Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.В..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на девети юли 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора С.И.ов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 1193/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция ”Инспекция по
труда” гр.В. подадена от процесуален представител – ст.ю.к.Д.О., против Решение
№ 651/16.04.2020г. по АНД № 3373/2019г. на Районен съд–В., 45-ти състав, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
03-010331/29.08.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ В., с
което „Г.” ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.”В.”
№ 16, представлявано от управителя Т.Д.Д., за нарушение на чл.11 ал.5,
вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на осн.
чл.416 ал.5, вр. чл.415в ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
300 лв.
Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като
постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че районния съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. и
е приел, че работодателя не следва да носи отговорност за документиране на
инструктажа на работниците. Счита, че доколкото изобщо не са представени
доказателства за проведен инструктаж, именно на работодателя е отговорността за
недокументирането му и доколкото нарушението е безспорно установено, то
правилно и в съотевтствие с материалния закон е издаденото НП. На изложените
основания за отмяна на
решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се
потвърди НП. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б., поддържа жалбата и моли
нейното уважаване. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Г.“ ЕООД, в депозирано по делото чрез пълномощника адв.С. писмено
възражение, оспорва същата
като неоснователна. Твърди, че решението на въззивния съд е
правилно, като със същото са мотивирани няколко, самостоятелни основания за незаконосъобразност
на НП. Сочи и допълнителни такива – неправилно приложение на чл.405а и
несправедливост на наложената санкция. Моли за потвърждаване на решението.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки
установените по делто факти, при постановяване на решението ВРС е приложил
правилно закона. Моли жалбата да се
отхвърли.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба
на „Г.“ ЕООД, против горепосоченото НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при
проверка, извършена на 25.06.2018г. на стоителен обект – жилищна
сграда в гр.В., ул.“Цар И. Ш.“ № 5, било установено, че лицето А. И. И.ова изпълнява трудови функции на длъжност „майстор шпакловчик” преди да й е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Предвид констатациите от извършената
проверка на дружеството бил
съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че в качеството си на работодател е
допуснал лицето до работа, преди да е документирал провеждане на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж, съгласно чл.11
ал.1 и ал.5, вр. чл.12 ал.1
от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009г. АНО като приел за неоснователни депозираните в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения, а възприел
установената в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал
оспореното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
300 лв. на осн. чл.415в ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел горната фактическа
обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и
депозираните свидетелски показания, като изрично е посочил кои не кредитира и
по какви съображения. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона
срокове и при спазване на
административно-процесуалните правила.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, тъй като:
1.Дружеството, като работодател не може да бъде субект на задължението по чл.11 ал.5 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г. 2.Не е посочена санкционна норма, като вписаната в НП
такава на чл.415в от КТ сама по себе си не съдържа състав на административно
нарушение. 3.Деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството - „недокументиране на проведен инструктаж“ не
представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Касационният състав възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и правните му
изводи за несъставомерност на нарушението, поради неправилно опредебен субект
на същото. Съгласно
съдържанието на процесното НП „Г.“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството на
работодател не е документирало провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж. Разпоредбата на чл.281
ал.5 от Кодекса на труда възлага на работодателя задължението да организира
провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната
политика. На основание посочената норма е издадена Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал.2 на същата правна норма инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия,
определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се
установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и
документира инструктажа. Тоест документирането на
проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на
съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно,
работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението
да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че
работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност
по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от същата наредба. В настоящия случай нито са
представени доказателства, нито в АУАН и НП са изложени факти дали има
определено от дружеството лице за провеждане на инструктажа, за да може да се
направи извод, че именно работодателят е този който носи отговорност за
повдигнатото обвинение.
Допълнително следва
да се посочи, че в хода на АНП е прието, че работодателят не е документирал провеждането на
начален инструктаж, като същевременно в НП е посочено, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му. Доказателства обаче за това
обстоятелство не само, че не се съдържат в административната преписка, но и
противоречат на твърденията на наказаното дружество, наведени във възражението против
АУАН, че изобщо не е работодател на това лице. Дори и да имаше такива
доказателства, то в този случай пък липсват мотиви, защо санкцията е наложена в
максимален размер.
С оглед изложеното, настоящият касационен
състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно, на основание чл.221 ал.2 от АПК, следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 651/16.04.2020г. по АНД
№ 3373/2019г. на Районен съд–В., 45-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-010331/29.08.2018г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- В., с което „Г.” ЕООД, ЕИК ххххххххх, със
седалище и адрес на управление: гр.К., ул.”В.” № 16, представлявано от
управителя Т.Д.Д., за нарушение на чл.11 ал.5, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, на осн. чл.416 ал.5, вр. чл.415в
ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.