Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. С., 09.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на шести октомври, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 5598 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът К.Х.Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди и имеществени вреди, произтичащи от направените необходими разноски за лечение, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 15.09.2013г. на пътното платно на АМ Тракия. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ********, който с автомобила си застигнал и ударил движещия се по пътното платно състав от лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № ********(управляван от пострадалия) и прикачено ремарке „Мейбро 330 С“ с рег. № ********.  Противоправният характер на поведението на водача на товарния автомобил бил установен в рамките на ДП № 1199/2013г. по описа на РУП на МВР Пазарджик. В резултат на удара, ищецът получил следните наранявания с травматичен произход: увреждания в лицевата част на главата, световъртеж, тежки травматични увреждания на крайниците и гръбначния стълб и загуба ва съзнание. В процеса на лечение, ищецът претърпял две оперативни интервенции на прешлените на гръбначния стълб и загубил своята работоспособност, поради което изпаднал във фактическа зависимост от близките си, а този факт, сам по себе си му, донесъл  допълнителни емоционални страдания. За лечението си ищеца разходвал общо сумата от 7989 лева, представляваща разходи за консумативи, медицинско обслужване, мед. такси . Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, възлизаща на 8239 лева, (според увеличението на иска от 06.10.2016г.) изчислена от датата на причиняването на вредите на 15.09.2013г. до деня на предявяването на иска на 29.04.2015г. (уточнителна молба от 07.07.2015г. ) и да изплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 7989 лева,  заедно със законната лихва върху тази сума, възлизаща на 1314 лева, (изчислена от датата на причиняването на вредите на 15.09.2013г. до деня на предявяването на иска на 29.04.2015г. (уточнителна молба от 07.07.2015г.). С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство.

Исковата претенция е оспорена от ответника „З.К.Л.И.“ АД, по съображения, които са подробно изложени в подадените отговор и допълнителен отговор на исковата молба. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, но оспорва наличието на предвидените от закона предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение.  Ответникът оспорва преди всичко възникването на предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача К., като поддържа твърдение, че вредите са настъпили изключително поради виновното противоправно поведение на ищеца, в качеството му на водач на състав от МПС (нарушение на чл. 57 от ЗДвП  и на чл. 72 от ЗДвП). При условията на евентуалност, релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушение на споменатите по- горе разпоредби на чл. 57 от ЗДвП  и на чл. 72 от ЗДвП и на чл. 137а от ЗДвП. Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърденията на ищеца, относно описания в исковата молба механизъм на настъпване на  произшествието. Оспорва също и причинно – следствената връзка, между настъпването на процесното ПТП и част от релевираните телесни увреждания, както и причинно- следствената връзка между разходите, които ищецът е направил за медицинско лечение и последиците от споменатото ПТП. При условията на евентуалност, релевира доводи за прекомерност на това обезщетение.  По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника Г.О.К. заявява, че оспорва иска, както и оспорва противоправния характер на собственото си поведение при настъпване на процесното ПТП.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 117 от 15.09.2013г. на РУП Пазарджик при МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 15.09.2013г. около 00.10 часа, на пътното платно на АМ „Тракия“ при км. 105+180 е бил реализиран удар между лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** (управляван от третото лице- помагач Г.К.) от една страна и от друга страна- състав от лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № ********(управляван от пострадалия К.Б.) и прикачено към него ремарке „Мейбро 330 С“ с рег. № ********, с товар (плавателен съд). В протокола за ПТП е отразен факта на образуваното ДП №1199/2013г. по описа на РУП на МВР Пазарджик.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП №1199/2013г.  по описа на РУП на МВР Пазарджик съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза. Приетото като доказателство по делото Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №1199/2013г. от 11.04.2014г. на РП Пазарджик сочи, че е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. второ вр. с чл. 342 от НК, срещу водача на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** управляван от Г.К., но е прекратено поради несъставомерност на деянието – не са налице значителни материални щети, а причинените телесни повреди са леки.

Приетото като доказателство писмо с рег. № 36195/16.07.2014г. на ОД МВР Пазарджик установява факта, че за допуснато от водача на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** нарушение на правилата в ЗДвП при процесното ПТП е приложена административно- нааказателна отгооворност.

В показанията дадени пред настоящия съд, свидетелката С.П.К. описва възприятията си относно механизма на настъпване на ПТП. Свидетелката си спомня, че около полунощ пътувала по ОМ „Тракия“ в посока „от морето“ към С. на предната дясна седалка на лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № ********(управляван от пострадалия К.Б.. Към автомобила имало и прикачено ремарке с товар  - плавателен съд. Свидетелката помни, че ширината на плавателния съд била приблизително равна на товарното ремарке, а дължината му била по- голяма и поради това: бидейки разположен с носа по посока на движението, той излизал с около 60 см. от пределните гпространствени граници на ремаркето в задната му част. Според свидетелката, на ремаркето били поставени изправни електрически светлини, а такива били монтирани и върху товара- плавателен съд. Свидетелката твърди, че в огледалата за обратно виждане, поставени на МПС в което тя пътувала на предната дясна седалка (до водача) имала възможност да следи пътната обстановка, вкл. с видимост за движението на МПС зад лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № ********и зад ремаркето. При това, свидетелката възприела факта, че автомобилът се движел със скорост не по- висока от 90 км/ч. Дължината на композицията автомобил и ремарке била според свидетелката около 5 метра. Ударът бил внезапен, неочакван от гледна точка на свидетелката, тъй като в непосредствена близост не се движели други МПС.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните правно значими изводи за подлежащите на установяване факти:

·         Точното местонахождение и условия на настъпването на ПТП са описаните в Протокола за оглед на местопроизшествие, а именно: на 15.09.2013г. около 00.10 часа, на пътното платно на АМ „Тракия“ при км. 105+180 е бил реализиран удар между лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** (управляван от третото лице- помагач Г.К.) от една страна и от друга страна- състав от лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № ********(управляван от пострадалия К.Б.) и прикачено към него ремарке „Мейбро 330 С“ с рег. № ********, с товар (плавателен съд).

·         Установената от вещото лице скорост на движение на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ по време на удара е 129, 26 км/ч., а скоростта на движение на лекия автомобил „Мицубиши паджеро“ е била около 102, 42 км/ч..

·         Деформациите, указващи точката на контакт между двата автомобила се намират както следва: за лекиа автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ********  - в предна дясна част а за лекия автомобил„Мицубиши паджеро“- в задна лява част на ремаркето, прикачено към състава на композицията.

·         В протокола за оглед на местопроизшествие не се установява запис за светлини на ремаркето, респ. на превозвания товар, поради което може само да се предполага, че от техническа гледна точка, това прикачено ремарке е разполагало с предвидените от закона светлини за обозначаване на товар. Експертизата е лишена от обективна възможност да установи наличието на светлинна сигнализация и нейната изправност по корпуса на прикаченото ремарке „Мейбро 330 С“ с рег. № ********.

·         Водачът на лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** е имал обективна възможност да възприеме движещия се пред него автомобилен състав от разстояние около 150 метра, в хипотезата на изправни задни светлини.

·         Мястото на удара между двете МПС е разположено в лентата за движение на лекия автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № ********(управляван от пострадалия К.Б.) и прикачено към него ремарке „Мейбро 330 С“ с рег. № ********, с товар. В протокола за оглед на местопроизшествие не се установява запис за открити спирачни следи.

·         Събраните в хода на производството доказателства мотивират извода, че дължината на автомобилната композиция е била общо около 9, 85 метра (сбор от дължина на автомобила и дължина на товара с лодката т.е. около 3, 65 м.)

·         Лекият автомобил „Мицубиши паджеро“ е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки.

·         Процесното ПТП е било технически предотвратимо от обективна и от субективна страна за водача на лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ********, ако задните светлини на движещата се пред него автомобилна композиция, вкл. „Мицубиши паджеро“ и прикачено ремарке „Мейбро 330 С“ с рег. № ******** е имала изправни задни светлини.

·         Огледалата за обратно виждане на лекия автомобил „Мицубиши паджеро“ са разположени по такъв начин, че да исугиряват видимост на водача на автомобила, а не и на пътуващия на дясната седалка (до водача) пътник.

 В дадените пред съда показания, свидетелката О.Х.К.заявява, че е сестра на ищеца и поради близката родствена връзка и непосредствените социални контакти, тя имала възможност да възприеме състоянието на пострадалия (ищеца) след настъпване на пътния инцидент и по време на лечението. Свидетелката видяла лично брат си (ищеца) в ранната сутрин на 15.09.2013г. в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. С.. Състоянието му свидетелката оценява на „тежък шок“, поради множеството видими охлузвания по тялото. Лицето му било „обезобразено“ и пострадалият не могъл да води разговор. Оплаквал се от болки и не могъл да се обслужва сам- да се облече и първоначално- дори да става от леглото. Такапострадалия се намирал в състояние на безпомощност повече от месец и половина след инцидента. По- късно болките му не преминавали  и пострадалия не могъл да се завърне към основната си професия – монтьор на автомобили. Появили се болки в кръста, които пречели на ищеца да упражнява трудовата си дейност. Състоянието на пострадалия и до днес не било напълно възстановено, понеже изпитвал болки.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза № ИЗ 19619; Епикриза № ИЗ 19870; Епикриза № ИЗ 23098, както и ЕР на ТЕЛК № 0367/14.02.2014г. на І МБАЛ С., с което на ищеца е определена 50 % трайна неработоспособност, за срок от една и следваща дата за преценка на освидетелстване -01.02.2015г., поради увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза изготвена от д-р Д.К. (със специалност ортопедия – травматология  на гръбначния стълб) мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване и правно значими за спора факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните телесни увреждания: мозъчно сътресение, контузия на меките тъкани на главата с охлузване на челно- лицевия масив и носа, охлузване на лявата лакетна става и на дясното коляно, с разкъсно- контузна рана под дясното коляно.

·         Уврежданията са типични и според вещото лице се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         Възстановителният период на всички описани по- горе травматични увреди е около 30 дни;

·         Вещото лице не приема твърдението, че е налице счупване на носни кости, поради липсата на обективни медицински данни в тази насока и посочва, че контузията на носа има мекотъканен характер /охлузване/;

·         Уврежданията на гръбначния стълб на пострадалия - дискова херния на прешлени Л4-Л5 и Л5-С1 представляват дегенеративни промени на гръбначния стълб, датиращи преди настъпване на процесното ПТП. Дисковата херния в конкретния случай има характер на общо заболяване и появата й не е обусловена от травматична увреда;

·         От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от  една година и състоянието на пострадалия е възстановено. Няма данни за настъпили усложнения.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза изготвена от д-р Д.К. (със специалност ортопедия – травматология) и вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно подлежащия на установяване и правно значим за спора факт, свързан с използването на предпазен колан от страна на пострадалия:

·         При „застигащ“ удар на друго МПС в задната част на автомобила - под въздействието на инерционните сили - тялото на водача и на пътниците извършват пространствено движение назад- към облегалката и веднага след това – напред към бордното табло. При правилно поставен предпазен колан, движението на главата в посока към волана и бордното табло би било ограничено – това е и основната функция на предпазния колан.

·         Като се вземат предвид медицински установените травматични увреди - контузия на меките тъкани на главата с охлузване на челно- лицевия масив и носа следва да бъде мотивиран категоричен извод, че в момента на настъпване на удара - пострадалият бил без поставен предпазен колан. Поради значителното разстояние, между бордното табло и главата на водача, което е предназначен да осигури предпазния колан, следва да бъде направен извод, че при правилно поставен предпазен колан - пострадалия не би получил нито една от констатираните травматични увреди на главата.

 Въз основа становището на ответника, още с доклада по делото съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №  ******** е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява също и от съдържанието на приетата без оспорване справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателства по делото са прдставени и приети разходно оправдателни и платежни документи (на стр. 31-41 от делото), които установяват, че ищецът е заплатил сумата от 7530 лева за отделно медицински разходи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ да обезщети ищеца за причинените му вреди.

На първо място в тази насока е необходимо да се отбележи, че е налице неправомерно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ 330 ХД“, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП и чл. 23, ал.1 от ЗДвП..

Водачът на лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ е управлявал в рамките на разрешената от закона и съобразена с конкретните пътни условия скорост, но поради субективни неправомерни действия е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ударът е настъпил върху пътното платно, в което се е движила автомобилна композиция, вкл. „Мицубиши паджеро“ и прикачено ремарке „Мейбро 330 С“, поради което следва извода, че водачът на лекия автомобил „БМВ 330 ХД“ е нарушил и разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, изискваща от него - да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В конкретния случай, съдът намира, че предприемането на ефективно аварийно спиране или заобикаляне на движещата се пред него автомобилна композиция, вкл. „Мицубиши паджеро“ и прикаченото ремарке „Мейбро 330 С“ е било обективно и субективно възможно от гледна точка на водача на „БМВ 330 ХД“. В тази насока са изводите на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, чието заключение следва да бъде кредитирано.

 В качеството на водач на лекия автомобил „Мицубиши паджеро“ и прикачено ремарке „Мейбро 330 С“ – ищецът няма принос в настъпването на процесното ПТП. Наведените от ответника доводи за нарушения на  чл. 57 от ЗДвП  и на чл. 72 от ЗДвП останаха обективно недоказани. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства установиха, че по време на удара и непосредствено преди това, автомобилната композиция с ремаркето се е движила съобразно изискванията на чл. 57 от ЗДвП. А поради липса на конкретни данни в протокола за оглед на ПТП – на практика трудно може да се установи, дали задните светлини на композицията са били неизправни, както поддържа ответника. С оглед разпределението на доказателствената тежест – възражението за допуснато от ищеца нарушение на изискванията на чл. 72 от ЗДвП следва да бъде отхвърлено, като неоснователно, тъй като остана недоказано.

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът съобрази от една страна медицинските данни за настъпилите травматични увреди при пострадалия, а от друга страна - заключението на съдебно-медицинската експертиза. Посредством заключението на д-р К., съдът установи естеството на телесните увреди, които ищеца е получил в следствие настъпването на процесното ПТП, както и причинно - следствената връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и действително понесените от ищеца увреждания с травматичен характер: мозъчно сътресение; контузия на меките тъкани на главата с охлузване на челно- лицевия масив и носа; охлузване на лявата лакетна става и охлузване на дясното коляно, с разкъсно- контузна рана под дясното коляно.

Другото релевирано в исковата молба увреждане – контузия на гръбначни прешлени - не е пряко свързано с настъпването на процесното ПТП и поради това, за него обезщетение не се дължи. За да възприеме този довод, съдът кредитира изводите на                вещото лице д-р К., макар ищецът да не е съгласен с тях. Изводите на вещото лице са обективно обосновани и категорични, а съдът ги кредитира, като отчита, че д-р К. е  само специалист в областта на ортопедията и травматологията, но  практикува в клиника по гръбначни заболявания т.е. той е тесен специалист в съответната медицинска област, в която е това увреждане

 Доколкото понесените от ищеца телесни увреди осъществяват деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Съдът намира за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушения на чл.137а от ЗДвП.

Без съмнение, тежките охлузвания по лицето и носа на пострадалия свидетелстват за контакт между контузените места и твърди тъпи предмети от интериора на автомобила. Такъв травматичен контакт очевидно не би бил възможен - при правилно поставен предпазен колан, който би ограничил движението на главата и би предотвратил удара или ударите, довели до травматичните увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка и контузия по лицето.

Нарушението, което пострадалият е допуснал мотивира извода за сравнително висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като травмите, които биха били предотвратени са преобладаващата част от релевираните и приети от съда за причинно свързани с процесното ПТП.

Ето защо, съдът счита, че нарушението на задължението за използване на предпазен колан в конкретния случай осъществява съпричиняване в размер на 1/3 (една трета). Този принос следва да бъде съобразен при определяне на крайния размер на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди;

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, в конкретния случай се определя, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите, възрастта на пострадалия, продължителността на лечебно- възстановителния период. Според становището на вещото лице д-р К., причинените травми са били излекувани напълно - в рамките на един период от средна продължителност - от около месец и половина, ето защо, при определяне на дължимото обезщетение - следва да бъдат взети предвид само онези негативни последици, за които бе категорично установено, че са пряка и непосредствена последица от настъпването на ПТП

Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2013г., в контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта - при определяне на размера на обезщетението, трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите.                

В тази насока винаги е необходимо да се вземат предвид размерите на минималната и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според настоящия състав на съда социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значимата „условна граница“ между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.

Действително, нито една травма не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и на преобладаващите обществените разбирания за справедливост, а не само на лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В заключение на изложените по- горе изводи, съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева. Споменатата сума на обезщетението следва да бъде редуцирана с една трета, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД -съобразно значителния принос на пострадалия, за настъпване на вредоносния резултат.

В заключение на изложените изводи, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса травматични увреждания, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди;

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази представените в хода на съдебното дирене и неоспорени от ответника писмени доказателства- разходно оправдателни и платежни документи на стр. 31-41 от делото. Съдържанието на тези документи не бе оспорено от ответника и по изчислениена съда установява заплащането на парична сума в размер на 7530, 01 лева

В заключение на изложените по- горе изводи, съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 7530, 01 лева (седем хиляди петстотин и тридесет лева и една стр.) лева, която е математически сбор от посочените в разходните документи парични суми. Споменатата сума на обезщетението следва да бъде редуцирана с една трета, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД - съобразно значителния принос на пострадалия, за настъпване на вредоносния резултат.

В заключение на изложените изводи, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 020 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 7530 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

По предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законната лихва за забава върху сумите на определените обезщетения, съответно за имуществени вреди и за неимуществени вреди, начислена за периода от настъпването на процесното ПТП на 15.09.2015г. до предявяването на иска.

Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е установено по основание – съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД следва да се приеме, че делинквентът е изпаднал в забава, още в деня на извършването на деликта – 15.09.2013г. На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът, като застраховател на делинквента, следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 20 000 лева, за периода, който се претендира - считано от датата на причиняването на неимуществените вреди (който съвпада с деня на деликта), до посочения от ищеца краен момент - предявяването на иска на 29.04.2015г.

По изчисление на съда, което бе извършено при условията на чл. 162 от ГПК, бе мотивиран извода, че размерът на претендираната лихва възлиза на 5, 56 лева, както и че предложеното от ищеца изчисление на размера на същата тази лихва е неправилно, тъй като в електронния калкулатор, който е бил използван от ищеца е заложено да пресмята „лихва върху данъци, такси и други държавни вземания“, вместо вземане за законна лихва.                           Ето защо, искът следва да бъде уважен в размер на 5, 56 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията за изплащане на законна лихва в размер от 8239 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди е установено по основание – съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД следва да се приеме, че делинквентът е изпаднал в забава, в деня на извършването на всеки един отделен разход (този ден е посочен в съответния разходно оправдателен документ). На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът, като застраховател на делинквента, следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 5 020 лева, за периода, считано от датата на извършване на всеки отделен разход за заплащане на медикамент/ услуга, до посочения от ищеца краен момент на претенцията: деня на предявяването на иска на 29.04.2015г. По изчисление на съда, извършено при условията на чл. 162 от ГПК, размерът на лихвата възлиза общо на 3,81 лева. За разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията за изплащане на законна лихва в размер от 1190, 83 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на такси и разноски, с Разпореждане от 10.07.2015г. поради което понесените от съдебния бюджет суми за съдебни разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските, от които ищецът е освободен възлиза на сумата от 300 лева, а съобразно с уважената част от иска – на 182 лева. Освен това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметката на настоящия съд и сумата от 1100, 80 лева, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, от чието внасяне ищецът е бил освободен.

Ищецът е легитимиран на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - да получи от ответника направените съдебни разноски за процесуално представителство, съгласно представения разходно оправдателен документ (на лист 108 от делото) и съразмерно с уважената част от исковете сумата възлиза на 865 лева. Списък на разноските от ищеца не е бил представен, но това не е пречка да бъдат присъдени разноски, щом съдът е сезиран с искане в тази насока.

Ответното дружество също има право да получи от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на посоченото в представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.  От тях поисканите разноските за събиране на доказателства, съразмерно с уважената част от иска възлизат на 384 лева, а за юрисконсултско възнаграждение – съответно в размер на сумата от 1430 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес -                     гр. С., бул. „********да заплати на К.Х.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. В.Г.,*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 15.09.2013г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № ********, като отхвърля иска в частта за разликата - над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията за 50 000 лева.

 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес -                     гр. С., бул. „********да заплати на К.Х.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. В.Г.,*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 5020 лева (пет хиляди и двадесет лева), представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 15.09.2013г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № ********, като отхвърля иска в частта за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението от 7530 лева.

 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес -                     гр. С., бул. „********да заплати на К.Х.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. В.Г.,*** на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 5, 56 лева (пет лева и петдесет и шест ст.), представляваща законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано от настъпването на вредите на 15.09.2013г., до деня на предявяването на иска на 29.04.2015г., като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претендираното обезщетение от 8239 лева.

 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес -                     гр. С., бул. „********да заплати на К.Х.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. В.Г.,*** на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 3, 81 лева (три лева и осемдесет и една ст.), представляваща законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за имуществени вреди, считано от извършването на всеки отделен разход за лечение, до деня на предявяването на иска на 29.04.2015г., като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претендираното обезщетение от 1190, 83 лева.

 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД да заплати на К.Х.Б., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 865 лева (осемстотин шестдесет и пет лева), представляваща общ размер на направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА К.Х.Б.  да заплати на З.К.Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 1814 лева (хиляда осемстотин и четиринадесет лева), представляваща общ размер на направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1100, 80 лева (хиляда и сто лева, осемдесет ст.), представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Решението е постановено при участието на Г.О.К., с адрес-***, в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: