№ 185
гр. Перник , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500770 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката И.З., редовно призована се явява лично и с адв. С..
Въззиваемият В.Д., редовно призован се явява лично и с адв. М..
За ДСП Перник се явява социален работник С..
Явява вещото лице Е. М. М..
Адв. С. – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Пристъпи към разпит на вещото лице, на което сне самоличността както следва:
Е. М. М. – на 50 години, българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със
страните.
В.л. – изготвила съм заключение, което поддържам.
Съдът предупреди вещото лице за отговорността по чл.291 НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по знание и съвест.
В.л. на въпроси на адв. С. – по време на интервюто с майката, тя каза, че осъзнава грешките
от минал период спрямо дъщеря си и има желание да коригира поведението си в бъдеще. В
конкретния случай, госпожата осъзнава, че не винаги се е държала добре с дъщеря си,
поради което е посещавала институции за повишаване на родителския капацитет, като тя
1
желае да поддържа добри отношения с дъщеря си и да участва в нейния живот по активно.
На стр.4, абзац 2 - индекса на Уелш е девет, а не минус девет, имам предвид записаното на
стр.4 от заключението. Тази мерна единица ни дава да разберем, че теста е валиден.
Отговаряла е с истина, не с лъжа или с цел да се представи. Този индекс, наблюдава скалите
на диаграмите, какви стойности са достигнали, че не достигат стойности на психопатология,
затова не съм ги описала, но ги нося на хартиен носител. Индекса не определя, а той служи
да ни насочи дали теста е валиден и достоверен. Скалите показват дали личността е
нормална или има патология. Логично е майката да има наличие на тревожност, това
съпътства нормалната личност. Тази тревожност на майката не е извън нормата. Определя
се със скалите за лъжа, със скалите за личността, теста само насочва експерта, но той е част
от психодиагностичното изследване. Въз основа на психологичното интервю се прави
оценката. Индекса на Уелш и при 6, и при 9 е валиден, но, ако е над 12, той е невалиден.
Тъй като аз съм клиничен психолог, относно дозата емпатия не мога да дам становище, тъй
като това подхожда на психотерапевтичните кабинети. Самата майка търси съчувствие, но
това е нормално в нейното положение. При бащата, по-скоро не съм забелязала да търси
съчувствие, по-скоро при майката го има. Това е въпрос на личност и на ситуация. Не съм
питала бащата дали вкъщи разговаря с детето за майката. Доколкото зная бащата не
ограничава контактите на детето с майката. Изследвала съм родителският капацитет и на
двамата родители. Високата степен на родителския капацитет на даден родител включва
психологично да настрои детето да общува и с другия родител. Принципно, ако единия
родител игнорира и неглижира присъствието на другия родител от живота на детето, това
понижава родителския капацитет. Принципно такова поведение би съставлявало
злепоставяне на единия родител, очерняне, набеждаване, игнориране, да не съществува в
живота на детето. Задавала съм въпроси на детето, наблюдавала съм го от самото виждане с
майката, което е било и извън кабинета, и съм описала, че между детето и майката няма
данни да са прекъснати емоционалните връзки, но са нарушени. Те са засегнати поради
травмиращо поведение от страна на майката към детето в минал период. В интервюто на
детето, когато остана само с мен, то твърди, че изпитва топли чувства към майката си, обича
я, но не се чувства спокойно да живее при нея. Иска да се вижда с нея, но да не се нарушава
начина на живот, който има до момента. Личностите на и на двамата родители са в норма,
дори и да е имало ескалации, за които се твърди в поведението и емоционалната сфера на
майката, цялата ми психологична диагностика не е намерила, че майката е личностно извън
нормата, че има някакви тежки личностни разстройства, няма данни за такива. Поради
събитията в минал период, детето иска по-бавно да навлезе взаимоотношение с майката,
защото това нарушава живота му. Още повече то не харесва средата, в която тя живее, не
иска да се мести, то се чувства комфортно в семейството на бащата. След определянето на
състоянието и личността на родителите, за мен най-важно е състоянието на детето.
Изследвала съм детето, то е в нормално развитие за възрастта, за начин на живот, ориентира
се правилно за време, пространство и за личност. При него е нарушена емоционална сфера.
Детето е с психотравма, което е забелязано в проективните методики, които е изпълнило при
мен, но когнитивните процеси не са засегнати. Детето има правилни ориентации, справя се
2
добре в училище, което е показателно за доброто му състояние. По време на изслушването
на детето не съм забелязала данни поведението на детето да е инициирано от по-възрастен,
защото детето не показва отчуждение от майката. Детето показва топли чувства към
майката, но казва, че не може да й се довери относно неговия живот с нея. Когато, бяха и
двете при мен, детето показа, че страда, защото нещата са така с майката. Детето не е в
тежък конфликт на лоялност, настройващ единия родител към другия. При всеки човек е
индивидуално, дали времето лекува. В случая при детето времето не го е излекувало. При
него аз съм установила психологична травма, която има причинност семейните отношения.
Не мога да коментирам работата на специалисти, как е работено с детето. Доколкото зная от
бащата тревожността на детето от минал период е била по-голяма отколкото сега. Самите
процеси, делата, обследванията на децата винаги ги въвеждат в травмираща обстановка
докато траят делата. Описала съм го заключението. Цялостната ситуация в едно семейство е
предпоставка за едно такова състояние на тревожност на детето. Детето има чувства за
безпокойство, което се дължи на това какво го очаква в бъдеще. Аз изследвам детето, то ми
е споделило за делата. Детето е достатъчно ориентирано в ситуацията и факта, че е
обследвано от достатъчно специалисти и институции. Самите процеси натоварват детската
психика. Детето преди всичко е малко затворено и изживява нещата вътре в себе си, което
дава отпечатък в емоционалното му състояние. Зависи от начина на живот, в момента детето
преживява емоциите вътре в себе си. Детето достатъчно добре по време на изслушването
показа чувствата си към двамата родители, но не говори постоянно за тези чувства и за
емоциите си. Всеки катаклизъм в едно семейство оставя своя негативен отпечатък в
детската психика и вече от родителският капацитет на родителите зависи как ще се чувства
детето. Дългите съдебни войни, оставят отпечатък в детската психика и от родителите
зависи как ще се чувстват децата.
Вещото лице на въпроси на адв.М. – не съм установила при бащата дискредитиране на
майчината личност. Идвайки при мен бащата, отначало даде заявка за един по-разширен
режим на контакти между детето и майката, като каза, че иска майката да участва в живота
на детето, но от интервюто и нагласата на самото дете от демонстрирането на емоции от
детето, малко даде назад в решението на бащата. Той се чудеше как хем детето да бъде
щастливо да вижда майка си, хем да не се чувства застрашено и да има сигурност. Бащата се
луташе да търси някакъв баланс, без видовете емоционално и физическо насилие,
същевременно да има контакт с майката. Бащата даде заявка, че търси начин затова. Случая
от 2019 г. е бил ситуация с по-висок стресогенен потенциал за детската психика, съчетан с
психическо и физическо насилие. По данни на детето подобен вид сценарий е съпътствал
времето, докато е живяло с майката и това не е било еднократно. Изготвяйки експертизата,
аз снемам данни от всеки един родител, от детето и от цялата документация. Няма точно
правило и закономерност дали времето лекува, казах, че симптомите на тревожност и
психотравма все още ги има при детето. Времето, в конкретния случай при детето, не
лекува. Хипотетично, със сигурност детето ще се срине и симптомите на психотравмата ще
се увеличат, ако сега започне да преспива при майката. На този етап детето дава заявка, че
желае да вижда майка си без да преспиване и без оставане при нея. Ако вземем предвид, че
3
детето все пак е дете и не може да взема реални решения ще бъдат наблюдавани другите
факти и събития, личностите и всичко, което коментирахме до момента като начин на
отглеждане, родителски капацитет, поведение, начин на живот, състояние на родителите.
Вещото лице на въпроси адв.С. – това е обективно мнение. Начина на живот, минали
преживявания на детето с майката, сегашния начин на живот, начина на живот на бащата,
начина на живот на майката, изследване на личността, на характера на бащата и майката
поотделно, всичко това е дало формирането на моето убеждение да дам този извод. В
интервютата с майката, тя на два или три пъти смени пред мен версията за случая от 2019 г.,
казваше, че детето е било набито от роднините на майката, после каза, че е излъгала, и че тя
го е набила, че е забравила. Нещо повече, което формира в мен убеждението, че при майката
емоциите и решенията са в едни колебания, което не ми дава надеждност за детето, че ще се
чувства спокойно при нея. Тя обича детето си, вярвам, че иска това, но все пак
родителството е един отговорен процес. Като вещо лице съм длъжна да попитам и за
партньорите на родителите, ако има такива. То се чувства спокойно, психиката му не е
напрегната, натоварена с присъствието на партньорката в живота на баща му. Същото съм
попитала и за партньора на майката. Детето не е притеснено, не е натоварено от него.
Детето казва, че като има някакви по-ексцесивни моменти, той не взема отношение. Мисля,
че не използвало обръщение към партньора на бащата. Това са хипотези, които не мога
коментирам, не може да бъдем задължително бедни или богати, или да предложим среда, за
да бъдем добри родители. Смяната на средата би натоварила детската психика. Детето дава
заявка, че тази среда е изпълнена отново с караници и скандали. Това мисля, че е обект на
последваща експертиза. Другата среда може да бъде по-лоша.
Адв. С. – нямам въпроси.
Адв. М. – нямам въпроси.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема заключението на вещото лице.
Определя окончателно възнаграждение от 439.20 лв., вносими от жалбоподателката, от
които 300 лв. са внесени.
Да се издаде РКО за сумата от 300 лв.
Задължава жалбоподателката в едноседмичен срок от днес да внесе още 139.2 лв. –
възнаграждение за вещото лице, като в същия срок да представи доказателства по делото.
Адв.М. – бяха направени изявления за спогодба, като до настоящият момент нито колегата,
нито неговата доверителка са се свързали с нас, поради което и с оглед днешното поведение
и поставените въпроси към вещото лице виждаме, че липсва такова желание.
Адв.С. – предлагаме, ако сте съгласни, режим на съвместно упражняване на родителските
права, като първите шест месеца детето да бъде при бащата, следващите шест месеца - при
майката.
4
Адв. М. – с оглед днес дадените отговори от вещото лице, няма как да знаем дали детето ще
е готово след шест месеца. Можем да предложим девет месеца първоначално да бъде при
моя доверител и след деветия месец, както и след експертно заключение от психолог,
психиатър, които да дадат становище, че детето няма да е в стрес и ситуацията за детето
няма да му се отрази зле, тогава да се направи преценка. Моя доверител има желание детето
да преспива, да се вижда с майка си, няма да има проблем в тази посока, но това е бъдещо
несигурно събитие.
Социален работник С. – това, което мога да кажа, че майката е подала заявка за ползване на
социална услуга към Асоциация „Анимус“ и преди съдебното заседание питах
специалистите, които ще работят с нея, но не получих отговор. Получих социален доклад от
Център за обществена подкрепа – Перник от 19.03.2021 г., който е изготвен от настоящия
психолог, работещ с майката и детето – Л.Л.. Няма промяна в нагласите на детето спрямо
майка му. В доклада се твърди, че детето все още не е преодоляло травмата от преживяно
психическо насилие, и все още изпитва страх от майка си. Лично не съм се срещала с детето.
Разговарях с психолога преди съдебното заседание, който работи с детето. Детето
продължава да желае да контактува с майката, но срещите да бъдат без преспиване. Чувства
се сигурно и защитено в дома на баща си.
Адв.С. – няма други доказателствени искания.
Ад. М. – нямам други доказателствени искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. С. – от името на моята доверителка, моля да постановите решение, с което да уважите
въззивната жалба, подробни аргументи ще изложа в писмени бележки, които ще представя в
указания от съда срок и след съставяне на протокола от днешно съдебно заседание с оглед
разпита на вещото лице.
Жалбоподателката И.З. – моля Ви уважаеми съдии, с прости думи човек, който се занимава с
организирана престъпност, не искам никой да обидя и не искам по някакъв начин някого да
злепоставя да има втори шанс. Говоря като човек, който съзнава грешките си, говоря като
майка. Как човек разпространяващ наркотици, и убивал хора с това нещо, има право на
втори шанс? Аз като човек мога да твърдя, че съм преживяла емоционални състояния, които
са ми попречили да бъда добра майка, добър човек, родител. След раждането на второто ми
дете, аз не бях добре. Не можех да обръщам внимание на дъщеря си, изисквах прекалено
много от нея. Признавам грешала съм спрямо нея, не можех да й давам условията на живот,
които баща й даваше. Сега след тези две години и случая от 17.06.2019 г., след времето
прекарано без нея, говорих с много специалисти, защото от началото всеки ме обвиняваше
без да ме чуе, освен моя психолог. От началото, когато се виждах с детето, всеки ми казваше
да кажа истината, че аз съм виновна, но никой не искаше на мен да ми даде време, както на
моята дъщеря се даваше време. Правих опити. Бащата в началото ме възпрепятстваше,
5
съответно и г-жа М.М. постоянно ми говореше, че трябва да казвам истината, че аз съм била
виновна за случая. Постоянно ми се говореше за случая и постоянно ми се насаждаше
вина. Аз разбирам, че съм виновна за случая и осъзнавам грешките си като човек, като
майка и родител, че съм грешала спрямо детето си. Не разбирам защо на баща й е даден
втори шанс и не каже там къде е грешал между мене и него преди или е грешал спрямо
детето. Аз вече имам смелостта да си призная си, че съм грешила спрямо баща й, че съм му
била ядосана за некои работи, и си признах, че съм грешила. Това го признах и пред
психолозите, че съм грешила спрямо баща й и спрямо нея като човек и майка. Защо на него
се дава втори шанс, а на мен не ми се дава втори шанс. Бащата може да даде още от себе си,
за да си оправим отношенията с дъщеря ми. Това съм му го казвала и на него. Благодаря му
за всичко, което прави до момента, но вярвам, че може и още. Моята дъщеря казваше на
друг човек татко, независимо, че не беше неин баща и това беше много голяма грешка от
моя страна. Сега дъщеря ми намира друга жена за нейна майка и казва на друга жена
„мама“. Даже г-жа М. ми каза, че това й е духовната майка. Майката и бащата са едни.
Съжалявам, че го осъзнах след толкова дълго време и съжалявам за грешките, които съм
направила, и явно затова ми се връща. Моля, нейното братче и тя да са заедно.
Адв.М. – моля за заверено копие на протокола, моля съдът да се абстрахира от опита за
влияние. Моя подзащитен е оправдан на три инстанции, включително и на ВКС за
обвинение в участие в ОПГ, които доказателства ще представя с писмените бележки.
Настоящето производство е призвано да прецени кое е най-добро за детето. Майката намира
всички настоящи специалисти, психолози, вещи лица, които са работили с нея и с детето за
предупредени. Как никой специалист не казва, че някой влияе на това дете, и че на майката
трябва да й се даде втори шанс. Освен това втори шанс на В.Д. не му е даден от съд, а му е
даден, когато майката е упражнила психическо и физическо насилие над детето. Няма нищо
общо с това какви дела той е имал. Днес основните въпроси, които бяха поставени на
вещото лице, не бяха какво е най-добро за детето, а да се установи дали В.Д. е оказвал
влияние спрямо дъщеря си, за да са налице такива проблеми. Вещото лице заяви, че майката
пред нея е давала различни версии за случката от 2019 г. Следва ли сега да й даваме вяра на
изявленията, които прави? Това беше изключително обидно. Моля да дадете възможност на
моя клиент да каже няколко думи.
Въззиваемият В.Н. Д. – искам да Ви помоля да ми предоставите родителските права на мен,
защото искам детето да живее в спокойна среда и да има щастливо детство. Аз се боря
затова от пет години и благодарение на майката на И., която се обади, че детето ми е
пребито, успях да го направя, тъй като, ако след една седмица, когато вземех детето, то
щеше да бъде стресирано и нямаше да си каже и признае какво му се случва при майка му.
Пет години беше ад за мен. Детето като дойде при мен беше емоционално съсипано.
Физическото му състояние и наранявания бяха една нищожна частичка от това, което беше
същинското му състояние. То имаше кризи в продължение на три месеца. Изразяваха се в
реване за около 3-4 часа. За това състояние на детето съм уведомил всички психолози.
Благодарение на много усилия от тях, от мен и на детето, успяхме да се преборим с това
6
състояние. Вече година, година и половина, не прави кризи. Още юни месец, когато детето
дойде и заживя при мен поисках да работим с психолог, защото аз не знаех как да реагирам.
Виждах, че ситуацията е много тежка и деликатна. От тогава и до сега съм работил с много
психолози и винаги съм се вслушвал в тяхното мнение и съм се допитвал до тях. Дори в
някои по-деликатни ситуации, например, когато детето се обърна към моята съпруга с
„Мамо“, беше шест часът следобед, аз се обадих на психолог, за да питам дали това е редно,
дали не обърквам психиката на детето. Искам най-доброто за детето. И. дълги години
забраняваше на детето да ми казва татко. Това беше най-малкото нещо, което тя е
причинила и детето и на мен. Аз на нея съм обиден, но няма нищо да й връщам. В името на
детето искам, то да бъде спокойно и защитено. През 2019 г. юни месец, когато И. преби
детето, за да се защити, обвини собствената си майка, че е направила това. Още повече
заведе й дело за домашно насилие и даже й издадоха ограничителна заповед, за да не
приближава детето. Впоследствие, след две години си призна, че тя го е направила. Значи,
че тя е човек, който е способен дори и собствената си майка да обвини, само и само да се
защити. Аз се плаша от това нещо.
Адв.М. – моля да ми бъдат присъдени разноски по делото. Представям договор за правна
защита и съдействие и списък по реда на чл.80 ГПК. Моля за 14 дневен срок за писмени
бележки.
Въззиваемият Дойчинов – моля за един постъпателен режим, който да не се налага насила на
детето, а и аз не мога да вкарам детето в колата насила и да го откарам при майката. Моля за
режим, който да бъде в срок от девет месеца, за да може да дадем още време на детето
ползвайки програмите, назначени от РС. Много труд ми коства, радвам се, че успях, че има
напредък между майка и дъщеря.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение на 30.04.2021 г. като
дава на страните двуседмичен срок считано от днес за представяне на писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7