Р Е Ш Е Н И Е
Номер 543 от 25.03.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Йовка Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 3456 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на А.Г.К. ***, с ЕГН **********, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-869-0342579/10.12.2018 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. д от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „Запечатване на търговски
обект“ – фризьорски салон „Работилница за красота“, находящ се в гр.Бургас, к-с
„Изгрев“ бл.140, стопанисван от жалбоподателя, като на основание чл. 187, ал. 1
от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 5 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната
заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д.. Поддържа
жалбата по доводите, изложени в нея. Ангажира гласни доказателства. Пледира за
отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната страна
се представлява от юрисконсулт Е., който оспорва жалбата. Пледира същата да
бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на
оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-869-0342579/10.12.2018г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. д от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ – фризьорски салон „Работилница за красота“, находящ се в
гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.140, стопанисван от жалбоподателя, като на основание
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 5 дни.
На 06.12.2018г. в хода на извършена проверка на търговския
обект, е установено, че на 06.12.2018г., в 9.30 часа, в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, е установено, че търговецът, в качеството на лице по чл.3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ не
съхранява в обекта свидетелство за регистрация на ФУ. След легитимиране от
страна на проверяващите са представени свидетелство за регистрация на ФУ и
договор за техническо обслужване на фискално устройство. Не са представени
касова книга и паспорт на ФУ. Резултатите
от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-869-0342579/10.12.2018г., е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., издадена от
изпълнителния директор на НАП в предвидената от закона форма.
От
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по
време на проверката в търговския обект не се съхраняват касова книга и паспорт
на ФУ. От представения по делото протокол за извършена проверка, който е
официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена
сила, поради изготвянето му изцяло съобразно разпоредбите на чл. 50 ДОПК, се установява, че в търговския обект – фризьорски салон „работилница
за красота“ не се съхраняват касова книга и паспорт на ФУ към момента на
проверката. Протоколът не е оспорен от жалбоподателя по съответния за това ред,
поради което обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили така, както е посочено в него. Нарушението е
осъществимо, чрез бездействие, като единствен способ за оборването му е
представянето на поисканите документи, което не е било сторено. Това
обстоятелство е отразено в надлежносъставения официален свидетелстващ документ
и не е било оборено в хода на съдебното производство, въпреки указанията на
съдебния състав, дадени в определение №139/18.01.2019г. В тази връзка съдът не
кредитира ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, защото
те не променят обстоятелството, че към момента на проверката, както и към
момента на нейното приключване, жалбоподателят не е представил касова книга и паспорт на ФУ. Обстоятелството,
че след приключване на проверката в присъствието на свидетеля жалбоподателят е
открил касовата книга е ирелевантно. При това положение на административния
орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС
е посочено, че "принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител". Редакцията
на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е
задължително и не е поставено на преценката на административния орган.
В настоящия случай, в оспорената Заповед е
налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото
се касае за едно констатирано бездействие – несъхраняване на касова книга и
паспорт на ФУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б.
"д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции се прилага за лице (търговец), което не спазва реда или начина за
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Този
ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в
цитирания от органа чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Не е спорно, че жалбоподателя е задължено лице
по смисъла на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл.
42, ал. 1, т. 1 от същата наредба лице по чл. 3 със стационарен търговски
обект съхранява в него касова книга и паспорт на ФУ. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил соченото нарушение,
безспорно при проверката в обекта не са се съхранявали изискуемите документи
и именно това правнорелевантно
бездействие се установява по делото.
В протокола за извършена проверка е отразено
извършеното нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като в графа бележки
и възражения жалбоподателят е посочил, че няма. За този род нарушения,
разпоредбата на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С
разпоредбата на чл.
186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената
санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка -
"запечатване на обект за срок до един месец".
Субект на нарушението по чл. 42 от Наредбата,
респ. на ПАМ по чл.
186 от ЗДДС е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския
обект. В случая безспорно от доказателствата по делото е установено, че обект –
фризьорски салон „Работилница за красота“ е стопанисван от жалбоподателя. Предвид
изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като основание да
реализира правомощието си по чл.186, ал.
1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана
компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е
запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка "запечатване на обект" да се прилага за срок до един месец. При
определяне на срока на ПАМ административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, която съгласно чл. 169 АПК подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Неоснователни са доводите на
касатора, че процесната заповед е издадена в несъответствие с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая ПАМ е наложена за срок от 5 дни, който е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. В случая вредата, която се
цели да се предотврати с налагането на ПАМ е да се избегнат и осуетят всякакви
опити за нередовното и непоследователно водене на документацията и несъхраняване
на документи, поради което административният акт и нЕ.ото изпълнение не засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която същият се издава. Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на
дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, като
прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на
вреда за фиска. В този смисъл е и практиката на ВАС, а именно-Решение
№8463/21.06.2018г., постановено по адм.дело №2418/2018г., Решение №4617/11.04.2018г.,
постановено по адм.дело №8691/2017г.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) № ФК-869-0342579/10.12.2018 г., издадена от началника на отдел
"Оперативни дейности", при Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да
водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
По делото е направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени
в минималния дължим размер от 100, 00 лева на основания чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.К. ***, с ЕГН **********
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-869-0342579/10.12.2018
година на Даниел Тодоров Вълканов - началник отдел "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е
постановено принудителна административна мярка "Запечатване на търговски
обекта“- фризьорски салон „Работилница за красота“, находящ се в гр.Бургас, к-с
„Изгрев“ бл.140 и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни.
ОСЪЖДА А.Г.К. ***, с ЕГН ********** да заплати
в полза на Национална агенция за приходите гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: