МОТИВИ
към
присъда № 49/16.09.2019 година по НЧХД №
576/2017 година по описа на РС - Елхово.
Срещу подсъдимия К.Д.Й., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********,
е повдигнато обвинение от частния тъжител М.И.М., с ЕГН **********
***, по обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК затова, че на
10.09.2017 година около 10.30 часа, в
землището на с.Гранитово, община Елхово, обл.Ямбол, чрез
нанасяне на удари е причинил на М.И.М., с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания
на клепачите на двете очи и болезнена контузия на гръдния кош в
дясно, придружена със счупване на 9-то
ребро в дясно, които са причинили на пострадалия болки и страдания с временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случите на чл.128 и чл.129
от НК.
Срещу подсъдимия К.Д.Й.
частният тъжител М.И.М., е предявил за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание
по чл.45 във вр.чл.52 от ЗЗД за сумата от 5 000.00
лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания с временно разстройство на здравето от извършеното
от подсъдимия К.Д.Й. престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането -10.09.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата и тъжителят М.И.М. е
конституиран в производството в
качеството на граждански ищец.
В с.з. тъжителят и граждански ищец, лично и чрез повереника си – адв.М.К. от АК – Ямбол поддържа тъжбата. Повереника
на тъжителя в хода на съдебните
прения моли съда да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от около една година
както и да уважи гражданския иск.
Поддържа становище, че в хода на съдебното следствие изложените в тъжбата факти
са били доказани, като е била изяснена
фактическата обстановка, механизма на извършване на деянието, авторството му, а
също така и причинените на тъжителя телесни увреждания и претърпените вследствие на тях
неимуществени вреди. Претендира се и присъждане на направени по делото
разноски.
Подсъдимия участва в
производството лично и с упълномощен
от него защитника – адв.Ч. ***, дава обяснения по делото. Не се признава за виновен по повдигнатото
му с частната тъжба обвинение.Защитникът
на подсъдимия изразява становище обвинението да е недоказано. Иска се съдът да
приеме, че липсват преки и категорични доказателства, установяващи осъществено
от подсъдимия престъпно деяние по чл.130, ал.1 от НК и постанови оправдателна
присъда, както и да отхвърли гражданския
иск.
Подсъдимия в лична защита и
при последната си дума заявява, че не се признава за виновен и моли за справедлива
присъда.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Подсъдимият К.Д.Й., е роден
на *** ***. Същият е български гражданин,
осъждан, с основно образование, с постоянен и настоящ адрес:***.
Тъжител по делото е М.И.М.. Към
2017 година тъжителят е живеел
в с.Гранитово. Двамата с
подсъдимия К.Д.Й. са се
познавали. Към 2017 година подсъдимия е
съжителствал съпружески със св. П.С.К.. Последната се е занимавала с животновъдство.
На 10.09.2017 година
/неделя/ около 08.00 - 08.15 часа
сутринта св. П.С.К. извела стадото си на паша.
Същият ден в селото имало събор. Подсъдимия останал в дома им, тъй като трябвало да заведе дъщерята си преди 10.00 часа в гр.
Елхово. Преди 10.00 часа св.К. била в близост до местността
„Болшевишката чешма“ , тъжителя М.И.М.
бил със своите животни в нивата, в близост до стадото на К.. К. завела
животните си на водопой, в същото време стадото на М.И.М. тръгнало към нейното и двете стада се смесили. Кучетата на
св.К. влезли в стадото на М.И.М., след което
той с пръчка ударил две от
кучетата й. След това ударил К. два пъти с юмрук, в резултат на удара й счупил част от долен десен краен зъб. К. го ударила с пръчката си
в областта на тялото след това го бутнала и той паднал на земята.
Част от конфликта между
тъжителя и св. К., а именно момента на
размяната на удари между двамата е бил
възприет от разстояние от около
100-150 метра, от св.А. О., който по същото време е пасял стадо крави.
След като тъжителя и св.К.
си разменили удари тъжителя М. се обадил
по телефона на сина си - св.И.М.
да отиде при него, като му казал, че е в местността „Циганския язовир“. Св. И.М.
заедно с брат си отишли до дома на чичо си - св. А.М., тъй като не знаели къде
се намира м. „Циганския язовир“ и му
казали, че трябва да отидат при баща му. След това тримата с автомобила на св.И. М.
отишли до м. „Циганския язовир“ в землището на с.Гранитово.
Свидетелката К. от своя
страна се обадила по телефона на
подсъдимия и го помолила, ако има възможност да отиде при нея да отделят
овцете, казала му и че М.И.М. я е
нападнал. Около 10 минути след
обаждането подсъдимия отишъл на мястото с автомобила си. Няма безспорни доказателства по делото дали
пръв на мястото на възникнали между св.К.
и тъжителя конфликт е пристигнал
подсъдимия или свидетелите И. М.
и А. М..
След размяната на удари тъжителя и св.К. продължили
да се карат. По същото време в района,
в който били се намира и св. И.Д. който
пасял стадо овце и чул, че двамата се карат. Същият станал свидетел и на пристигането на
подсъдимия на място. Подсъдимият дошъл с
автомобила си около 20 минути след като
свидетеля чул тъжителя и К. да викат. След
пристигането си подсъдимия започнал
да разделя двете стада. Св.Д.
останал на мястото около пет минути след
идването на подсъдимия. През това време между подсъдимия и свидетеля не е имало съприкосновение, свидетелят
не е видял подсъдимия да нанася
удари на тъжителя. Идването на подсъдимия на мястото на инцидента било
възприето и от св.О., който се върнал в
района където възникнал конфликта между
св.К. и тъжителя.
На място подсъдимия
останал 5-10 минути, като помогнал да отделят
двете стада и си тръгнал. Тъжителя М.И.М. останал на място и
продължил да пасе овцете си, а синовете
му и брат му - св.А. М. си
тръгнали. Тъжителят се прибрал в дома си около обяд и се оплакал от
болки в дясното подребрие.
Вечерта на 10.09.2017г. около 21.40 часа тъжителя посетил ФСМП – Елхово, видно от издадения при прегледа му фиш за спешна
медицинска помощ №14876 от същата дата, като
при снемане на анамнезата той е съобщил, че след побой е получил болка в
дясно подребрие, като е поставена работна диагноца - Contusio thoracis (Контузия на гръдния кош); Observatio
fractura costae (Съмнение
за счупване на ребра);
След прегледа във
ФСМП – Елхово на тъжителя е
извършен преглед в ЦСМП – Ямбол, видно от лист за преглед на
пациент в спешно отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон“
АД - гр. Ямбол и амбулаторен лист №10022
от 10.09.2017 г. Прегледа е бил извършена в 22.50 часа, на 10.09.2017г.
направена е рентгенография на гръден кош №6455/10.09.2017 г., като е поставена диагноза - Fractura
costae IX-VIII (Счупване на VIII и IXребра).
На 11.09.2017 г.
тъжителят е посетели съдебен лекар.
Резултатите от прегледа са обективирани в
съдебно-медицинско удостоверение №408 от 11.09.2017 г.. 14.30 часа,
издадено от д-р Христо Д. Еленски. При прегледа са констатирани следните
телесни увреждания по тялото на тъжителя - оскъдно кръвонаседнати
клепачи на двете очи с морав цвят, най-добре изразено по долния клепач на
лявото око, болезненост при натиск върху гръдната клетка, разпростираща се към
дясната гръдна половина, без крепитации по хода на
ребрата.
