№ 33
гр. гр. Оряхово, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.К.С. Гражданско дело № 20211460100298
по описа за 2021 година
От В. М. К., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.“А.Я.“ № 55, вх.А, ет.2, ап.5, чрез
адв. Т.Н.-АК Враца, е предявен иск против „БУЛПОЙНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“М.Л. № 21, ет.2, представлявано от Б.С.Х.,
за приемане за установено, по отношение на „БУЛПОЙНТ“ ЕООД, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 493.80 лв., представляваща задължение по цедиран Договор за
телекомуникационни услуги, сключен между „Виваком“ ЕАД и ищеца, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 516/2016г.
по описа на РС Оряхово, въз основа на което е образувано изпълнително дело №
20218990400373 на ЧСИ И.Ц. с район на действие РС Враца, КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
Приложено е копие от ч.гр.д.№ 516/2016 г. на РС Оряхово.
В откритото съдебно страните са редовно призовани и не изпращат представители. С
молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ищеца адв. Т.Н.-АК Враца,
поддържа предявения иск.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124,
ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
1
закона давностен срок.
Безспорно между страните е че срещу ищеца в полза на „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД, е
издаден изпълнителен лист от 27.02.2017 г., въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение № 294/21.11.2016 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 516/2016 г. по описа на
ОРС за сума в размер на 654.38 лв. /шестстотин петдесет и четири лева и тридесет и осем
ст./- главница за незаплатени телекомуникационни услуги по отделни фактури, мораторна
лихва, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от фактурите в
размер на 218.96 лв./ двеста и осемнадесет лева и деветдесет и шест ст. /, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2016г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева / двадесет и пет
лева и нула стотинки / – държавна такса и 300.00 лева / триста лева и нула стотинки / -
юрисконсултско възнаграждение.
По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 516/2016 г. по описа на
ОРС, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила на 27.02.2017 г., на която дата
е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.
Безспорно е че въз основа на издадения изпълнителен лист от 27.02.2017г., е
образувано изпълнително дело № 20218990400373 на ЧСИ И.Ц. с район на действие РС
Враца. Безспорно е и че на 27.05.2021г. ищецът е получил съобщение за образуване на
изпълнителното дело и покана за доброволно изпълнение.
Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответното дружество е погасено
по давност, респективно каква давност следва да бъде приложена.
В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена в производство по чл.410 от ГПК. Съгласно действащата правна
уредба, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на
заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва
с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, като искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на
уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално
изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче, съгласно съдебната
практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира
вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката
на ВКС и по-конкретно Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д. №12/2010 год., III
г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение
№633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
Съгласно настоящата уредба на заповедното производство издаването на
2
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (по аргумент от разпоредбата на чл.404, т.1, предл.3 от ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да
се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от
ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно
константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да
не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения.
Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от 18.06.2014 год. по т.д. №4/2013
год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че "... процесуалните действия по установяване на
твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за
дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на
влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди
изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл
да бъде уважен... ".
В този смисъл е необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на чл.424 от ГПК и
чл.439 от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на вземане, което е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение не само поради невъзможността за пререшаемост на спора с
оглед правилото на чл.299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено
нещо. В този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от общият исков процес, при
който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в края на съдебното
дирене в последната инстанция по същество (което по правило е въззивното производство),
то при влязлата в сила заповед за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено
нещо настъпва с изтичане на срока за подаването на възражения срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I
т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./ и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. В същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III
г.о., ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., ГК,
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ.
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения,
3
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат
на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това
се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до
проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.
След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е
обстоятелството въз основа на какво основание е издадена същата – дали е съобщена
цесията на длъжника или не. А с оглед на изложеното съдът намира, че когато е налице
влязла в сила заповед за изпълнение същата стабилизира вземането, поради което от
влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от
разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
С оглед на изложеното и съобразявайки материалите по делото и по-конкретно
влизането в сила на заповедтта и издаването на изпълнителния лист на 27.02.2017г. от която
дата е започнала да тече нова пет годишната давност, до получаването от ищеца на ПДИ на
27.05.2021г. съдът намира, че вземането на ответното дружество не се е погасило по
давност.
Поради горното съдът намира предявения от ищеца против ответника иск с правно
основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 493.80 лв., представляваща задължение по цедиран Договор за
телекомуникационни услуги, сключен между „Виваком“ ЕАД и ищеца, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист от 27.02.20217г. по ч.гр.д. № 516/2016г. по описа на РС Оряхово, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20218990400373 на ЧСИ И.Ц. с район на действие РС
Враца, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът не претендира присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не
следва да се произнася по чл.78 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК от В.
М. К., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.“А.Я.“ № 55, вх.А, ет.2, ап.5, чрез адв. Т.Н.-АК
Враца, против „БУЛПОЙНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул.“М.Л. № 21, ет.2, представлявано от Б.С.Х., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 493.80 лв.,
представляваща задължение по цедиран Договор за телекомуникационни услуги, сключен
между „Виваком“ ЕАД и ищеца, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и ИЛ от 27.02.2017г. по ч.гр.д. № 516/2016г. по описа
на РС Оряхово, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218990400373 на
ЧСИ И.Ц. с район на действие РС Враца поради изтекла давност, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5