Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260544
гр.
Пловдив, 13.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 26.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6108/2020 г. по описа на ПРС, IІІ наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.М.Т., против
Наказателно постановление (НП) № 833/22.07.2020 г, издадено от Началник 05 РУ-Пловдив, с което на В.Т. е наложена глоба в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 218б, ал.1 НК, вр. чл. 194, ал.1 НК.
С жалбата и постъпилото писмено
становище се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, касаещи
нарушаване на процесуалните правила, а именно: изменението на фактите от АУАН и
въвеждането им за първи път в наказателното постановление, несъответна правна
норма.
Въззиваемата страна не взема
становище по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства от фактическа страна намери следното:
В 05 РУП при ОД на МВР Пловдив
било образувано досъдебно производство № 471/2019 г. по описа на районното
управление и прокурорска преписка
8340/2020 г. по описа на Районна Прокуратура Пловдив за деяние по чл. 194, ал.
1 от НК, а именно за това, че неизвестно лице на 17.09.2019 г. около 21,30 часа в гр. Пловдив, ж.к. Тракия в близост до
ТЦ Европа е отнело чужда движима вещ - 1
бр. мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „П 20 лайт“, розов на цвят с IMEI ****и
IMEI ****от владението на Д.И. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои. При извършените процесуално следствени действия
било установено, че извършителят на престъпната проява е В.М.Т.. След подробен
анализ на доказателствата, фактите и обстоятелствата установени по досъдебното
производство, наблюдаващия прокурор намерил, че деянието изпълва признаците на
маловажен случай, следва да се преквалифицира в такова по чл. 194, ал. 3 от НК
и по този начин са били налице предпоставки за приложението на чл. 218б, ал. 1
от НК. Поради направените изводи държавното обвинение е прекратило досъдебното
производство като е изпратило преписката за реализиране на отговорността
на В.Т. по реда на чл. 218б, вр. с чл.
424, ал. 5 от НК за деяние по чл. 194, ал.3 от НК.
Така описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните писмени доказателства и показанията на
свидетеля Т.И.. Съдът кредтира показанията му като логични и кореспондиращи с
останалия събран писмен доказателствен материал. От събраните доказателства се
установява една безпротиворечива фактическа обстановка.
По процесуалните правила:
В НП нарушението е описано по
следния начин: за това че на 17.09.2019 г. около 21,30 часа в гр. Пловдив, ж.к.
Тракия в близост до ТЦ Европа е отнела чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Хуауей“, модел
„П 20 лайт“, розов на цвят с IMEI ****и IMEI ****на
стойност 230 лв. от владението ан Д.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да го присвои.
В АУАН обаче, който е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса е посочено че нарушението е извършено „през
2019 г. (не може да посочи точна дата)“.
Съдът намира, че при описанието на нарушението
са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния
случай това не е сторено с необходимата конкретност, доколкото времето на извършване
на нарушението е посочено единствено и за първи път в наказателното
постановление.
Недопустимо е в административния
процес да се въвеждат нови факти едва с Наказателното постановление на
административно наказващия орган, който е аналогичен на присъдата в
наказателния процес. Действително и в двата акта е посочен акта с който е
прекратено досъдебното производство водено за същото деяние, но това не санира
допуснатия порок, доколкото актовете на органите на досъдебното производство
нямат обвързваща сила за съда.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, един от които е времето на извършване на нарушението и се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Непосочването на
съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно нарушение,
с чиито фактически рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита
на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към монета на съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на
по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало
съдебно следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото
тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен
начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН,
характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и
характер, време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да
бъде установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН,
освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в АУАН на
времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези,
разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не
съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за което се
вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило
изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване.
На
следващо място, съдът намира, че в наказателното постановление не е описано
коректно нарушението и по още един признак. От административно наказаващия
орган не е указано, че се касае за маловажно деяние. Този пропуск персистира
както в АУАН, така и в наказателното постановление и дори в цифровото изписване
на относимите норми от НК. Липсата на описание на всички относими към
нарушението и релевантни обстоятелства следва да се третира като съществено
процесуално нарушение на процесуалните правила, а именно тези уредени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Съдът намира, че обстоятелството, че случаят е
маловажен и се квалифицира по чл. 194, ал.3 от НК за изключително съществен,
доколкото той е определяща предпоставка за приложението на чл. 218б от НК. В случая
не се касае за малозначителност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, а за такава маловажност
обуславяща преквалификацията на деянието от такова по чл. 194, ал.1 НК, в
такова по чл. 194, ал. 3 от НК.
Във
връзка с практиката на Административен съд Пловдив, по отношение на отмяната на
наказателни постановления на процесуални основания от въззивната инстанция и
необходимостта да се обсъдят и материалноправните предпоставки за
законосъобразността на атакуваното НП с цел всеобхватна и адекватна касационна
проверка, то съдът следва да посочи следното:
Налице
е нарушение на разпоредбата на чл.218б, вр.чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК. От
обективна страна за съда не остава съмнение, че жалбоподателят е отнел чужда
движима вещ, собственост на Д.К.. С поведението си деецът пряко и
непосредствено се е насочил към осъществяване на замисленото от него деяние,
свързано с отнемане на процесната вещ, като по този начин е осъществил
обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 194, ал.3, вр.ал.1 от НК
Предмет
на престъплението е чужда движима вещ, чиято стойност не е надвишила две
минимални работни заплати.
Предметът
на престъплението е върнат на собственика на процесната вещ, което е другото
кумулативно условие за приложение на разпоредбата на чл.218б от НК.
Налице
е умисъл за извършване на деянието кражба, а не намиране на вещ, тъй като не е
направен опит собстевинкът да бъде издирен. Не се представят доказателства
подкрепящи бланкетното твърдение. Деянието е извършено с пряк умисъл, който е
обективиран в действията, предприети от страна на Т. – слага собствената си
сим-карта и прави опит за използване на вещта по предназначение.
По
отношение на въпроса дали е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН,
съдът прие, че не е налице възможност за приложение на цитираната разпоредба.
Обществената опасност на деянието е висока и същата се определя не само от
стойността на отнето чуждо движимо имущество, а също и от това, че с деянието
се засягат важни обществени отношения, свързани с правото на собственост на
гражданите.
Липсват
аргументи в наказателното постановление за определения от органа размер на
санкцията. При преценка относно размера на наложеното наказание, съдът прие, че
същият не съответства на изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Според настоящия
състав на съда наложената глоба в размер на максимума на предвидената санкция,
а именно 300 лв. е завишена, доколкото това нарушение не разкрива
обстоятелства, които да завишават обществената опасност на извършеното спрямо
други подобни прояви. Не се установява и особено завишена степен на обществена
опасност на дееца и глоба в размер на минимума посочен в чл. 218б, ал. 1 от НК
се явява справедлив.
Поради наличието на процесуални нарушения
атакуваното постановление следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 833/22.07.2020 г, издадено от Началник 05 РУ-Пловдив, с което на В.М.Т. е
наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 218б, ал.1 НК, вр.с чл.
424, ал.5, пр. ІІ , вр. чл. 194, ал.1 НК.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.