№ 5
гр. ** , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Кузманова
Секретар:Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Гражданско дело №
20205440100665 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на С. Г. С. против **** гр.**, в която се
твърди от ищцата, че с изпълнителен лист от 14.08.2007 г. по ч.гр.д.№ * г. по описа на РС
**, издаден въз основа на Определение № * от 02.07.2007 г. по ч.гр.д.№* г. по описа на РС
** и на основание чл.237 б. “е“ от ГПК /отм./ е осъдена да заплати на *** следните суми: 1
288,71 лева - главница, представляваща незаплатено задължение по Запис на заповед,
издаден на 14,12.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2007
г. до окончателното й изплащане; и 90,20 лева съдебни разноски. С молба вх.
№03743/26.09.2008г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист *** е образувало
изп.д.№* г. по описа на **, рег.№*, район на действие — СТС. Поради частично погасяване
на задължението, изп.д.№*г, е образувано за сумата от 862,54 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.05.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 90,
20 лева съдебни разноски. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
поискал опис на движими вещи, налагане на запор върху трудово възнаграждение и
вземания на ищеца от трети лица. Запорното съобщение е изпратено до работодателя ***,
същото не е връчено и е върнато като непотърсено. През следващите почти 7 години не са
извършвани изпълнителни действия. Такива са предприети едва на 20.05.2015 г., когато с
резолюция на **, рег.№*, ответникът **** 4 ООД (към онзи момент ***) е конституиран
като взискател по изп.д,№*г., на основание прехвърляне на вземания и Договор за цесия от
23.02.2015 г., сключен между *** с ЕИК * (с предишно наименование ***) в качеството си
на цедент и ***, в качеството си на цесионер. Уведомлението за извършено прехвърляне на
вземания е изпратено до ***, а не до длъжника С. Г. С., видно от обратната разписка,
приложена по изпълнителното дело. Ищецът счита,че не дължи заплащане на
претендрините по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени по давност.
Сочи,че последното валидно изпълнително действие по изп.д.№* година 1 по описа на **,
рег.№*, Район на действие - СГС е извършено на 26.09.2008 г., на която дата взискателят е
входирал молбата за образуване на изп.д. №*г. и със същата е поискал опис на движими
вещи, налагане на запор върху трудово възнаграждение и вземания на ищеца от трети лица.
След тази дата поискани и извършени са единствено справки и проучвания на
имущественото състояние на ищцата, от които не е събрана необходимата информация за
налично имущество, съответно - не е пристъпено към осребряването му чрез предприемане
на действия по принудително изпълнение. Доколкото, считано от 26.09.2008 г. за период
повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то с
оглед наличието на хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство е
прекратено ех 1еgе на 26.09.2010 г. Това прекратяване е преди приемане на Тълкувателно
1
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и по отношение на погасителната давност
следва да се приложи тълкуването, дадено в ППВС № 3 от 08.11.1980 г. на Пленума на ВС, в
смисъл, че погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителния процес (тоест до
26.09.2010 г.) и новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното производство по право, т.е. от 26.09.2010 г. В този смисъл
Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК. В конкретния
случай изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. с чл. 237 б.“е“ от ГПК
/отм./ и въз основа на запис на заповед. Вземанията, произтичащи от запис на заповед се
погасяват с тригодишна давност, с оглед разпоредбата на чл. 531, ал. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ.
В случай на прекъсване на давността, започва да тече нова давност, която е идентична с
давността за вземането, предмет на заповедното производство и отново е тригодишна.
Съгласно установената съдебна практика изпълнителния лист издаден на основание чл. 242,
ал. 1 във вр. с чл. 237 б.“е“ от ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
присъдено нещо и приложното поле на чл.117, ал,2 от ЗЗД не е налице. Приложима е
тригодишната давност, която в конкретния случай е изтекла на 26.09.2013 г. и вземането по
изпълнителния лист, издаден в полза на ответника е погасено по давност. Предвид
обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, на основание чл. 119 от
ЗЗД произтичащите от главното вземане допълнителни вземания за лихви и разноски, за
които е издаден изпълнителния лист по реда на чл. 242, ал.1 във вр. с чл. 237 б.“е“ от ГПК
/отм./, са също недължими. С оглед гореизложеното, процесните суми, предмет на
изпълнителен лист от 14.08.2007 година по гр.д№* година по описа на Районен съд ** са
погасени по давност. Моли съда да постановирешение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника ,че ищцата не дължи следните суми 952,74 лева, от които 862,54
лева - частично дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.05.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 90,20 лева съдебни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2007 година по гр.д.№* година по описа на
Районен съд ** , като погасени по давност. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
В с.з. ищцата *** р. пр. не се представлява.Поддържа иска чрез пълномощника си адв.***.
Ответникът *** не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено следното :
Съдът намира, че са налице основанията на ГПК за постановяване на неприсъствено
решение и уважаване на така предявения отрицателен установителен иск за дедължимост,
поради погасяването им по давност на сумите , за които е издаден изпълнителен лист от
14.08.2007 година по гр.д.№* година по описа на Районен съд. Ищцовата страна е правила
искане за постановяване на неприсъствено решение, като за това са налице и предпоставките
на чл.238, ал.1 от ГПК, а именно ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил
и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са указани и
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, съобразно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, видно от върнатите разписки
от съобщенията за това. Искът се явява и вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства-
издаденият изпълнителен лист по ч. гр.д.№*г. и образуваното за събиране на сумите изп.д.
№*г. по описана на *** с район на дейстивие СГС. Предвид посоченото, ще следва
предявеният иск да бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на 450,00 лв., от които 50,00 лв.
за ДТ и 400,00 лв. за адв.възнаграждение.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** със седалище и адрес на управление
гр.**, район ***, представлявано заедно и поотделно от управителите *** , че С. Г. С. с
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.**,ул.*** не дължи следните суми 952,74 лева, от
които 862,54 лева - частично дължима главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.05.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 90,20 лева
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2007 година по гр.д.
№* година по описа на Районен съд , като погасени по давност.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление гр.**, район ***, представлявано заедно
и поотделно от управителите *** да заплати на С. Г. С. с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.**,ул.*** разноски по водене на делото в размер на 450,00 лв..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
3