№ 54
гр. гр. Д.град, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Теодора Г. Д.а
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100236 по описа за 2022 година
С така подадената искова молба ищецът е предявил срещу ответника
обективно съединени искове с правно основание чл.200 ал.1 от Кодекса на
труда/КТ/.
В исковата молба ищецът твърди следното:Пострадало лице съм от трудова
злополука. На 12.11.2021 г. между С. Т. Ж. и Марица Енержи" ЕООД е
сключен трудов договор, съгласно който Ж. заема длъжността "Машинен
оператор-спомагателни съоръжения" в "Марица Енержи" ЕООД. Назначен е в
цек "Въглеподаване". Работата се изразява в разтоварване и почистване на
седловидни железопътни вагони с въглища. На 03.12.2021г., С. Ж. е дневна
смяна и е започнал работа в 8:ООч. в ТЕЦ Марица 3- гр. Д.град. Около
10:15ч., ищецът работи на площадка "Ново разтоваригце", намираща се в
обл.Хасково, гр. Д.град, ул. "Промишлена зона – площадка"ТЕЦ"". Докато
почиства ръчно остатьчен въглищен материал от последния железопътен
вагон със специално приспособлеине /ръжен/, с периферията си вижда, че
вагонът се затваря. Ж. веднага пуска ръжена и се опитва да дръпне, за да
избегне злополуката, rьй като в противен случай вратата е щяла да го затисне
през кръста, но не успява напълно. Капакът затиска и смазва палеца на
1
дясната му ръка.. Злополуката възниква, rьй като Т. К., който се намира в
другия край на вагона, започва затварянето на вагона, без да предупреди за
това. В този момент от другата страна на вагона са още Т. Т. и Т. Г.ев. Близо
до Ж. е началник смяната Я. Д.. Щом Д. разбира какво се е случило, извиква
на К. да отвори незабавно вагона, но работникът е много изплашен от
случилото се и не успява да реагира, поради което Т. Г.ев отваря вагона със
закъснение. Вспедствие на злополvката Станимии Ж. е полvчил разкъсване на
меки тъкани и фрактура на палеца на дясната му nъка. На 03.12.2021г. в
14:ООч., С. Т. Ж. е постъпил по спеппiост в УМБАЛ "Свети Г." ЕАД, гр.
Пловдив. Установено е, че е необходимо оператинно лечение, след
извършени консултативин прегледи при интернист, рентгенолог,
анестезиолог и ортопед-травматолог. Съгласно Епикриза-КОТ (Клиника по
ортопедия и травматология) с и.з.№77704/2021г. вследствие на конквасапия
(тежката травма, при която има разкъсани меки rькани, съдове, нерви и кости)
на палеиа на дясната nъка е извършена спешна операция като палецът на С.
Ж. е ампvтиран (ампvтаиия на дисталната диафиза на проксималната фаланга
на I пръст). В издадената втора Епикриза-КОТ с и.з№75799/2021г. е посочено,
че има и травма на вътрешен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и
длан. На 0б.12.2021г. С. Ж. е изписан от болничното заведение. Съгласно
епикризата конците трябва да се свалят 14 дни по[1]късно, а на 30-я ден да се
премахнат крицпiеровите urnu. След злополуката Станжимир Ж. е в
продължителен болничен 03.12.2021 г. до 06.03.2022 г. - 94 дни. Вследствие
на ампутацията, ищецът губи окончателно хватателната способност на
дясната си ръка. Дясната ръка е водещата ръка на Ж.. На 10.12.2021г. е
подадена Декларация за трудова злополука с вх.№5101-26-51/10.12.2021 г. от
работодателя на С. Ж. - "МАРИЦА ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, с
оглед станалата злополука. На 22.12.2021 г злополуката е приета за трудова
съгласно разпореждане № 5104-26-53/22.12.2021 г. на TH на НОИ - град
Хасково. Към настоящият момент работодателят не е заплатил обезщетение
на Ж. за претьрпените болки и страдания. По съшеството на споnа: От
горензложеното е видно, че С. Т. Ж. е претьрпял трудова злополука,
отговорност за което носи на основание чл. 200 от КТ нетвият работодател
"Марица Енержи" ЕООД. Вследствие на трудовата злополука животьт на С. Т.
Ж. се променя коренно. Първоначално вследствие на злополуката Ж.
преживява за продължителен период много интензивни болки и страдания.
2
Със зарастването на тъканите, болките намаляват, но мястото на ампутииания
пръст остава болезнено и предизвиква силеи дискомгрорт при промяна в
температурата на околната среда, при допир. Периодът на възстановяване
след операцията е продължителен. След зарастване на rьканите след
оперативната интервенция обаче се разкрива огромната значимост на
слvчилото се. С. Ж. е глава на семейство и млад баща на момиченце, което
все още не е навърпп3ло една година. До сега винаги е бил активен и е
работил тежка физическа работа, като по този начин е осигувявал пвехраната
на семейството си, а докато е бил вкъщи е помагал в домакинството и в
отглеждането на детето си. След злополуката е напълно загубена хватателната
способност което значително огданиvава възможността на Ж. ца се гдижи за
семейството и за себе си. Ж. ще бъде инвалид до живот. Загубата на
хватателната способност на водещата му рака изключително много би
затруднилоосигуряването на прехрана на семейството му с дейностите, които
е извършвал до този момент, тъй като е много ограничена възможносrга му аа
борави както с инструменти и да извъnшва тежка физическа работа. За да
може С. Ж. да продължи да води пълноценен начин на живот ще му се
наложи да смени работата си като се преквалифиqира, rьй като вече няма да
може да извършва дейностите, с които се е справял до сега без затруднения.
Подобна преквалификация би предполагапа извършване на интелектуална
работа, но липсата на палец на водешата ръка, би ограничила и тук Ж., rьй
като той не може да държи химикал с дясната си ръка и тепърва трябва да се
научи да пише с лявата си ръка, като това допълнително би затруднило
намирането на работа. Периодът на адаптаиия ще бъде дълъг и обхваща
множество аспекти, в които Ж. трябва да се научи да прави всичко по
различен начин, за които никога преди това не си е давал сметка като каране
на кола, хранене с прибори, готвене, дори и нещо елементарно, като четене на
книга, пиене от чаша, ползване на мобилен телефон, миене на зъбите.
Зпополуката повлиява и силно емоционално на Ж.. Той преживява
многократно случилото се и ужаса от това, че е загубил палеца си, а axo не
беше реагирал достатьчно бързо можеше да загуби живота си, rьй като
капакът на вагона щеше да го притисне през средата на тялото и вероятно да
го разсече на две. От щастлив баща, който се грижи за прекрасната си дъщеря
и осигурява всичко нужно, за да расте детето задоволено и обгрижено, Ж. се
изправя пред трудности, с които не знае как ще се справи. Не само, че не
3
може да работи и да осигурява дохода на семейството си, но дори не може да
държи лъжичката и да нахрани детето си. Това провокира чувство на страх и
безизходица, че няма да може да се справя с живота си както преди. Това
състояние продължава и до днес. Визуално ампутираният палец привлича
вниманието и кара Ж. да се чувства неудобно, а недъгът му много често е
центьр на вниманието на непознати. Водени от гореизложеното за С. Т. Ж.
възниква правен интерес от предявяване на иск срецry "МарицаЕнерджи"
ЕООД за обезщетяване на претьрпените болки и страдания, вследствие на
станапата с него трудова злополука по време на работа.
ПЕТИТУМ: Моля да ни призовете на съд и след установяване на факгите по
делото да постановите решение, с което да осъдите "Марица Енерджи"
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С. Т. Ж., ЕГН ********** следните
суми: 1. 100 000 (сто хиляди) лева - обезщетение по чл.200, ал.1 и ал.2 от КТ
за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени на ищеца в резултат
на трудовата злополука, ведно със законната лихва върху сумата от
03.12.2021г. (момента на настъпване на злополуката) до окончателното
изплащане на сумата. 2. Сторените разноски по делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който твръди следното:
Относно основателностга на иска: считам, че предявеният иск е
неоснователен,порадн следното: По делото не се спори, че на 0З.12.2021г.,
ищеца е претърпял трудова злополука, в дружеството ни и по-точно при
почистване на остатьчен въглищен материал от железопътен вагон, при
внезапното затваряне на същия. Капакът на ватона е затиснал и смазал палеца
на дясната му ръка, като в последствие се е стигнало и до ампутация.
Злополуката е разследвана от ТП на НОЙ - Хасково и е призната за трудова
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно през време, по повод и във
връзка с работа извършвана в интерес на „Марица Енерджи" ЕООД.
Безспорно е, че в технологичния процес и използваното работно оборудване
на процесното работно място в цех "Въглеподаване" на ТЕЦ "Марица З" АД,
гр. Д.град за този вид дейност, са се осигурявали достатьчно безопасни
условия на труд. Извършени са също така и всички необходими дейности по
първоначално обучение и инструктаж на ищеца. Видно от служебна бележка
№ 5 1/15. 1 1 .202 1 г. е, че ищеца се е подписал, в качеството си на
инструктирано лице при извършен начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на 15. 1 1 .202 1 г., тоест по-малко от месец преди датата на
4
трудовата злополука. Факта за преминато от ищеца обучение по правилаrа за
безопасност при работа се установява и от Нареждане за обучение от
15.11.2021г. Видно от подписаната от ишеца Длъжностна характеристика, в
отговорност за сьответната длъжност, която той е изпълнявал, а именно
„Машинен оператор, спомагателни съоръжения" в Цех „Въглеподаване" е
било вменено да спазва по време на работата, няколко описани нормативни,
актове, а също и ведомствените инструкции за експлоатация. Именно такава
ведомствена инструкция представлява Инструкция за безопасна работа при
отваряне, затваряне и почистване на вагоки. Видно от Списък на обучаваните
на 15. 1 1 .202 1 г. лица е, че ищеца се е подписал в него, точно в качеството
си на преминало обучението лице. В Инструкцията изрично е отбелязано, че
„Почистването на полепнали по стените на вагоните въглища да става с
метални ръжени, без да се подава ръката или част от тялото между капака и
вагона" Въпреки, че е бил запознат с тази Инструкция, ищеца в нарушение на
същата е подал ръката си между капака и вагона, което е довело до
притискането и. На следващо място в горецитираната Инструкция е записано:
,,при отваряне и затваряне се предупреждава: „Пази се-отварям!" или „Пази
се затварям!, като „отваряне и затваряне на вагони се извършва, минимум от
двама душн-по един от вснка страна на вагона". В момента, когато се е
случила злополуката, до конкретния вагон, от двете му страни са били двама
души, така както е предвидено в инотрукцията. Единият е бил ищеца, а
другия - Т. Ст. К. с длъжност „машинен оператор в цех Въглеподаване".
Последният в даденото при извършеното разследване - писмено обяснение от
20.12.2021г, е посочил, че: „Механизма за затваряне на капаците беше от
моята страна, а С. се намираше от другата страна на вагона. Някой извика
„Затваряй!" и аз освободих механизма за пневматично затваряне на капаците
на вагона. Тогава чух, че С. вика от другата страна на вагона и разбрах, че
палецът на ръката му е затиснат". Видно от горното е, че ищеца не се е
съобразил с дадената, съгласно Инструкцията команда, а именно „Пази
се[1]затварям!", като по този начин се е стигнало до настьпването на
трудовата злополука. На следващо място, в писменото обяснение, дадено
отново по повод трудовата злополука, началник смяната в Цех
„Въглеподаване", а именно Я. Г. Д., посочва: „В началото на всяка работна
смяна, извършвам инструктаж за безопасност при работа. При всяко отваряне
и затваряне, ыапомням за безопасыостга при работа". С оглед на
5
гореизложенато, основателно може да се допусне, че ищецът е нарушил
разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ, тьй като не е положил необходимите грижи
за здравето и безопасностга си, в съответствие с квалификацията си и
дадените му от работодателя инструкции. Видно е, че са на лице факти и
обстоятелства, които сочат и за бездействие от страна на ищеца, чрез което
той сам се е поставил в риск от настьпване на трудова злополука. Това негово
бездейсгвие води на извод за проявена умисъл или груба небрежност, което е
причина за притискане на ръката му от капака на вагона. Ето защо считаме,
че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.
201, ал.2 от КТ, тьй като пострадалият при трудовата злополука е допринесъл
за настьпването й, допускайки груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел поведението на определена категория лица/добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейностга и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма/според субективното отношение
към увреждането/, а по степен, тьй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Безспорно е, че при настоящата трудова злополука има
съпричиняване, тьй като работникът е извършвал работата без необходимото
отарание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Налице е основание за намаляване на
отговорностга на работодателя, тьй като в случая се касае за съпричиняване
при допусната груба небрежност-липсата на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното отношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението. Небрежностга ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал настьпването на вредоносните последици,
но е мислел да ru предотврати. От гореизложеното се установява по несъмнен
начин, че ищецът не е спазил необходимите правила за безопасност на труда,
доколкото безспорно от цитираните писмени доказателства се доказа
проведен инструктаж при постьпване на работа, както и от длъжностната
характеристика на длъжностга „Машинен оператор, спомагателни
6
съоръжения", заемана от него. В този смисъл считаме, че пострадалият с
действията си грубо е нарушил правилата за безопасност на труда, като не се
е съобравил и с разпоредбата на Инструкцията, а именно, че не трябва да се
подава ръката или част от тялото между капака и вагона. Също така не се е
подчинил своевременно на командата „Пази се Затварям", като по този начин
е предвиждал насгьпването на вредоносния резултат, но се е надявал същия
да не настьпи, респ. да го предотврати. Считаме, че трудовата злополука е
съпричинена. Това е така, защото пострадалият сам се е посrавил в ситуация
на повишен риск, тьй като грубо е нарушил основни правила за безопасносг
на труда, В конкретния случай съпричиняването от страна на пострадалия
съставлява поне 60% от вредоносния резултат, поради което отговорностга на
дружеството ни основание чл. 201, ал. 1 от КТ следва да бъде редуцирана от
общия размер на вредоносния резултат. Предвид гореизложеното, Ви моля
Уважаеми съдия, по предявения от С. Т. Ж., ЕГН: ********** иск срещу
„Марица Енерджи" ЕООД, да постановите решение по силата на което на
основание чл. 201, ал.2 от КТ, намалите окончателно определения от Вас
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди с
60 %, тьй като същият безспорно е допринесъл за настьпването на трудовата
злополука при груба небрежност.
Конституираното като трето лице-помагач на ответника ЗАД "ОЗК-
Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, клон Хасково депозира отговор в срок, в
който твърди следното:Към датата на настъпването на трудовата злополука
03.12.2021 година пострадалия ищец С. Т. Ж. не е бил застраховано по силата
на задължителната за Работодателя застраховка „Трудова Злополука“,
обективирана в приложената към отговора на исковата молба застрахователна
полица № 0501-630-2021-00013 от 20.07.2021 година и Добавък № 1 към нея
от дата 07.12.2021 година, реел. настъпилата на 03.12.2021 година трудова
злополука със С. Т. Ж. не съставлява покрит риск по сключената от ответното
дружество застраховка „Трудова Злополука“, обективирана в
застрахова[1]телна полица Хо 0501-630-2021-00013 ат 20.07.2021 година,
доколкото ищеца е включен като застраховано по нея лице с Добавък № 1 към
нея от дата 07.12.2021 година. Във въпросния добавък изрично е посочено, че
промените по сключения договор за задължителна застраховка Трудова
Злополука пораждат действие считано от 17,00 часа на дата 07.12.2021
година, респ. от тази дата и час ищеца придобива качеството на застраховано
7
пополиадта лице. Не на последно място за да породи действие направеното с
в Добавък № 1 от дата 07.12.2021 година изменение на застрахователна
полица № 0501-630-2021-00013 от 20.07.2021 година, по аргумент от член 345
алинея 1 точка 11 от Кодекса за Застраховането същото следва да е подписано
от страните. В приложения към исковата молба Добавък няма положени
подписи от страните, респ. не е налице и валидно направено изменение на
застрахователния договор, доколкото същия задължително следва да е в
писмена форма и да съдържа реквизитите по член 345 алинея 1 от КЗ. Фактът,
че С. Т. Ж. е придобил качеството на застраховано лице едва с включването
му в Добавък № 1 от дата 07.12.2021 година към застрахователна полица
№0501- 630-2021-00013 ат 20.07.2021 година, не следва е спорен по делото,
дотолкова доколкото това се признава и от ответното дружество в отговора
на исковата молба, в частта в която е направил и искането за привличане на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ Д Д с ЕИК
12126517, като трето лице негов помагач. След като към датата на настъпване
на трудовата злополука 03.12.2021 година пострадалия ищец С. Т. Ж. не е бил
застраховано по силата на задължителната за Работодателя застраховка
„Трудова Злополука“, обективирана в приложената към отговора на исковата
молба застрахователна полица № 0501-630-2021-00013 ат 20.07.2021 година,
не е налице основание за ангажиране на отговорността на третото лице
помагач, тъй като това събитие не съставлява покрит риск по сключената от
ответното дружество застраховка „Трудова Злополука“ Неделима част от
застрахователния договор това са съществените обстоятелства от значение за
застрахователния риск по смисъла на член 363 от Кодекса за Застраховането,
които са били известни от застраховащия „МАРИЦА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД при
сключване на застрахователния договор. В случая за настъпилата трудова
злополука с ищеца С. Т. Ж., представляваното от мене дружество узна едва
при получаването на съдебните книжа — нито застраховащото ответно
дружество, нито пък застрахования са уведомили ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 12126517, за настъпилия
на дата 03.12.2021 година инцидент. С оглед на изложеното по-горе, считам,
че за представляваното от мене ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ Д Д с ЕИК 12126517, не е налице правен интерес да
подпомага „МАРИЦА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД включително и при условие, че
иска бъде отхвърлен, дотолкова доколкото не може да бъде ангажирана
8
отговорността му като застраховател по сключената застраховка „Трудова
Злополука“ за настъпилата на дата 03.12.2021 година трудова злополука с
ищеца СТАНИШ1Р Т. Ж.. В случай, че не възприемете доводите ми за
неоснователност на заявеното искане за конституирането на Застрахователно
Дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, като трето лице помагач на
страната на ответника „МАРИЦА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД то заявявам, че се
присъединяваме се към становището на ответното дружество, че предявените
искове са допустими, но неоснователни и необосновани, по изложените в
отговора на исковата молба съображения и доводи. Подкрепям изцяло
заявеното становище за прилагане на правилото на член 201 алинея 2 от
Кодекса на Труда за намаляване на отговорността на Работодателя поради
това, че пострадалия работник е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука от 03.12.2021 година, в резултат на допусната от него груба
небрежност. Извод в тази насока следва от факта, че пострадалия работник не
е изпълнил задълженията си да осигури своята лична безопасност при
осъществяване на трудовата си дейност, въпреки че е запознат с вътрешно
нормативните документи, длъжностната характеристика и проведените му
първоначален и периодичен инструктаж за безопасна работа. От
представените към отговора на исковата молба документи и описаната
фактическата обстановка може да се направи достатъчно обоснован извод, че
пострадалият е проявил груба небрежност, тъй като при осъществяване на
трудовата си дейност, същия не е спазил минимално необходимите условия за
запазването на здравето и живота си, поради което твърдя, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат. В съдебната практика е наложено
становището, че под груба небрежност следва да се квалифицира всяко
поведение на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност при изпълнението на
трудовите му функции с оглед на тяхното естество. Груба небрежност е
налице и когато работникът не е положил грижата за себе си, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност би положил в
подобна ситуация и при подобни условия. Такава груба небрежност е налице
и когато работникът е извършил действия в разрез с вменените му трудови
задължения и е нарушил установени от работодателя правила за полагането
на труд. Като действия, покриващи критериите за груба небрежност следва да
се квалифицират и действията на работника, при които макар и да е
9
предвиждал настъпването на вредоносен резултат лекомислено се е надявал,
че този резултат няма да настъпи или пък ако настъпи той може да го
предотврати, разчитайки на знанията и опита си. Като „груба небрежност^'
довела до настъпването на трудова злополука следва да се приеме, че е
налице когато работникът изпълнява трудовите си задължения без да полага
необходимото старание и внимание, допуска нарушение на вменените му
задължения, произтичащи от трудовата му функция и не спазва елементарни
гтравила за своята безопасност. Отделно от това - допуснатите от работника
нарушения са нарушения на законови и вътрешно нормативни актове, които
той е бил длъжен да знае и да се съобразява при изпълнението на работата,
което считам за основание за намаляване на дължимото от работодателя
обезщетение по смисъла на член 201 алинея 2 от Кодекса на Труда.
Обстоятелствата, при които е настъпило телесното уврежмне - изпълнение на
трудови задължения, в разрез с установените негови задължения за
спазването на правилата за безопасни условия на труд, без наличие на
обективна причина за това, налага извод за поведение, което следва да бъде
квалифицирано като проявена „груба небрежност“ по смисъла на член 201
алинея 2 от Кодекса на Труда от страна на работника и размерът на
дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди следва да
се намали, дотолкова доколкото починалия със своите действия в значителна
степен е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. С настояшшт
отговор на исковата молба правим и възражение за прекомерност на
претснлираното от ишпата обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Според правилото на член 52 от ЗЗД - „Обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост“. Вложеният от законодателя смисъл на
думата справедливост е обусловен от общо приетите правила за поведение в
обществото. Според наложилата се съдебна практика „Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи
отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на
увреждането; начинът и обстоятелствата, при което е извършено;
причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към
преценката за справедлив размер на обезщетението като възраст на
10
увредения, социално и обществено положение, бит и традиции на етноса“.
Следва да бъде отчетено, че обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на заместващи
блага. Всяко благо е със стойност, която задоволява човешки потребности, от
което следва, че обезщетението трябва да е съизмеримо с разходите за
задоволяване на тези накърнени потребности, съобразени с реално
причинените вреди, а не неоснователно да облагодетелстеа пострадалия, респ.
претенцията за заплащане на обезщетение и присъденото такова следва да е
съобразено и да съответства на действително претърпените вреди, а не да
бъде източник на неоснователно обогатяване. Не на последно място при
определяне на обезщетението за неимуществените врели ще следва да
отчетете възрастта на пострадалия, трудова му заетост, както и социално
икономическите условия в страната към момента на настъпването на пътния
инцидент. Тези факти съотнесени към минималната за страната работна
заплата към месец 12.2021 година и средната такава за регион Хасково и
Д.град към този период налагат и извода, че претендираното обезщетение е
прекомерно завишено и не е адекватно на справедливия размер такъв по
смисъла на член 52 от ЗЗД. В тази връзка считам, че претендираното от ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно
завишено и несъобразено, както с икономическата и социалната
действителност, така и с коньфетните обстоятелствата, при които следва да се
ангажира отговорността на работодателя. В случай, че приемете, че
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинените
неимзпцествени вреди са доказани по своето основание, то заявявам, че правя
и възражение за прекомерност на претенцията. Не на последно място —
следва да отчетете и обстоятелството, че отговорността на представляваното
от мене Застрахователно Дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не би
могла да се ангажира над рамките на договорените застрахователни лимити, а
по отношение на акцесорния иск за забавено плащане отговорността му
настъпва от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно
събитие, за които факта никоя от спорещите страни не е ангажирала
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено
11
следното:
Не се оспорва от страните по делото, като съдът приема тези факти за
безспорни, предвид и представените и приети като доказателства по делото
писмени документи /Трудов договор, Декларация за трудова злополука
№5101-26-51 от 10.12.2021г. , Разпореждане № 5104-26-53/22.12.2021г. на ТП
на НОИ - град Хасково, Епикриза с и.з.№77704/2021г., Епикриза с и.з.
№75799/2021г., Болничен лист №Е20213263096, Болничен лист
№Е20213067672, Болничен лист №Е20213067864, че на 03.12.2021 г. С. Ж. е
претърпял трудова злополука. Последният е бил в трудово правоотношение с
ответника към момента на насrьпване на злополуката, като тя е насrьпила по
време на работа, докато Ж. ръчно е почиствал остаrьчен въглищен материал с
ръжен от спрелите вагони. Вратата на вагона е затворена ръчно от друго лице,
докато Ж. работи. С периферното си зрение ищецът е видял, че вратата се
затваря и независимо от бързата му реакция, вратата е смазала палеца на
дясната му ръка. Ж. е опериран два пъти. При първоначалната
хоспитализация е извършена метална остеонсинтеза (оперативна
интервенция, при която се свързват краищата на костни фрагменти при
фрактури). Ж. е прекарал няколко дни в болницата. Въпреки извършената
операция, състоянието на палеца се е влошило - появили са се още по - силни
болка и некроза на палеца, което е довело до необходимостта от втора
операция - ампутапия на палепа на дясната ръка. Безспорно се установи,
предвид изслушаното вещо лице и представеното и прието като доказателство
по делото заключение на вещото лице, по назначената съдебно-медицинска
експертиза, че вследствие на претърпяната трудова злополука ищецът е
претърпял травматично размачкване на палеца на дяснатв ръка с последвала опервтивна
ампутация на пръста на нивото на средната част на първата фаланга. Размвчкввнето е в
резултат на притискане с изкпючителнв сила между твърди тъпи предмети. Травмата е в
пряка причинна връзка с претьрпянвта трудова злопопука. Претьрпял е две операции.
Първата е имала за цел реконструкция на пръста с поставяне на метални импланти. След
некротизиране на меките тькани на пръста се е напожило да се извърши пълна ампутация на
нивото на средатв на първата фаланга, чрез втора операция. Болките непосредствено след
получаване на трввмата и в периода след нея, в първите дни, до пълното зарастввне на
ампутационния чукан са били с висока интензивност, която във времето спада до
настоящото състоянив да изпитва фантомна бопкв през нощта и болка при ниски околни
температури.
От изслушаните по делото свидетелски показания се установи следното: От
12
показанията на Н. Ст., жената, с която ищецът живее на семейни начала се
установява, че към момента на инцидента С. Ж. е баща на 9- месечно бебе.
Преди инцидента е участвал активно в отглеждането на детето. След
ампутацията ищецът не е можел да изпълнява пълноценно ролята си на
родител. Твърди се, че Ж. е бил в тежест на семейството и той самият е имал
нужда близките му да се грижат за него. В продължение на няколко месеца
жената на Ж. е трябвало не само да се грижи за детето им, но и за ищеца за
всяко нещо в ежедневието. Помагала му е да извършва най-основни дейности,
като да се храни или да се изкъпе. След злополуката ишепът е изпитвал
изключително силни болни, събуждал се е непрекъснато по време на сън. И
към настоящия момент ищецът все още се опитвал да се справи с мисълта, че
повече никога няма да може да използва дясната си ръка пълноценно. Той е
бил финансовата опора на семейството си и не му се е налагало да иска
помощ от близките си, за да издържа домакинството си. След злополуката
ищецът е уволнен, тьй като не е можел да работи повече същата работа.
Предвид това, че е инвалид, не е успял да намери добре платена работа,
необходима за задоволяване на жизнен стандарт над линията на бедността за
семейството му. За да може да купи най- нужното за детето Ж. е принуден,
поради невъзможността му да се справи сам с живота си вследствие на
инвалидизацията, да иска пари от майка си и от баща си, както и от
родителите на майката на детето си. Неспособността на ищеца да се грижи за
себе си и за близките му се отразило тежко на психическото му състояние.
Определя се като сакат човек, страхува се, че вече няма да може да получава
по-високо възнаграждение, rьй като винаги е извършвал дейности, свързани с
използването и на двете си ръце. Съгласно показанията на Ст., Ж. е работил в
Ирландия и е планувал отново да пътува, защото доходите, които получавал
там са много по - високи. Работата, която извършвал там била свързана с
бране на ягоди. Техниката за извършване на тази дейност изисква
използването на палеца и показалеца на ръката. Ж. повече няма да може да
работи в Ирландия и да получава по-висок доход, с който да издържа
семейството си. Съгласно показанията на Антоанета Димова, майка на ищеца,
след първата операция ищецът е изпитвал силни болки, бил е изплашен. След
втората операция, при която палецът е ампутиран, ищецът често е споделял
на майка си, че не знае какво ще прави от тук нататьк. Според показанията на
свидетеля, ищецът никога не е искал помощ за отглеждането на детето си
13
преди инвалидизирането у, а след инцидента той и семейството му са имали
нужда от постоянна финансова подкрепа. В разговор между ищеца и майка
му, Ж. й е споделил, че rьй като не може да работи няма пари да купи дори и
мляко на детето. Освен физическата болка, ищецът се е чувствал много зле и
психически, затворил се е в себе си. Наричал се е инвалид и сакат и се е
страхувал, че няма да може да издържа финансово семейството си и че няма
да има как да се грижи пълноценно за тях.
Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответникът
претендираните от ищеца суми за обезщетение на неимуществени и
имуществени вреди и в какъв размер.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.200 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря
имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има
вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен
характер. При разглеждането на споровете по чл.200 от КТ за съда
съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни
отношения между страните, наличие на трудова злополука или
професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до
трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или бездействия
от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както и
причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява
задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия
работник. По общото определение, възприето от законодателя и съдебната
практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през
време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е. такива, които се
намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са
обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност /инвалидност/,
както е и в настоящия случай. Настъпването на трудовата злополука означава,
че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.275, ал.1 от КТ - да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за
14
живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена.
Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на
настъпилите вреди, независимо от вината му. Отговорността на работодателя
по чл.200 от КТ може да бъде изключена или намалена само в хипотезата и
при доказване на предпоставките по чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ. В процесния
случай безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между
ищеца и ответното дружество, възникнало по силата на цитирания и обсъден
по-горе трудов договор. Безспорен е и факта, че злополуката, претърпяна от
ищеца е „трудова” по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Съдът счита, че при
настъпване на злополуката ищецът е извършвал обичайната си трудова
дейност.
Спорния въпрос по делото е дали следва да се намали отговорността на
работодателя, поради проявена от ищцата груба небрежност, с която тя да е
допринесла за трудовата злополука. Доказването на това обстоятелство е в
тежест на ответника.Съгласно трайната практика на ВКС с груба небрежност
действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще
успее да ги предотврати. В решение от 18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г.
ІVг.о. на ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба
небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба
когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати, в решение от 21.06.2011г. по гр.д.
№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС на въпроса дали пострадалият, който
извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за
безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на
вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати,
разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането,
при подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, като преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото, в решение от 14.01.2010г. по гр.д.
№298/2009г. ІVг.о. на въпроса за приложението на чл.201 ал.2 КТ и за това
кога би била налице „груба небрежност” от страна на пострадалия при
трудовата злополука е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на
15
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от
страна пострадалия за настъпване на увреждането, като преценката е
конкретна във всеки случай.В процесния случай не се представиха
доказателства в тази насока и съдът не може да направи извод и да приеме, че
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Липсват безспорни доказателства за това работника да е
могъл да предвиди, че ще се затвори капака на вагона от трето лице Т. К.. За
да е налице груба небрежност следва ищецът да е предвиждал
неблагоприятния резултат, но лекомислено и самонадеяно да се е надявала да
не настъпи или че ще го предотврати. В случая данни за такова лекомислено
и самонадеяно поведение от страна на ищеца няма. Не се установява в
конкретната ситуация ищецът да е осъзнавал възможността да падне при
изпълнение на служебните си задължения. Посочените твърдения на
ответника, че ищецът не е спазил правилата за безопасност и здравословност
на труда, остават недоказани. От ангажираните от ответника доказателства
не може да се направи извод, че пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но се е надявал, че няма да настъпи, съответно, че
ищецът не е спазил нормативни изисквания на ЗЗБУТ, даже напротив, оставя
висящ въпроса доколко са спазени правилата за безопасни условия на труда
от самия работодател. С оглед изложеното, съдът счита направеното
възражение от страна на процесуалния представител на ответника за
приложение на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, за неоснователно. Отговорността на
работодателя е безвиновна и гаранционно - обезпечителна по правната си
природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. А това значи да е извършил определени действия в нарушение на
установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, който
се надява да избегне. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин по делото. В
случая такива данни липсват, което прави възражението неоснователно, тъй
като, както бе посочено по-горе, чл.201, ал.2 от КТ предвижда намаляване
отговорността на работодателя само при допусната от пострадалия груба
16
небрежност, каквато безспорно не се доказа. Доколкото, изключване на
отговорността на работодателя за репариране на претърпени вреди от
работника, настъпили в следствие на трудова злополука е мислима
единствено в хипотезата на пострадалият да е причинил умишлено
увреждането, то е необходимо да се докаже по безспорен и несъмнен начин
от субективна страна умисъл на работника. От събраните и обсъдени по
делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вследствие злополуката
неимуществени вреди, е частично основателна. Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, след преценка
на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, включително козметични и др. външни
дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение,
икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в
резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-
релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на
анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно
понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният
имуществен еквивалент. Критерият на справедливост визиран, в чл. 52 ЗЗД,
във връзка с раздел II, ППВС 4/1968 г. не е абстрактен, а се измерва с
конкретни обстоятелства - отчитане характера на увреждането, обстоятелства
и начин, свързани с причиняването му, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни
последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и
дискомфорт. В случая от заключението на вещото лице се установава, че
пострадалият е претърпял първоначално силна болка и стрес от злополуката,
както и е търпял силни болки и страдания, предвид усложнението. Видно от
17
събраните по делото доказателства, ищецът е преrьрпял ампутация на палеца
на дясната ръка, която е водешата му ръка. Вследствие на ампутацията е
загубил хватателната способност на водешата си ръка, тьй като палецът не
може да опонира на останалите пръсти. Това води до такива затруднения на
движението на ръката, че я прави почти неизползваема. Ищецът не може да
пише, не може да използва инструменти с ръката си и да извършва други
действия, свързани с фина моторика. Внезапното увреждане на здравето на
Ж. е свързано с интензивни и продължителни болки. Ищецът е преrьрпял две
операции. до пълното зарастване на ампутационния чукан ищецът е изпитвал
болки с висока иитензивност заnади които не е можел да спи, като и до
настоящия момент ищецът изпитва т.нар. "фантомни болки". Фантомните
болки са резултат от сигнали, които мозъкът изпраща до липсващия пръст,
които остават без сензорен отговор. Именно липсата на отговор vсилва
vсешането за болка. Предвид вида на увреждането, Ж. никога няма да може
да използва пълноиенно дясната си ръка, трудно ще се адаптира към новия
начин на живот. Към настоящия момент ищецът не може да полага труд, с
който да получава достаrьчно средства, както преди и семейството му ще
продължава да има нужда от помощ от бизките му. Съобразявайки критерия
за справедливост, съдът намира, че справедлив еквивалент на претърпените
от ищеца болки, страдания и неудобства, е сумата от 70 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от момента на увреждането 3.12.2021 г., като за
разликата до 100000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Всяка от страните претендира направените деловодни разноски. С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски,
съразмерно с уважената част на исковата претенция, а на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.Видно от материалите
по делото, няма представени доказателства за извършени разноски от
ищеца.Представени са пълномощни, без договор за правнна защита и
съдействие с уговорен и посочен размер на адвокатско възнаграждение, още
по-малко за изплащането му.В този смисъл съдът е в невъзможност да се
произнесе по разноски претендирани от ищеца, още повече, че и списък с
разноски по делото не е представен.
18
По отношение на претендираните разноски от ответника са налице същите
мотиви, тъй като няма представени по делото писмени документи, видно от
които да са направени такива за адвокатско възнаграждение.Списък с
разноски също не е представен.
Единствено третото лице помагач на ответника представя списък с
разноски/л.186/, и договор за правна защита и съдействие с посочен размер
на адвокатско възнаграждение 4320 лева, както и фактура за заплащането на
тази сума на пълномощника. Искането му за присъждане на разноски е
несонователно.На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третите
лица – помагачи на страната на ответника разноски не се дължат, независимо
че такова искане е направено от страна на процесуалният представител на
третото лице-помагач ан ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Д.град сумата от 2800 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на иска, както и сумата от 280 лева-за възнаграждение
на вещо лице, изплатено от бюджетните средства на съда или общо в размер
на 3080 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "МАРИЦА ЕНЕРДЖИ" ЕООД EHK *********, гр. Д.град - 6400,
Промишлена зона, площадка ТЕЦ, представлявано от: Илиан Д. Павлов, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т. Ж., ЕГН ********** обл. Хасково, община Д.град, бул.
"Г.С.Раковски", бл. №48, ек.Г, ет.5, ап.14, сумата от 70000/седемдесет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от деня на увреждането – 03.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендирания
размер от 100 000 лева отхвърля претендираният иск, като недоказан.
ОСЪЖДА "МАРИЦА ЕНЕРДЖИ" ЕООД EHK *********, гр. Д.град -
6400, Промишлена зона, площадка ТЕЦ, представлявано от: Илиан Д. Павлов,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Д.град сумата от 3080/три хиляди и
осемдесет/ лева, представляващи направени деловодни разноски.
19
Производството по делото е проведено при участието на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК"ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК
*********, клон Хасково, като трето лице-помагач на страната на ответника
"МАРИЦА ЕИЕРДЖИ" ЕООД EHK *********, гр. Д.град - 6400,
Промишлена зона, площадка ТЕЦ, представлявано от Илиан Д. Павлов.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
20