Решение по дело №1055/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 487/9.6.2022г.

гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1055 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване и е образувано по жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от управителя И. Д., против Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-254/02.08.2021 г. и Заповед № РД-25ЗС-279 от 11.08.2021 г. на Управителя на НЗОК София.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба. Счита, че неправилно и незаконосъобразно на представляваното от нея дружество е наложена финансова неустойка за нарушение на изискванията за условията и реда за оказване на болнична помощ по КП. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските. Представя писмени бележки.

За ответника по жалбата – Управителя на НЗОК гр. София, редовно призован, се явява юриск. Д.-Г., която твърди, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при стриктно спазване на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира изплащането на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-25-29/28.01.2021 г. Управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена самостоятелна проверка на територията на РЗОК – Пазарджик в периода 01.02.2021 г. – 05.02.2021 г. в „Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград“ ЕООД гр. Велинград, със задача: Контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.

Съставен е Протокол № РД-25-29-1/19.02.2021 г. за резултатите от проверката, в който са констатирани нарушения по изпълнение на договора, а именно: нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. Приложен е и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-29-2/19.02.2021 г., в който са отразени констатациите от извършената проверка, посочени са допуснатите от лечебното заведение нарушения и е направено предложение за налагане на санкция „Финансова неустойка“ в съответния размер.

Последвало е издаване на оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-254/02.08.2021 г. на Управителя на НЗОК - София, с която на „МБАЛ Велинград“ ЕООД са наложени двадесет и пет санкции „Финансова неустойка“ по 500 лв., както следва:

По т. 1: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3311, (28.07.2020 г. – 31.07.2020 г.) по КП № 115;

По т. 2: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3235, (22.07.2020 г. – 25.07.2020 г.) по КП № 115;

По т. 3: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4263, (12.10.2020 г. – 15.10.2020 г.) по КП № 115;

По т. 4: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4292, (14.10.2020 г. – 19.10.2020 г.) по КП № 115;

По т. 5: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4640, (15.11.2020 г. – 17.11.2020 г.) по КП № 115;

По т. 6: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 5051, (28.12.2020 г. – 31.12.2020 г.) по КП № 115;

По т. 7: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3512, (12.08.2020 г. – 21.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 8: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3518, (13.08.2020 г. – 19.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 9: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3541, (14.08.2020 г. – 20.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 10: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3542, (14.08.2020 г. – 20.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 11: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3461, (10.08.2020 г. – 17.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 12: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3477, (10.08.2020 г. – 16.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 13: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3484, (11.08.2020 г. – 17.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 14: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3486, (11.08.2020 г. – 17.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 15: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3499, (12.08.2020 г. – 18.08.2020 г.) по КП № 39;

По т. 16: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4922, (09.12.2020 г. – 14.12.2020 г.) по КП № 7;

По т. 17: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4931, (10.12.2020 г. – 15.12.2020 г.) по КП № 7;

По т. 18: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4957, (12.12.2020 г. – 17.12.2020 г.) по КП № 7;

По т. 19: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4803, (30.11.2020 г. – 05.12.2020 г.) по КП № 7;

По т. 20: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4799, (28.11.2020 г. – 04.12.2020 г.) по КП № 7;

По т. 21: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4837, (02.12.2020 г. – 07.12.2020 г.) по КП № 7.

По т. 22: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4856, (03.12.2020 г. – 08.12.2020 г.) по КП № 7.

По т. 23: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4849, (30.11.2020 г. – 05.12.2020 г.) по КП № 7.

По т. 24: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4859, (03.12.2020 г. – 08.12.2020 г.) по КП № 7.

По т. 25: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4887, (07.12.2020 г. – 12.12.2020 г.) по КП № 7.

В заповедта е посочено, че в 14-дневен срок от връчването й следва да се преведе по банков път наложената санкция „финансова неустойка“ в размер на 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) дева (25 x 500 лева), като в платежното нареждане се посочи номерът и датата на заповедта за налагане на санкции, в полза на РЗОК Пазарджик.

Издадена е и Заповед № РД-253С-279/11.08.2021 г. на Управителя на НЗОК, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-254/02.08.2021 г. на Управителя на НЗОК – София, с която е наредено да се извърши поправка като:

1. Текстът на стр. 5, втори абзац:

„По т. 1: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3311, (28.07.2020 г. – 31.07.2020 г.) по КП № 115;

По т. 2: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 3235, (22.07.2020 г. – 25.07.2020 г.) по КП № 115;

По т. 3: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4263, (12.10.2020 г. – 15.10.2020 г.) по КП № 115;

По т. 4: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4292, (14.10.2020 г. – 19.10.2020 г.) по КП № 115;

По т. 5: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 4640, (15.11.2020 г. – 17.11.2020 г.) по КП № 115;

По т. 6: „Финансова неустойка“ в размер на 500 (петстотин) лева, за ИЗ № 5051, (28.12.2020 г. – 31.12.2020 г.) по КП № 115“.

ДА СЕ ЧЕТЕ:

По т. 1: „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, за ИЗ № 3311, (28.07.2020 г. – 31.07.2020 г.) по КП № 115;

По т. 2: „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, за ИЗ № 3235, (22.07.2020 г. – 25.07.2020 г.) по КП № 115;

По т. 3: „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, за ИЗ № 4263, (12.10.2020 г. – 15.10.2020 г.) по КП № 115;

По т. 4: „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, за ИЗ № 4292, (14.10.2020 г. – 19.10.2020 г.) по КП № 115;

По т. 5: „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, за ИЗ № 4640, (15.11.2020 г. – 17.11.2020 г.) по КП № 115;

По т. 6: „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, за ИЗ № 5051, (28.12.2020 г. – 31.12.2020 г.) по КП № 115“.

2. Текстът от стр. 6, шести абзац:

„в 14-дневен срок от връчването й следва да преведете по банков път наложената санкция „финансова неустойка“ в размер на 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева (25 x 500 лева), като в платежното нареждане посочите номера и датата на заповедта за налагане на санкции, в полза на РЗОК Пазарджик.“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„в 14-дневен срок от връчването й следва да преведете по банков път наложената санкция „финансова неустойка“ в размер на 10 700 (десет хиляди и седемстотин) лева (6 x 200 лева) и (19 х 500 лева), като в платежното нареждане посочите номера и датата на заповедта за налагане на санкции, в полза на РЗОК Пазарджик.“

Посочените заповеди са връчени редовно срещу подпис на 01.09.2021 г. (л. 171 и сл.) като в законоустановения срок жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Като доказателство по делото е представен Индивидуален договор № № 13/РД-29-420 от 28.02.2020 г. (л. 183 и сл.), както и епикризи и истории на заболявания, предмет на проверката.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че при извършената проверка на истории на заболяване (ИЗ) в лечебното заведение и заверени ксерокопия на части от тях, приложени към административното дело, се установява, че в цитираните ИЗ №№ ИЗ 3311; 3235; 4263; 4292; 4640 и 5051 по КП № 115 „Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми“ са спазени изискванията за завършена клинична пътека и диагностично-лечебния алгоритъм.

Придружаващите заболявания, записани в ИЗ и епикриза, не са отразени в „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ-НЗОК № 7). При ИЗ №№ 4263 и 4640 придружаващите заболявания не са отразени и на титулната страница на ИЗ.

Вещото лице е посочило, че при извършената проверка на ИЗ в лечебното заведение и заверени ксерокопия на части от тях, приложени към административното дело, се установява, че в цитираните ИЗ №№ 7922; 4931; 4957; 4803; 4799; 4837; 4856; 4849; 4859 и 4887 по КП № 7 „Диагностика и лечение на новородени с тегло над 2500 грама. Първа степен на тежест“ са спазени изискванията за завършена клинична пътека и диагностично-лечебния алгоритъм. Действително няма изрично вписване на текст на медицинско заключение за „липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за подобряване на статуса на пациента“, така както е записано в т. 4 „Дехоспитализация и определяне на следболничен режим“ от алгоритъма на посочената КП.

Във всички истории на заболяване – декурзус при изписване, е записано, че при изписването пациентът се дехоспитализира: „... Изписва се здрав... Добро общо състояние... Афебрилен... Добър тонус и добри рефлекси... Везикуларно дишане. ...РСД...“. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим и терапия за дома. В епикризата, в състояние при изписването, е записано: „Детето се изписва в добро общо състояние и клинично здраво“.

Действително не е оформено текстово медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение при налични четири условия за дехоспитализация, но в проверената медицинската документация и епикриза се съдържа подробна информация, за да се направи преценка, че целите на болничното лечение са изпълнени и наблюдението и лечението може да се осъществи в амбулаторни условия. Това личи и от записите при изписването.

В експертизата се казва, че при извършената проверка на Истории на заболяване (ИЗ) в лечебното заведение и заверени ксерокопия на части от тях приложени към административното дело, се установява, че в цитираните №№ 3512; 3518; 3541; 3542; 3461; 3477; 3484; 3486 и 3499 по КП № 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“ са изпълнени критериите за завършена клинична пътека и диагностично-лечебният алгоритъм.

При изписването е извършен контрол на здравното състояние на пациента. В декурзус (медицински запис за протичане на заболяването в историята на заболяването на пациента) при изписване е описано обективното състояние при дехоспитализацията – стабилизиране на състоянието и показателите. В епикриза е записано: „Изход от заболяването – с подобрение…, Обективно състояние при изписването – стабилна хемодинамика и в ритъм.“.

Вещото лице е посочило, че при 7 от общо 9 ИЗ от проверената КП с №№ 3518; 3541; 3542; 3461; 3484; 3486 и 3499 в декурзуса при изписването е налице и запис за липса на риск от приключване на лечението. Медицинско заключение в този смисъл, макар и без използването на израза, употребен в КП, се съдържа при дехоспитализацията на пациентите, с оглед описаните обективни данни записани при изписването им.

По делото са разпитани Н.П.Б. и Р.Л.Л., служители в НЗОК, чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства. Свидетелите заявиха пред съда, че поддържат констатациите, отразени в протокола от извършената проверка. Установеното нарушение е във връзка с липсата на отразяване в епикризата, че липсва медицински риск от прекъсване на болничното лечение за пациента. Макар и формално, посоченият израз представлява една застраховка за пациентите и гаранция за здравословното им състояние.

Разпитани са и свидетелите С.А.В. – завеждащ „Вътрешно отделение“, специалност „Кардиология“, и М.А.К. – лекар в отделение ОАИЛ. Техните показания съдът също възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства. Свидетелите заявиха пред съда, че при изписване на пациентите се извършва цялостен контрол на състоянието им, което след успешно проведено лечение позволява същите да бъдат изписани и да няма клиничен риск от това. Изискването за наличие на израза „Липсва медицински риск“ е едно формализиране и не отразява клиничното състояние на пациента. В изготвените документи описанието за клиничното състояние на пациентите е по-подробно и съдържа данни за стабилна хемодинамика, уточнена терапия в амбулаторни условия и други. По отношение на неотразяването на придружаващите заболявания в направлението за хоспитализация, свидетелите заявиха, че не винаги е налице възможност направлението да бъде попълнено изцяло, предвид спешността на състоянието на пациента, тъй като се касае за травматично болни, с тежки травми и някои от тях в неадекватно състояние. Направлението за хоспитализация се попълва в Спешна помощ, като придружаващите заболявания в него могат да се отразят и впоследствие, след като бъдат уточнени с пациента или неговите близки.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай е налице издадена Заповед № РД-25-29/28.01.2021 г., с която Управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена самостоятелна проверка на територията на РЗОК – Пазарджик в периода 01.02.2021 г. – 05.02.2021 г. в „Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград“ ЕООД гр. Велинград. За резултата от проверката длъжностните лица съставят и подписват протокол, който се предоставя срещу подпис на лицето – обект на проверката. Преписи от същия се изпращат съответно на управителя на НЗОК, директора на РЗОК и съответната съсловна организация на лекарите. В конкретния случай този ред е спазен, видно от представените по делото писмени доказателства. Издаването на оспорената заповед се предхожда от Протокол № РД-25-29-1/19.02.2021 г. за резултатите от проверката, в който са констатирани нарушения по изпълнение на договора, както и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-29-2/19.02.2021 г.

Съдът намира жалбата по т. 1. – т. 6 от оспорената заповед за неоснователна по следните съображения:

Административният орган е наложил санкция в размер на по 200 лв. за нарушение на чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Правилно управителят на НЗОК е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията за условия и ред за оказване на болнична помощ по КП № 115 „Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми“ в ИЗ № 3311 на ЗОЛ Н. С. Т., ИЗ № 3235 на ЗОЛ А. Р. М., ИЗ № 4263 на ЗОЛ Г. П. Г., ИЗ № 4292 на ЗОЛ А. Г. М., ИЗ № 4640 на ЗОЛ Т. К. В. и ИЗ № 5051 на ЗОЛ Н. Д. С., като придружаващото заболяване на пациента, описано в Епикризата, не е отбелязано в „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ-НЗОК № 7).

Извършената дейност по договора с НЗОК се отчита и заплаща от изпълнителите на медицинска помощ с документите по ал. 2, между които са и първичните медицински документи – направление за хоспитализация. Съобразно НРД за МД за 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Ето защо настоящата инстанция приема, че неотразяването на придружаващото заболяване в един от първичните медицински документи, с които се отчита извършената по договора дейност, затруднява и контрола върху тази дейност. В указанията за попълване на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) е предвидена и отделна графа „Придружаващи заболявания и усложнения“, в която на трите реда се вписват съответните състояния съобразно правилата за кодиране, като се поставя и допълнителен код, когато се изисква съобразно правилата за кодиране, диагностична/терапевтична или оперативна процедура. Действително в указанията не е посочено, че придружаващите заболявания се попълват „задължително“. Това е наложено единствено от обстоятелството, че е възможно пациентът да няма придружаващи заболявания и в този случай няма как тази графа да бъде попълнена. Но ако пациентът има придружаващи заболявания, тази графа следва да бъде „задължително“ попълнена съобразно дадените указанията за попълване.

В конкретния случай доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че пациентите по посочените ИЗ са имали придружаващи заболявания, които са отразени в историята на заболяването. Тези придружаващи заболявания не са отразени в част ІV на направлението за хоспитализация. Това представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и е основание за прилагане на санкцията по чл. 385, ал. 1 от НРД на МД за 2020 г. – 2022 г.

Неотразяването на придружаващото заболяване на пациента представлява нарушение, което е в пряка зависимост с адекватното му лечение, което не представлява маловажен случай.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата по т. 1 – т. 6 от оспорената заповед за неоснователна, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 3769/23.03.2021 г., постановено по адм. дело № 13616/2020 г. на ВАС – Шесто отделение.

Съдът намира жалбата по т. 7. – т. 15. от оспорената заповед за основателна по следните съображения:

Административният орган е наложил санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Неправилно управителят на НЗОК е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията за условия и ред за оказване на болнична помощ по КП № 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица на 18 годишна възраст“ в ИЗ № 3512 на ЗОЛ Ч. Д. Я., ИЗ № 3518 на ЗОЛ Д. А. Б., ИЗ № 3541 на ЗОЛ И. Н. К., ИЗ № 3542 на ЗОЛ Д. Г. К., ИЗ № 3461 на ЗОЛ С. А. М., ИЗ № 3477 на ЗОЛ Д. М. М., ИЗ № 3484 на ЗОЛ Н. И. П., ИЗ № 3486 на ЗОЛ Х. С. Д. и ИЗ № 3499 на ЗОЛ А. О. П., като в медицинската документация на пациентите – епикриза и последен декурзус, не е отразен извършеният контрол на здравното състояние на пациента и медицинското заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, което съставлява нарушение, изразяващо се в неспазване изискванията на медицинските критерии за дехоспитализация.

От доказателствата по делото се установява, че в посочените ИЗ действително няма изрично вписване на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, въз основа на обективни данни за подобряване на статуса на пациента, каквото е изискването на алгоритъма на посочената КП. Липсата на такова изрично (формално) вписване е установена и от вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза. В заключението на вещото лице, обаче, е установено, че при изписването е извършен контрол на здравното състояние на пациента. В декурзус (медицински запис за протичане на заболяването в историята на заболяването на пациента) при изписване е описано обективното състояние при дехоспитализацията – стабилизиране на състоянието и показателите. В епикриза е записано: „Изход от заболяването – с подобрение, „Обективно състояние при изписването – стабилна хемодинамика и в ритъм.“. При 7 от общо 9 ИЗ от проверената КП с №№ 3518; 3541; 3542; 3461; 3484; 3486 и 3499, в декурзуса при изписването е налице и запис за липса на риск от приключване на лечението. Формалната липса на изречението „Липсва медицински риск от приключване на болничното лечение“ не представлява нарушение на изискванията на клиничната пътека. В ИЗ и епикризата са налице достатъчно медицински данни, от които може да бъде направен извод за липсата на такъв риск. Смисълът на този израз е свързан с констатиране на подобряване на състоянието на пациента, липса на непосредствена опасност за здравето и живота му при преустановяване на медицинските процедури след проведеното лечение и изписването му от лечебното заведение. Медицинско заключение в този смисъл, макар и без използването на израза, употребен в КП, се съдържа при дехоспитализацията на пациентите, с оглед описаните обективни данни записани при изписването им.

Съдът намира жалбата по т. 16 – т. 25 от оспорената заповед за основателна по следните съображения:

Административният орган е наложил санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Неправилно управителят на НЗОК е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията за условия и ред за оказване на болнична помощ по КП № 7 „Диагностика и лечение на новородени с тегло над 2500 грама. Първа степен на тежест“ в ИЗ № 4922 на ЗОЛ И. А. К., ИЗ № 4931 на ЗОЛ А. З. Р., ИЗ № 4957 на ЗОЛ Д. М. Ч., ИЗ № 4803 на ЗОЛ Й. А. Ч., ИЗ № 4799 на ЗОЛ М. С. Д., ИЗ № 4837 на ЗОЛ М. А. П., ИЗ № 4856 на ЗОЛ А. Ф. П., ИЗ № 4849 на ЗОЛ М. Е. С., ИЗ № 4859 на ЗОЛ М. М. К. и ИЗ № 4887 на ЗОЛ Т. З. К., като в медицинската документация на пациентите – епикриза и последен декурзус, не е отразен извършеният контрол на здравното състояние на пациента и медицинското заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, което съставлява нарушение, изразяващо се в неспазване изискванията на медицинските критерии за дехоспитализация.

Вещото лице е категорично, че действително не е оформено текстово медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване болничното лечение при налични четири условия за дехоспитализация, но в проверената медицинската документация и епикриза се съдържа подробна информация, за да се направи преценка, че целите на болничното лечение са изпълнени и наблюдението и лечението може да се осъществи в амбулатории условия. Това личи и от записите при изписването.

Формалната липса на изречението „Липсва медицински риск от приключване на болничното лечение“ не представлява нарушение на изискванията на клиничната пътека. В ИЗ и епикризата са налице достатъчно медицински данни, от които може да бъде направен извод за липсата на такъв риск. Смисълът на този израз е свързан с констатиране на подобряване на състоянието на пациента, липса на непосредствена опасност за здравето и живота му при преустановяване на медицинските процедури след проведеното лечение и изписването му от лечебното заведение. Медицинско заключение в този смисъл, макар и без използването на израза, употребен в КП, се съдържа при дехоспитализацията на пациентите, с оглед описаните обективни данни записани при изписването им.

С оглед на изложеното, съдът счита, че формалната липса на изречението „Липсва медицински риск от приключване на болничното лечение“ не представлява нарушение на изискванията на двете клинични пътеки. В ИЗ са налице достатъчно медицински данни, от които може да бъде направен извод за липсата на такъв риск. В приложимото законодателство липсва легално определение на израза „медицински риск от приключване на болничното лечение“. С оглед общоприетото значение на думите, които го съставляват, съдът приема, че смисълът на този израз е свързан с констатиране на подобряване на състоянието на пациента, липса на непосредствена опасност за здравето и живота му при преустановяване на медицинските процедури след проведеното лечение и изписването му от лечебното заведение. Медицинско заключение в този смисъл, макар и без използването на израза, употребен в КП, се съдържа при дехоспитализацията на пациентите, с оглед описаните обективни данни при изписването им.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, обжалваната заповед за незаконосъобразна в частта по т. 7 – т. 25, поради което същата ще следва да бъде отменена.

В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 147/07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 15071/2018 г. на ВАС – Шесто отделение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на страните следва да се присъдят направените по делото разноски, изчислени по компенсация. Жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 2447 лева, от които 100 лева за държавна такса по двете образувани административни дела, 507 лева за вещо лице, 40 лева за призоваване на свидетели и 1800 лева за адвокатско възнаграждение по двете административни дела. Ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за призоваване на свидетели в размер на 40 лева, или общо 140 лева. С оглед на това и изчислявайки по компенсация, на жалбоподателя ще следва да се заплатят разноски в размер на 1826 лева. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на разноските предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

отменя Заповед за налагане на санкции № РД-253С-254/02.08.2021 г. на Управителя на НЗОК София, в частта с която на „Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от управителя И. Д., е наложена санкция „Финансова неустойка“, както следва: