РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АЛ. Б. П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-7779-000794 от 15.10.2020 г., издадено от началник на РУ К. при ОД на
МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20
лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва изложените в АУАН и НП факти, като твърди, че не е
доказано, че на място е имало поставен знак Б2. Излагат се твърдения за несъответствие в
описанието на мястото на извършване в АУАН и НП. Сочи, че при извършване на
проверката, органът установил нарушението не се е легитимирал със заповед или документ,
което поставя под съмнение неговата компетентност. Поддържа, че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 09.10.2020 г. около 10:10 часа жалбоподателят управлявал в гр. К., по ул. „О.“ в
посока гр. Б. собствения си лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № ********. На
кръстовището с ул. „С.п.“ жалбопоподателят не спрял управлявания от него автомобил на
поставен пътен знак Б2. Това негово поведение било възприето от свидетеля М.Г. -
полицейски инспектор в РУ-К.. Свидетелят Г. спрял управляваното от жалбоподателя МПС
и съставил срещу АЛ. Б. П. АУАН. Впоследствие на 15.10.2020 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
Г. са обективни, последователни, безпротиворечиви. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
съгласно Заповеди № 8121з-515 от 14.05.2018г., № 8121з-825 от 19.07.2019 г и № 8121з-
1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В тази връзка се явява неоснователно възражението за липса на компетентност на
актосъставителя.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Съдът намира за неоснователно и
възражението, изложено в жалбата за несъответствие между описанията на мястото на
нарушението в АУАН и НП. В АУАН мястото е индивидуализирано, като е отразено
населеното място (гр. К.) в рамките на което се е движил управляваният от жалбоподателя
автомобил, улицата, по която се е движил (ул. „О.“), както и номерът на улицата, където е
бил разположен пътният знак, регулиращ движението в тази посока и където е трябвало да
спре автомобила. Видно от НП в него е отразено, че мястото, където е бил поставен знак Б2
е кръстовище, което обстоятелство липсва в АУАН, но в НП е посочено същото населено
място и същата посока на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както в
АУАН. Посочване на мястото на нарушението е задължителен елемент от съдържанието на
АУАН и НП и има за цел да се индивидуализира нарушението в пълна степен, за да разбере
2
жалбоподателят ясно и недвусмислено в извършването на какво нарушение е обвинен, както
и да организира защитата си. В настоящия случай съдът намира, че както от АУАН, така и
от НП става ясно къде се твърди да е било извършено нарушението, като не е налице
разминаване в описанието на мястото на нарушението. Посочването в НП, че мястото
представлява кръстовище, е допълнително конкретизиране на мястото на извършване,
отразено в АУАН, а не въвеждане на ново място, различно от това в АУАН. Ето защо съдът
не споделя изложеното в жалбата, че в АУАН е описано едно място на нарушението, а в НП
– друго.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че не е спрял управлявания от
него лек автомобил на поставен пътен знак Б2. Съгласно Правилника за прилагане на ЗДвП
пътен знак Б2 въвежда задължение за водачите да спрат и да пропуснат движещите се по
пътя с предимство. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че на
09.10.2020 г. около 10:10 жалбоподателят е управлявал в гр. К., по ул. „О.“ собствения си
лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № ********, като на кръстовището с ул. „С.п.“ не
е спрял на поставен знак Б2. От показанията на свидетеля Г. се установява, че на процесното
място е бил поставен знак Б2, както и че жалбоподателят не е съобразил знака и не е спрял
управляваното от него МПС. Съдът напълно кредитира показанията на полицейския
служител, като обективни и непротриворечиви. Още повече в жалбата се излагат твърдения,
че в действителност е имало поставен пътен знак Б2, което подкрепя напълно показанията
на свидетеля Г..
На следващо място съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че случаят е
маловажен. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се
съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В действителност от противоправното поведение на
жалбоподателя не е настъпило ПТП, но това обстоятелство не води до извод за маловажност
на случая. Пътен знак Б2 въвежда задължение за водача да спре автомобила и да пропусне
движещите се с предимство автомобили. Неизпълнението на това задължение поставя в
опасност живота и здравето както на жалбоподателя, така и на движещите се по пътя с
предимство. Нарушения от този вид сериозно засягат обекта на нарушението - обществените
отношения, свързани с уреждане на правилата за движение по пътищата, имащи за цел да
опазват живота и здравето на участниците в движението по пътищата. При нарушаването на
предписанията на пътен знак Б2 безспорно винаги е налице висок риск от настъпване на
ПТП с неблагоприятни материални и нематериални щети. Ето защо настоящият случай не е
3
с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не е маловажен.
При така установеното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП правилно наказващият орган е
подвел извършеното нарушение под санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т.3, пр. 1 ЗДвП,
като видно от нормата санкцията за нарушение от вида на процесното е фиксирана в размер
на 20 лева. В случая е наложена санкция именно в този размер, поради което се налага
извод, че наказващият орган е действал законосъобразно.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-7779-000794 от 15.10.2020 г.,
издадено от началник на РУ К. при ОД на МВР – Бургас, с което на АЛ. Б. П., ЕГН
**********, на основание чл. 183, ал. 2, т.3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т.
1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4