РЕШЕНИЕ
№1533/25.9.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет
и трети състав
На
трети септември Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Мирослава Иванова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2807
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от М.Н.С. – ЕГН **********, в качеството му
на управител на „Авангард М.С.Консулт“ ЕООД, против Наказателно Постановление № 333 601- F180050/18.04.2018г. на
Директора на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на
„Авангард М.С.Консулт“ ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция" в
размер на 500 лв. на основание чл.
179 от ЗДДС.
В жалбата не се оспорва извършеното нарушение,
но се твърди, че наложеното наказание е неправомерно, тъй като с подаването на
декларацията със закъснение не са били нанесени щети на бюджета.Сочи се още, че
дружеството не извършва дейност, както и че размера на наложената санкция
представлява 25 % от дохода на управителя, който е пенсионер.Поради това се
иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.
Велчев отново пледира за отмяна на постановлението , като излага доводи
за маловажност на нарушението и за допуснати в хода на производството
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неговото спиране без
да е извършено щателно издирване на нарушителя.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, а по същество мобил
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Авангард М.С.Консулт“ ЕООД , представлявано от въд.С., било
регистрирано по ДДС.Съобразно законовите разпоредби за всеки данъчен
период регистрираното лице следвало да подава справка-декларация до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.Поради това
от страна на дружеството следвало да се
подаде такава справка – декларация за периода 01. 06.2015г.-30.06.2015г., до
14.07.2015г.Това задължение обаче не било изпълнено в този срок, а на
13.09.2015г. по електронен път.
На 15.07.2015г. св.К.Д.- орган по
приходите в ТД на НАП-Варна , констатирала закъснението и до дружеството била
изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт.Поканата била върната в
цялост.
На 29.09.2015г., при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, св.Д. съставила
против „Авангард М.С.Консулт“ ЕООД акт за установяване на административно
нарушение, квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС.В последствие били
направени опити актът да бъде надлежно връчен.До адреса на дружеството била
изпратена покана, като пратката била върната в цялост с отбелязване, че не е
потърсена.Поради това били предприети действия актът да бъде връчен от
служители на ТД на НАП-Варна.Адресът на дружеството бил посетен на 30.11.2015г.
и на 07.01.2016г., като били изготвени съответните протоколи.В тях било
посочено, че не е било открито лице, на което да бъде връчен акта.Поради това,
с протокол № 13 462/ 08.01.2016г. производството било спряно на основание
чл.43 ал.6 от ЗАНН, за което в акта било направено съответното отбелязване.
Актът бил връчен на въз.С. като управител на дружеството на
07.03.2018г.На 12.03.2018г. той депозирал писмени възражения, в които посочил,
че допуснатия пропуск е случаен, че дружеството не извършва дейност, че
подадените декларации са нулеви и че не е ощетен държавния бюджет.В заключение
формулирал искане съставените актове да бъдат анулирани.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, а именно че „Авангард М.С.Консулт“
ЕООД, , като регистрирано по ЗДДС лице,
не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.06.2015г.-30.06.2015г. в ТД на
НАП-Варна, до 14.07.2015г. включително, като е направило това на 13.09.2015г.
по електронен път след законоустановения срок.Нарушението отново било
квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС., като административно-наказващият орган на
основание чл.179 от ЗДДС наложил на „Авангард М.С.Консулт“ ЕООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500 лв. Депозираните възражения били разгледани
и тъй като не съдържали фактически и правни аргументи, опровергаващи направените
констатации , били приети за неоснователни.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана К.Д. -актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло.От тях се установиха обстоятелствата, при
които е било констатирано нарушението. Установи се още, че поканите за явяване
в ТД на НАП за съставяне и връчване на акта са били върнати в цялост, че в
последствие акта е бил предаден на съществуващият тогава отдел за връчване,
както и че след отпадане на основанието за спиране на производството не е бил необходим
нарочен акт за неговото възобновяване.Св.Д. посочи още, че дружеството е било
търсено на вписания в Търговския регистър адрес, но самата тя не е направила
опит да се свърже с неговия управител на посочения телефон.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и писмени доказателства , които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление №
333 601- F 180050/18.04.2018г. е
издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед №
ЗЦУ 1582 /23.12.2015г. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво
е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и
приети за неоснователни.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че „Авангард М.С.Консулт“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС
лице. Като такова, съобразно
разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС
е следвало да бъде подадена справка – декларация за данъчния периода
01.06.2015г.-30.06.2015г. до
14.07.2015г., което не е било
сторено.Обстоятелството по какви причини това задължение не е било
изпълнено са ирелевантни за делото. Поради това съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е
приел, че от страна на „Авангард
М.С.Консулт“ ЕООД, е допуснато
нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.В случая следва да се има предвид
обстоятелството, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на юридическото лице. Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно е била
определена и санкционната норма – чл.179
от ЗДДС. Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за
регистрирано юридическо лице, което като е длъжно, не е подало
справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото
нарушение безспорно е извършено .
Независимо от горното, съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено , тъй като
в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че
постановлението е било издадено след изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от
30.11.2015год. и от 07.01.2016год. , с които е удостоверено, че адреса бил
посетен с цел връчване на акт, но на него
не било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия
състав на съда двукратно посещение на адреса,
който е посочен за седалище
на юридическото лице, в никакъв случая не покрива изискването за
щателно издирване.От протоколите изобщо не става ясно по кое време от
денонощието е посещаван адреса , макар
такъв реквизит да е предвиден в тяхното съдържание. Това е
от съществено значение , доколкото се касае за посещение на офис на юридическо лице, т.е. предполага се наличие
на работно време и т.н.. В тази връзка,
ако офиса е посетен в извън работно време е повече от ясно, че там никой
няма да бъде намерен. На следващо място остава неясно защо е било прието, че
нарушителя е бил издирван щателно, след като на данъчната администрация е бил
известен телефон на управителя на въззивното дружество , на който обаче той не е бил търсен.
От приложената към преписката справка за
задължено лице, разпечатана от съответния данъчен служител още на
29.09.2015год. е видно , че е посочен
телефон за връзка с въз.С., а от показанията на св.Д. се установява, че тя не е
направила опит да осъществи връзка по този начин с него нито преди съставяне на
акта, нито след това.
На следващо място съдът съобрази, че актът, съставен в отсъствието
на нарушителя , е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН,
което в случая не е сторено. Следва да
се отбележи, че редът за връчване на
съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в
съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК,
касае административните производства, но не и административно-
наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е
приложимо тълкуването , дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в
редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2
от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.Според него "щателното
издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия,
насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност
следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат
ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата,
каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В
случая актът е следвало да бъде изпратен
на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо
дневен срок да връчат акта на
нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са
били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по
реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.В този смисъл
наказателното постановление е било издадено след изтичане на
шестмесечния срок , визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН, а именно на 18.04.2018г.,
което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока е налице и достатъчно константна
съдебна практика на Административен Съд- Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012
г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015год.; КНАХД №
3315/2015год., КНАХД № 828/2018г., КНАХД № 827/2018г., КНАХД № 1350/2018г. и
други.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че възраженията на адв.Велчев са основателни и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 333 601- F180050/18.04.2018г. на
Директора на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на
„Авангард М.С.Консулт“ ЕООД е наложено административно наказание "
Имуществена санкция" в размер на 500 лв.
на основание чл. 179 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: