№ 161
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600450 по описа за 2022 година
Атакувана е присъда № 46 от 18.3.2022 г. по н.о.х.д. № 496/2022 г. по описа на СГС, НО, 25.
първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият Д. Т. Д.. e признат за виновен
в това, че на 21.3.2019 г., около 14:30 часа, в гр. София, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко, модел 1 3510, с ДК № *** при
извършване на маневра движение назад, движейки се на заден ход по ул. „инж. Иван
Иванов“, с посока на движение от ул. „Житница“ към ул. „Гюешево“ и в района на ул. „инж.
Иван Иванов“ № 67, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца М. Б. Д., поради което и
на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва: 1 256.80
лева в полза на бюджета на държавата, по сметка на МВР-СДВР, 1770 лева – в полза на
ВСС, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС от 18.3.2022 г. следва да обсъди
доводите на прокурора от СГП, залегнали във въззивния протест. В протеста се излагат
съображения, че първоинстанционният съд е пропуснал да наложи на подсъдимия с
1
присъдата кумулативното наказание по чл. 343г НК – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. Според прокурора в тази част присъдата е неправилна и
посоченият процесуален пропуск е довел до нарушаване на материалния закон, който следва
да бъде отстранен чрез изменение на съдебния акт. Поддържа, че от доказателствата по
делото се установява, че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство,
като прилага и копие от справка от ОПП-СДВР. С протеста се отправя искане за изменение
на присъдата, като на подсъдимия се наложи наказание по чл. 343г НК в размер на 1 година
и 4 месеца, а съдебният акт се потвърди в останалата част.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП поддържа подадения срещу
присъдата протест, като счита, че съдът е констатирал в мотивите на присъдата си пропуска
да наложи на подсъдимия кумулативното наказание лишаване от правоуправление. Моли да
се измени присъдата, като се наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство при съобразяване със срока на наказанието лишаване
от свобода.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че първоинстанционният съд не е взел
предвид многобройните заболявания на подзащитния му, за които са представени
доказателства, както и данните за принос на починалия пешеходец за съставомерния
резултат. Според защитата наказанието следва да се определи при наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства при условията на чл. 55 НК, като не са налага наказание
лишаване от правоуправление на моторно превозно средства, защото подсъдимият в
противен случай ще бъде лишен от възможност да изкарва прехраната си.
В лична защита подсъдимият изразява съжаление, че се е оказал на грешното място в
грешен момент; заявява, че е бил приятел с починалия, който бил болен и вероятно е бил
приклекнал зад камиона в момента на удара; че изкарва прехраната си с работа като шофьор
и има разходи за лекарства, наем и плаща кредитни задължения.
В последна си дума подсъдимият Д. моли да не му се налага наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, работи като шофьор на камион и не е имал
произшествия при неговото управление.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено
следното:
Протестът на прокурор от СГП е неоснователен.
1. По фактите:
В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил възприетата от
2
него фактическа обстановка по делото, изведена на основание разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК, доколкото обстоятелствата в обвинителния акт се подкрепят от самопризнанието на
подсъдимия и приобщените в досъдебното производство доказателствени материали:
- показанията на свидетелите - М.Д. (т. 1, л. 19-20 от досъдебното производство); П.Д. (т.
1, л. 67 от досъдебното производство); В.Д. (т. 1, л. 70 от досъдебното производство); Г.Д. (т.
1, л. 75 от досъдебното производство); М.М. (т. 1, л. 76 от досъдебното производство); Г.Ц.
(т. 1, л. 78 от досъдебното производство); Н.Д. (т. 1, л. 80 от досъдебното производство); Б.Д.
(т. 1, л. 82 от досъдебното производство); Г. И. (т. 1, л. 84 от досъдебното производство); В.
Т. (т. 1, л. 85 от досъдебното производство); И. Н. (т. 1, л. 86 от досъдебното производство);
П.Д. (т. 1, л. 177 от досъдебното производство); В.Б. (т. 1, л. 179 от досъдебното
производство); Н.К. (т. 1, л. 180 от досъдебното производство); М.Д., М.М., Х.К., П.М., П.Д.
(т. 2, л. 20 – л. 27 от досъдебното производство)
- писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол, протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум и скица към него (т. 1, л. 10 – 18 от
досъдебното производство); фиш за спешна медицинска помощ (т. 1, л. 5 от досъдебното
производство); справка за извършена съдебномедицинска аутопсия (т. 1, л. 22 от
досъдебното производство); писмо с приложения от НОИ (т. 1, л. 41 – л. 60 от досъдебното
производство); писмо с приложен диск от МВР, дирекция „Национална система 112“,
районен център 112 – София (том 1, л. 119 от досъдебното производство); писмо от СДВР,
отдел „Пътна полиция“, заедно със справка за водача (том 1, л. 121 – л. 125); удостоверение
за наследници (л. 134 от том 1 на досъдебното производство); препис-извлечение от акт за
смърт (том 1, л. 135 от досъдебното производство); удостоверение за съпруга и родствени
връзки ;том 1, л. 138 – л 139 от досъдебното производство); справка за съдимост (т. 1, л. 14
от досъдебното производство); писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“, заедно със справка
за водача – л. 17 – л. 25 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 450/22 г. на САС;
- заключенията на назначените и изготвени по делото – съдебномедицинска експертиза на
труп № 232/2019 г. (т. 1, л. 89 – 95 от досъдебното производство); автотехническа
експертиза (т. 1, л. 103 – 115 от досъдебното производство); протоколи за химически
експертизи № А- 214/2019 и № 185/2019 (т. 1, л. 96 – 97 от досъдебното производство).
Въз основа на така изброените доказателствени материали, включително и справката,
приложена във въззивното производство, САС, както и СГС, приема за установено по
несъмнен начин, че към 21.3.2019 г. подсъдимият Д.Д. и М. Б. Д. работели в "Алди Комерс
Груп" ЕООД на длъжности, съответно шофьор на камион и работник-озеленяване.
Към инкриминираната дата подсъдимият Д. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство с валидно издадено свидетелство за управление № *********/14.2.2012 г„ вкл. за
кат. В и С.
Около 14:30 ч. на посочената дата подсъдимият Д. и М. Д., както и техен колега –
свидетелят Г. А. И., били на работа, като се намирали в гр. София, ул. „инж. Иван Иванов“
3
№ 67, където оформяли тревната площ. М. Д. събирал окосената преди това от свидетеля И.
трева, като я товарел на служебния им товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „3510“, с
peг. номер ***, който бил управляван в този момент от подсъдимия Д..
Около 14:30 часа на посочената дата подсъдимият Д. Т. Д.. спрял управлявания от него
товарен автомобил в района на ул. „инж. Иван Иванов“ № 67, в лентата за движение,
предназначена за движение на пътни преводни средства в посока от ул. „Житница“ към ул.
„Гюешево“. Предната част на товарния автомобил, намиращ се в посочената лента, била
обърната към ул. „Житница“, а задната му част - към ул. „Гюешево“.
Платното за движение в района на ул. „инж. Иван Иванов“ № 67 било покрито с
дребнозърнест асфалт, сух, без наклони и неравности, предназначено за двупосочно
движение, с по една лента за всяка посока, като липсвала хоризонтална маркировка. Общата
ширина на платното за движение била 8 метра. Отдясно на платното за движение (считано в
посока от ул. „Житница“ към ул. „Гюешево“) бил разположен тротоар с ширина около 3
метра. Времето било слънчево, с нормална видимост, в светлата част на денонощието.
Престоявайки позициониран по гореописания начин в района на ул. „инж. Иван Иванов“ №
67, около 14:30 ч. подсъдимият Д. предприел с управлявания от него т.а. марка „Ивеко“, peг.
номер ***, маневра движение назад, движейки се на заден ход по посочената улица с посока
от ул. „Житница“ към ул. „Гюешево“, като продължавал да се намира в лентата за движение,
предназначена за движение на пътни превозни средства в посока от ул. „Житница“ към ул.
„Гюешево“.
В същия момент непосредствено зад товарния автомобил, на отстояние около 2 – 3 метра, се
намирал М. Б. Д.. Подсъдимият Д. започнал извършването на маневрата движение назад,
движейки се на заден ход по посочената улица с посока от ул. „Житница“ към ул.
„Гюешево“, без преди това да се убеди, че пътят зад превозното му средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Водачът
Д. предприел движението назад в описаната посока, като не осигурил друго лице, което да
му сигнализира при евентуална поява на опасност, като не наблюдавал непрекъснато пътя
зад камиона. По описаните причини подсъдимият Д. не възприел намиращия се зад
товарния автомобил М. Д.. Когато автомобилът, управляван от Д., достигнал скорост на
движение около 10 км/ч., настъпил удар между задната централна част на моторното
превозно средство и намиращия се зад него М. Б. Д.. Вследствие на удара тялото на М. Д.
било съборено на платното за движение, като контактът със земята първоначално е бил с
предните му повърхности. Подсъдимият Д. не усетил съприкосновението с пешеходеца Д.,
като продължил движението си назад. Последвало прегазване на починалия през областта на
главата и шията му, довело до тежки увреждания в посочените анатомични области,
фрактури на лицевите кости и черепа, увреждания в шийната област и на гръбначния стълб
в зоната на шийния му отдел и в горната част на гръдния му отдел, с увреждания на
анатомичните структури и вътрешни органи, несъвместими е живота. Прегазването било
осъществено чрез възкачване на задната лява гума върху главата на починалия през лявата
лицева половина, като контактът с подлежащия терен бил с дясната страна на лицето и
4
шията му.
Ударът настъпил на около два метра вдясно от левия бордюр на ул. „инж. Иван Иванов“,
считано в посоката на движение назад на товарния автомобил, а по дължината на платното
за движение – на около 57 м. след линията на ориентира (за ориентир на огледа е приета
лявата колона на входа, разположен на ул. „инж. Иван Иванов“ № 67, а за посока на огледа –
посоката от ул. „Гюешево“ към ул. „Житница“).
Очевидец на случващото се станал свидетелят Г. И., който в този момент се намирал на
около 20 – 30 метра зад товарния автомобил, също на платното за движение. Свидетелят И.
започнал да вика към подсъдимия Д., който преустановил движението на управлявания от
него автомобил и слязъл от превозното средство.
В този момент в близост били и свидетелите В. А. Т. и И. П. Н., които се намирали в
автомобила си, който бил разположен на около 50 метра пред предницата на товарния
автомобил. По тази причина двамата свидетели нямали пряка видимост към задната част на
товарния автомобил, нито към починалия Д., но незабавно след като чули звука от удара и
виковете на свидетеля И., се отправили към местопроизшествието.
М. Б. Д. починал на място вследствие на получената при пътното произшествие тежка и
несъвместима с живота съчетана травма на тялото (състояща се от черепно-мозъчна, лицева,
шийна и гръдна травми, с увреждания на анатомичните структури и вътрешни органи,
несъвместими с живота).
Смъртта на М. Б. Д. е в пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка с травматичните
увреждания получени при настъпилото пътно произшествие, а именно: закрита черепно-
мозъчна и лицева травми, изразяващи се е интензивно тъмно-червеникаво кръвонасядане по
вътрешната повърхност на меката черепна покривка в теменно-тилните области на главата,
по-силно изразено вляво; линейна фрактура на черепния покрив, ангажиращ челната и
лявата теменна област на главата; субарахноиден кръвоизлив в теменно-тилните области и в
областта на малкомозъчните тонзили; многофрагментно счупване на костите изграждащи
черепната основа, като се проследява една голяма линейна фрактура ангажираща средните
отдели на черепната основа, а от нея се проследяват множество по-малки линейни фрактури,
ангажиращи предните и задните черепни ямки; обширни повърхностни жлебовидни
охлузвания ангажиращи повсеместно дясната лицева половина, както и по-дълбоки
охлузвания с вид на т. нар. охлузни рани, разположени предимно в зоните с изразени
изпъкналости; напречно счупване на долната челюст от двете страни на брадичката;
счупване на дясната зигоматична кост; дълбоко разположени тъмночервеникави
кръвонасядания на меките тъкани в дясна лицева половина, подлежащо на описаните
външни увреждания; закрита шийна травма – жлебовидни охлузвания по предната и дясната
странична повърхности на шията, с подлежащо кръвонасядане на меките тъкани, счупване
на лявото рогче на подезичната кост; счупване на гръбначния стълб в областта на телата на
пети и шести шийни прешлени; закрита гръдна травма – охлузване, оток и кръвонасядане
по задната повърхност на гръдния кош, отдясно, на границата средна/долна трети, с
подлежащо кръвонасядане, отслояване и размачкване на меките тъкани; счупване на
5
гръбначния стълб в областта между първи и втори гръдни прешлени; пълно напречно
разкъсване на аортата в областта на аортната дъга; излив на кръв в лява гръдна половина, в
количество от 1000 мл.
Описаните травми са съпроводени с увреждания на анатомичните структури и вътрешни
органи, несъвместими с живота.
Подсъдимият Д. Т. Д.. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, женен,
работи като шофьор към „ИСА 2000“ ЕООД.
2. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено
съдебно следствие
Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от приобщените
към досъдебното производство доказателствени материали. Доколкото подсъдимият Д. е
направил признание на фактите по обвинителния акт, което се подкрепя от надлежно
събраните доказателства на досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно
и законосъобразно е установил релевантната по делото фактология.
В конкретния случай проведеното от състава на СГС съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 НПК е било в съотвествие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на
глава XXVII НПК.
В светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по чл. 247а, ал. 2, т.
1 НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в разпоредително заседание.
В съдебното заседание, проведено на 18.3.2022 г., преди даване ход на съдебното следствие
подсъдимият и неговият защитник са направили искане производството да се разгледа по
реда на глава 27 НПК. Видно от протокола за проведеното на същата дата съдебно
заседание, първоинстанционният съд е спазил изцяло процесуалните изисквания на чл. 372,
ал. 1 и ал. 4 НПК, като е разяснил на подсъдимия Д. правата му по чл. 371 НПК и правните
последици от направеното от него самопризнание. Изразеното от Д.Д. признание на фактите
по обвинителния акт е отразено ясно и недвусмислено в протокола от съдебното заседание.
В съдебния протокол (л. 101 – 102 от съдебното дело по н.о.х.д. № 496/2022 г. на СГС) е
записано, че съдът е разяснил на подсъдимия правата му по НПК, включително правата по
чл. 371 НПК, а в отговор той е заявил, че ги разбира, включително и смисъла и последиците
от разяснените му съкратени производства. Изрично е казал, че желае делото да се гледа при
условията на чл. 370 и сл. НПК и след това без колебание или условности е признал фактите
по обвинителния акт и е заявил, че не желае събиране на доказателства за тях, освен
събраните в досъдебното производство.
От формулировката на ал. 4 на чл. 372 НПК е видно, че единствено самопризнанието на
подсъдимия не е достатъчно, за да бъде то одобрено с определение от съда. Съдът може да
приеме признанието за виновност само ако се убеди, че волеизявлението на подсъдимия е
обективирано свободно, като деецът разбира същността на обвинението. Необходимо е още
6
решаващият орган да направи оценка дали самопризнанието се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, като едва при положителен отговор съдът с
определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Този подход на законодателя е в пълен синхрон с разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, като
осуетява опасността от надценяване на доказателствената стойност на самопризнанието.
Видно е, че такава оценка е извършена от състава на решаващия съд, като за положителния
резултат от нея, съдът се е произнесъл с изрично определение.
Същевременно, първоинстанционният съд правилно не е анализирал доказателствата от
досъдебното производство, тъй като такъв анализ не е дължим в тази процедура. От
формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК е видно, че при тези хипотези съдът всякога приема за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Верността им се приема
без осъществяване на традиционната задължителна аналитична дейност по обсъждане и
оценка на доказателствения материал. Ако за съда съществува съмнение относно фактите на
деянието или достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали
от досъдебното производство, това означава, че поначало липсват предпоставки за
процедура по гл. 27 НПК.
Като се основава на тези принципни положения, САС счете, че Градският съд
законосъобразно е провел производството по делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при наличие на всички положителни процесуални
предпоставки за това. Изводът на решаващата съдебна инстанция за съответствие между
фактите, отразени в обвинителния акт и доказателствата, събрани на досъдебното
производство е законосъобразен, поради което се споделя и от въззивния съдебен състав.
Както са приема в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд проверява дали
процесуалната дейност на първата инстанция е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на диференцираното производство и най-вече дали действително е направено
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразността на доказателствената оценка.
При установеното изпълнение на процесуалните изисквания на глава 27 от НПК, САС не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка,
различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти.
В този смисъл, както за СГС, така и за този състав на апелативния съд няма съмнение, че Д.
доброволно и с ясно съзнание е изразил съгласие за провеждане на процедурата по реда на
глава 27 НПК, съответно направеното от него самопризнание е валидно и не може да бъде
оттеглено пред втората инстанция.
Верни са изводите на първата инстанция за това, че досъдебната фаза на наказателния
процес е протекла законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждане на дейността по доказването, поради което обвинението, формулирано в
7
обвинителния акт, е подкрепено от пълноценна доказателствена основа. В този смисъл
направеното от подсъдимия признание на фактите от обвинителния акт напълно съответства
на доказателствата от досъдебното производство, същото е обосновано и не възникват
съмнения в неговата достоверност.
Законосъобразно съставът на въззивния съд прие като писмено доказателство – писмо от
СДВР, отдел „Пътна полиция“, заедно със справка за водача, защото този доказателствен
материал не засяга фактологията на деянието, описано в обвинителния акт, поради което
няма забрана за приемането му в процедурата по глава 27 НПК.
САС се съгласява с изводите на първата инстанция, че при законосъобразно изведената от
доказателствата по делото фактическа обстановка, подсъдимият Д. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.
3 НК.
Изводите на СГС по същество почиват на вярна интерпретация на установената фактология
по делото и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС.
Законосъобразни са изводите на първата инстанция за това, че подсъдимият е причинил
пътно-транспортно произшествие при управление на товарен автомобил, тъй като е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП –
управлявал е моторното превозно, като при предприета маневра движение назад – не се е
убедил, че пътят зад управляваното от нето превозно средство е свободен и че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности,
вследствие на което настъпил удар между управлявания от Д. автомобил и пешеходеца Д.,
което довело до непредпазливото причиняване на смъртта му.
Обосновано е заключението на решаващия съд, че нарушението на посоченото по-горе
правило за движение по пътищата е причина за удара на автомобила с пешеходеца, в
резултат на който той е претърпял телесни увреждания, дали начало на причинния процес
довел да неговата смърт.
Въз основа на изложеното законосъобразни са крайните изводи на първия съд за това, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342,
ал.1, пр. 3 НК, защото като непосредствена последица от деянието на Д.Д. е настъпила
смъртта на пешеходеца М. Д..
3.По възраженията в протеста за наказанието:
В протеста на прокурора се възразява, че съдът незаконосъобразно не е наложил на
подсъдимия кумулативното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство на основание чл. 343г НК.
Същевременно в съдебната реч пред САС защитникът на подсъдимия твърди, че макар и
нито едно от установените смекчаващи обстоятелства да не е изключително, то в своята
8
съвкупност те са многобройни, поради което следва да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Според защитата следва да се съобразят следните обстоятелства, които първият съд не е взел
предвид при определяне на наказанието – здравословните проблеми на подсъдимия, както и
данните за приноса на починалия пешеходец за причиняване на съставомерния резултат.
Настоящият съдебен състав счете възраженията на прокурора в протеста за налагане на
подсъдимия на кумулативното наказание по чл. 343г НК за неоснователни, като
същевременно при служебната проверка на присъдата в пределите на чл. 314 НПК намира,
че наказанието незаконосъобразно е определено при условията на чл. 58а, ал. 1, вр с чл. 54
НК, защото са налице основанията на чл. 58а, ал. 4 вр с чл. 55, ал. 1, т. НК.
Дейността на градския съд по определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Д.
престъпление чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК и след редукцията на чл. 58а,
ал. 1 НК е била мотивирана от следните съображения:
Обосновано решаващият съд е посочил като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – липсата на предишни осъждания, проявеното от него критично отношение
към извършеното и изразеното искрено съжаление; липсата на други регистрирани пътни
произшествия, като правилно е констатирал липсата на отегчаващи данни за отговорността
му.
От друга страна съдът неправилно е игнорирал данните за здравословното състояние на
подсъдимия, независимо че са били представени медицински документи – л. 94 и л. 95 от
съдебното дело по н.о.х.д. № 496/22 г. на СГС, които установяват, че Д. страда от хронично
сърдечно заболяване. Не са отчетени от първия съд и данните за трудовата ангажираност и
имотното състояние на подсъдимия, въз основа на писмените доказателства за сключените
от него трудов и кредитни договори.
Като се прибавят новоустановените от САС смекчаващи обстоятелства към тези, приети от
градския съд, наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 55 НК,
доколкото при липса на отегчаващи данни за отговорността, смекчаващите отговарят на
изискването за многобройност. Това е така, тъй като приложението на чл. 55 НК изисква
освен количествен критерий – констатация на много на брой смекчаващи отговорността
обстоятелства, но и наличието на качествен критерий, който в случая също е налице, а и
именно – според този състав на въззивния съд и най-лекото предвидено в закона наказание
от 2 години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко. Това е така, защото
личността на подсъдимия е с изключително ниска степен на обществена опасност предвид
данните за неговото трудова ангажираност, липса на предишни осъждания и добросъвестно
поведение по време на наказателното производство. От съществено значение е, че от
справките на СДВР-Пътна полиция, не се установява Д. да е нарушавал грубо и системно
правилата за движение по пътищата – напротив констатираните административни
нарушения са малобройни и леки, предвид и обстоятелството, че подсъдимият е
професионален шофьор, който всеки ден е по пътищата на страната. Ниската степен на
обществена опасност на дееца е съчетана и със сравнително нисък интензитет на обществена
опасност на деянието, доколкото се касае за нарушение на едно правило за движение по
9
пътищата, което не разкрива драстично или грубо незачитане на пътната дисциплина. По
тези причини минималното предвидено наказание от 2 години лишаване от свобода, дори и
след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК в размер на 1 година и 4 месеца, се явява несъразмерно
тежко. Наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 вр с чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, а именно в размер на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3
НК САС счита, че на подсъдимия Д. не следва да бъде определяно наказание по чл. 343г НК
– лишаване от право да управлява моторно превозно средство, доколкото данните за
обществената опасност на деянието и дееца, посочени по-горе не налагат изолирането на
подсъдимия като водач на моторно превозно средство, тъй като той не представлява
опасност за движението и за другите участници в пътния трафик.
Същевременно, втората инстанция счита, че в случая правилно първият съд е приел, че не се
налага подсъдимият да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Освен, че са
налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК, въззивният съд счита, че целите на
наказанието и поправянето на подсъдимия могат да бъдат постигнати чрез института на
условното осъждане. В този смисъл отлагане на наказанието за изпитателен срок от три
години ще изиграе необходимото поправително и превъзпитателно въздействие спрямо Д..
Касае се за първо осъждане за непредпазливо деяние, за инцидентна проява в живота на
лицето, за чието поправяне не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието.
В частта за разноските, присъдени от първата инстанция, съдебният акт следва да бъде
потвърден.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда на СГС следва
да бъде изменена в частта за наказанието, като същото бъде определено при условията на
чл. 58а, ал. 4 вр с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 3 НК не се налага
наказанието по чл. 343г НК.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира други
основания за корекции на първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІI състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 46/18.3.2022 г. по н.о.х.д. № 496/2022 г. по описа на СГС, НО, 25.
първоинстанционен наказателен състав, като на основание чл. 58а, ал. 4 вр с чл. 55, ал. 1, т.
1 НК намалява наказанието, наложено на подсъдимия Д.Д. от 1 година и 4 месеца на 1
година лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 НК не му налага наказанието по
чл. 343г НК – лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
10
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от
уведомяването на страните – САП, подсъдимият Д. и неговият защитник адв. В. – за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11