гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: М. Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от М. Малчев Въззивно гражданско дело № 1418 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С
решение № 20258469 от 23.11.2020 г., постановено по гр. д. № 30451/2017 г. на
Софийски районен съд, 87 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу М.А.З.,
ЕГН **********, и Л.Л.Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че М.А.З. и Л.Л. Георгиева- Здравкова дължат на „Т.С.” ЕАД разделно
- всеки един от тях по 1/2 от следните
суми: сумата от 2507,62 лв., представляваща стойност на доставена и ползвана
топлинна енергия за периода от м. 10.2014 г. до м.04.2016 г. в имот с код на
платеца Т378745, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, магазин 4, ведно
със законна лихва от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 308,90 лв. за периода от 30.11.2014 г. до 29.11.2016 г., такса за
дялово разпределение в размер на 36,07 лв. за периода от м. 10.2014 г. до
м.04.2016 г., ведно със законна лихва от 16.12.2016 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 4,13 лв. за периода от 30.11.2014 г. до 29.11.2016 г., с които
ответниците неоснователно са се обогатили и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 73824/2016 г. по описа на СРС,
87 състав, като неоснователни.
Решението
е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност
на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че е налице
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, като М.А.З. и Л.Л. Г.-З. като собственици на
топлоснабдения имот са се обогатили за сметка на „Т.С.” ЕАД. Оспорва се изводът
на съда, че те не са ползвали през процесния период топлоснабдения имот. Моли
се да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението на районния съд и се
уважат предявените искове. Прави се и искане за присъждане на сторените разноски
в съдебното производство.
Ответниците
по въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД - М.А.З.
и Л.Л. Г.-З., действащи
чрез назначените им особени представители, в установения от закона срок са
депозирали отговори на въззивната жалба. С тях същата се оспорва като
неосновател и се излагат съображение за правилност на решението на районния
съд.
Третото
лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че от приетите доказателства не
се установява, че ответниците през процесния период са реални ползватели или
обитатели на топлоснабдения имот, предвид което е отхвърлил предявените искове
като недоказани.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 43 ДР
на ЗЕ (отм.) и §1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя по аргумент и от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От така цитираните
разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. По
делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните. С
оглед на това ищецът не може да претендира суми за доставена топлинна енергия
въз основа на договорни отношения. От друга страна обстоятелството, че М.А.З.
и Л.Л. Г.-З. притежават право
на собственост върху имот, ползван за небитови нужди, не води задължително до
извод, че следва да отговарят за реално консумираната топлинна енергия при
предявен иск по чл. 59 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване са обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това
да е без правно основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва писмен
договор между страните, липсва и договорно основание за получаване на топлинна
енергия в имота на М.А.З.
и Л.Л. Г.-З.. Същевременно, не е установено от събраните по делото
доказателства, че през процесния период ответниците са имали учредено вещно
право на ползване по отношение на имота, за който се твърди да е доставяна
топлинна енергия. Ето защо в случая, след преценка на фактите по делото,
въззивният съд заключава, че не е доказано реалното ползване на топлинна
енергия за отопление и топла вода, за да може да бъде налице хипотезата на чл.
59 ЗЗД. Освен това по делото е следвало да бъде доказано, че лично М.А.З. и Л.Л.
Г.-З. са ползвали процесния имот и съответно доставяната в него топлинна
енергия.
В
случая същественото е, че районният съд е указал на ищеца, че същият следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
предпоставки за уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД, още с доклада по чл. 146 ГПК. „Т.С.” ЕАД не е доказала нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство,
съгласно възложената доказателствена тежест, че М.А.З. и Л.Л. Г.-З. лично са се
обогатили като са ползвали процесния имот и съответно доставяната в него
топлинна енергия за процесния
период. Ето защо не се доказва, че същите следва да отговарят по исковете за
неоснователно обогатяване и правилно те са отхвърлени като неоснователни. Съдът
няма задължение да указва на страната какви точно доказателства в подкрепа на
исковете си да представя по делото.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва
да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и липсата на сторени разноски от въззиваемата
не се държат такива за въззивното производство.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20258469 от 23.11.2020 г., постановено по гр. д. № 30451/2017 г. на
Софийски районен съд, 87 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Техем
сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.