Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
13.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
девети септември две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 819 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Б. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №15-0851-000917 от
дата 12.06.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
гр.Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършени административни нарушения по чл.103 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, чл.150 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени следните адм.наказания:
1/ За нарушение на чл.103 от ЗДвП
на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 /двеста/ лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 / шест/ месеца.
2/ За нарушение на чл.150 от ЗДвП
на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева.
3/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП е наложена „глоба” в размер
на 10 /десет/ лева.
С жалбата се моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, поради изтичане на предвидения в ЗАНН
давностен срок, от извършване на процесните нарушения.
Редовно призован за съдебното
заседание жалбоподателят поддържа искането за отмяна на постановлението на
посоченото в жалбата правно основание, без да оспорва изложената фактическа
обстановка на нарушенията.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от
процесуален представител.Изложено е становище по
жалбата, с което се моли същата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, настоящият
съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:
На 12.05.2015 година св.Т.Г.Г. и св.М.Б.К. /двамата
са назначени на длъжност „мл.инспектор” в СПП към ОД на МВР-Добрич/ изпълнявали
редовно дежурство по наряд по бул.”Добруджа” в гр.Добрич, на КПП - изхода за
гр.Варна. В изпълнение на възложените им задачи двамата осъществявали контрол на преминаващите
МПС по пътния участък. Около 08:00 св.Т.Г. предприел действия по спиране на
приближаващ се към КПП л.а.марка „Мерцедес Е 200”, с рег. №****. Автомобилът идвал
откъм гр.Варна и се движел в посока центъра на гр.Добрич. За целта униформеният
служител на СПП - КАТ подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка на водача, да
спре плавно на указаното място от пътя. Въпреки подания ясен сигнал, възприет своевременно
от водача, същият не изпълнил дадената му комянда, а продължил най-безцеремонно
движението си напред, демонстрирайки явно нежелание да се подчини и изпълни
нареждането на контролния орган. Непровомерното поведение на водача мотивирало дл.лица
да извършат веднага справка в информационния масив на КАТ. От проверката е
установено, че собственик на горепосочения автомобил е жалбоподателят Б.Г.Г.,
както и че същият към момента е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС. Нарушителят е бил издирен и установен още на същата дата,
когато с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл.№766957 от дата 12.05.2019 год. св.Т.Г.Г. е привлякъл отговорността му за
извършени адм.нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта е изложено кратко,но ясно описание на
установените административни нарушения. Посочени са изрично датата, часа и
мястото, където същите са установени, както и данните на вида, модела и марката
на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Описаната фактическа обстановка, съдът
намира за установена по безспорен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя Т.Г.Г. и на св.М.Б.К. /очевидец
при установяване на нарушението/, както и от приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред.
Въз основа на АУАН
административнонаказващият орган е издал обжалваното НП №15-0851-000917/12.06.2015
година, с което ангажирал административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършени нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП като му наложил посочените по-горе адм. наказания.
В законоустановеният преклузивен срок
на чл.59, ал.2 от ЗАНН в качеството на легитимирана страна с правен интерес жалбоподателят
оспорва законосъобразността и правилността на НП, при което жалбата му се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
/ По приложимия материален закон –
пункт първи от НП чл.103 от ЗДвП/
Съгласно разпоредбата на чл.103
от ЗДвП, по който текст е привлечена отговорноста на жалбоподателя с НП е
видно, че „при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”. Очевидно е ,че с императивната
разпоредба за водачите на пътни превозни средства възниква задължение да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение, когато към тях има подаден сигнал
за спиране от страна на органите за контрол и регулиране на движение по
пътищата. В разглеждания случай
жалбоподателят не е спрял след подаден ясен сигнал със стоп –палка от
контролния орган, а продължил движението си напред. Нарушението се явява
безспорно доказано от непротиворечивите и еднопосочни показания на актосъставителя Т.Г. и св.М.К., приложената
докладна записка до Началника на СПП гр.Добрич /л.5/.Следва да се отбележи и
това, че в хода на съд. производство жалбоподателят не оспорва обвинителната
теза и факта, че е извършил виновно процесното нарушение. От това следва, че действията
на наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, описано
в пункт първи на НП се явяват законосъобразни и правилни.
За нарушението по чл.103 от ЗДвП
на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и наказание „лишаване от правото да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца. Съдът счита, че така определени по
размер в самия максимум на Закона /по закон наказанията са „лишаване от правото
да управлява МПС” за срок от 1 месец до 6 месеца и „глоба” от 50 лв. до 200 лв./, адм. наказания
са съобразени с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
формата на вината при която е осъществено, както и множеството други нарушения
на водача, обективирани в представената по делото „справка/картон на водача”
/л.8-л.13/. Видно е, че наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, указваща на задължителни
правила, от които да се ръководят наказващите органи при индивидуализиране
размера на налаганите административни наказания. Приел е за обосновано и
правилно, че в конкретния случай отделните наказания следва да се определят в по-висок
размер, при условие, че се касае за деец с висока степен на обществена
опасност, обуславяща се от изключителния на броя нарушения на ЗДвП и ППЗДвП,
издадените до момента НП, съдебни решения, вкл. и постановените ЗППАМ. Съдът
прие, че така определени в максимален размер наложените наказания „глоба” и
„лишаване от право да управлява МПС” ще способстват за поправянето и
превъзпитаването на дееца - в каквато насока са целите на чл.12 от ЗАНН.
/ За нарушението по чл.150 от ЗДвП - пункт втори на НП/
Съгласно разпоредбата на чл.150
от ЗДвП , по който текст е ангажирана отговорността на жалбоподателя с НП
/пункт втори/ е видно, че всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В нашия случай , че към дата 12.05.2015 год. когато е управлявал описания по–горе лек
автомобил „Мерцедес”, жалбоподателят е бил неправоспособен водач, тъй като е
бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, за което съдим от
представената по делото „справка/ картон” на водача /л.8-13/. Данните от нея сочат,
че водачът е възстановил правоспособността си да управлява МПС едва на 05.06.2019
год., когато му е било издадено СУМПС с придобити категории: „В” ,”М” и „АМ”.
Изложените фактически обстоятелства налагат еднозначен извод, че привличането
на отговорността на въззивника с поднадзорното НП за извършено нарушение по
текста на чл.150 от ЗДвП се явява законосъобразно и обосновано.
Наказващият орган правилно е
приложил относимата санкционна норма за процесното нарушение на чл.150 от ЗДвП,
като на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП
/в редакцията му на ДВ, бр.97 от 2017 г./ е наложил на въззивника наказание
глоба в размер на 200 лв., което е в средния размер /по Закон наказанието е
гложба от 100 до 300 лв./предвиден от законодателя. Така определено по размер наказанието
се явява съобразено с тежестта на нарушението, подбудите за негово извършване,
формата на вината - пряк умисъл, както и
многобройните отегчаващи обстоятелства за нарушителя. Съдът приема, че чрез
налагането на това по вид и размер адм.наказание ще бъдат реализирани
визираните в чл.12 от ЗАНН цели, респ. ще се постигнат целите на тъй нар.
„специална” и „генерална” превенция.
/ За нарушението по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП - пункт трети на НП/
С НП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява, на жалбоподателя на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева. Ангажирането на
отговорността на жалбоподателя по този текст от ЗДвП съдът споделя изцяло,
доколкото се касае за безспорно установено нарушение по посочения текст от
ЗДвП, за което не се води спор между страните. По силата на императива на разпоредбата
на чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП на
водача на моторно превозно средство е вменено в
задължение да носи конкретен набор от документи, включително свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство, и за тегленото от него ремарке. С неизпълнение на
посоченото задължение от жалбоподателя, същият правилно и законосъборазно е бил
санкциониран от наказващият орган като на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-ро
от ЗДвП му е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева.
Размерът на наказанието е конкретно определен от законодателя, което изключва всякаква възможност да се подлага на
коментар. От това следва, че обжалваното НП и в тази му част следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Съдът намира за необходимо да
коментира и относно претенциите на жалбоподателя в насока за изтекла
погасителна давност, които отхвърля като несъстоятелни и правно неиздържани по
следните съображения:
Съдържащите
се в НП безпротиворечиви факти сочат, че процесните нарушенията на чл.103 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са извършени на дата 12.05.2015
год. Съгласно действащата към момента на разглеждане на спора редакция на чл.80,
ал.1,т.5 от НК, наказателното преследване спрямо дееца се изключва
по давност, ако не е възбудено в продължение на 3 години за всяко престъпление,
което не се наказва с наказание лишаване от свобода за повече от 1 година. В чл.81,ал.1 от НК са уредени случаите, при които давността спира да тече, а в ал.2
на същия член законодателят посочва случаите на прекъсване на давността, като в
текста изрично се сочи, че след извършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. От текста на чл.81,ал.3 от НК е видно,
че независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
която препраща по въпросите относно обстоятелствата, изключващи отговорността,
се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. Отговор на въпроса дали разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
препраща изрично към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в НК е даден в Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015 г.на ОСС
– НК на ВКС и на ВАС – ОСС. В цитираното Тълк.постановление се посочва, че разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН
препраща към уредбата,относно погасяване на наказателното преследвано по
давност в НК. И доколкото в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81,ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, то тази
празнина в ЗАНН се преодолява с приложението на чл.81,ал.3 от НК, във вр. с
чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Предвидената погасителна давност
в чл.80, ал.1,
т.5 от НК е три години, и по аргумент на чл.81,ал.3 от НК
абсолютната давност за наказателно
преследване следва да бъде четири години и шест месеца. Следователно, от
момента на извършване на административните нарушения на дата 12.05.2015 година,
до настоящия момент на провеждане на съдебното заседание по делото на дата
09.09.2019 година не е изтекъл абсолютният давностен срок за възбуждане на
административно - наказателно преследване спрямо нарушителя /по арг.той ще изтече на 13.11.2019 год./.
В заключение следва да се
отбележи, че при извършената служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира,
че същите са съставени при спазване на процесуалните правила и материалния
закон. НП и АУАН са издадени от комепетентни длъжностни лица и в кръга на
делегираните им властнически правомощия / по арг. от МЗ - №8121з- 47/16.01.2015
г./, като при това са спазени всички изискуеми срокове и процедури на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаните в НП административни нарушения
са индивидуализирани в достатъчна степен, нарушителят да може да разбере за
какво е ангажирана отговорността му и срещу какво следва да се брани и
защитава. Конкретно са посочени нарушените материално-правни норми, датата и мястото,
където са констатирани нарушенията, както и други факти от значение за предмета
на спора. Изложените съображения мотивират съда да приеме, че правото на защита
не е било накърнено и ограничено по начин така, че привлеченият към отговорност
субект да не може да се защити и изгради защитната си теза. В заключение следва
да се отбележи, че НП е издадено в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила, поради което същото следва да се потвърди изцяло, като
законосъобразно и правилно.
Воден от
изложените мотиви и съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло Наказателно постановление №15-0851-000917 от дата 12.06.2015
год. на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :