Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна,
28.07.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№12687 по описа за 2013 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за прекратяване на
граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от Д.М.Ж., ЕГН ********** ***
срещу Г.И.Ж., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за
прекратяване на барака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. В
исковата молба ищецът твърди, че на 02.07.1992 г. е сключил с ответница
граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна.
Твърди, че от брака имат родено дете – Д*** Ж. - вече пълнолетна. Излага, че
брачното им съжителство не протекло добре, характерите им били противоречиви,
поради което се стигало до чести конфликти. Излага, че ответницата работила
извън територията на България - Израел, Англия, като това допълнително влошило
отношенията помежду им. Твърди, че от три години са във фактическа раздяла,
твърди че не поддържат връзка помежду си и бракът им е опразнен от съдържание.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и моли съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения брак с развод, без произнасяне по
въпроса за вината, семейното жилище, находящо се в гр. В**** и представляващо
апартамент с площ от 69 кв.м. да бъде оставено за ползване от ответницата, като
съпрузите не си дължат издръжка един на друг; като ищецът твърди, че след
прекратяване на брака желае ответницата да възстанови предбрачното
си фамилно име- Д****.
По делото е постъпил отговор в срока
по чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответницата, в който
потвърждава, че ответницата е в брак с ищеца, че са във фактическа раздяла и не
поддържат отношения помежду си. Твърди, че сключеният между страните брак няма
смисъл и съдържание. Потвърждава факта, че от брака имат родено дете, което към
момента на подаване на писмения отговор на ИМ е пълнолетно. Прави искане с
право основание чл. 59 от СК за запазване на фамилното име, тъй като
възстановяването на предбрачното фамилно име би й
довело редица затруднения относно работата й в чужбина.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез
процесуален представител. Поддържа предявените искове.
Ответницата не се явява в съдебно заседание представлява
се от назначения особен представител адв. М.Т.Т..
Моли съдът да реши делото съобразно представените и приети доказателства.
Счита, че с прекратяване на брака между
представляваната и ищеца не се нарушават правата и законните й интереси.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното на л. 46 по делото
удостоверение за сключен граждански брак въз основа на акт за сключен
граждански брак № 1021 от 02.07.1992 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние гр. Варна е видно, че страните са съпрузи.
От разпита на свидетеля В**** се установява, че от 2010 г. до
сега без да го предупреди или информира и без да поиска неговото разрешение,
ответницата е напуснала страната.
Завръщала се е във Варна, но не е намирала време да се види с ищеца. Не
държи на семейството си и няма желание да живее повече с ищеца.
От разпита на свидетеля А**** се установя, че
ответницата преди 4 години е заминала за Англия и от тогава не се интересува от
семейството си.
Относно искането за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство: Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същите не живеят
заедно от четири години като бракът им е изпразнен от съдържание.
Относно искането за възлагане ползването на семейното жилище на
съпругата, съдът счита, че същото следва да бъде уважено.
Относно искането след прекратяване на брака съпругата да
носи предбрачното си фамилно име Д**** това искане следва да се отхвърли, като процесуално
недопустимо, като мотивите на съда за това са следните:
Няма правни способи да се иска
промяна на името на друг човек.Това е абсолютно важимо
вече и в брачния процес и в този смисъл, нормата на чл. 53 от новия СК е
недвусмислена. Искането на единия съпруг да се промени името на другия или да
се „възстанови“ предбрачното име на другия съпруг,
следва да се определи като категорично недопустимо, съгласно актуалната
законова разпоредба на чл. 53 СК, защото този съпруг няма процесуална
легитимация да прави такова искане. Съгласно посочената по-горе норма това е
правна възможност само на лицето, което е променило името си след брака
(най-често в практиката това е жената). Само лицето, което е променило
фамилното си име след брака е легитимирано да иска да се „възстанови“ името от
преди този брак и този въпрос вече е поставен в зависимост от неговата воля
изцяло. Принципно погледнато, бидейки и едно от основните права на личността,
упражняването на правото на промяна на име не може да се поставя в зависимост
от волята на друг, а следва да е релевантна само волята на лицето, което променя
или не името си. Следва да се подкрепи разбирането, че при липсата на изрично
заявена воля за възстановяване на предбрачното
фамилно име, се запазва приетото след брака фамилно име, като съдът дължи
произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 от ГПК .
Следва да се подчертае обаче, че
новата уредба на въпроса за фамилното име в Семейния кодекс е в категорично
противоположен смисъл спрямо нормите на стария СК (чл. 103 СК (отм). Тази уредба е отменена с влизането в сила на новия
Семеен кодекс през 2009г.
При тълкуването и прегледа на новата
разпоредба (по чл. 53 СК ) и тази по отменения Семеен кодекс, е видно и е
категорично, че съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от
другия е заменено от законодателя с решение, зависещо изключително от волята на
съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака да възстанови или
не предбрачното си име. Новата правна норма не
поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието
фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в
отменения Семеен кодекс. Няма правна възможност да се иска и промяна и
преустановяване на използването на фамилно име при изменение на обстоятелствата
от съпруга, чието име е взето след сключването на брака, каквато възможност
старата уредба предвиждаше.
Много
важно е да се подчертае, че този въпрос, вече е разрешен със задължителна
съдебна практика на Върховния касационен съд (Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в
т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно
обжалване) е задължително за съда.). С Определение № 172 от 15.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г.о., ГК, докладчик съдията С****,
ВКС е приел за разглеждане, въпросът за тълкуване на правната норма на чл. 53 СК. С Решение № 245/ 17.05.2012г.
по гр.дело №1058/2011 година, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС приема
следната задължителна постановка: “Новата правна норма не поставя въпросът
за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието
при сключването на брака“.
Тъй като липсва искане за произнасяне по въпроса за вината, съдът не следва да се произнася
чия е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Относно искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски
по представен списък, съдът счита, че на основание чл. 329, ал. 1 ГПК такива не
следва да се присъждат, поради факта, че законодателят е определил присъждането
на разноски в производството по брачни
дела да е в зависимост от решаването на въпроса за вината, като същите се
присъждат в полза на невиновния съпруг. В случая, по искане на ищеца, съдът не
изследва въпроса за вината, поради което на осн. чл.
329, ал. 1 от ГПК разноските в настоящото производство следва да останат за
страните, така както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от страните поравно.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49,
ал. 1 от СК гражданския брак между Д.М.Ж., ЕГН ********** *** и Г.И.Ж., ЕГН **********,***,
сключен на 02.07.1992г. в гр. В****, за което обстоятелство е съставен А****
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр. В**** на Г.И.Ж., ЕГН **********,***
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №12687 от 2013 г., по описа
на ВРС в частта, с която се иска след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Д**** на основание чл. 53 от СК
като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Д.М.Ж., ЕГН **********
***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 25.00 (двадесет и пет)
лева, представляваща окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Г.И.Ж., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 25.00
(двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: