РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 19.12.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                             ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при   секретаря              ГАЛИНА АВРАМОВА          и в присъствието на прокурора ………………………………………………... като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 231 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 362/ 25.10.2017 година на Троянския районен съд, по гражданско дело № 891/ 2016 година, с което е            отхвърлен предявеният от Ц.И.Ш., ЕГН **********,***, П.И.Ш., ЕГН ********** *** Б и В.И.И., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес *** срещу Т.Ц.Г., ЕГН:**********, и Г.И.Г., ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на жилищна сграда с идентификатор № 52218.253.61.1, находяща се в ПИ с идентификатор 52218.253.61 по КККР на гр.Априлци, област Ловеч , заедно с построените в имота барбекю, септична яма, настилка и  ограда с метални входни врати, като неоснователен и недоказан.

Недоволни от така постановеното решение останали Ц.И.Ш. и П.И.Ш., които го обжалват в срок, като молят да бъде отменено, като бъдат уважени исковите претенции и да бъдат  присъдени направените по делото разноски. Излагат подробни съображения.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Т.Ц.Г. и Г.И.Г., които оспорват въззивната жалба, и молят да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.  

В съдебно заседание за въззивниците се явява адв. Ст. С., която от името на доверителите си поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Въззиваемият В.И.И. не се представлява.

Въззиваемите се представляват от адв. Д. Ч., поддържа отоговора. Счита, че жалбата на ищеца е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Третите лица А.И.Ч. и М.Ц.Й. не се представляват.

От представените по гр.д. № 891/ 2016 година по описа на ТРС доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото са наследници на И.П.Д., б.ж. на град Априлци, починал на 03.12.1955 г., съгласно удостоверение за наследници изх. № 196/ 20.05.2016 година.              

С решение № 33-КК от 17.12.2010 г. по преписка по заявление вх. № 4107/ 29.08.1991 година на ОСЗ гр. Троян е възстановено правото на собственост на наследниците на И.П.Д.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.604 декара, в м. „Големия рът”, представляваща имот № 253061 по КВС. Съгласно скица № 15-569184-21.11.2016г. но СГКК – Ловеч имотът е с идентификатор № 52218.253.61 по КККР на гр. Априлци, одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 година на ИД на АГКК гр. Ловеч, с площ от 2603 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при съседи: 52218.253.41, 52218.253.36, 52218.253.62, 52218.253.59, ведно със сграда с идентификатор № 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна. 

На 10.05.2012 година е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 134, т. І по нотариално дело № 104/ 2012 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, с който Т.Ц.Г. и Г.И.Г. са признати за собственици на по давностно владение при равни права на построената в процесния имот сграда с идентификатор № 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.
         Съгласно удостоверение изх. 683/ 15.04.2016 година на Община град Априлци, жилищна сграда с идентификатор № 52218.253.61.1, находяща се в ПИ с идентификатор 52218.253.61 по КККР на гр.Априлци, област Ловеч, е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване и няма забрана за ползването.

Пред първоинстанционния съд депозирани гласни доказателства. Свидетелките Т.С.Д.и Г.И. П., твърдят, че имотът е наследствен от бащата на Т., Ц.. Процесната жилищна сграда е строена върху основите на съществуваща стара къща. Строителството е извършено от Т. и съпруга й в периода 1971-72 година. Според свидетелите М.Ш. и И.Ш., посочени от ищцовата, сградата е строена в периода 1983-1989г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за квартал „Видима" на град Априлци има два регулационни и кадастрални плана - първият план е от 1963 година и в него процесният имот е под № 234. В разписния лист на махала Стърна река не е вписан този поземлен имот, в него са отразени две сгради - къща и плевня. Вторият план е от 1981 год., като проц.имот е записан под № 825 в плана. В разписния лист този имот липсва. В имота няма отразени сгради. В Община Априлци няма налични строителни книжа за жилищната сграда.

По КККР на град Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/ 31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, първоначално процесният имот е част от поземлен имот с идентификатор 52218.253.38 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Впоследствие от този имот са обособени нови поземлени имоти, а именно: от ПИ 52218.253.38 е обособен ПИ 52218.253.57 - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;  от ПИ 52218.253.57 е обособен ПИ 52218.253.59 - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; ПИ 52218.253.59 е обособен процесният поземлен имот с идентификатор 52218.253.61.

По заявление с вх.№ 94-10015/22.06.2011 г. на Е.И.И., като пълномощник на Ц. И. П., със заповед № КД-14-11-692/28.06.2011 г. на Началника на СГКК-Ловеч е одобрено изменение на КК на гр.Априлци, с което в ПИ 52218.253.61 е нанесена сграда с идентификатор 52218.253.61.1, със застроена площ 67 кв.м, брой етажи - 2, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна.

Посочено е, че в имота е премахната външна тоалетна, която е била на по-малко от три метра от източната граница на имота. Жилищната сграда е разположена в североизточната част на имота, като поради денивелация от север и запад сградата е на два етажа, а от изток и юг на един. Експертът е констатирал, че предназначението на имота е дворно място и никога не е бил част от нива, тъй като в него е имало изградени сгради, видно от приложеното копие от едро мащабна топографска карта от 1959 г.

Вещото лице – геодезист посочва, че в приложената топографск карта на този район от 1959 година, в процесния имот са заснети жилищната сграда и стопанските постройки. В кадастралния план са с. видима от 1963 година имотът представлява дворно място извън строителните граници на селото, застроено с къща и плевня. Не е бил част от нива, поради застрояването му.

Според експерта строежът е търпим по смисъла на закона, който по силата на ЗУТ придобива статут на законен, не подлежи на премахване и на забрана за ползване,  може да се ползва и да е обект на строително въздействие. Посочено е още, че съгласно регулационния и кадастрален план от 1981 година на град Априлци няма отразена сграда, имотът е извън регулация и не е предмет на регулационния план.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с негаторен иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) да бъдат осъдени ответниците да премахнат жилищна сграда с идентификатор № 52218.253.61.1, находяща се в ПИ с идентификатор 52218.253.61 по КККР на гр.Априлци, област Ловеч, заедно с построените в имота барбекю, септична яма, настилка и  ограда с метални входни врати.

За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, следва да бъде установено, че ищецът е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да му пречи да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.

Не се спори от страните, а в този смисъл са и представените по делото доказателства, че поземления имот е съсобствен между страните по наследство и реституция по ЗСПЗЗ.

Спорният момент е дали сградата, построена в съсобстевния имот и чието премахване се иска е незаконен строеж, който ограничава правото на собственост на ищците.

Съгласно т.р. № 31/ 1984 година от 06.02.1985 година по гр.д. № 10/ 1984 година на ОСГК на ВС, искът по чл. 109, ал.1 от ЗС срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, е допустим. Постановено е, че съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване.

При негаторния иск, само фактът, че постройката е незаконна не води до извода за неговата основателност. Ищците следва да установят, освен, че са собственици на имота и върху този имот ответниците осъществяват неоснователно въздействия, и че това неоснователно действие на ответника им пречи да упражняват своето право в пълен обем и тези пречки са по-големи от обикновените по см. на чл. 50 от ЗС – т. 3 от ТР № 4/ 61.11.2017 година на ВКС по т.д. №4/ 2015 година на ОСГК.

В конкретния случай не се спори, че се касае за съсобствен поземлен имот, в който един собственик е изградил незаконен строеж. В този  смисъл следва да се прецени, доколко той е създал пречки ищците са упражняват своето право на собственост, предвид на това, че ответникът притежава вещно право на собственост. Единствените твърдения в този смисъл в обстоятелствената част на исковата молба, за което са приложени доказателства, е че в процеса на делба на този имот, ответниците са предявили претенция за заплащане на подобренията в имота, включващи и тази сграда.

При преценката дали по отношение на ищците-въззивници в настоящото производство, е създадена пречка по-голяма от обикновената да ползват вещното си право в пълен обем, следва да се съобрази доколко претенцията за заплащане на сградата като подобрение, е пречка в горния смисъл.  Съгласно Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, незаконното строителство не представлява подобрение при възражение от страна на собственика и не подлежи на оценка и заплащане.

Настоящият състав, счита, че в конкретния случай не е налице последната предпоставка за уважаването на негаторния иск. Ищците-въззивници в настоящото производство не са доказали, че неоснователното действие на ответниците им пречи да упражняват своето право в пълен обем и тези пречки са по-големи от обикновените по см. на чл. 50 от ЗС. Неоснователното действие не зависи от статута на строежа, а дали е установена реална пречка за нормалното ползване на имота от съсобственика, разпореждане и други, действия, свързани с упражняване правото на собственост. В конкретния случай това не е доказано, още повече, че незаконният строеж е извършен от съсобственик и не представлява подобрение при възражение от страна на другия съсобственика. 

При тези съображения съдът счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изложените по-горе съображения решение № 362/ 25.10.2017 година на Троянския районен съд, постановено по гражданско дело № 891/ 2016 година следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на процеса въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените разноски в размер на 800 лева, адв. хонорар.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 362/ 25.10.2017 година на Троянския районен съд, постановено по гражданско дело № 891/ 2016 година по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Ц.И.Ш., ЕГН **********,***, и П.И.Ш., ЕГН ********** *** Б, да заплатят на Т.Ц.Г., ЕГН ********** и Г.И.Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението подлежи на касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок връчването му на страните.

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                     2.