О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 442/2023
г. по описа на ВТАС. На основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.159 от АПК – проверка на
допустимостта на жалбата.
Образувано е по
Жалба вх. № 3641/20.07.2023г. в АСВТ, депозирана от К.Г.Д. ***.
Оспорва се мълчалив отказ на директора на
Професионална гимназия по моден дизайн-В. Търново да предостави информация по реда на ЗДОИ по
Заявление за достъп, депозирано чрез ССЕВ на Министерство на електронното
управление на дата 05.06.2023г.
Жалбоподателката
твърди, че в законоустановения
14-дневен срок не е получила отговор на подаденото заявление. Счита, че
непроизнасянето на директора на ПГМД представлява мълчалив отказ, защото гимназията
е задължен субект по чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ, който се финансира от държавния
бюджет. Училището се ръководи от
директор, който има задължението да се произнесе по заявлението по реда
на ЗДОИ. Оспорващият счита, че мълчаливият отказ на директора да се произнесе противоречи на
материалния и процесуалния закон/сочи чл.59 от АПК и чл.38 от ЗДОИ/. Настоява,
че поисканата информация не попада в никое от предвидените в ЗДОИ ограничения.
Жалбоподателката изтъква, че с получаването на тази информация би могла да си
състави мнение за дейността на училището по интересуващите я въпроси. По тези
съображения моли съда да отмени МО на директора на ПГМД.
В о.с.з. жалбоподателката се явява лично, ангажира
доказателства и представя писмена защита. Моли след отмяната на МО съдът да
задължи директора да се произнесе, като приложи чл.174 от АПК. Претендира
разноски за ДТ.
Ответникът - директорът
на ПГМД-В. Търново представя писмен отговор по жалбата към административната
преписка. Намира жалбата за
неоснователна. Посочва, че по пункт 1 от искането е налице лично запознаване
със Заповедта; по т.2 е изпратена на е-поща; по т.3 ще бъде предоставен на общо събрание. Относно документите в
MS Word посочва, че документите не могат да се
предоставят в този формат, т.к. са налични в PDF формат или на хартия. Освен това голямата част от тях са публикувани на
електронната страница на училището. Другата част пък вече били получени в хода
на АД №6/2023г. на АСВТ. Към ПО ответникът прилага и Писмо с изх. №
636/16.06.2023г., което е отговорът по заявлението на г-жа Д.. Отговорът е в
същия смисъл като се признава, че това писмо не е получено от заявителя. В
о.с.з. ответникът се явява лично. Оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение.
От постъпилата с вх.
№3827/03.08.2023г. в АСВТ административна
преписка се установи следното:
1. Действително на 05.06.2023г. по е-път, чрез
Системата за сигурно електронно връчване
на Министерство на електронното управление при Професионална гимназия по моден
дизайн-гр. Велико Търново е постъпило на Заявление за достъп до обществена
информация, подписано с КЕП на 02.06.2023г. от жалбоподателката Д..
2. От съдържанието
на Заявлението е видно, че жалбоподателката е учител в същата гимназия и се
обръща към директора на ПГМД, за да й бъдат предоставени на хартиен носител
следните документи:
- Утвърдената
Програма за занимания по интереси на „Младежки туристически клуб“;
- Заповед № 837/31.05.2023г.
на директора на ПГМД;
- Определения
ред за работата на Общото събрание на работниците и служителите в ПГМД.
Освен това, г-жа Д. иска да й бъдат предоставени по
е-път чрез ССЕВ копия в MS Word на следните документи:
-
Правилник за
дейността на ПГМД;
-
Годишен план за
дейността на училището;
-
Етичен кодекс на
училищната общност;
-
Вътрешни правила
за работната заплата в ПГМД;
-
Протокол № 9 от
заседание на Обществения съвет;
-
Годишен отчет за
дейността на Обществения съвет за учебната 2021/2022г.;
-
Годишен отчет на
директора за изпълнение стратегията на ПГМД за учебната 2021/2022г.;
-
План за действие
към стратегията за развитие на ПГМД за учебната 2022/2023г.;
-
Становището на
Обществения съвет за държавния план-прием.
3. Писмо с изх.
№ 636/16.06.2023г. на директора на гимназията е по съдържание отговора по
заявлението на г-жа Д.. Макар в него да не е посочено като правно основание
чл.28 от ЗДОИ. Има вид да е издадено в 14-дневния срок по посочената
разпоредба, без да съдържа достоверна дата.
4. По АД № 6/2023г. на АСВТ са депозирани следните
документи на хартия – Правилник за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021г.
и Правилник за дейността на Професионална гимназия по моден дизайн гр. В.
Търново за учебната 2022/2023г.
При така установените факти, съдът от правна страна
прие следното:
Съдът намира, че не е налице акт по чл.28 от ЗДОИ,
който да е годен предмет на съдебен контрол. В случая не е налице нито МО, нито
пък Писмо изх. № 636/16.06.2023г. представлява изричен отказ на директора на
гимназията. Съображенията на съда за този извод са следните:
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗДОИ, решенията за
предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация са индивидуални административни актове и се обжалват пред съответния административен съд,
по реда на АПК.
Според чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Практиката на ВАС е установила, че
мълчалив отказ по реда на ЗДОИ е допустимо да се атакува, макар същият във
всеки случай да е незаконосъобразен, по
аргумент от чл.28, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДОИ. Единствената призната от
закона правна възможност за процедиране по надлежно подадено заявление по
Закона за достъп до обществена информация
е постановяването на изричен и мотивиран писмен акт в определените от
закона срокове, независимо дали решението на административния орган е за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поисканата информация.
Доктрината и съдебната
практика са изяснили, че става въпрос за липса на произнасяне на задължения по закон компетентен административен
орган, а не за простата липса на изявление от сезирания АО.
Не се оспорва от страните, че ПГМД е задължен по
смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ субект, т.к. е ЮЛ, което се финансира със
средства от държавния бюджет. Вън от съмнение
е и обстоятелството, че поисканата информация е създадена в ПГМД и
представлява обществена информация по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗДОИ, т.к. по
естеството си би предоставила възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължения по закона субект. Тоест, при равни други
условия бихме обсъждали наличието на МО по ЗДОИ, но не и в този случай.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата е
недопустима, поради липса на предмет. Този извод на свой ред е обусловен от
обстоятелството, че между страните по спора е налице трудово правоотношение,
което изключва г-жа Д. да се позовава на правата по чл.4, ал.1 от ЗДОИ по
отношение на работодателя си. Същата има качеството на учител, а не е просто
гражданин без всяка връзка с тази ниституция.
Нормата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ гласи, че всеки
гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация
при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация. Несъмнено оспорващата е
лице, което е български гражданин, следователно се ползва от правата,
предвидени в национален закон. Впрочем чл.4, ал.2 от ЗДОИ изрично дава права и
на чужденците. Но смисълът заложен в чл.4 от ЗДОИ е, че субектите, които могат
да се възползват от достъп до обществена
информация по този ред са всички тези граждани, за които в друг закон не
е предвиден специален ред за получаване на такава информация.
В случая не се оспорва, че страните по спора се
намират в трудово правоотношение към момента, когато е депозирано заявлението
за достъп и при завеждане на делото. Налице са и писмени доказателства, че
жалбоподателката Д. е учител в ПГМД,
назначен въз основа на трудов договор. В нейния писмен отговор и защитата й се
посочва, че исканите документи са и необходими, за да може качествено да
изпълнява своите задължения като педагог.
Видно от Кодекса на труда в рамките на ТПО на
работника или служителя се следва предоставяне на информация за неговите
трудови функции и съдбата на предприятието/вж. напр. чл.130 и сл. КТ/. На разположение на работника в
тази връзка е защитата на КТД и синдикалните организации. Специалният Закон за
предучилищното и училищното образование в чл.219 регламентира правата и
задълженията на педагогическите специалисти, като няма съмнение, че те същите
по подразбиране предполагат учителят да бъде информиран и да участва активно в
тези процеси.
На основание чл.181 от КТ е приет Правилник за
вътрешния трудов ред в ПГМД-ВТ, който съгласно §14 от ПЗР към същия е в сила от
15.09.2020г. Съгласно чл.50, т.6 от същия, при изпълнение на трудовите си
функции служителите имат право да бъдат редовно информирани за резултатите от
дейността на училището или по въпроси, свързани с техните права и задължения.
Видно от съдържанието на Заявлението е, че става въпрос именно за такъв кръг от
въпроси.
Жалбоподателката твърди, че не е получила по този ред
информация. Всъщност това е вярно само отчасти. Вътрешните нормативни актове са
качени на сайта на гимназията. По делото няма данни при тези си затруднения
жалбоподателката да е да е потърсила съдействието на синдикалната организация в
училището или Етичната комисия. От непосредственото впечатление на съдията при
развитие на съдебното производство е
несъмнено, че отношенията между страните са непоправимо счупени и диалог
не е възможен. Това се подкрепя и от факта, че ответникът е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на г-жа Д.. Това подкрепя тезата,
изложена по-горе, че се касае за отношения по повод предоставянето на работната
сила и спорът е трудов по естеството си и е подведомствен на гражданските
съдилища.
Доколкото е налице специален ред за информиране на
учителя за резултатите от дейността на училището и за неговите трудови права и
задължения редът по ЗДОИ е неприложим. Поради това при сезиране на директора на
училището /с качеството на работодател/ не може да се формира мълчалив отказ по
ЗДОИ, който да се атакува пред съда.
По изложените съображения съдът прие, че не е
налице мълчалив отказ, спрямо който
жалбоподателят да има субективното право на оспорване. Липсата на подлежащ на
оспорване акт, в т. ч. МО по чл. 58, ал. 1 АПК, във вр. с чл.28 от ЗДОИ и липсата на право на оспорване са
абсолютни процесуални пречки за развитие на съдебното производство, за които
съдът следи служебно на всеки етап от производството. При тези фактически
установявания следва правен извод за недопустимост на съдебното производство,
поради липса на предмет и правен
интерес. Налице са законовите
предпоставки за прекратяване на съдебното производство по адм.дело № 442/2023 г.
по описа на АСВТ поради недопустимост на
оспорването, на основание чл.159,т.1 и т.4 от АПК.
Разноски на ответника не се присъждат, т.к. не са
поискани.
Воден от горните мотиви, на посочените
основания, съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.253 от ГПК, Определение по Протокол от о.с.з., проведено на 19.10.2023г., с
което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.159,т.1
и т.4 от АПК, жалба, вх. № 3641/20.07.2023г. в АСВТ, депозирана от К.Г.Д. срещу мълчалив отказ на директора на
Професионална гимназия по моден дизайн-В. Търново да предостави информация по реда на ЗДОИ по
Заявление за достъп от 05.06.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело
№ 442/2023г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните, като жалбата се подава чрез ВТАС.
Определението
да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл.138 от АПК
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: