Решение по дело №10515/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. София, 14.04.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-ри брачен въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                   ИВО ПЕТРОВ

 

при секретаря Ю.Ш., като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр.дело №10515 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 -273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на  Н.И.И., подадена  чрез адв. К.С., срещу РЕШЕНИЕ № III - 113 - 102 от 13.05.2013 г. на Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, постановено по гр. дело № 16365 по описа за 2011 г.,  с което е отхвърлен предявеният от Н.И.И. срещу Й.М.И. иск, с правна квалификация чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал.1 от СК, за прекратяване с развод на брака им, като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се спори, че от 2003 г. съпрузите живеят разделени, вследствие на което е настъпило трайно и непреодолимо отчуждение между тях, а установената фактическа раздяла е прекъснала духовните и физическите им връзки. Поддържа се, че от 01.08.2008г. жалбоподателят живее на съпружески начала с Д. Н.Г., а от друга страна съпругата няма желание за помирение и не е предприела действия за запазване на брака. Направено е искане обжалваното решение да се отмени и се постанови решение за прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо разстройство.

Ответната страна, в срока по чл.263 от ГПК, чрез назначения й особен представител, е подала отговор на въззивната жалба, в който сочи, че постановено от СРС е правилно, обосновано, законосъобразно, като постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В тази насока се излагат подробни съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

         Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н.И.И. срещу Й.М.И.. Ищецът твърди, че е съпруг на ответницата. Сключили са граждански брак на 01.07.1984 г. и от брака им са родени две деца, които са пълнолетни. В отношенията им постепенно се появило неразбирателство и недоверие. Отчуждили се един от друг - нямали емоционална, духовна и физическа близост. От осем години са във фактическа раздяла и не живеят заедно. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и няма изгледи да бъде запазен, тъй като между тях отдавна няма емоционална, духовна и физическа близост. Моли да се постанови решение, с което бракът да се прекрати, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. При съгласие от страна на съпругата му желае бракът да бъде прекратен при условията на чл.49, ал. 4 от Семейния кодекс. Приложени са писмени доказателства и е направено искане да разпит на свидетел. Претендират се разноски.

         В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез особения й представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, който в отговор на исковата молба е оспорил иска, като не е направил доказателствени искания.

С РЕШЕНИЕ № III - 113 - 102 от 13.05.2013 г. на Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, постановено по гр. дело № 16365 по описа за 2011 г. е отхвърлен предявеният от Н.И.И. срещу Й.М.И. иск, с правна квалификация чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал.1 от СК, за прекратяване с развод на брака им, като неоснователен.

В мотивите на решението е посочено, че по делото липсват доказателства за твърдяните от ищеца основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което искът за развод е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

В хода на настоящото въззивното производство са допуснати и разпитани свидетелите Р.Г.Д. и И.В.К..

         Свидетелите установяват, че страните са разделени от най-малко 10 години. Съпрузите живеят в различни жилища, не се виждат и не се интересуват един от друг, нямат общо домакинство. Отчуждили са се един от друг. Отчуждението им е непреодолимо. Имат пълнолетни деца, които са учили в чужбина и не живеят с баща си. Съпрузите не поддържат никаква връзка помежду си и напълно са се отчуждили.

Съдът дава вяра и кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като са в резултат на непосредствени впечатления и поради това, че последователно и непротиворечиво възпроизвеждат фактите, за които се свидетелстват.  

         При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

         Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу валиден и подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

         Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

         По отношение на брачния иск за прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, настоящият съдебен състав приема следното:

         Въззивният съд не споделя изводите на районния съд, че искът  за развод е неоснователен, тъй като от доказателствата, събрани във  въззивната инстанция се установява, че съпрузите са разделени повече от десет години и всеки от тях има свой самостоятелен живот, нямат общо домакинство и не обитават общо жилище. Фактическата раздяла, която продължава и понастоящем, е станала причина за пълно отчуждение между страните и до трайното и необратимо разстройство на брака. Това налага извод, че съществуването на брака е социално неоправдано.

         При тези доводи, въззивният съд  приема, че първоинстанционното решение следва да се отмени и бракът да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

         Страните имат родени от брака деца, които са пълнолетни и нямат искане за произнасяне от съда по отношение на вината, предоставянето на семейното жилище, фамилното име на съпругата, след прекратяването на брака,  а също така и за присъждане на разноски по делото.

         По изложените правни съображения, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш И:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № III - 113 - 102 от 13.05.2013 г. на Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, постановено по гр. дело № 16365 по описа за 2011 г. е отхвърлен предявеният от Н.И.И. срещу Й.М.И. иск, с правна квалификация чл. 44, т. 3 от СК във вр. с чл. 49, ал.1 от СК, за прекратяване с развод на брака им, като неоснователен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ПРЕКРАТЯВА БРАКА, на основание чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал.1 от СК, между Н.И.И., ЕГН ********** *** и Й.М.И., ЕГН ********** ***, сключен на 01.07.1984 г. - Акт за граждански брак №0604 от 01.07.1984 г.  на СО, Район „Б.” /сега „Т.”/, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                        

                                                                                        2.