РЕШЕНИЕ
№ 2533
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С. М. М
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110217335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“...“, ул.“Л........ С. Б.Т., сграда ..., ет. .,
представлявано от В. Ив. Ц. – управител, срещу Наказателно постановление
№ 610922 – F615786/12.11.2021 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол” на Национална агенция за приходите, за извършени
девет нарушения на чл. 118, ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
дружеството – жалбоподател са наложени девет административни наказания
"имуществена санкция" в размер на по 500 (петстотин) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че неправилно в процесния случай
за девет констатирани нарушения са наложени имуществени санкции с едно
наказателно постановление, като същевременно в НП посочените нарушения
1
не са ясно и конкретно описани, като липсва място на извършване и
посочване на доказателствата, които подкрепят извода, че нарушенията са
извършени, нито са обсъдени обстоятелствата, при които конкретните
нарушения са били осъществени, с което и санкционирано дружество е
поставено в невъзможност да разбере кое нарушение с какви доказателства е
подкрепено, респективно и е ограничено и възпрепятствано правото му на
защита. На следващо място се навежда, че в противоречие с процесуалните
правила административнонаказаващият орган е счел, че срещу съставения
АУАН не са постъпили възражения, като не са взети предвид нито
последните, нито представените към тях доказателства. Счита се, че
административнонаказващият орган е следвало да съобрази, дори и да се
приеме, че е извършено нарушение, че последното представлява маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. На последно място се излага, че в конкретния
случай не е съобразено обстоятелството, че за времето от 08:00 часа до 14:00
часа на 01.04.2021 г. в проверявания обект е бил налице технически проблем
със специализирания аптечен софтуер Фармастар, който в този часови
диапазон не е работел, но всички плащания, за които няма наличен фискален
бон, са влезли в КЛЕН след 14:00 часа на 01.04.2021 г., когато техническият
проблем е бил отстранен.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от юрк. С., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество и в
ангажирани по делото писмени бележки, пледира за отмяна на обжалваното
НП по съображенията, развити в жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Д., която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
2
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 30.04.2021 г. в 13:52 часа служители от ЦУ на НАП, сред които и св.
ЕЛ. В. П., извършили проверка в обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС - аптека, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. Р." № ...., стопанисван от
„С......." ЕООД, с ЕИК..... По време на проверката било установено, че в
обекта има монтирани и в работен режим 3 броя фискални устройства както
следва: 1. Модел „Датекс FP - 2000" с ИН на ФУ DT510978 и ИН на ФП
02510978, регистрирано в НАП с потвърждение № 4313393 от 25.07.2019 г., 2.
Модел „Датекс FP - 2000" с ИН на ФУ DT511035 и ИН на ФП 02511035,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4313425 от 25.07.2019 г., 3. Модел
„Датекс FP - 2000"с ИН на ФУ DT511037 и ИН на ФП 02511037,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4313365 от 25.07.2019 г., както и
налични два броя ПОС устройства на Банка „ДСК“.
При проверката били изискани отчети /разпечатки/ от двете налични
ПОС устройства в проверения обект за дата 01.04.2021 г. и КЛЕН за дата
01.04.2021 г. от трите налични в обекта фискални устройства в часовия
диапазон от 08:00 часа до 14:00 часа, които били представени от задълженото
лице на 04.06.2021 г. в 15:00 часа в офис на „С." ЕООД с ЕИК ....., находящ се
в гр. София ул. „Л. С." № ...., С....
При преглед на отчет /разпечатка/ на ПОС устройство /ТID ХВ 989051/
било установено, че са извършени плащания с карта през същото, както
следва:
- На 01.04.2021 г. в 08:29 часа е извършена покупка на стойност
36,71 лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта
фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
- На 01.04.2021 г. в 08:31 е извършена покупка на стойност 31,56
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
3
- На 01.04.2021 г. в 11:55 часа е извършена покупка на стойност
27,14 лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта
фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
При преглед на ПОС устройство /TID ХВ 908045/ било установено, че
са извършени плащания с карта през същото, както следва:
- На 01.04.2021 г. в 09:56 часа е извършена покупка на стойност 9,24
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
- На 01.04.2021 г. в 10:27 часа е извършена покупка на стойност 10,00
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
- На 01.04.2021 г. в 11:42 часа е извършена покупка на стойност 35,92
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
- На 01.04.2021 г. в 11:46 часа е извършена покупка на стойност 14,99
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
- На 01.04.2021 г. в 11:51 часа е извършена покупка на стойност 8,39
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
- На 01.04.2021 г. в 13:15 часа е извършена покупка на стойност 19,99
лева, за която не е издаден фискален бон от трите налични в обекта фискални
устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
За резултатите от извършената проверка и отразяване на констатациите
на проверяващите органи от НАП били съставени протоколи за извършена
проверка № 0040158/30.04.2021 г. и № 1627413 от 04.06.2021 г.
На 09.06.2021 г. св. ЕЛ. В. П., на длъжност „старши инспектор по
приходите" в ЦУ на НАП, съставила АУАН № F615786/09.06.2021 г. срещу
„С." ЕООД с ЕИК ....., за извършени девет административни нарушения на чл.
118, ал. 1 ЗДДС.
АУАН е връчен на 09.06.2021 г. на упълномощен представител на
дружеството - жалбоподател, който го подписал с изричното възражение, че
на 01.04.2021 г. е съществувал технически проблем с ПП Фармастар, като
4
цитираните продажби са били отразени след отстраняването му в 14:00 часа
на 01.04.2021 г., удостоверено със служебна бележка пред НАП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани от страна на
санкционирано дружество писмени възражения срещу констатациите в
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 610922 – F615786/12.11.2021 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол” на Национална агенция за приходите, за
извършени девет нарушения на чл. 118, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1
от ЗДДС на дружеството – жалбоподател са наложени девет административни
наказания "имуществена санкция" в размер на по 500 (петстотин) лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на упълномощен
представител на дружеството на 26.11.2021 г. лично и срещу подпис, който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител ЕЛ. В. П..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. П. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
П. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
5
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
дружеството - жалбоподател и които да обосновават отмяната на последното
само на това основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени
от оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Съдът намира, че ясно и в пълнота са описани констатираните
нарушения, обусловили ангажирането на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице, респ. създадени са били достатъчно
гаранции за правото на защита на санкционираното лице, както и за
разкриването на обективната истина при обжалването на наказателното
постановление пред съда. Посочена е датата на нарушението и кога то е било
установено, поради което и доводите на въззивника в противоположния
6
аспект не могат да бъдат споделени.
Налице е и редовна процедура по връчването им на представител на
жалбоподателя.
Следва да се има предвид, че макар в наказателното постановление да
не е посочено, че срещу съставения АУАН са постъпили възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, респективно същите да не са били обсъдени от
наказващия орган, това обстоятелство не опорочава издаденото наказателно
постановление, тъй като по никакъв начин не води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, в частност на възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на вмененото му "административно"
обвинение. Жалбоподателят е имал възможност да релевира тези възражения
в съдебната фаза, както и е направил, като съдът е длъжен да обсъди същите и
ако установи неправилност или незаконосъобразност на атакувания акт да го
отмени.
Отделно от това, за разлика от така наречената съвкупност на
множество престъпления (идеална и реална) по НК, в ЗАНН, на чийто
процесуален режим е подчинена реализацията на административната
отговорност за допуснатите по ЗДДС нарушения, е възприет принципът за
наказуемост на дееца за толкова деяния, колкото е извършил и за толкова
нарушения, колкото са установени. Във всички случаи се касае до отделни,
самостоятелно наказуеми нарушения, наказанията за които се налагат
отделно. В този смисъл са и мотивите по т. 8 от Тълкувателно решение № 77
от 29. XI. 1984 г. по н. д. № 68/84 г., ОСНК, съгласно които, когато едно лице
извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко
едно от тях, съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, като няма
абсолютно никаква пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се
издаде едно наказателно постановление, поради което възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление поради ангажиране отговорността му за няколко нарушения с
едни акт, са неоснователни.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление настоящият съдебен състав счита, че „С........"
ЕООД е осъществил състава на административно нарушение по чл. 118, ал. 1
7
ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, "Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.". Видно от
събраните по делото доказателства „С...." ЕООД е осъществил състава на
вменените му административни нарушения, доколкото не са издадени
фискални касови бележки за извършените продажби на девет броя стоки,
конкретно посочени в АУАН и НП, в стопанисвания от него търговски обект
– аптека, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. Р." №....
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите на
неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС на юридическите лица и ЕТ се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В случая на
дружеството - жалбоподател са наложени девет имуществени санкции в
минимално предвидения размер от по 500 лева. Предвид принципа "reformatio
in pejus" положението на жалбоподателя не може да се влоши само по
подадена от него жалба, поради което е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Независимо от изложеното обаче, съдът намира за основателни
изложените съображения от въззивника за наличието на маловажен случай на
нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС
не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения,
като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В
8
този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК,
за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи административно нарушение от съответния вид.
В конкретиката на настоящия случай, предвид обстоятелството, че
нарушенията по чл. 118, ал. 1 ЗДДС са формални такива, на просто
извършване, се явяват ирелевантни съображения за липсата на настъпили
вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава
на нарушението настъпването на такива. Същевременно, при преценка
характера на извършеното нарушение и неговите обективни проявления
настоящата съдебна инстанция намира, че в случая се касае за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. В тази връзка, съдът намира за доказано
твърдението на жалбоподателя, че фискалните бонове не са били издадени
поради наличието на технически проблем с фискалното устройство, за
доказване на който факт е приета и приложена по делото служебна бележка
от "Е...." ООД, ЕИК ..., производител на програмния продукт „P. S.”, в която е
посочено, че поради технически проблем в ПП P. S. от 08:00 часа до 14:00
часа на 01.04.2021 г. през софтуера не е било възможно да се издават касови
бележки. Действително, посоченото писмо няма обвързваща доказателствена
сила в настоящото производство, а следва да се преценява в контекста на
останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства. В тази
връзка следва да се посочи, че съобразно приложените в производството
доказателства, от фискалното устройство са извадени КЛЕН и дневен
финансов отчет, видно от които след 14:00 часа на 01.04.2021 г. са отчетени
процесните продажби, за които във времевия диапазон от 08:00 часа до 14:00
часа на 01.04.2021 г. не са били издадени фискални бонове, което изцяло
корелира с твърдението на въззивника, че е съществувал софтуерен проблем,
след отстраняването на който продажните са били надлежно отчетени. Не на
последно място следва да се акцентира, че както в протокола за извършена
проверка, така и в съставения АУАН, представител на дружеството-
жалбоподател е възразил и посочил, че фискалните касови бележки не са били
издадени поради технически проблем с ползвания аптечен суфтуер.
Посоченото твърдение за проблем с фискалното устройство е било
9
релевирано многократно в хода на административнонаказателното
производство, което ведно с наличието на приложените писмени
доказателства в тази насока, съдът счита, че е доказано, респективно че е бил
налице визираният технически проблем, респективно и съответното
твърдение не се явява единствено израз на защитната теза на жалбоподателя в
хода на образуваното АНП, а факт от обективната действителност. По
посочените съображения и доколкото се установява в производството, че
констатираните нарушения са били отстранени веднага след отстраняване на
софтуерния проблем в ПП Pharma Star, съдът счита, че се разкрива
отклонение от типичните случаи на нарушенията от този вид и намира, че
обществената опасност на деянието не е висока, респективно и се явява
неоправдано санкционирането на жалбоподателя, доколкото целите по чл. 12
от ЗАНН могат да бъдат постигнати и само чрез предупреждаването на
нарушителя, без да е нужно налагането на наказание, тъй като случаят
очевидно е маловажен.
Ето защо и по изложените съображения, съдът следва да отмени
атакуваното в настоящото производство наказателно постановление на
основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По отношение на претендираните разноски, съдът следва да посочи, че
съдебният акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН не е идентичен с отменителния
такъв по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, доколкото в случая наказателното
постановление се отменя поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
която не променя извода за наличие на административно нарушение, а
предвижда единствено отпадане на наложената административна санкция
срещу задължително предупреждение, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Тази
особеност на съдебния акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН дава основание на
въззивната инстанция да счита, че разноски следва да бъдат присъдени в
полза на АНО за юрисконсултско възнаграждение, а не в полза на
10
жалбоподателя, на когото е отменена административната санкция срещу
предупреждението по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. С оглед изложеното,
искането на упълномощения представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4,
вр. ал. 1 от ЗАНН, с оглед процесуалното представителство в рамките на
въззивното производство. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН
и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ ("Възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. ") „С.“ ЕООД, ЕИК ....... следва да заплати в полза
на НАП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 610922 – F615786/12.11.2021
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” на Национална агенция за
приходите, за извършени девет нарушения на чл. 118, ал. 1 от Закон за данък
върху добавената стойност, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател „С.“ ЕООД, ЕИК .........са
наложени девет административни наказания "имуществена санкция" в размер
на по 500 (петстотин) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „С.“ ЕООД, ЕИК ..........., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ж.к.“И.“, ул.“Л. С.“ № ..., С.Б.Т., сграда .., ет. ...., представлявано от В.
И. Ц. – управител, да заплати на Централно управление на НАП сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12