№ 46
гр. Дупница , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в публично заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510100956 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба, подадена от Директора на ДСП – Дупница, с
правно основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето, за
прекратяване настаняването на малолетното дете АМ. Д., ЕГН: **********, в
професионалното приемно семейство на Д. С. Е., ЕГН *** и П. М. Е., ЕГН ***, и
настаняване на детето в семейство на близки: на С. В. М., ЕГН: ********** и Н. П. М., ЕГН:
**********, живущи в ***, за срок от една година.
РП – Кюстендил, ТО-Дупница взема становище за основателност на молбата.
Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От представените с молбата документи и от изготвения от Дирекция „Социално
подпомагане” - община Дупница социален доклад се установява, че детето АМ. Д. е родено
на 12.10.2009 г. в гр. Скопие, Република Македония, от майка А. Д., с ЕГН: ***. Баща в акта
за раждане не е вписан. До 2014 г. детето е отглеждано в биологичното си семейство в
Република Македония. По данни на майката, на 23.07.2014 г. тя е репатрирана от Р.
Македония в България, заедно с трите си деца. След пристигането им в България, майката
не е разполагала с жилище и средства за отглеждането им, а роднините й отказали помощ и
подкрепа. На 28.07.2014 г. Р. е депозирала молба в Отдел „Закрила на детето” към ДСП -
Кюстендил, в която изразила желание двете й по-големи деца да се настанят в
специализирана институция, а А. - в приемно семейство. От извършеното социално
проучване е констатиран риск за децата, поради което спрямо тях са предприети мерки за
закрила. С административна Заповед № ЗД-ЗД1101-0053/28.07.2014 г. на директора на ДСП
1
- Кюстендил, малолетната А. е настанена спешно в професионалното приемно семейство на
Д. С. Е. и П. М. Е., живущи в ***. Мярката за закрила спрямо детето е потвърдена с
Решение № 575/27.10.2014 г. по гр. дело № 1410/2014 г. на Районен съд — Дупница, за срок
от една година или до настъпване на законна причина за изменение на постановената мярка
или прекратяване на настаняването. След изтичане на срока, А. е настанена отново в същото
професионално приемно семейство по реда на ЗЗДет. За последен път детето е настанено е
Решение № 112/14.02.2019 г. по гр. дело № 56/2019 г. на , постановено от Районен съд -
Дупница, за срок от три години, считано от влизане на решението в сила. Решението е
влязло в сила на 27.02.2019 г. Между семейство Е.и и малолетната А. има изградена силна
емоционална връзка. На 13.04.2021 г. в ДСП - Дупница е постъпило писмо от Областния
екип по приемна грижа - Кюстендил, с приложено заявление от професионалните приемни
родители Д. С. Е. и П. М. Е., в което същите са изразили желание да се прекрати
настаняването на А., поради здравословни причини на семейството, които възпрепятстват
полагането на адекватни грижи за детето.
Към настоящия момент единственият законен представител на малолетната А. -
майката А. Д., продължава да живее в чужбина. Същата е с постоянен и настоящ адрес: ****
и последно известно местопребиваване - Република Германия. Липсата на родителска грижа
поставя детето в ситуация, която крие риск за неговото нормално развитие. Майката без
основателна причина трайно не полага грижи за А., но поддържа редовни контакти с нея по
телефон и скайп. Емоционалната връзка между майката и детето не е прекъсната. До
настоящия момент не са установени роднини, които имат желание и възможност да полагат
грижи за малолетната А..
На 14.04.2021г. С. В. М. и Н. П. М. са депозирали Заявление с вх. № CЛ/D-KH-D/43-
016/14.04.2021г. в ДСП - Дупница, в което са изразили желание да полагат грижи за А. и са
подписали декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД с изразено съгласие за настаняване на
детето в семейството им по реда на ЗЗД. От извършеното социално проучване е установено,
че С. и Н.М. са близки на детето и помежду им е изградена силна емоционална връзка.
Същите са снаха и син на професионалните приемни родители Д. С. Е. и П. М. Е.. Познават
А. от 4-годишна възраст и са подпомагали семейство Е.и при отглеждането й още от
първоначалното настаняване през 2014 г. Привързани са към детето и то желае да живее при
тях. С.М. и Н.М. са в състояние да полагат адекватни грижи за малолетната А. и да
задоволяват потребностите й, като й гарантират сигурност и стабилна семейна среда.
Доскоро са живели при семейство Е.и във фамилната къща на адрес: ***. Към настоящия
момент обитават жилище, находящо се на адрес: ***, в което е осигурена сигурна и
безопасна среда за пълноценното отглеждане и развитие на детето. Създадени са подходящи
хигиенно-битови условия. С. и Н.М.и са кандидатствали и са в процедура за одобряване на
професионално приемно семейство. И двамата са работещи, с месечно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. С.М. работи като
технически сътрудник в офис към ***, а Н.М. работи като шофьор във фирма ***
2
Предвид изложените обстоятелства, с административна Заповед № ЗД/Д-КН-Д-
025/26.04.2021 год. на директора на ДСП - Дупница, е прекратено настаняването на детето
А. Р. в професионалното приемно семейство на Д. С. Е. и П. М. Е., и едновременно с това,
детето е настанено в семейство на близки - в семейството на С. В. М. и Н. П. М..
Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ - Дупница, счита,
че в интерес на малолетното дете е да бъде прекратено настаняването му в професионално
приемно семейство и същото да бъде настанено в семейство на близки, с цел осигуряване по
най-добър начин неговите права и интереси.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.06.2021г. съдът е изслушал
малолетната А. по реда на чл. 15 от ЗЗДет. Споделя, че се чувства добре при С. и Н.М.и,
които се грижат добре за нея и й осигуряват всичко необходимо. Иска да остане при тях,
чувства ги близки. Разказва, че с майка си не поддържат никакви отношения.
В проведеното по делото открито съдебно заседание съдът е изслушал и С. и Н.М.и.
Същите потвърждават пред съда съгласието си да бъде настанена А. в семейството им.
Споделят, че живеят в едно домакинство, откакто А. е навършила четиригодишна възраст,
тъй като са подпомагали семейство Е.и при отглеждането й още от първоначалното
настаняване през 2014 г. и са емоционално привързани един към друг.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл. 26, ал. 1 ЗЗДет разрешение, съдът по искане на органите или
лицата, посочени в ал. 2 на цитираната разпоредба може да постанови решение за
настаняване на дете за отглеждане в семейството на близки и роднини. Същевременно по
аргумент от чл. 28, ал. 4, пр. 2 от ЗЗДет при определяне на мерките за закрила на детето,
съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 от същия закон, като приоритет има настаняването
в семейството на роднини и близки, освен ако това не е в интерес на детето. В конкретния
случай се установява по делото, че това е възможно, тъй като към момента на приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция са налице доказателства по делото, видно
от които майката на А. Р. не разполага с необходимия родителски ресурс да го отглежда и
възпитава, а баща в акта за раждане не е вписан.
От близки на детето – С. и Н.М.-снаха и син на професионалните приемни родители
Д. С. Е. и П. М. Е. е депозирана декларация за изразяване на съгласие за настаняване в
семейството им, която декларация по реда на чл. 24, ал. 3 ППЗЗДет, респ. потвърдено пред
съда това им желание.
В разглеждания случай съдът приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че А. Р. се явява в риск по
см. на §1, т. 11, б. „в” от ДР на ЗЗДет, доколкото е останала трайно без родителска грижа,
тъй като майката, видно от събраните по делото доказателства не разполага с необходимия
3
родителски капацитет, респ. с физическа и емоционална възможност към момента да я
отглежда и възпитава, и в този смисъл съществува опасност от увреждане на нейното
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. На следващо място
съдът, като съобрази установените в §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет критерии, намира, че интересът
на детето налага настаняването му в посоченото семейство на близки, доколкото от приетия
социален доклад, изготвен след извършено проучване на ДСП – Дупница, се установява, че
С. и Н.М.и познават А. от 4-годишна възраст и са подпомагали семейство Е.и при
отглеждането й още от първоначалното настаняване през 2014 г. Привързани са към детето
и то желае да живее при тях, осигурили са му сигурна и стабилна семейна среда.
С оглед горните фактически и правни констатации съдът приема, че са налице
визираните в разпоредбите на чл. 29, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет
предпоставки за положително произнасяне по молбата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетното дете АМ. Д., ЕГН: **********, в
професионалното приемно семейството на Д. С. Е., ЕГН *** и П. М. Е., ЕГН ***.
НАСТАНЯВА на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДет. малолетното дете АМ. Д.,
ЕГН: **********, в семейство на близки: на С. В. М., ЕГН: ********** и Н. П. М., ЕГН:
**********, живущи в ***, за срок от една година или до настъпване на законна причина за
изменение на мярката за закрила или прекратяване на настаняването.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в седемдневен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4