По делото е назначена и
изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р Й.И.С.. Заключението
на вещото лице, поддържано и в с.з. е че на тъжителя е причинена контузия в областта на лицето с
наличие към момента на прегледа от съдебен лекар на 11.09.2017 г., в 14.30 часа
на слабо изразено кръвонасядане на клепачите на двете
очи, с морав цвят, най-добре изразено по долния клепач на лявото око, както и контузия на гръдния кош, в неговата
дясна половина с клинични и рентгенологични данни за
счупване на девето ребро, без изразена дислокация на костните фрагменти с
изразена функционална (при движение и дълбоко вдишване) и палпаторна
(при опипване и натиск с ръка) болезненост. Вещото лице е посочило, че
описаните в съдебно-медицинско удостоверение №408/11.09.2017 г. телесни
увреждания имат травматична генеза, и се
дължат на действието (удар, притискане) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети. Кръвонасяданията
на клепачите на двете очи добре отговарят да са получени в резултат на нанесен
удар(и) с ръце. Кръвонасяданията на клепачите на
двете очи е възможно да се получат както в резултат на два удара (вляво и в
дясно), така и в резултат на един единствен удар в областта на основата на
носа. Контузията в дясната половина на гръдния кош със счупване на девето ребро
е възможно да бъде причинена както от силен удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет със сравнително ограничена контактна
повърхност, така и чрез притискане в областта на травмата. Заключението на
вещото лице е че на пострадалия са били нанесени не по-малко от два удара, като
тяхната последователност не може да бъде определена по медицински път.
Морфологичните характеристики на уврежданията, описани в Съдебномедицинско
удостоверение №408/11.09.2017 г. отговарят на увреждания, които да са получени
по едно и също време и с давност от около едно денонощие. Контузията в дясната
половина на гръдния кош с клинични и рентгенологични
данни за счупване на девето ребро, без дислокация на костните фрагменти,
протекло с изразени функционална (при движение и дълбоко вдишване) и палпаторна (при опипване и натиск с ръка) болезненост
самостоятелно и в съвкупност с кръвонасядането на
клепачите на двете очи е осъществила смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак временно разстройство
на здравето, неопасно
за живата на тъжителя М.И.М. (разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от ИК). При извършения на тъжителя специализиран
съдебно-медицински преглед на следващия ден след инцидента не са били описани
увреждания и кръвонасядания с характеристики съответни на такива получавани
при удар с пръчка. Вещото лице е посочило, че контузията в дясната половина на
гръдния кош със счупване на девето ребро, без дислокация на костните фрагменти
при определени условия е възможно да се получат и при падане от собствен ръст
върху терена.
При нормален ход на
оздравителните процеси и спазване на предписания терапевтичен,
хигиенно-диетичен и двигателен режими възстановителния период за контузията на
дясната половина на гръдния кош със счупване на девето ребро, без дислокация на
костните фрагменти е около 25-30 дни. Кръвонасяданията
на клепачите на двете очи отзвучават обикновено в рамките на 7-10 дни.
Св.П.К. е посетила
съдебен лекар на 11.09.2017 година.
Констатациите от извършения преглед са
били обективирани в
съдебно-медицинско удостоверение № 460/2017 година. При прегледа К. е
съобщила, че на 10.09.2017 година около
09.45 чака собственик на друго стадо овце смесил се смесили, като
собственикът на другото стадо и нанесъл
удар с юмрук в областта на
дясната буза. При прегледа на К. е
установена контузия на дясната половина на лицето с болезнена травматичен
отток на тъканите в областта на дясната
буза, охлузване на лигавицата на дясната буза и
контузия на десния долен последен кътен
зъб с изпадане на пломбата и отчупване на фрагмент от коронката му.
Заключението на съдебния лекар е че описаните увреждания са получени
вследствие действието на тъпи и тъпообразни
предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време както
съобщава и самата освидетелствана.
На 14.09.2017 година св.П.К. е била предупредена
на основание чл.65 от ЗМВР да не отправя
закани за престъпление към М.М. видно от протокол
за предупреждение от същата дата на РУ – Елхово.
На 15.09.2017 година
подсъдимия К.Й. е била предупредена на основание чл.65 от ЗМВР да не нася телесни повреди и не отправя
закани за престъпление към М.М., видно от протокол
за предупреждение от същата дата на РУ – Елхово.
На 21.09.2017 година тъжителя М.М. е била предупреден на основание чл.65 от ЗМВР да не отправя закани за престъпление към св. П.К. и и да не отправя обидни думи
към последната, видно от протокол за предупреждение от същата дата на РУ – Елхово.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите И. М. М.
– син на тъжителя, А. И. М.-
брат на тъжителя, П.С.К. - съпружески съжителстващо с подсъдимия лице, А. Г. О.,
И. И.
Д. и П.А.К., От проведените очни ставки между свидетелите И.М. и П.К., А. М. и П.К.,
И.Д. и П.К., И. М. и А.
О., А. М. и А. О., и
между А.О. и И. Д.,
от изготвената по делото съдебно
- медицинска експертиза, както и от
писмените доказателства по делото: съдебно медицинско удостоверение №
408/2017година от 11.09.2017 година на М.М., издадено
от д-р Х .Е , съдебно медицинско удостоверение № 460/2017 година от 11.09.2017
година на П.К., издадено от д-р Т. Ч ,
Протокол за предупреждение от 14.09.2017 година, протокол за предупреждение от
15.09.2017 година, протокол за предупреждение от 21.09.2017 година, заверени
копия от лист за преглед на пациент в
КДБ/ спешно отделение № 11022/
10.09.2017г., фиш за образна диагностика № 6455/10.09.2017 година на МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД – Ямбол, ведно с три броя снимки на рентгенограхии,
амбулаторен лист № 006083 на М.М., болничен лист Е 20171546611, амбулаторен лист № 006665 от
23.10.2017 година, болничен лист № Е20171547014, издаден от МЦ – Хасково,
амбулаторен лист № 004165 от 11.09.2017 година от АИППМП – ЕТ д-р Д. Г , амб.лист № 004366 от 25.2017 година, талон за МЕ № 000049,
известие за доставяне ИД PS 8700 004047 B, справка за съдимост на подсъдимия Й.,
постановление за образувано на ДП 24.05.2018 година на РП – Елхово, писмо от РП
– Елхово – изх.№ 1421/2017 година от 26.04.2018 година, писмо от РП – Елхово –
изх.№ 1421/2017 от 10.05.2018 година, писмо от РП – Елхово – изх.№ 1421 от
06.07.2017 година, писмо от РП – Елхово – изх.№ 1421 от 14.09.2017 година,
писмо от 03.10.2018 година на ТД на НАП - офис Ямбол ведно с разпореждане от
18.01.2018 година, писмо от РП – Елхово – изх.№ 1421 от 22.10.2017 година,
писмо от ЦСМП – Ямбол – изх.№ 05-2-1/19.11.2018 година, ведно с фиш за спешна
медицинска помощ от 10.09.2017 година на М.М..
При обсъждане показанията на
свидетелите съдът взе предвид,
обстоятелството, че свидетелите П.К., И.М. и А.М. са лица
заинтересовани от изхода на делото, К. като лице съпружески съжителстващо с
подсъдимия, а И.М. и А. М. са съответно син и брат на тъжителя.
Показанията и на тримата свидетели касаят обстоятелствата
настъпили на мястото на извършване на деянието за което на подсъдимия е
повдигнато обвинение, като е налице
препокриване относно възприетите от тях факти във времево отношение.
По отношение на свидетелите И.И.Д., А.Г.О. и П.А.К.
не се установи заинтересованост.
Изготвената и изслушана в
с.з. съдебно - експертиза съдът кредитира изцяло като обоснована и компетентна.
Писмените доказателства също изцяло се кредитират от съда.
Доказателствата са безспорни
и непротиворечиви, че на 10.09.2017 година в землището на с.Гранитово, обл.Ямбол между 09.00 и 10.00часа между св.П.К. и
тъжителя е възникнал конфликт при
който двамата са си разменили удари – К. е била ударена от тъжителя в областта
на дясната половина на лицето, а
тъжителя е ударен с пръчка и бутната от св.К.,
в резултат на което е паднал на земята. Безспорно е от изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза и приетите към
доказателствата медицински документи, че по същото време на тъжителя са причинени телесни увреждания
изразяващи се в контузия в областта на лицето с наличие към момента на прегледа
от съдебен лекар на 11.09.2017 г., в 14.30 часа на слабо изразено кръвонасядане на клепачите на двете очи, и контузия на
гръдния кош, в неговата дясна половина с клинични и рентгенологични
данни за счупване на девето ребро, с изразена функционална и палпаторна болка.
Обясненията на подсъдимия с
изключение на частта им че при отиването му на място стадата не са били смесени
и причината за възникналия между св.П.К. и тъжителя конфликт, съдът не
кредитира, предвид противоречието им с
другите събрани в тази насока доказателства -
показанията на всички разпитани по делото свидетели, с изключение на показанията на св.К..
Показанията на св. И. М.
съдът кредитира отчасти - в
частта им на обстоятелствата които се подкрепят
от останалата доказателствена съвкупност, а именно, че на
10.09.2017 година баща му се е обадил и той заедно с брат си и чичо си
- св. А.М. е отишъл
на мястото което му е
съобщил баща му - в местността „Циганския язовир“. Показанията
на св.И.М. относно обстоятелствата
възникнали преди пристигането му на място,
на които той не е пряк
очевидец и представляват преразказ на
това което баща му е разказал за случилото се съдът не кредитира, предвид
заинтересоваността на свидетеля произтичаща от
качеството му на син на пострадалия, както и предвид на това,
че показанията му отнасящи се до
обстоятелства които той пряко е възприел
също са заинтересовани и противоречат на другите доказателства по делото, касаещи същите обстоятелства.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. М.
относно състоянието на баща му при пристигането им на мястото на
инцидента, тъй като същите не кореспондират
с показанията на другия свидетели
очевидци, и преди всичко на показанията на другия разпитан на страната
на тъжителя свидетел - св. А.М., брат на тъжителя. Показанията на св.И.М.,
че баща му при пристигането на св.И. М. на мястото на инцидента е бил с
оттоци по очите, кръв по устата и
не е можел да диша не се подкрепят от останалите доказателства по
делото. Видно от показанията на св.А. М.
брат му - тъжителя е бил изплашен, но
видимо не е имал наранявания, нито е съобщил за такива. Показанията на св.И.М.
относно състоянието на баща му се
опровергават и от доказателствата относно последващото
поведение на тъжителя и на свидетелите негови близки - И.М. и А.
М., а именно - тъжителят е останал на място да пасе
животните си, а свидетелите И. М. и А.М.
са се прибрали, което би било
нелогично, ако тъжителя е
имал сериозни травми.
Съдът не кредитира
показанията и на двамата свидетели - И. М. и А. М.,
че са видели подсъдимия и тъжителя да се бият, отивайки на място. На
първо място налице е противоречие в това което всеки от тях е видял, а
показанията на св.А.М. се основат и на
предположение, доколкото същият твърди че е видял в далечината някакви хора които да се
боричкат, които не е разпознал, но предполагал кои са. Същевременно видно от
показанията на св.И.М. това което баща му му е съобщил при телефонния разговор е да отиде при него без да му е дал
някакви обяснения, т.е. нямало е как свидетелите И.М. и А.М. да са знаели
кои са хората в далечината, както
и да ги разпознаят. От друга страна
самия св.И. М. твърди, че
при пристигането му на място подсъдимия е бил на около 300 метра от баща му - тъжителя, което обосновава извод, че не е
било възможно подсъдимия да се отдалечи на такова разстояние от тъжителя, ако
беше вярно, че св.И.М. и св.А. М. са
го забелязали при движението си към мястото на инцидента от разстояние
от 200 метра, при движението си с лек
автомобил.
Показанията на свидетелките И. М. и А. М., че
подсъдимия е нанесъл побой на тъжителя се опровергават и от
показанията на св. А. О. и И. Д..
Свидетелят И.Д. е станал очевидец
на пререканията след смесване на
стадата между св.П.К. и тъжителя, както и на пристигането на подсъдимия. Видно
от показанията на свидетеля подсъдимия е отишъл
на мястото около 20 минути след
като свидетеля е чул П.К. и тъжителя
да викат, а след идването си подсъдимия
е започнал да разделя
стадата. Свидетелят И.Д. е
останал около 5 минути след
пристигането на подсъдимия, като през
същото време не е видял подсъдимия да влиза в спор с тъжителя нито да
му нанася удари. Свидетеля О. от
своя страна твърди, че е
възприел идването на подсъдимия
като това е станало след идването на
свидетелите И.М. и А.М., като също не е
видял нанасяне на удари от страна на
подсъдимия на тъжителя.
Налице е противоречие в
доказателства кой е пристигнал пръв на мястото на инцидента - дали подсъдимия
или свидетелите И.М. и А. М..
Доказателства относно тези обстоятелства се
съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К., И.М., А.
М., А. О. и И.Д.. Първите четирима са лица
заинтересовани от изхода на делото. Съответно св.О. твърди, че подсъдимия е
отишъл на мястото на инцидента след идването на
близките на тъжителя, докато св.Д. твърди, че
когато подсъдимия е пристигнал не е видял на мястото да са и синовете на тъжителя. Съдът няма основание да
даде по – голяма вяра на едно от двете твърдения поради което по делото остана
недоказано кой от двамата е
пристигнал на мястото на инцидента пръв
- подсъдимия или близките на тъжителя.
В останалата необсъдена част
гласните доказателства се кредитират
от съда.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
По делото не се установи по
безспорен начин подсъдимия да е осъществил
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с частната тъжба, а именно
че на 10.09.2017 година около 10.30 часа, в землището на с.Гранитово, община Елхово, обл.Ямбол, чрез
нанасяне на удари подсъдимия е причинил на М.И.М., с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания на клепачите
на двете очи и болезнена контузия на гръдния кош в
дясно, придружена със счупване на 9-то
ребро в дясно, които са причинили на пострадалия болки и страдания с временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случите на чл.128 и чл.129
от НК.
Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек
чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
От обективна страна
изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез действие, така и чрез
бездействие. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, следователно и подсъдимия Й. е принципно годен субект на престъплението.
От субективна страна
престъплението по чл.130 от НК е наказуемо само, когато е извършено умишлено.
Непредпазливото нанасяне на лека телесна повреда не се наказва по НК. Леката телесна повреда с
разстройство на здравето може да бъде осъществена както с пряк, така и с
евентуален умисъл.
От обективна страна се
установи настъпването на противоправен резултат -
лека телесна повреда. Не се установиха твърдените от страна на тъжителя
в тъжбата обстоятелства, че на
мястото където са се смесили стадата на тъжителя М. и св.К., е пристигнал подсъдимия и без да разговаря с никого брутално пребил тъжителя, като му нанесъл безразборни
удари с юмруци и тояга по лицето и тялото, а след като го съборил на земята
продължил да го рита с крака, както и от
тъжителя да е потекла обилно кръв от
лицето и носа, и да са се появили големи отоци. Единствените доказателства за
нанасяне на удари на тъжителя се съдържат
в показанията на св.И.М., които съдът както посочи и по - горе не кредитира, както и в заключението
на вещото лице по назначената съдебно
- медицинска експертиза относно
травматичната генеза на уврежданията. Липсват
каквито и да е доказателства относно механизма на причиняване на същите.
Не се събраха безспорни доказателства подсъдимия да е нанесъл удари с юмруци в
лицето и в тялото, както и удари с ритници в областта на тялото на тъжителя. От
друга страна не се установи и твърдяното в тъжбата подсъдимия отивайки на място да се е
насочил към тъжителя и веднага да е започнал да му нанася удари. Видно от показанията и на двамата незаинтересовани от
изхода на делото свидетели - А. О. и И.Д. и двамата са възприели издаването на
подсъдимия, но след пристигането му никой от тях не е видял подсъдимия
да нанася удари на тъжителя, напротив
твърденията им са че той е започнал
да отделя стадата. Не се установи
че на 10.09.2017 година към момента на твърдяното престъпление тъжителя е
имал обилно кървене от лицето и носа,
нито появата на големи оттоци. Не се установи синовете на тъжителя и
неговия брат да са оказвали първа помощ на тъжителя, нито
се установи да са звънели на тел. 112 .
Горното създава и съмнение в достоверността на изнесените от тъжителя пред свидетелите факти.
Както се посочи и по - горе не се установи по безспорен начин
констатираните травматични увреждания на тъжителя да са били причинени от
подсъдимия, т.е. чрез
удари от негова страна.
Същевременно по делото са налице доказателства в показанията на св.К. въз основа на които може да се направи
извод, че телесното увреждане изразяващо се в контузия на гръдния кош със
счупване на ребро е възможно да е причинено от
действия на св.К., доколкото е възможно съобразно даденото съдебно –
медицинско заключение, да се получи при падане от собствен ръст, а по делото са
налице доказателства, че подсъдимия е бил
блъснат от св.К. и е паднал на земята.
Съдът намира, че
въз основа на причинения противоправен
резултат и на гласни доказателства които
са производни и силно компрометирани, а именно показанията на св.И. М. и А. М. не може да се направи категоричен и
безспорен извод, че подсъдимия е нанесъл множество удари с юмруци в областта
на лицето и тялото на
тъжителя както и множество ритници в областта на тялото, с които му е
причинил лека телесна повреда.
По делото не се установи противоправно поведение на подсъдимия свързано с нараняване на тъжителя, нито се установи
механизма на извършване на деянието.
Съдът макар, че приема за
безспорно установено по делото от обективна страна, травматично увреждане на
тъжителя, което по своите медикобиологични признаци
съответства на лека телесна повреда не приема за безспорно доказано, че именно
подсъдимия Й. е нанесъл телесното
увреждане на тъжителя. Събраните по делото доказателства не биха могли да
обосноват съвкупност от доказателства,
които са безпротиворечиви и взети заедно и поотделно
да обосновават единствено възможния извод, че подсъдимия Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, като чрез нанасяне на удари с ръце и
крака е причинил на тъжителя лека
телесна повреда.
Тъй като присъдата не може
да почива на предположения, а по делото не се събраха безспорни и категорични
доказателства за престъпна деятелност от страна на Кръстев спрямо И.
съдът на основание чл. 304 НПК оправда подсъдимия по така повдигнатото
му обвинение по чл. 130, ал.1 НК.
При горния изход на делото
съдът счете като неоснователна и предявената от М. спрямо подсъдимия искова претенция за обезвреда.
Същата е с правно основание чл. 45 ЗЗД и почива на института на непозволеното
увреждане. От сложния състав на
непозволеното увреждане, включващ в себе си деяние, вина, вреда и причинна
връзка между тях, беше установен единствено факта на претърпяната от М.
вреда. Наличието единствено на
травматично увреждане в на пострадалия, без последното по доказателствен
път да се свързва с деятелност от страна на подсъдимия не може да обуслови
отговорността и за деликт. Ето защо съдът счете искът
за неоснователен и го отхвърли.
При горния изход на делото
на основание чл.190 НПК направените по делото разноски остават за сметка на
тъжителя. Тъй като тъжителят
не е внесъл предварително пълния размер
на разноските за експертиза съдът
го осъди да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт сумата от 161.00 лв. за възнаграждение на вещо лице.
По изложените съображения
съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: