ПРОТОКОЛ
№ 525
гр. П.в, 22.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно
търговско дело № 20235001000611 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Жалбоподателят „О.Е.“ ООД, редовно призован, за него се явява адв. И..
За въззиваемата страна О.С., редовно призована, се явява адв. Н..
Свидетелите П. К. и М. К. М. не се явяват.
Адв. И.: Да се даде ход на делото. Отказваме се от свидетелите.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. И.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Отказвам се от допуснатите до разпит свидетели.
Адв. Н.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Правя възражение за прекомерност на разноските на колегата.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ЗАЛИЧАВА допуснатите на жалбоподателя двама свидетели.
ПРИЛАГА представените списъци с разноски на страните.
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, изложил съм подробни
съображения и аргументи в жалбата. Междувременно излезе решение на ВКС,
което е известно, предполагам, на настоящия състав № 29/28.02.2024г. по т.д.
№ 2591/2022г., в което съставът на съда прави известен коментар върху
действащите нормативни уредби, като счита, че в случая има приет
Европейски регламент, трансформиран в една Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране - няма да цитирам цялата наредба,
от което става ясно, че се смесват компенсации и субсидии. Има два
съществени въпроса, които следва да се изследват и решават по
законосъобразен начин и това е дали наистина между страните чл.3 ал.6 от
договора предвижда задължение на О. да компенсира изцяло или предвижда
само задължение да разпределя субсидиите, които държавният републикански
бюджет предвижда и съответно до каква степен и в какъв размер трябва да
бъдат компенсирани тези субсидии. В случая, независимо, че страните е
следвало да подпишат анекс, от самото разширително тълкуване на
разпоредбата на чл.3 ал.6 следва, че за да е икономически целесъобразно, би
следвало О. да компенсират част от стойността на картите, която да допълни
така, щото да не останат превозвачите във финансово неизгодно положение.
Възниква и вторият въпрос - дали с чл.3 ал.6 възниква задължение за О. да
компенсира разликата между субсидията, идваща от държавата и реалния
разход на превозва, във връзка с извършената услуга. Считам, че в случая
Наредба № 2/15.03.2002г., както и цялата глава от тази наредба, предвижда
този въпрос - да не се допуска продажба и да не се дава възможност на о. да
допускат продажби на намалени цени на картите, като се достигна до такъв
ефект, щото и самите икономически условия и конюнктура в страната и като
имаме предвид, че С. е малък град, няма възможност за големи субсидии,
действително се получи разлика, поради което и настоящият процес. Считам,
че в случая действително настоящият спор следва да уреди нормативната
уредба допуска компенсиране и докомпенсиране на такива разлики, а не
просто както беше решено в първоначалния акт на съда, който смята, че
2
въобще не следва да се компенсират такива разлики. Считам, че и
действащата нормативна уредба, независимо от цитирания Европейски
регламент, не урежда тези отношения и договорните отношения и
равнопоставеността на страните, не следва да остави това като икономически
нецелесъобразен ефект за представлявания от мен доверител. Моля за вашето
решение в този смисъл.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, от името на О.С., моля да
потвърдите първоинстанционното решение, като присъдите и разноски пред
настоящата инстанция.
Аз, разбира се, правя друг прочит на решението на ВКС. Там накратко
се казва следното: Ако между възложителя и превозвача изрично е уговорено
компенсиране на пълната стойност на картата, то няма проблем това да се
направи. В конкретния случай обаче чл.3 ал.6 от сключения договор, спрямо
тази разпоредба възложителят не е поел такова задължение. Това е посочено
изрично в решението на ВКС. Няма пречка да бъде налице и пълна
компенсация по цитирания регламент, ако превозвачът е водил разделно
счетоводство и ако такава искова претенция е предявена. Така заключава
своето решение ВКС. Т.е. е в конкретния случай между страните няма
договорна клауза, която да задължава О.С. да компенсира пълната стойност на
картата и цитираната клауза не е в този смисъл. Нещо повече, как страните
тълкуват този чл. 3 сочи повече от 20-годишната история по този договор.
Никога О. нито е имала възможност, нито е правила такава пълна
компенсация – правила е частична компенсация и в крайна сметка остава една
малка част за сметка на превозвача. Още повече, когато е провеждан
конкурсът, това е било условието за участие в този конкурс. ПМС № 66/91г. и
последващите наредби казват, че превозвачът взема линии, които трябва да
обслужва, но трябва да предостави нормативно определените намаления за
конкретните категории лица – ученици и пенсионери и това е за сметка на
превозвачите. Въпреки това О.С. е една от малкото о., която с решение на О.
съвет е приела да плаща компенсация, която е в размера на държавната, т.е.
държавата плаща 6.20 лева, О. плаща 6 лева и остава една малка част. Ако
договорът беше много неизгоден за превозвача, той няма проблем да го
прекрати, т.е. това, че работи на загуба, очевидно не е така.
Моля за срок за писмени бележки.
3
Съдът дава възможност на страните, в едноседмичен срок от днес, да
представят писмени бележки по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4