№ 751
гр. Разград, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100774 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И. Б. О. с ЕГН **********от гр. Разград,
***************, чрез адвокат Г. Б. Х., член на САК, срещу „Биовет“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър
Раков“ № 39, представлявано от управителя А.Ж.И., със съдебен адрес: гр.
София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.04.2019 г. в
предприятието на „Биовет“ АД, находящо се в гр. Разград, за периода от
15.04.2019 г. до 02.08.2021 г., в размер на 9 629,47 лв. (девет хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки), ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на задължението. Моли се съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца мораторна лихва, възлизаща на сума в общ
размер на 2 724,61 лв. (две хиляди седемстотин двадесет и четири лева и
шестдесет и една стотинки), дължима върху сумите по представените
разходо-оправдателни документи, както следва: 1 950,38 лв. по Фактура №
**********/15.04.2019 г.; 14,11 лв. по Талон за платена такса от 20.04.2019 г.;
5,28 лв. по Фиш за болничен престой № 636/22.04.2019 г.; 1,52 лв. по Талон
№ 20/22.04.2019 г.; 22,34 лв. по Фактура № **********/13.05.2019 г.; 15,51
лв. по Фактура № **********/16.05.2019 г.; 8,19 лв. по Фактура №
**********/16.05.2019 г.; 13,83 лв. по Фактура № **********/16.05.2019 г.;
3,52 лв. по Фактура № **********/30.05.2019 г.; 13,56 лв. по Фактура №
**********/30.05.2019 г.; 143,48 лв. по Фактура № **********/21.06.2019 г.;
83,51 лв. по Фактура № **********/22.07.2019 г.; 24,15 лв. по Фактура №
**********/05.08.2019 г.; 32,90 лв. по Фактура № **********/06.08.2019 г.;
1
8,93 лв. - по Фактура № **********/19.08.2019 г.; 68,29 лв. по Фактура №
**********/29.08.2019 г.; 51,78 лв. по Фактура № **********/30.09.2019 г.;
46,76 лв. по Фактура № **********/02.10.2019 г.; 74,34 лв. по Фактура №
**********/09.11.2019 г.; 46,89 лв. по Фактура № **********/27.12.2019 г.;
11,57 лв. по Фактура № **********/07.01.2020 г.; 31,90 лв. по Фактура №
**********/27.07.2020 г.; 38 лв. по Фактура № **********/18.01.2021 г. и
13,87 лв. по Фактура № **********/02.08.2021 г., начислена от момента на
извършване на съответния разход до 18.04.2022 г. – датата преди депозиране
на исковата молба. Претендира направените разноски и по настоящото
производство.
Твърди се, че ищецът е започнал работа на 05.09.1983 г. в „Биовет“ АД – клон
Разград след сключен Трудов договор № 730/05.09.1983 г. На 09.04.2019 г. по
време на работа ищецът претърпял злополука, при която получил телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на латералния малеол (външен глезен)
вляво, счупване на гръбначния стълб в поясна област, закрито, фрактура Л2.
На основание чл. 60, ал. 1 от КСО процесната злополука, довела до
уврежданията на ищеца, призната за трудова с Разпореждане № 6/03.06.2019
г., по описа на ТП на НОИ - Разград. Непосредствено след инцидента ищецът
бил транспортиран по спешност в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД,
където бил хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология за
периода от 09.04.2019 г. до 12.04.2019 г. Твърди се, че въз основа на
проведените прегледи и изследвания медицинските специалисти установили,
че при ищеца са налице травматични увреждания, изразяващи се в счупване
на латералния малеол, вляво и счупване на гръбначния стълб в поясната
област, закрито. На 09.04.2019 г. била извършена операция, при която
глезенът на ищеца бил възстановен и в интернираната област бил поставен
гипсов ботуш. Впоследствие ищецът бил насочен за продължаване на
лечението към Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна - Варна“
АД, където бил хоспитализиран от 12.04.2019 г. до 20.04.2019 г. След
извършени прегледи и изследвания било установено, че вследствие на
злополуката, ищецът получил счупване на гръбначния стълб в поясна област,
закрито, фрактура Л2. С оглед на констатациите ищецът бил подложен на
последваща операция, при която била извършена педикулна фиксация Тн12-
Л1-Л3-Л4, като била поставена осетеосинтеза. На 22.05.2019 г. била
премахната поставената на крака на ищеца гипсова имобилизация, след което
той започнал да се придвижва с помощни средства – патерици.
Твърди се, че с оглед характера на получените травми ищецът бил насочен
към физиотерапевт и рехабилитация. В тази връзка на 19.06.2019 г. бил
хоспитализиран в СБАЛФРМ „Медика“ ООД - гр. Русе, където била
проведена рехабилитационна програма, включваща кинезитерапия и лечебна
физкултура.
Сочи се, че поради продължаващи оплаквания от болки в кръста, ищецът
продължил възстановителния си процес като на 20.08.2019 г. бил приет в
СБАЛФРМ „Медика“ ООД - гр. Русе. В лечебното заведение му било
проведено рехабилитационно лечение. Твърди се, че бил изписан на
27.08.2019 г. с препоръки за провеждане на балнеолечение. С оглед
лекарските препоръки, от 02.10.2019 г. до 12.10.2019 г. ищецът продължил
рехабилитацията си в „Специализирана болница за рехабилитация
Национален комплекс“ ЕАД – филиал Баня. На 21.11.2019 г. на ищеца била
извършена електромиография, при която било констатирано, че при
2
последния са налице данни за двустранна тежко изразена Л4-Л5
радикулопатия с тежка периферностволова увреда за двата н. перонеус.
Твърди се, че въпреки провежданите рехабилитация и физиотерапия,
подобрение в състоянието на ищеца не настъпило. Ищецът продължил да
изпитва силни болки в кръста, засилващи се след физически усилия и при
кашлица, разпространяващи се към краката, както започнал да усеща и
мравучкане в долните крайници. С оглед на оплакванията бил подложен на
лечение в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, където постъпил на 04.12.2019 г. и
изписан на 11.12.2019 г. след проведен курс на рехабилитация.
Сочи се, че трайния характер на уврежданията на ищеца наложил той да
провежда редовни курсове по рехабилитация. В тази връзка ищецът бил
хоспитализиран в „Специализирана болница за рехабилитация Национален
комплекс“ ЕАД - филиал Баня за периода от 27.07.2020 г. до 06.08.2020 г.,
както и от 02.08.2021 г. до 12.08.2021 г.
Твърди се, че усложненията в здравословното състояние, настъпили при И.
О., обусловили определяне на 50 % трайно намалена работоспособност. В
тази връзка било издадено Експертно решение № 883/64/06.04.2020 г. на
ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД.
Твърди се, че във връзка с лечението на претърпените телесни увреждания от
трудовия инцидент, за периода от 15.04.2019 г. до 02.08.2021 г. ищецът
сторил имуществени разходи в общ размер на 9 629,47 лв. (девет хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки), за които
разполага със следните разходооправдателни документи, а именно:
Фактура № **********/15.04.2019 г., издадена от „МБАЛ Света Анна -
Варна“ АД, касаеща разходи за медицински изделия, представляващи
полисегментна гръбначна стабилизация и конектор, на стойност от 6 400
лв., придружена с Платежно нареждане от 15.04.2019 г., ведно с два броя
талона за медицинско изделие;
Талон за платена такса от 20.04.2019 г., издаден от „МБАЛ Св. Анна -
Варна“ АД, касаещ разход на потребителска такса, на стойност 46,40 лв.;
Фиш за болничен престой № 636/22.04.2019 г„ издаден от „МБАЛ Св.
Иван Рилски - Разград“ АД, касаещ разход на потребителска такса, на
стойност 17,40 лв., придружен с фискален бон;
Талон № 20/22.04.2019 г„ издаден от „МБАЛ Св. Иван Рилски – Разград“
АД, касаещ разход за рентгенография, на стойност 5 лв., ведно с
фискален бон;
Фактура № **********/13.05.2019 г., издадена от „Вита - Мед –
Асистънс“ ЕООД, касаеща разход за медицинско изделие,
представляващо лумбостат корсет, на стойност 75 лв., ведно с фискален
бон;
Фактура № **********/16.05.2019 г„ издадена от „Мултимед 2014“
ЕООД, касаеща разходи за лекарства, на стойност 52,23 лв., ведно с
фискален бон;
Фактура № **********/16.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“
ЕООД, касаеща разходи за лекарства, на стойност 27,58 лв., ведно с
фискален бон;
Фактура № **********/16.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“
ЕООД, касаеща разходи за лекарства и медицински консумативи, на
стойност 46,58 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/30.05.2019 г., издадена от „Танчев“ ЕООД,
3
касаеща разходи за медицински изделия, представляващи резервни части
на патерица, на стойност 12 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/30.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“
ЕООД, касаеща разходи за лекарства, на стойност 46,28 лв., ведно с
фискален бон;
Фактура № **********/21.06.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД,
касаеща разходи за рехабилитационни процедури, представляващи
скенeр терапия, масаж и кинезитерапия, на стойност 500 лв., ведно с
фискален бон;
Фактура № **********/22.07.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД,
касаеща разходи за рехабилитационни процедури, представляващи
кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 300 лв., ведно с фискален
бон;
Фактура № **********/05.08.2019 г., издадена от „АСМИ - ИП - Д-р
Анна Вълканова“ ЕООД, касаеща разходи за рехабилитационни
процедури, представляващи кинезитерапия и криотерашия, на стойност
88 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/06.08.2019 г., издадена от „МЦ Света Анна“
ЕООД, касаеща разходи за медицински прегледи и изследвания, на
стойност 120 лв., ведно с три броя фискални бонове;
Фактура № **********/19.08.2019 г., издадена от „Вита - Мед -
Асистънс“ ЕООД, касаеща разход за медицинско изделие,
представляващо постоперативен корсет, на стойност 33 лв., ведно с
фискален бон;
Фактура № **********/29.08.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД,
касаеща разходи за рехабилитационни процедури, представляващи
лечебен масаж и терапия, на стойност 255 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/30.09.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД,
касаеща разходи за рехабилитационни процедури, представляващи
лечебен масаж, на стойност 200 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/02.10.2019 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД,
касаеща разходи за престой в специализирана болница за рехабилитация,
на стойност 181 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/09.11.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД,
касаеща разходи за рехабилитационни процедури, представляващи
кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 300 лв., ведно с фискален
бон;
Фактура № **********/27.12.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД,
касаеща разходи за рехабилитационни процедури, представляващи
кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 200 лв., ведно с фискален
бон;
Фактура № **********/07.01.2020 г., издадена от „МЦ Света Анна“
ЕООД, касаеща разходи за медицински преглед, на стойност 50 лв.,
ведно с фискален бон;
Фактура № **********/27.07.2020 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД,
касаеща разходи за престой в специализирана болница за рехабилитация,
на стойност 182 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/18.01.2021 г., издадена от „УМБАЛ - Канев“ АД,
касаеща разходи за магнитно-резонансна томография на гръбначен
стълб, на стойност 300 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/02.08.2021 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД,
4
касаеща разходи за престой в специализирана болница за рехабилитация,
на стойност 192 лв., ведно с фискален бон;
По повод претърпените болки, страдания и битови неудобства, вследствие на
получените при процесната трудова злополука телесни увреждания, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ ищецът предявил иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, пряко срещу своя работодател
„Биовет“ АД. В тази връзка е било образувано гр. д. № 1218/2019 г. по описа
на PC - Разград. Съдът се произнесъл с Решение № 28/12.02.2020 г., по силата
на което ответникът бил осъден да заплати в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Решението било обжалвано от
работодателя, във връзка с което било образувано гр. д. № 144/2020 г. по
описа на ОС – Разград. Въззивното производство приключило с Решение №
260002/23.02.2021 г., по силата на което първоинстанционното решение е
частично отменено, като присъденото в полза на ищеца обезщетение от
районния съд е редуцирано до сума в размер на 58 200,71 лв. Решението на
ОС – Разград не било обжалвано от страните и влязло в законна сила.
По повод сторените от И. О. разходи във връзка с лечението и
възстановителния му период, на 27.01.2021 г. от името на последния била
изпратена Покана с вх. № 59938/27.01.2021 г. по описа на „Биовет“ АД, с
която претендирал изплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, вследствие на гореописаната трудова злополука.
Ответникът не изплатил дължимите суми.
Твърди се още, че настоящата искова претенция е с предмет имуществените
разходи, сторени от ищеца във връзка с лечението и възстановяването му за
периода от 15.04.2019 г. до 02.08.2021 г., възлизащи на сума в общ размер на
9 629,47 лв. Сочи се, че влязлото в сила Решение № 260002/23.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 144/2020 г., по описа на ОС – Разград, съгласно чл.
296 и сл. ГПК е задължително между страните по отношение на
правопораждащите факти, а именно: че към 09.04.2019 г. между И. Б. О. и
„Биовет“ АД е съществувало валидно трудово правоотношение; че на
09.04.2019 г. по време на извършване на работа в предприятието на „Биовет“
АД, находящо се в гр. Разград, И. О. е претърпял злополука, която е призната
за трудова; че към датата на злополуката между ищеца и ответника бил
налице сключен валиден трудов договор; че претърпяната от ищеца
злополука е призната за трудова; че трудовата злополука не е настъпила
вследствие на проявена груба небрежност при осъществяване на трудовите
задължения от страна на И. О.; че пострадалият е получил телесни
увреждания, вследствие на процесния инцидент, изразяващи се в: счупване на
латералния малеол /външен глезен/ вляво, счупване на гръбначния стълб в
поясна област, закрито, фрактура Л2. Сочи се, че подлежат на установяване
единствено новонаведените от ищеца твърдения в настоящото производство,
а именно че във връзка с получените при процесния инцидент телесни
увреждания, последният е извършил разходи в общ размер на 9629,47 лв.,
които са били необходими.
В подадения отговор ответникът изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните през посочения период и настъпването на
трудовата злополука; наличието на спор между страните и влязло в сила
решение, съгласно което работодателят е осъден да заплати на служителя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 58200,71 лева. Твърдят, че
5
сумата изцяло е събрана по образуваното от ищеца изпълнително дело. Не се
оспорва получаването на покана с вх. № 59938 от 27.01.2021 г. Оспорва се
твърдението, че настоящите претенции са останали неудовлетворени. Сочи
се, че ищеца е подал уведомление за настъпване на застрахователно събитие
пред застрахователя „Колонад Иншурънс Ес Ей“ – клон България КЧТ с ЕИК
********** с вх. № 418 от 18.11.2021 г., по което била заведена
застрахователна щета № **********. Твърди се, че на 16.02.2022 г. И. О.
получил плащане на застрахователна сума в размер на 56 060,82 (петдесет и
шест хиляди и шестдесет и 0,82) лева по застраховка трудова злополука,
сключена между работодателя и „Колонад Иншурънс Ес Ей“ – клон България
КЧТ с ЕИК ********* съгласно застрахователна полица № 2202 000 008.
Ответникът прави възражение, че е налице изтекла погасителна давност,
доколкото трудовата злополука е настъпила на 09.04.2019 г., а исковата молба
е заведена на 20.04.2022 г., т.е. повече от три години след злополуката. При
условията на евентуалност, ако съдът счете, че давностният период следва да
се брои от датата на настъпване на вредата, а не събитието, правят
възражение, че за вземането по Фактура № ********** от 15.04.2019 г. на
стойност 6 400 (шест хиляди и четиристотин) лева, заплатена на същата дата,
също е изтекла давност, доколкото е възникнало преди повече от три години
преди завеждането на исковата молба на 20.04.2022 г.
Излага се становище за неоснователност на исковете. Сочи се, че исковата
молба не съдържа доказателства, че претендираните разходи са в пряка
причинно-следствена връзка с регистрираната трудова злополука, не са
представени никакви медицински документи, сочещи че медикаментите и
процедурите са назначени от лекуващите лекари, каква е връзката между
съответните процедури и медикаменти с диагнозата и съответно назначеното
лечение.
Изтъква се, че с представените фактури не може да бъде установено по
несъмнен начин, че описаните в тях медикаменти и процедури са предписани
на ищеца именно с цел лечение на увреждането, причинено от трудовата
злополука. Изразява се становище, че представените фактури не доказват
разходи, които да са в причинна връзка с настъпилото в резултат на трудовата
злополука увреждане на ищеца и с оглед неговото естество, както следва:
За талон за услуга по желание от 22.04.2019 г. на стойност 5,00 лв.;
За медикаментите, посочени във Фактура ********** от 16.05.2019 г.,
твърдейки че са закупени без рецепта, поради което не може да се установи
връзката между медикаментите и заболяването на служителя. Сочи се, че
„Мидокапм“ е лекарствен продукт, който действа върху централната нервна
система. Използва се за лечение на прекалено повишен мускулен тонус след
мозъчен инсулт при възрастни. „Келтикан Форте“ е хранителна добавка (не е
лекарствен продукт), съдържаща ценни хранителни вещества, които
стимулират правилното функциониране на периферната нервна система.
„Волтарен Форте гел“ е лекарствен продукт без лекарско предписание за
облекчаване на болка при травми на меките тъкани, извънставен ревматизъм
и локализирани форми на дегенеративни ставни заболявания, каквито не са
налице;
За медикаментите, посочени във Фактура ********** от 16.05.2019 г.,
твърдейки че са закупени без рецепта, поради което не може да се установи
връзката между медикаментите и заболяването на служителя. Сочи се, че
6
„Гело Ривойс таблетки“ за гърло осигуряват защита на лигавицата на устата
и гърлото, а „ФЕРОГЕР капсули (хранителна добавка)“ съдържат активните
съставки ферофумарат, фолиева киселина и аскорбинова киселина, като се
използват за лечение на състояния на железен дефицит, с доказан недостиг на
фолиева киселина, особено през първия месец преди зачеването;
За медикаментите, посочени във Фактура ********** от 16.05.2019 г.,
твърдейки че са закупени без рецепта, поради което не може да се установи
връзката между медикаментите и заболяването на служителя. Сочи се, че
Дестилирана/пречистена вода не е медикамент или хранителна добавка,
„Лагоза драже“ е хранителна добавка, оказваща благоприятно действие върху
черния дроб, а „Есенциале форте N“ е растителен лекарствен продукт
прилаган при чернодробни заболявания;
За отразените резервни части за патерици във Фактура № ********** от
30.05.2019 г., като изразява становище, че не може да се твърди, че са в пряка
причинно-следствена връзка със злополуката;
За медикаментите, посочени във Фактура ********** от 30.05.2019 г., че не
може да се установи връзката между медикаментите и заболяването на
служителя. Сочи се, че „РЕПАРИЛ-ГЕЛ Н“ е продукт на билкова основа,
целящ възпрепятстване на възпалителни процеси в ставите и мускулите, а
„ТРОКСЕВАЗИН ДУО ГЕЛ“ намалява повишената пропускливост на
капилярите и укрепва венозните стени;
За отразеното във Фактура № ********** от 21.06.2019 г., а именно „скенар“
терапия, масаж и кинезитерапия, за които се твърди, че не е представено
доказателство за лекарско предписание и назначение;
За отразеното във Фактура № ********** от 22.07.2019 г., а именно
кинезитерапия и лечебен масаж, за които се твърди, че не е представено
доказателство за лекарско предписание и назначение;
За отразеното във Фактура № ********** от 05.08.2019 г., а именно
кинезитерапия, криотерапия и лимфопреса, за които се твърди, че не е
представено доказателство за лекарско предписание и назначение;
За отразеното във Фактура № ********** от 06.08.2019 г., а именно за 2 бр.
медицински прегледи и рентгенова снимка без направление или назначение
от постоянно лекуващ лекар;
За отразеното във Фактура № ********** от 13.05.2019 г. и Фактура №
********** от 19.08.2019 г. относно издадени корсети Variteks, като не е
налице рецепта или яснота защо са необходими 2 бр. корсети;
За отразеното във Фактура № ********** от 29.08.2019 г. относно лечебен
масаж и „терапия“, като се твърди, че не е представено доказателство за
лекарско предписание и назначение;
За отразеното във Фактура № ********** от 30.09.2019 г. и Фактура №
********** от 09.11.2019 г. относно лечебни масажи, като твърди, че не е
представено доказателство за лекарско предписание и назначение;
За отразеното във Фактура № ********** от 27.12.2019 г. относно
кинезитерапия и лечебен масаж, като твърди, че не е представено
доказателство за лекарско предписание и назначение;
За отразеното във Фактура № ********** от 07.01.2020 г., издадена за
медицински преглед при неврохирург без направление или назначение от
постоянно лекуващ лекар;
7
За отразеното във Фактура № ********** от 02.10.2019 г,; Фактура №
********** от 27.07.2021 г., Фактура № ********** от 02.08.2021 г., като се
твърди, че са издадени за неясни услуги, от които не може да се установи
изобщо каква е връзката със заболяването на О..
Допълнително се сочи, че всички фактури са заплатени касово, т.е. не
доказано, че са заплатени от ищеца.
В допълнение, ако съдът счете, че претендиралите суми за имуществени
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука, се
изразява становище, че са налице предпоставките за намаляване на
отговорността на работодателя с получените от служителя застрахователни
суми по застраховка трудова злополука и пряко приложение на чл. 200, ал. 4
от Кодекса на труда, тъй като получената сума надхвърля претенцията за
имуществени вреди в пъти.
Прави се възражение за прихващане на суми, дължими от служителя към
работодателя. Изразява се становище за свръхобезщетяване, поради
получено обезщетение от работодателя на основание влязло в сила съдебно
решение по пряк иск на основание чл. 200 от Кодекса на труда в размер на 58
200.71 (петдесет и осем хиляди и двеста и 0,71) лева за претърпените
неимуществени вреди, както и получена застрахователна сума в размер на 56
060,82 (петдесет и шест хиляди и шестдесет и 0,82) лева. Сочи се, че
полученото обезщетение в размер на 114 261,53 (сто и четиринадесет хиляди
двеста шестдесет и един и 0,53) лева, надхвърля определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди и претендираното в настоящото дело
обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за заплащане на законна
лихва върху исканата сума на същите основания, посочени за главните
искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът започнал работа на 05.09.1983 г. в „Биовет“ АД – клон Разград след
сключен Трудов договор № 730/05.09.1983 г. На 09.04.2019 г. по време на
работа ищецът претърпял злополука, при която получил телесно увреждане,
изразяващо се в счупване на латералния малеол (външен глезен) вляво,
счупване на гръбначния стълб в поясна област, закрито, фрактура Л2. На
основание чл. 60, ал. 1 от КСО процесната злополука, довела до
уврежданията на ищеца, призната за трудова с Разпореждане № 6/03.06.2019
г., по описа на ТП на НОИ - Разград. Непосредствено след инцидента ищецът
бил транспортиран по спешност в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД,
където бил хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология за
периода от 09.04.2019 г. до 12.04.2019 г. Въз основа на проведените прегледи
и изследвания медицинските специалисти установили, че при ищеца са
налице травматични увреждания, изразяващи се в счупване на латералния
малеол, вляво и счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито.
На 09.04.2019 г. била извършена операция, при която глезенът на ищеца бил
възстановен и в интернираната област бил поставен гипсов ботуш.
Впоследствие ищецът бил насочен за продължаване на лечението към
Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, където бил
хоспитализиран от 12.04.2019 г. до 20.04.2019 г. След извършени прегледи и
8
изследвания било установено, че вследствие на злополуката ищецът получил
счупване на гръбначния стълб в поясна област, закрито, фрактура Л2. С оглед
на констатациите ищецът бил подложен на последваща операция, при която
била извършена педикулна фиксация Тн12-Л1-Л3-Л4, като била поставена
осетеосинтеза. На 22.05.2019 г. била премахната поставената на крака на
ищеца гипсова имобилизация, след което той започнал да се придвижва с
помощни средства – патерици. С оглед характера на получените травми
ищецът бил насочен към физиотерапевт и рехабилитация. На 19.06.2019 г.
бил хоспитализиран в СБАЛФРМ „Медика“ ООД - гр. Русе, където била
проведена рехабилитационна програма, включваща кинезитерапия и лечебна
физкултура.
Поради продължаващи оплаквания от болки в кръста, ищецът продължил
възстановителния си процес като на 20.08.2019 г. бил приет в СБАЛФРМ
„Медика“ ООД - гр. Русе. В лечебното заведение му било проведено
рехабилитационно лечение. Изписан бил на 27.08.2019 г. с препоръки за
провеждане на балнеолечение. От 02.10.2019 г. до 12.10.2019 г. ищецът
продължил рехабилитацията си в „Специализирана болница за рехабилитация
Национален комплекс“ ЕАД – филиал Баня. На 21.11.2019 г. на ищеца била
извършена електромиография, при която било констатирано, че при
последния са налице данни за двустранна тежко изразена Л4-Л5
радикулопатия с тежка периферностволова увреда за двата н.
перонеус. Ищецът постъпил на лечение в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД на
04.12.2019 г. и бил изписан на 11.12.2019 г. след проведен курс на
рехабилитация.
Ищецът бил хоспитализиран в „Специализирана болница за рехабилитация
Национален комплекс“ ЕАД - филиал Баня за периода от 27.07.2020 г. до
06.08.2020 г., както и от 02.08.2021 г. до 12.08.2021 г.
Усложненията в здравословното състояние, настъпили при И. О., обусловили
определяне на 50 % трайно намалена работоспособност. В тази връзка било
издадено Експертно решение № 883/64/06.04.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.
Иван Рилски – Разград“ АД.
На основание чл. 296 и сл. от ГПК с оглед влязлото в сила Решение № 260002
от 23.02.2021 г. по гр. дело на 144/2020 г. на ОС – Разград, с което е изменено
Решение № 28/12.02.2020 г. по гр. дело № 1218/2019 г. на РС – Разград, не са
спорни следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение
между страните през посочения период, настъпването на трудовата
злополука; телесните увреждания, настъпили вследствие трудовата
злополука; наличието на спор между страните и влязло в сила съдебно
решение, с което работодателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди; не се оспорва наличието на получена покана.
По време на проведените лечения ищецът извършил разходи, за което се
прилагат разходо-оправдателни документи, подробно описани по-горе.
Според заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, при
възникналата трудова злополука на 09.04.2019 г. И. О. получил счупване на
латералния малеол /външенглезен/ на левия крак и счупване на тялото на 2-ри
поясен прешлен. След инцидента пострадалият бил транспортиран до Спешно
отделение на МБАЛ - Разград и след направени образни изследвания
настанен в ОТО при МБАЛ - Разград (Епикриза на История на заболяване №
94652/2019 г.) за периода 09.04.2019 г. – 12.04.2019 г. Лечението продължило
9
в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД - гр. Варна в
периода от 12.04.2019 г. – 20.04.2019 г., където била извършена оперативна
интервенция /остеосинтеза/ за закритото счупване на гръбначния стълб в
поясна област фрактура Л2 /2-ри поясен прешлен/ - педикуларна фиКСаЦИЯ
Тн 12-Л1-ЛЗ-Л4 /12-ти гръден-4-ти поясен прешлен/. Вещото лице счи, че
постоперативният период протекъл без усложнения. О. бил временно
неработоспособен до 03.03.2020 г. Гипсовата имобилизация на счупения
глезен била свалена на 28.05.2019 г. и е насочен за рехабилитация. Проведен
бил амбулаторен курс рехабилитация за последици от други счупвания на
долен крайник в периода 06.06.2019 г. - 17.06.2019 г., впоследствие и
стационарно лечение в СБАЛФРМ „Медика“ ООД - Русе през периода
19.06.2019 г. – 26.06.2019 г. Правени са: рентгенологични изследвания
12.07.2019 г., 06.08.2019 г. и 14.10.2019 г.; консултации с неврохирург
06.08.2019 г., 07.01.2020 г. /д-р Р.Н./ и ортопед-травматолог 06.08.2019 г. /д-р
П.П./. Последвал е амбулаторен курс физикална и рехабилитационна
медицина за последиците от счупване на гръбначния стълб в периода
16.08.2019 г. - 20.08.2019 г. и стационарно лечение в СБАЛФРМ „Медика“
ООД - Русе в периода 20- 27.08.2019 г. На 21.11.2019 г. с ЕМГ
/електромиография/ е установена L4-5 двустранна тежко изразена
преднокоренчева увреда и тежка периферностволова за нн. перонеус
/малкопищялен нерв/. Назначена била терапия с Koatarox /Etoricoxib/, поради
постоянната болка, наличие на сетивни и двигателни прояви, неповлияващи
се при амбулаторното лечение с медикаменти се налага лечение в
балнеосанаториални условия“. По повод Увреждането на лумбо-сакралните
коренната - нов амбулаторен курс физикална и рехабилитационна медицина
за периода 22-28.11.2019 г, както и стационарно лечение в ОФРМ УМБАЛ
„Медика“ ООД-Русе 04-11.12.2019 г. Трикратно ищецът бил на
балнеолечение в СБР НК ЕАД София, филиал Баня Карловско: 02.10.2019 г. –
12.10.2019 г.,16.07.2020 г. – 27.07.2020 г. и 19.07.2021 г. - 02.08.2021 г. И. О. е
освидетелстван от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ – Разград 06.04.2020г.
/Експертно решение №0883/ и му е определена 50% ТНР със срок на
инвалидността: 01.04.22, за две години; дата на инвалидицазия: 18.01.2019г.
общо заболяване 20% ТНР; 04.03.2020г. трудова злополука 50% ТНР.
Приложените платежни документи удостоверяват плащания за: закупуването
на медицинско изделие /остеосинтеза/; потребителска такса за болничен
престой; запис на рентгеново изследване на СД; стабилизиращ корсет и
постоперативен корсет; медицински прегледи ортопед и неврохирург;
рентгенова снимка; резервни части за патерици; скенар терапия, масаж и
кинезитерапия, криотерапия и лимфопреса; услуги по профилактика и
рехабилитация 2019 г., 2020 г., 2021 г. СБР НК ЕАД София, филиал Баня
Карловско, както и за медикаменти - Детралекс табл.; Волтарен форте гел;
Келтикан форте капе; Мидокалм филм табл; Гело Ривойс табл; Ферогер
твърди капсули; Дестилирана пречистена вода; Лагоса драже; Есенциале макс
капе; Хепароид Зентива унгв; Репарил Н гел; Троксевазин гел.
Според вещото лице направените разходи са относими към процеса на
лечение, наблюдение и възстановяване след възникналата трудова злополука
на 09.04.2019 г., с изключение на Гело Ривойс, представляващ медикамент за
облекчаване на гърлото, при неразположения като пресипналост, дразнене в
гърлото, сухота на лигавицата, които водят до болки в гърлото или до
непродуктивна, суха кашлица.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
10
изводи:
Исковата молба е допустима, доколкото погасителната давност започва да
тече от момента, от който възниква изискуемостта на паричното вземане, а
това е моментът, в който то е следвало да бъде удовлетворено по надлежния
ред. За да бъде упражнено, една от предпоставките, обуславяща пораждането
на това притезателно право, следва да бъде установена по
административноправен ред. Тъй като са налице твърдение за материално
право възниквало вследствие на претърпяна трудова злополука, тя трябва да
бъде установена по надлежния ред с индивидуален административен акт, като
от този момент настъпва изискуемостта на претендираното вземане. С оглед
посоченото от ищецът, неопровергано с отговора, е налице трудова
злополука, приета за такава с Разпореждане № 6 от 03.06.2019 г. В този
смисъл давността не е изтекла. Отделно следва да се вземе предвид
посоченото в чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди ведно с обезщетение за забава.
Отговорността е обективна и деликтна.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя включва следните кумулативни предпоставки:
1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника
или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт, 3) имуществени вреди и 4) причинна връзка между професионалното
заболяване или трудовата злополука и вредата.
На основание чл. 296 и сл. от ГПК с оглед влязлото в сила Решение № 260002
от 23.02.2021 г. по гр. дело на 144/2020 г. на ОС – Разград, с което е изменено
Решение № 28/12.02.2020 г. по гр. дело № 1218/2019 г. на РС – Разград, не са
спорни следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение
между страните през посочения период, настъпването на трудовата
злополука; телесните увреждания, настъпили вследствие трудовата
злополука; наличието на спор между страните и влязло в сила съдебно
решение, с което работодателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди; не се оспорва наличието на получена покана.
От събраните писмени доказателства се установява, че увреждането на
пострадалия има характер на еднократно и внезапно външно вредоносно
въздействие върху организма му, което е предизвикало телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на латералния малеол /външенглезен/ на левия крак
и счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен. Уврежданията са свързани с
изпълняваната работа на ищеца по трудово правоотношение с ответника.
Връзката се установява от Разпореждане № 6 от 03.06.2019 г. на РУ
„Социално осигуряване” на НОИ.
По отношение на твърденията за имуществени вреди и причинната им връзка
с трудовата злополука. Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване,
изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на
пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от
увреждането. Претърпените имуществени вреди са следствие от деликта и са
естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление
11
на самото увреждане. Сумите за лекарства, медицински консумативи,
лечение, рехабилитация и пр., намаляват имуществената сфера на увредения.
На репарация подлежат действително вложените средства - с тях
имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Размерът им се
установява с доказателства за действително разходваните от увредения суми.
Съгласно заключението по назначената СМЕ, всички направените разходи, за
които са представени разходо-оправдателни документи, са относими към
процеса на лечение, наблюдение и възстановяване след възникналата трудова
злополука на 09.04.2019 г., с изключение на Гело Ривойс,
представляващ медикамент за облекчаване на гърлото, при неразположения
като пресипналост, дразнене в гърлото, сухота на лигавицата, които водят до
болки в гърлото или до непродуктивна, суха кашлица. В този смисъл съдът
приема, че всички направени разходи от ищеца са относими към процеса на
лечение и възстановяване на ищеца, като е налице причинна връзка с
настъпилото увреждане на здравето вследствие на трудовата злополука.
Услугите по профилактика и рехабилитация 2019 г., 2020 г., 2021 г. в СБР НК
ЕАД София, филиал Баня, също са в причинна връзка, тъй като целта е
възстановяването на ищеца след настъпилите телесни увреждания, а със
заплащането на тези услуги е намаляла имуществената сфера на ищеца.
По отношение на възражението за намаляване на отговорността на
работодателя с получените от ищеца застрахователни суми: Същото е
неоснователно, доколкото с представената по делото застрахователна полица
не се покриват такива разходи. Покриват се: смърт, трайна загуба на
трудоспособност от злополука, временна пълна загуба на трудоспособност от
злополука, разходи за преквалификация, за погребение и инвалидна количка
(л. 160, 259, 191, 195).
По отношение на възражението за прихващане с оглед твърдение за
свръхобезщетяване: Същото е неоснователно, доколкото не се касае за
изплащане на обезщетение, каквото представлява претендираното, а
именно във връзка с извършени разходи за закупени медицински изделия
(полисегментна гръбначна стабилизация и конектор, лумбостат корсет,
резервни части на патерица, постоперативен корсет), заплатени
потребителски такси, разходи за рентгенография, разходи за медицински
прегледи и изследвания, разходи за магнитно-резонансна томография на
гръбначен стълб, за закупени лекарства, консумативи и рехабилитационни
процедури (включително лечебни масажи, криотерапия и кинезитерапия).
В този смисъл и като взе предвид събраните доказателства и посоченото от
правна страна, съдът счита за основателен предявения иск по чл. 200 КТ до
размера от 9618,11 лв. (девет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и
11 стотинки).
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
По отношение на обезщетението за забава, същото се претендира от датата
на направените разходи.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 200 КТ, следва да бъде
уважена и претенцията за обезщетение за забава, считано от датата на
извършване на съответния разход до 18.04.2022 г. до окончателното
плащане. Изчислено с ел. калкулатор обезщетение за забава в размера на
законната лихва върху дължимите суми възлиза общо на 2659,52 лв. (две
хиляди шестстотин петдесет и девет лева и 52 стотинки), дължима върху
12
сумите по представените разходо-оправдателни документи, както следва:
1907,71 лв. по Фактура № **********/15.04.2019 г.; 13,77 лв. по Талон за
платена такса от 20.04.2019 г.; 5,16 лв. по Фиш за болничен престой №
636/22.04.2019 г.; 1,48 лв. по Талон № 20/22.04.2019 г.; 21,77 лв. по Фактура
№ **********/13.05.2019 г.; 15,12 лв. по Фактура № **********/16.05.2019
г.; 4,70 лв. по Фактура № **********/16.05.2019 г.; 13,49 лв. по Фактура №
**********/16.05.2019 г.; 3,43 лв. по Фактура № **********/30.05.2019 г.;
13,21 лв. по Фактура № **********/30.05.2019 г.; 139,74 лв. по Фактура №
**********/21.06.2019 г.; 81,25 лв. по Фактура № **********/22.07.2019 г.;
23,49 лв. по Фактура № **********/05.08.2019 г.; 32,00 лв. по Фактура №
**********/06.08.2019 г.; 8,68 лв. - по Фактура № **********/19.08.2019 г.;
66,38 лв. по Фактура № **********/29.08.2019 г.; 50,28 лв. по Фактура №
**********/30.09.2019 г.; 45,41 лв. по Фактура № **********/02.10.2019 г.;
72,09 лв. по Фактура № **********/09.11.2019 г.; 45,39 лв. по Фактура №
**********/27.12.2019 г.; 11,20 лв. по Фактура № **********/07.01.2020 г.;
31,90 лв. по Фактура № **********/27.07.2020 г.; 38,00 лв. по Фактура №
**********/18.01.2021 г. и 13,87 лв. по Фактура № **********/02.08.2021
г. При изчисляването на обезщетението за забава съдът взе предвид
посоченото по иска по чл. 200 от КТ и съобрази Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
Относно разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски. Предвид изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважения
размер на предявените искове общо в размер на 491,11 лева, както и сумата
от 426,84 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице,
съобразно уважената част на претенциите, при направени разноски от
бюджета на съда за вещо лице в размер на 429,50 лв. Останалите разноски
остават за сметка на бюджета, на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира направените разноски по делото за заплатено
възнаграждение в размер на 900,00 лева, а ответникът - заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3600,00 лева. Направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът прецени като
основателно и съобразно фактическата и правна сложност на делото определя
възнаграждение в размер на 1080,00 лева. На ищеца следва да бъде уважена
претенция в размер на 894,43 лв., представляващо адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на
ответника се дължи сума в размер на 6,68 лв. на основание чл. 78, ал 3 от
ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39,
представлявано от управителя А.Ж.И., със съдебен адрес: гр. София, район
Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, да заплати на И. Б. О. с ЕГН **********
от гр. Разград, ***************, сумата от 9618,11 лв. (девет хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение
за претърпените от него в периода 15.04.2019 г. до 02.08.2021 г. имуществени
13
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.04.2019 г. в
предприятието на „Биовет“ АД, находящо се в гр. Разград, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от 20.04.2022 г. до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан осъдителния иск в останалата му част, а именно за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 9629,47 лв. (девет хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39,
представлявано от управителя А.Ж.И., със съдебен адрес: гр. София, район
Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, да заплати на И. Б. О. с ЕГН **********
от гр. Разград, ***************, сумата от 2659,52 лв. (две хиляди
шестстотин петдесет и девет лева и 52 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумите
по представените разходо-оправдателни документи от момента на
извършване на съответния разход до 18.04.2022 г., и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и неодоказан осъдителния иск в останалата му част и за
останалата част от процесния период, а именно за разликата над уважения
размер до претендирания размер от 2 724,61 лв. (две хиляди седемстотин
двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от
управителя А.Ж.И., със съдебен адрес: гр. София, район Слатина, ул.
„Кадемлия“ № 1, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Разград сумата от 491,11 лева за държавни такси,
както и 426,84 лева, представляващи разноски за платено възнаграждение
на вещото лице, съобразно уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от
управителя А.Ж.И., със съдебен адрес: гр. София, район Слатина, ул.
„Кадемлия“ № 1, ет. 3, да заплати на И. Б. О. с ЕГН ********** от
гр. Разград, ***************, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 894,43 лв., съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. Б. О. с ЕГН ********** от гр. Разград, ж. к. Лудогорие, бл. 2,
вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплати на „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39,
представлявано от управителя А.Ж.И., сумата от 6,68 лв. (шест лева и
68 стотинки), представляващи направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
14