
Андовона, настоящият състав приема за доказани уврежданията от
ПТП – то, състоящи се в контузия с кръвонасядания и охлузвания на
десния долен крайник; контузия с кръвонасядания, отоци и
охлузвания в различни части на двата горни крайника.
Относно описаната в ИМ травматична предкоренчева увреда на
14
ПДН L4-L5-S1 (четвърти и пети лумбални- поясни и първи кръстцов
прешлени) вещото лице д-р С. приема, че тя е с давност преди ПТП –
то, поради което не е в причинно – следствена връзка с него. Този й
извод беше обстойно обсъден по – горе във фактическата обстановка.
Поради това съдът заключава, че тази травма не е доказана.
В случая увреденото лице е получило обезщетение от НББАЗ, но
претендира по - висок размер на същото, с оглед принципа на
справедливото репариране на вредите. Спорен в делото е въпросът
какъв е справедливият размер на обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства
около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, както и да се съобрази с дадените разяснения в
ППВС 4/1968 г.
Съдът счита, че в казуса се установиха основания за присъждане
на по - висок размер обезщетение от вече изплатеното такова от 15
000лв. Той се обосновава от високия интензитет на болките и
страданията, преживени от В. А. в периода на лечението и
възстановяването му, който са били най - значими от фрактурата на
гръдната кост и ребрата. В резултат на тази травма той е бил напълно
неподвижен около 25 дни и е изпитвал болка дори при вдишване.
Нещо повече свид. А.а установява, че при направен опит в първите
часове след ПТП – то да бъде преместено тялото му за изследване, той
15
е изпаднал в безсъзнание от силната болка. През горния период
ищецът е бил изключително затруднен да осъществява жизнено
необходимите функции като дишане, хранене и др., макар травмата да
не е създавала опасност за живота му. Това са силни негативни
преживявания, свързани с последиците от процесното ПТП, поради
което изискват по – висок еквивалент на паричното им обезщетяване.
Следва да се отчете обаче, че тази травма е напълно отшумяла към
момента на заявяване на претенцията за обезщетение.
Травмата, която не е отшумяла и продължава да му причинява
болки в областта на лявото коляно е травматичната комплетна лезия
на задния рог на медиалния менискус и вътреставен излив на лявото
коляно, които не са отшумели и до момента, поради непроведеното
оперативно лечение. Независимо от това, експертите сочат, че
консервативното й лечение е продължило около 3-4 месеца и е
причинило трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, през който период, се е налагало В. А. да ползва патерици и
се е нуждаел от чужда помощ и съдействие, за да извършва
ежедневните си дейности, като през същия период не е могъл да
използва този си крак. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
походката на ищеца е напълно възстановена.
Заедно с това травмите са извадили ищеца за продължителен
период от време от социалната среда, в която той е бил пълноценно
вграден преди това. Същият не се е срещал с колеги и приятели и е
бил изключително раздразнителе в общуването си в семейството.
Ищецът е бил нетрудоспособен повече от 180 дни, което също го е
травмирало.
Емоционалната травма, която го е съпътствала дълго време,
макар и преодоляна към момента, е страхът от шофиране, заради
който е напуснал работното си място на голф игрището в гр. Банско.
Съпругата му свидетелства, че независимо от това, че той отново
шофира, вече не може да се върне на старата си работа, поради
16
промяна на обстоятелствата при работодателя. Ето защо той е трудово
непълноценен и няма сигурна работа.
Изложените неимуществени вреди, изразяващи се преживени
болки, несигурност, липса на житейска и професионална перспектива
и социална изолация търпени през 2019г. и 2020г. е справедливо да се
репарират с парично обезщетение в размер на 45 000лв. От тях е
изплатени преди завеждане на делото част от обезщетението, поради
което е останал неиздължен остатък в размер на 30 000лв. Тази сума
съдът определя без съобразяване на съпричиняване, тъй като не беше
доказано такова. Напротив КСАТМЕ категорично заключи, че В. А. е
бил с правилно поставен предпазен колан в момента на ПТП – то.
Определяне на обезщетение над горепосочение размер е
необосновано с оглед спецификите на казуса и би довело до
неоснователно обогатяване. Както съдът вече посочи, ищецът е почти
напълно възстановен физически, като според експертизата
дискомфортът в коляното може да бъде напълно преодолян с
оперативно лечение. Заедно с това липсват доказателства са тежък и
неотшумял постравматичен стрес и трайна промяна в психическото и
емоционалното състояние на ищеца.
По претенцията за лихва, съдът приема, че такава се дължи.
Съгласно приложимите норми на чл. 380 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ
увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на
обезщетение с писмено искане пред компенсаторния орган, който
следва най-късно в тримесечен срок да се произнесе. На основание чл.
511, ал.3, изр. 1 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда, само ако бюрото не се е произнесло по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане
на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера
на обезщетението. В казуса лихвата се претендира от изтичането на
тримесечния срок за произнасяне до окончателното плащане на
обезщетението. Претенцията си пострадалото лице е предявило на
17
21.02.2019г. към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, но последното е
предало преписката на НББАЗ на 25.02.2019г., поради което
тримесечния срок за произнасяне от него е изтекъл на 25.05.2019г.
Ето защо от тази дата по окончателното изплащане на обезщетението
в размер на 30 000лв., върху неговия размер се дължи законна лихва.
Изложените мотиви правят предявения акцесорен иск основателен.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Благоевградския окръжен съд държавна такса
върху уважения иск за обезщетение в размер на 1 600лв.
Заедно с горното на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част
от иска, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1611лв.
Ищецът дължи разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска за обезщетение, размерът на които възлиза
на 818лв.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, Булстат ****, със седалище и адрес на управление в
гр. С., п.к. ****, ул. „Г.И., представлявано от генералния секретар С.
С.нски да плати на В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
Благоевград, ул.“Д.Х.Т. обезщетение за неимуществени вреди за
изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
24.01.2019г. в размер на 30 000лв.(тридесет хиляди лева) частичен иск
от 55 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
25.05.2019г. до окончателното й плащане, платими по банкова сметка
с IBAN: BG****, BIC: **** в „П.И.Б.“ АД с титуляр В. И. А., и
ОТХВЪРЛЯ частичния иск над уважения размер до предявения такъв
от 35 000лв., като неоснователен.
18
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, Булстат ****, със седалище и адрес на управление в
гр. С., п.к. ****, ул. „Г.И., представлявано от генералния секретар С.
С.нски да плати на В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
Благоевград, ул.“Д.Х.Т. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1611лв.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, Булстат ****, със седалище и адрес на управление в
гр. С., п.к. ****, ул. „Г.И., представлявано от генералния секретар С.
С.нски да плати по сметка на Благоевградския окръжен съд държавна
такса за уважения размер на иска за обезщетение в размер на 1 600лв.
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
Благоевград, ул.“Д.Х.Т. да плати на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, Булстат ****, със седалище и адрес на
управление в гр. С., п.к. ****, ул. „Г.И., представлявано от генералния
секретар С. С.нски разноски за настоящата инстанция в размер на
818лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19