РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110212616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Р. Р. против Наказателно постановление № 21-4332-
013770/07.07.2021 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП –
глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от един месец, за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за субективна несъставомерност (не
разбрал за ПТП); за нарушен срок по чл. 34 ЗАНН; за несъответствие между АУАН и НП,
касателно часа на нарушението; за неприложимост на чл. 40, ал. 3 ЗАНН; за липса на подпис на
свидетел в АУАН; за различна правна квалификация в АУАН и НП по пункт първи; за неописани
имуществено вреди.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
1
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.06.2020 г., около 19:49 ч. св. П.Д. управлявала лек автомобил в гр. София, по бул.
„Ботевградско шосе”, с посока на движение от бул. „Мадрид” към ул. „Околовръстен път”, като се
движела в средна лента на пътното платно. По същото време, жалбоподателят Р. управлявал лек
автомобил О, като се намирал в съседна лента.
По неустановени причини, Р. на няколко пъти започнал да навлиза в лентата на Д., в
резултат на което тя неколкократно му подала звукова сигнализация с клаксон. Въпреки това, при
последното навлизане в нейната лента за движение, той реализирал ПТП, като причинил две
зажулвания по другото МПС, но не спрял, за да установи последиците от инцидента, а се оттеглил
в неустановена посока.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля П.Д.; АУАН; НП; декларации; протокол за ПТП; възражение; картон на водач; заповед
за компетентност.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение предмета на доказване.
Описаните в протокола за ПТП и скицата обстоятелства, във връзка с инцидента, кореспондират с
разказа на св. Д., който съдът намира не просто за последователен, логичен и непредубеден,
касателно механизма и причините за настъпване на произшествието и резултата от същото, но и
доколкото се подкрепя и от изготвените протокол, скица и декларации. Нещо повече – в
показанията на разпитания свидетел се съдържат данни, че съприкосновението между двата
автомобила е било подчертано осезаемо, поради което и не биха могли да бъдат споделени
изложените от жалбоподателя доводи за липса на знание за настъпил инцидент.
Сведения за предходни нарушения по ЗДП съдът черпи от приложената по делото справка
от ОПП-СДВР.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са частично основателни.
Тримесечният по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да тече от момента на установяване на нарушителя. В
конкретния случай, опит за изясняване на цитираното обстоятелство е бил направен на 15.06.2021
г. – посредством попълване на декларация, в която жалбоподателят не е изложил конкретни
твърдения за авторството (в резултат на което е пристъпено към субсидиарно ангажиране на
отговорност, по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДП, който, междувпрочем, е коректно цитиран в НП, в
отграничение от твърденията на повереника). В този смисъл, приложим е едногодишният
преклузивен срок, който към момента на съставяне на АУАН не е бил изтекъл и в този смисъл
възражение за отклонение от процесуалните стандарти не би могло да бъде споделено. В
допълнение, и в АУАН, и в НО се цитира един и същи час на деянието – 19:49 ч., като съдът е в
невъзможност да се ангажира с предположения – на какво се дължи възражението в цитираната
насока. Едновременно с това, естетическото оформление на АУАН не позволява да бъде
установено със сигурност – дали в акта има или не подпис на св. Д., но и константната практика на
касационната инстанция е в насока, че и наличието на един свидетел носи признаците на
достатъчност (Р от 28.12.2007 г. по кнахд № 17156/2007 г. АССГ, XIII кас. с-в; Р 2494/2013 АССГ,
XII кас. с-в; Р 2916/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 06.04.2009 по кнахд № 460/2009 АССГ, X кас. с-в; Р
553/2011 АССГ, XII кас. с-в; Р 5636/2012 АССГ, III кас. с-в; Р 4314/2013 АССГ; XII кас. с-в; Р
5764/2013 АССГ, III кас. с-в; Р 1430/2010 АССГ, IV кас. с-в; Р 2737/2013 АССГ, IV кас. с-в).
Същевременно, обаче, доколкото в АУАН по пункт първи е отразена правна квалификация по чл.
25, ал. 1 ЗДП, а в атакуваното НП – чл. 25, ал. 2 ЗДП, то и цитираното несъответствие носи
признаците на процесуално нарушение, то категорията на съществените, което, макар и при
наличието на данни за инцидент, автор и причини за настъпването, не позволява отговорност да
бъде ангажирана.
По приложението на материалния закон
3
По пункт втори, НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място,
жалбоподателят, в качеството си на участник в движението, е причинил ПТП и е напуснал
местопроизшествието, без да спре и да установи последиците от инцидента, в нарушение на
изискването по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, които го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът
на МПС предприема активни действия по напускане на местопроизшествие, без да спре и да
установи последиците.
От субективна страна деянието по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП е извършено, при форма на вина
пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на инцидент – съприкосновението е било
осезаемо за него, колкото и за другия участник /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с осъществяване на контрол върху транспорта, но е напуснал инцидента, при пряка цел –
за избягване на отговорност.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушенията са застрашили обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя, като се е стигнало и до пътен инцидент с материални вреди, поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия и бездействия се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. Демонстрираната липса на критичност
е допълнителен аргумент, в тази насока.
4
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Глобата е отмерена в размер –
над минималния и под средния, който съответства на тежестта на нарушението, поради наличието
на деца в другия автомобил. Същият алгоритъм не е бил използван, при отмерване на лишаването
от правоуправление, като е наложен минималният размер на санкцията, но доколкото
производството е образувано, по жалба на санкционираното лице, ревизия по завишаване е
процесуално недопустима.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-013770/07.07.2021 г., издадено от
началник на група при Пътна полиция – СДВР, в частта, с които, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.
1, т. 5, пр. 4 ЗДП, на М. Р. Р. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал.
2 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-013770/07.07.2021 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДП, на М. Р. Р. били наложени глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от един месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5