Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9599 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищцата С.А.З., действаща със съгласие на родител А.З.Ю.
твърди, че претърпяла значителни неимуществени вреди, поради физическите
травми, които понесла в следствие на ПТП, настъпило на 21.12.2016г. на пътен
участък от АМ „Тракия“. В пътния
инцидент, ищцата участвала в качеството си на пътник в микробус марка „Мерцедес
212D Спринтер“, а самото произшествие
настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на превозното
средство - С.О.К.. Този извод бил направен в рамките на ДП № 1228/2016г. по
описа на ОД на МВР - Ст. Загора, съответно на пр. пр. №138/2017г. по описа
на Окръжна прокуратура - гр. Ст. Загора,
а образуваното към момента на предявяването на иска НОХД №155/2018г. по описа на ОС Стара Загора
завършило с осъдителна присъда срещу този водач. Понеже към датата на
настъпване на пътния инцидент, гражданската отговорност на водача на микробуса
била застрахована чрез валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество – на 28.02.2017г. ищцата твърди да е предявила пред
ответника писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по реда
на чл. 380 от КЗ, но срокът за произнасяне изтекъл на 01.06.2017г., а
застрахователно обезщетение не било изплатено При така изложените фактически
твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата
от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2017г. ( датата, на която според
ищцата изтичал срокът за произнасяне на ответника по заведената доброволна
претенция), до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Б.И.”АД,
оспорва предявените искове по основание и по размер. Ответникът не оспорва твърдението за настъпването
на процесното ПТП, не оспорва наличието на валидно застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
посочения от ищеца причинител на вредите, нито отрича твърдението, че ищцата е
упражнила правото си по чл. 380, ал.1 от КЗ. При това обаче, ответникът оспорва
твърдението за осъществено виновно и противоправно поведение от страна на
водача С.К.. Оспорва твърденията за настъпване на вреди от описания в исковата
молба характер и обем. Оспорва размера на иска, като поддържа становище за
прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се
съгласила да пътува в микробуса при условия на превишен капацитет /претоварване/ на пътниците в превозното средство и същевременно без
поставен обезопасителен колан. Ответникът оспорва твърденията, че е изпаднал в
забава, тъй като поддържа тезата, че пред него не са били представени необходимите
документи, мотивиращи обоснован извод за настъпване на покрит застрахователен
риск по задължителната застраховка и изплащане на застрахователно обезщетение.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата да заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетите като доказателство препис от Присъда № 34/18.09.2018г.
по НОХД № 155/2018г. съгласно описа на ОС Стара Загора, обвързва
доказателствените изводи на настоящия съд - при условията на чл. 300 от ГПК, по
отношение на следните факти:
На 21.12.2016г. в района на КМ 226+300 на АМ „Тракия“, е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил
„МЕРЦЕДЕС 212Д СПРИНТЕР“ с рег. № *******управляван от водача С.О.К., в който е
пътувала пострадалата С.А.З.. В резултат от настъпването на процесното ПТП, на ищцата
са причинена травма, изразяваща се в счупване на VІ гръден прешлен, която носи медико- биологичната характеристика
на средна телесна повреда. Пътният инцидент е настъпил поради виновното
противоправно поведение на водача - С.О.К., който при управление на автомобила
допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на чл.101, ал.1,
изр. първо от ЗДвП, на чл.133, ал.1 от ЗДвП
и на чл.139, ал.1 от ЗДвП.
Приобщените като доказателства документи от досъдебното наказателно
производство - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум
и скица, съдържат описания на факти и данни за
механизма на настъпване на процесното ПТП, но съдържанието на документите не се
обсъжда подробно от настоящия съд, тъй като споменатите факти и данни са обект
на анализ от допуснатата специализирана съдебна- автотехническа и комплексна съдебно
медицинска и авто- техническа експертиза.
Заключението на приетата съдебна- автотехническа
експертиза, изготвена от Х.И. мотивира следните изводи относно правно значимите
факти:
На
21.12.2016г., около 23,25 часа, водачът С.О.К. управлявал микробус „Мерцедес
212 Д Спринтер“ с per. № *******движейки се по
автомагистрала Тракия - с посока на движение от запад на изток.
Скоростта му на движение е била не по-ниска от 119
км/ч. Участъкът от пътя е бил сух и равен.
Превозното средство е предназначено за превоз на 8-1-1 пътника, но при настъпването на процесния пътен инцидент - в микробуса, са
пътували общо 15 пътника освен водача, а освен
това бил превозван и допълнително и багаж, тежащ приблизително 350-400 кг. Претоварването
на автомобила и използването на различни
по вид гуми на колелетата е довело до прегряване в задната
дясна гума. В
резултат на това, е започнало отлепяне на външния слой (протектора) и след
изминаване на разстояние от около 61 метра, гумата е останала без въздух. В
следствие на спукването на гумата, водачът К. загубил контрол над управляваното
от него превозно средство. В опит да овладее автомобила, водачът е предприел
завиване наляво, вследствие на което настъпил удар между предната лява част на
автомобила и еластичната предпазна ограда (мантинела). След удара, автомобилът
се завъртял около вертикалната си ос в посока, обратна на посоката на движение
на часовниковата стрелка и около надлъжната си ос. Описаното сложно пространствено
движение е довело до качване на
автомобила върху двете мантинели, отделящи платната за движение на АМ
Тракия. Автомобилът се установил на таван, с предна част, обратна на посоката
му на движение (на запад). При въртенето на автомобила са изпаднали част от
пътуващите, превозвания багаж и намиращата се в багажника резервна гума (която
била подменена). В резултат на удара
автомобилът е бил тотално увреден.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска и авто-
техническа експертиза (изготвено от вещи лица Х.И. и д-р П.П.) мотивира
следните изводи относно правно значимите факти:
·
Процесният микробус „МЕРЦЕДЕС 212Д СПРИНТЕР“ с рег. № *******АР
е фабрично оборудван с триточкови
предпазни колани на предните и на задните редове пътнически седалки.
·
Състоянието на коланите след настъпването на пътния
инцидент не е изрично описано, но получените от ищцата травматични увреждания
мотивират категоричен извод, че тя вероятно е пътувала без поставен предпазен колан.
·
Според становището на вещите лица, механизмът на
настъпване на инцидента поставя под
съмнение ефекта от използването на предпазен колан, понеже автомобилът е бил
претоварен с пътници и багаж, а свободно движещите се в пътническия салон
твърди предмети поставят пострадалата в ситуация на значителен риск.
Като доказателства по делото са приети медицински
документи – История на заболяване, Епикризи, включително и от клиника по
неврохирургия, резултати от мадицински изследвания, които съдържат
специализирана информация относно здравословното състояние на ищцата,
непосредствено след настъпването на процесния пътен инцидент и по време на
лечебно- възстановителния период. Споменатите данни, не се обсъждат подробно, в
мотивите на настоящото решение, доколкото представляват специализирана
медицинска информация, за чието пълно и всестранно възприемане съдът не
притежава необходимите знания, но са обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза (изготвено от вещо лице д-р
П.П.) мотивира следния извод относно правно значимите факти:
- В следствие
на пътно-транспортното произшествие ищцата е получила следните
травматични увреждания: гръбначна
травма състояща се от многофрагментно счупване на тялото на шести гръден
прешлен /Тн6/, без
компютъртомографски данни за фрагменти в гръбначно-мозъчния канал и без
клинични данни за увреждане на подлежащия гръбначен мозък и гръдна травма
състояща се от травматично контузионно огнище в Ш-ти сегмент на десния
бял дроб, без клинични данни за дихателна недостатъчност. По своя вид и тежест получените
травматични увреждания от ищцата имат следната медико-биологична
характеристика: Гръбначната травма изразяваща се с многофрагментно
счупване на тялото на шести гръден прешлен /Тн6/, е реализирала
медико-биологичния критерий трайно затруднение на движението на снагата
за период по- дълъг от тридесет дни, а гръдната травма е реализирала
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
- В резултат от травмите, пострадалата
е търпяла болки и страдания за период от четири месеца, най-интензивни в първите два. Проведено е комплексно болнично лечение
състоящо се от режим на легло, активно неврологично наблюдение с прилагане
на медикаменти. През периода на болнично проследяване и лечение не е
настъпила промяна в неврологичния статус. За счупването на шести гръден
прешлен е предприето консервативно лечение, като е поставен е външен
торако-лумбален корсет, за период от шест месеца. Лечебният престой е бил
в продължение на шест дни.
- От причиняването
на травмите, до изготване на експертизата е изминал
значителен период от време, приблизително равен на две години и десет
месеца. Възстановителният период
за счупването на шести гръден прешлен е в рамките на една година. Контузионното огнище в паренхима
на десния бял дроб е отзвучало за период от месец. В делото няма
приложена медицинска документация за настъпили усложнения от
травматичните увреждания при ищцата. В заключение
експертизата мотивира извод, че лечебният
и възстановителен периоди са приключили напълно успешно.
В дадените пред съда по делегация показания, свидетелкатаЗ.К..Азаявява,
че е възходяща по права линия /баба/ на ищцата С.З. и била в непрекъснат
социален контакт с нея, а за настъпването на инцидента узнала от съпруга си.
При посещение в лечебно заведение, свидетелката възприела лично факта, че
пострадалата лежи на носилка и изпитва силни болки. След изписването й от
лечебното заведение, С. продължила да изпитва болки, нуждаела се от чужда помощ
в бита, приемала болкоуспокояващи медикаменти, не могла да се храни и да се
къпе без чужда помощ. По време на възстановителния период, С. не ходила на
училище в продължение на четири- пет месеца. За целите на лечението и
възстановяването, С. била принудена да носи имобилизационен корсет, който й
създавал допълнителни неудобства. Според свидетелката, в момента, С. изпитвала
страх да пътува с автомобили.
Приетото като доказателство Писмо с изх. №
НЩ-1766/16.03.2017г., което е адресирано от ответника ЗД „Б.И.“ АД до ищцата, мотивира косвен извод, че е упражнето
правото на ищцата по чл. 380, ал.1 от КЗ, тъй като именно във връзка връзка с
упражненото право– ответникът, до когото е адресирана претенцията, е изискал допълнително
от ищцата, да представи документи, включително влязъл в сила съдебен акт на
наказателния съд. Самото съдържание на писмото сочи, че ответното дружество приема,
че без изисканите документи не може да се установи наличието на основание за
изплащане на претендираното застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за настъпването на
процесното ПТП.
Приложената по делото застрахователна полица, както и
служебно извършената справка в ИФ на ГЦ мотивират извод за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за водача на процесния микробус „МЕРЦЕДЕС 212Д СПРИНТЕР“ с рег.
№ *******АР към датата на настъпване на процесното ПТП.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, предявени пред компетентен да разгледа спора
съд и при особените изисквания на чл. 380 от КЗ.
Претенциите на ищцата
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за
ответника се поражда задължение да изплати застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, които ищцата твърди да е понесла в резултат от пътно
транспортно произшествие, което според влязлата в сила присъда на наказателния
съд, е предизвикано от виновното противоправно поведение на водач със
застрахована от ответника деликтна отговорност.
В конкретния случай не се спори, че водачът на лекия
автомобил „МЕРЦЕДЕС 212Д СПРИНТЕР” с рег. № *******АР е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покрита от ответника
към момента на настъпване на инцидента.
Основавайки се на влязлата в сила присъда на наказателния
съд, в хипотезата на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установени значителна част
от предпоставките за възникване на деликтна отговорност за водача на участвалия
в произшествието автомобил „МЕРЦЕДЕС 212Д СПРИНТЕР” с рег. № *******АР – установява
се извършването на деянието, неговата противоправност и характера на вредите.
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението
на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована.
Релевираните от
ответната страна доводи, относно съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице /ищеца/ са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество. В своята задължителна практика, ВКС на РБ
отдавна е приел, че въпроса налице ли е съпричиняване
на вредоносния резултат подлежи на изследване и преценка от гражданския съд - независимо от приетото в наказателното производство, а изводът за наличие на съпричиняване съдът следва да се основе на обективни
фактори, каквито са приноса на пострадалия и неговото собствено
поведение /виж напр. Решение № 83 от 02.05.2012г. по
гр.д. № 943/2011г. на ІІІ ГО на ВКС и мн. др./
Съпричиняването
на вредоносния резултат в случая бе категорично установено, посредством
изводите на експертното заключение на авто- техническата и комплексната
съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, поради което съдът категорично
възприема тези доводи. Пострадалата е допринесла в значителна степен за
настъпването на вредите по време на пътния инцидент, а приносът се изразява във
фактическото съгласие, пострадалата да бъде превозвана по начин, за който транспортното средство
очевидно не е пригодено /претоварване с пътници/. Обстоятелството, че броят на
пасажерите в процесния микробус е превишавал почти двукратно броя пътническите
седалки е било толкова очевидно за всички пътуващи, че не би могло да остане
незабелязано дори и за най- невнимателния от тях.
Обстоятелството, че при настъпването на инцидента ищцата все още не е
навършила пълнолетие не повлиява върху съпричиняването, понеже обективният
характер на съпричиняването е признат изрично още от
Върховния съд в ППВС № 17/1963г. (т. 7).
С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел, че обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на обективна причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат т.е. съобразно конкретните факти, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва се прилага и в случаите, при които
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно. По- новата съдебна практика на ВКС възприема
категорично същото становище. /виж напр. Решение № 165 от 26.10.2010г. по т.д.
№ 93/2010г. на ІІ ТО на ВКС и мн. др./
Както вече беше
посочено по- горе в мотивите на настоящото решение, според събраните
доказателства - не може да бъде направен
друг извод, освен този, че съпричиняването на вредите от страна на пострадалото
лице е твърде значително, поради което, според доказания обем на причинно-
следствената връзка – приносът за съпричиняване на вредоносния резултат не би
следвало да бъде определено общо на по- малко от 1/4 част. Този извод
следва да намери отражения в определяне на крайния размер на платимото
застрахователно обезщетение.
При изложените
по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и
следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно
обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който
следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
За да направи
необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищеца
е претърпяла – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението
на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които са по-
детайлни и се основават на данните в медицинските документи.
По претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди:
Размерът на
платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца
са довели до значителни болки, страдания и неудобства през период
от около дванадесет месеца. В този период движението на пострадалата е било
ограничено, тя е имала нужда от помощ в битовото обслужване. Обемът на вредите,
относно болките и страданията е бил увеличен с оглед сравнително продължителния
възстановителен период.
По време на
настъпване на инцидента, пострадалата е била лице в млада, социално активна
възраст и със социална ангажираност в обучение, поради което ограничението,
което е била принудена да търпи по време на лечебния и възстановителен период е
довело до значителен дискомфорт. При преценката на
обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен
затруднения в движението, травмата е довела и до известни негативни психологически
последици /психологически стрес/.
На последно
място, съдът съобрази, че състоянието на ищцата е напълно възстановено, без
обективни медицински данни за усложнения.
Решаващо за
преценка на обема на вредите е експертното заключение на д-р П., което съдът кредитира
преимуществено пред свидетелските показания на родственик на пострадалата, за
установяване на същите факти.
Като отчете
съвкупността от всички установени посредством експертното заключение болки и
страдания на пострадалото лице и съобрази социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения
стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни
на НСИ за периода на 2016-2017г.),
съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева. За разликата – над посочената сума и до пълния размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лева -
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, поради нейната прекомерност. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че застрахователното обезщетение за неимуществени вреди се определя
по справедливост, но понятието за справедливост има и специфични социални
измерения. То не се измерва не само с максималните лимити на покритието по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но и следва да бъде
съобразено със социално- икономическите условия и жизнения стандарт към
момента, в който са се проявили вредоносните последици. /виж напр. Решение № 31 от 25.03.2014г. по т .д. № 1203/2013г.
на ІІ ТО на ВКС и мн. др./.
Определеният
справедлив размер на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от 20 000 лева, следва да бъде редуциран с 1/4 част - до размер на сумата
от 15 000 лева, която в крайна сметка, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата. За разликата над посочената сума от 15 000 лева и до
пълния размер на претенцията за 60 000 лева- искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди;
Според
установения от чл. 497 от КЗ принцип - застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължи законната лихва
върху присъдената сума на обезщетението. Изпадането на застрахователя в забава
се определя от една страна от надлежното упражняване на самото право, а от
друга страна се обуславя в зависимост от обема на представените с писмената претенция
по чл. 380, ал.1 от КЗ документи. Срокът се брои, считано от постъпването на
самата претенция, изтича не по- късно от три месеца от подаването й, но само
ако са били представени поне минимално количество и вид документи.
Обстоятелството,
че в конкретния случай, ответникът по принцип не оспорва постъпването на
претенция пред него - никак не способства, за да бъде установено какви точно
документи са подадени, нито пък да бъде изчислен моментът на изтичането на
срока по чл. 496, ал.3 КЗ. Причината за тази обективна
невъзможност е именно процесуалното поведение на ищцата, която в хода на
съдебното дирене пред настоящия съд не
представи нито доказателства за конкретния момент на предявяване на
претенцията си по реда чл. 380, ал.1 от КЗ, нито за надлежното
изпълнение на задължението да представи поне посочените в чл. 496, ал.3 от КЗ
документи и да посочи номер на банкова сметка, ***вод на застрахователното
обезщетение.
При това положение, в конкретния случай не може да бъде изключена нито хипотезата на чл. 380, ал. 3 от КЗ, нито тази
по чл. 497, ал.1, т.2 КЗ /in fine/а това изключва задължението за изплащане на законна лихва по вече посочения
чл. 497, ал.1 от КЗ – по отношение на периода, който предшества момента на предявяването
на иска пред настоящия съд.
Това е така, доколкото от една страна - едва с предявяването на иска ищцата
посочи номер на банкова сметка, ***, самостоятелно процесуално основание (чл.
127, ал. 4 от ГПК). От друга страна, едва след предявяването на иска бе със
сигурност бяха представени посочените в чл. 496, ал.3 от КЗ документи, защото
доказателства за по- ранното им представяне пред застрахователя така и не бяха
ангажирани от страна на ищцата.
По изложените съображения, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, така както се претендира - считано от
предявяването на иска на 16.07.2018г. до деня на окончателното плащане, а не
така, както се претендира – считано от
01.06.2017г. до деня на окончателното плащане.
С други думи, претенцията за законната лихва,върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение за периода -
считано от 01.06.2017г. до датата на предявяването на иска на
16.07.2018г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:
Ищцата е
претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Понеже ищеца е
освободен от
задължението за заплащане на държавна такса и от задължението за предварително заплащане на съдебни
разноски - фактически
понесените от бюджета на съда такси и съдебни разноски, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска.
Така ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 1320 лева, включваща сумата
от 600 лева за държавна такса и сумата от 720 лева разноски за събиране на
доказателства.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокат Щерю Щерев, който
е упълномощен за процесуално представителство, е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за осъщественото
от нея процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, което ответникат трябва да бъде
осъден да заплати съобразно
с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, възлиза общо
на 980 лева.
Тази сума ще трябва да бъде е посочена без да се има отчита
релевирано в списъка на разноските задължение за за заплащане на ДДС. Съдът счита,
че начисляването
на ДДС
задължително се отчита с издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/
какъвто в настоящата хипотеза не е издаден, нито е представен пред съда, поради
което не може да бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход,
който следва да се присъди. Тъкмо в този смисъл обаче са задължителните
указания на ВКС на РБ в Тълкувателно решение №6/2012г. за съдебните разноски –
не следва да се присъждат фактически неосъществени, бъдещи, евентуално
следващи, но неизвършени се разноски, щом няма доказателства, че са вече
направени. Дори подзаконови нормативни актове на адвокатурата да предвиждат
друго – настоящият състав на съда намира за уместно да приложи указанията на
ВКС на РБ и съдържащите се в ГПК разпоредби от по- висок нормативен порядък.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните съдебни
разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за процесуално
представителство на стр. 56, 57, 77, 78 от делото/ и съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Размерът на
разноските за събиране на доказателства, които ответникът е направил е 240 лева, а разходите за процесуално
представителство са в размер на 3 000 лева, поради което общия размер на
понесените от ответника разноски възлиза общо на сумата от 3250 лева. От тези
разходи, ищеца следва да бъде осъден да заплати съответна част, равна на 2437 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“АД с ЕИК *******
и
със седалище ***, да заплати на С.А.З. с ЕГН **********, действаща със
съгласие на родител А.З.Ю. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лева, представляващи редуцирано при
условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в следствие телесни
увреждания при ПТП от 18.11.2017г., причинено от водача на микробус „МЕРЦЕДЕС 212Д СПРИНТЕР” с рег. № *******заедно със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ - начислена за периода,
считано от предявяването на иска на 16.07.2018г.
до деня на окончателното плащане, като
при това отхвърля
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в
частта за разликата над присъдената сума от 15 000 лева и до пълния предявен
размер за 60 000 лева,
както и
претенцията за присъждане на законна
лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди, за периода от 01.06.2017г. до
предявяването на иска на 16.07.2018г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“АД с ЕИК *******
и
със седалище ***, да заплати на адв. Щ.Х.Щ., гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78,
ал.1 от ГПК - сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на С.А.З., в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.А.З. ***“АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 2437 /две хиляди четиристотин тридесет и седем/ лева,
за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *******, да заплати по
сметката на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева за
такси и съдебни разноски, от чието заплащане ищеца е освободен.
Изпълнението на
паричното задължение към С.А.З., може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова
сметка ***: ***, открита в „Р.
(България)“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: