Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 227/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно
постановление № 20-0274-000333/15.04.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с
което на И.Д.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв., за нарушение на
чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв, както и
на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният
акт е незаконосъобразен, тъй като нарушенията не са извършени. Поддържа, че в
НП не е посочено за кое от трите нарушения му се отнемат контролни точки.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.
2 от ЗАНН административнонаказващият орган изразява становище за
законосъобразност на НП и прави възражение за прекомерност на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, се
явява и поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2019г. в 19,35ч.. служителите
на ОДМВР София В. и Ц. пътували с патрулния автомобил по бул. Цар Освободител в
гр. Ихтиман, където възприели движещ се в обратната посока МПС Опел Корса, рег.
№********, без включени светлини, като водачът говорил по телефона си, който
държал в лявата си ръка. Служителите на ОДМВР София обърнали посоката си на
движение и спрели за проверка горепосоченото МПС, което било управлявано от жалбоподателя.
При проверката водачът не носил свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него.
В резултат на горепосоченото на същата
дата бил съставен и връчен на нарушителя
АУАН, в който били отразени извършените от жалбоподателя нарушения.
Въз основа на така съставения акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства – справки; показанията на свидетелите В. и Ц.,
обясненията на жалбоподателя (частично), на които съдът се доверява изцяло, тъй
като същите взаимно се допълват и си съответстват, като подкрепят и установено
в писмените доказателства. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, че
светлините са били включени, че не е говорил по телефона, че не са му поискани
СУМПС и контролен талон, както и че не е възприел движението на патрулния
автомобил зад него, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от
правна страна се установява следното:
Процесното НП е връчено на 11.05.2020 г., а жалбата е подадена на 18.05.2020г.. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Актът и наказателното постановление са
издадени от съответни органи в кръга на тяхната компетентност, при спазване на
законовите изисквания за техните реквизити, поради което не са налице формални
основания за отмяна на НП.
По
отношение на нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Съдът не намира
основание да не се довери на показанията на полицейските служители, които са в
подкрепа на отразеното в АУАН, като същите са възприели обстоятелството, че
МПС, управлявано от жалбоподателя, е било без включени светлини, което е
станало и причина да бъде спрян за проверка, поради което и съдът приема за
доказано, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 70,
ал. 3 ЗДвП.
Следователно е
установено извършването на административното нарушение, за което нарушителят е
бил привлечен към административнонаказателна отговорност и наказващият орган
правилно е наложил санкцията на основание чл. 185 ЗДвП, тъй като в резултат на
нарушението не е създадена непосредствена опасност за движението, така че
деянието да бъде санкционирано на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Поради това в тази си част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение
на нарушенията па чл. 104А от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 104а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му.
Съдът
приема за достоверни показанията на полицейските служители за това, че са
възприели как жалбоподателят разговаря по телефона си и го държи в лявата си
ръка по време на управление на автомобила, който се е движил по бул. Цар
Освободител в
гр. Ихтиман.
След
като е използвала мобилния си телефон по време на движение без уустройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му , то
жалбоподателят е допуснала нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Нарушението
е правилно квалифицирано от наказващия орган, като е наложена глоба в размер на
50 лева на основание 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, поради което и съдът приема, че
наказателното постановление в тази част е правилно и законосъобразно.
По отношение
на нарушенията па чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно текста на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
Действително в НП е посочено, че водачът
„не представя“, вместо правилното „не носи“, но това не представлява съществено
процесуално нарушение. Много ясно водачът е разбрал какво е извършеното
нарушение - ако е носил съответните документи, би го представил. В този смисъл
Решение № 337 от 26.04.2017 г. по к.а.н.д. № 188/2017 г. на Административен съд
София – област, което касае единствено СУМПС, но следва да бъде приложено по
аналогия и за контролния талон.
Съдът приема за установено от
показанията на полицейските служители, че в действителност жалбоподателят не е
носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, поради което и правилно е бил
санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащ глоба от 10,00
лева за водач, който не носи не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
Следователно се доказа извършването на
твърдяните административни нарушения. Наказващият орган е следвало да наложи
наказание от по 10лв. за всяко от двете нарушения. В случая е наложено едно
наказание в размер на 10лв., но съдът не разполага с правомощия да наложи второ
наказание. С оглед гореизложеното в тази част атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0274-000333/15.04.2020г. на началника на РУ-
Ихтиман, с което на И.Д.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв., за
нарушение на чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 10лв, както и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: