Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Берковица

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

ГР.Берковица, 10.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….......втори наказателен състав в публично заседание на 13 април  през две хиляди и двадесет  и първа  година.............….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Т.Йорданова......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..………….…………....………........АН дело №419 по описа за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П.К.П. *** и  ЕГН ********** против НП № 19-0243-001032 от 14.10.2019год. на Началник РУ-Берковица, с което за нарушаване нормата на чл.150 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП  е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и в противоречие с реалната фактическа обстановка и моли съда да го отмени. В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не поддържа доводите,изложени в жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.09.2019год. в 17:35 часа въззивникът управлявал четириколесно МПС „Шинерай” в гр.Берковица на ул.”Елин Пелин” с посока на движение от ул.”Мрамор” към кв.”Заряница”,когато  бил спрян за проверка . В хода на проверката въззивникът не представил свидетелство за управление на МПС и след направена справка чрез ОДЧ е установено, че въззивника изобщо няма издавано СУМПС. На място на въззивника бил съставен АУАН бл.№ 108785/28.09.2019год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДП , тъй като управлява МПС без да притежава СУМПС .Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника.

На 14.10.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 150 от ЗДП  и му наложил  адм. наказание  на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП - адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Горната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства,   кредитирани изцяло от съда като достоверни и непротиворечиви. Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Актът е предявен и връчен на въззивника. Допуснати съществени нарушения на процесуалните  правила съдът не констатира .

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че предявеното срещу въззивника с атакуваното НП обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по АНП.

С НП въззивникът е бил санкциониран  по реда на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП. Посочената норма (към датата на нарушението)  предвижда санкция глоба в размер от 100 до 300лв. за този който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.  Съгласно нормата на чл.150 от ЗДП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че въззивникът
П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150 от ЗДП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност в НП.

Безспорно е установено,а не се оспорва и от жалбоподателя, че на 28.09.2019год. въззивникът е управлявал МПС и към този момент не е разполагал със СУМПС. В тази връзка, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 150 от ЗДП изисква всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, като същевременно чл. 150а ал.1 от ЗДП сочи, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От цитираните разпоредби следва изводът, че притежанието на валидно СУМПС е задължителна предпоставка, за да може водачът да управлява МПС, респективно липсата на такова е основание последният да бъде квалифициран като неправоспособен водач, независимо, че е преминал през съответното обучение за водач на МПС и успешно го е завършил. Това е така, защото провеждането на такова обучение се явява задължителна, но не единствена предпоставка за придобиване на правоспособност за управление на МПС. И след като към датата на извършване на нарушението въззивникът не е разполагал изобщо със СУМПС, същият се явява неправоспособен водач и подлежи на предвидената в приложената от наказващия орган разпоредба административнонаказателна отговорност.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е ангажирана отговорността на въззивника по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.

Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства сочещи на извод, че извършеното нарушение се отличава от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност респ. липсата на такава съдът (както очевидно и АНО) счете, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е типично.

Като взе предвид ,че така наложеното му наказание е в средния ,предвиден в нормата размер,то съдът прецени,че наказание в този размер ще постигне целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че  НП следва да се потвърди .

Водим от горното Районен съд Берковица                               

 

Р    Е    Ш    И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 19-0243-001032 от 14.10.2019год. на Началник РУ-Берковица, с което на П.К.П. *** и  ЕГН **********   на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. като правилно и законосъобразно .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

                               

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: