№ 5
гр. Айтос, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100456 по описа за 2022 година
Производството е образувано по ИМ на „***“ AД, със седалище и адрес на управление: ***,
с ЕИК: ***, чрез адв. Р. И. Д., срещу Д. Г. Д., ЕГН:**********,с постоянен адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че основният предмет на дейност на ***" AД е отпускане на
онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане нa влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с
кредитополучателя cе сключва във формата на електронен документ и правоотношението cе
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги oт
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния дoкумент и електронния подпис.
Ответникът Д. Г. Д., ЕГН ********** e кандидатствал за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.***, като е предоставил личните cи данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. B резултат на подадената заявка и предоставените от Д. Г. Д. данни,
служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения телефон, като ответникът е
потвърдил самоличността cи_ истинността на предоставената информация и желанието си
да получи при условията на дружеството кредит в размер на 850.00лв.След обработване на
данните и одабрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен , на
посочената от нeгo електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от „***" AД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит Екстра №
119666/23.08.2021 г.и желаната сума му била преведена чрез системата Е-pay и получена от
него на каса на партньорски офис на „Йзипей" АД, срещу представена от Д. Г. Д. лична
1
карта.
Kъм 16.02.2022г. ответникът не е правил плащане от вноски по кредита, падежите на които
са настъпили .C оглед на гореизложеното ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по реда на чл. 410 ГПK, срещу ответника. По молбата е образувано ч.гр.д. №
157/22г на PC Айтос. По делото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
ответника на осн.чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес
съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от
ГПК, че ответникът Д. Г. Д., EГH **********, дължи на .,***"' АД: Сумата от 566.67
лв./петстотин шестдесет и шест лева и шестдееет и седем стотинки/ главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 11966б/23.08.2021г.; 49.71лв.
/четиридесет и девет лева и седемдесст и една етотинки/ договорна лихва за периода
23.l0.202г. - 23.11.2021г.; 193.41лв. /сто деветдесет и три лева и четиридесет и една
стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 23.10.2021г. - 23.11.2021г.; 20.57 лв.
/двадесет лева и петдесет и седем стотинки/ законна лихва за забава за периода 24.10.2021г. -
16.02.2022г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата;
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника Д. Г. Д. - адв.В.Г.. В отговора на ИМ адв. Г. сочи, че по делото
липсват доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение. Липсват
доказателства, че ответникът изобщо е получил посочената сума, т.к.в разписката липсва
негов подпис. На следващо място се твърди, че договорът е сключен на 25.10.2014г за срок
от 7 години и срока на действие на същия е изтекъл на 25.10.2021г, като не са представени
доказателства за удължаване на същия. Съответно не са представени доказателства за
удължаване на клаузата „Гарант“. По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
2
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№157/2022г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника Д. Г. Д. Заповед №56/24.02.2022 за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 30.05.2022г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение , по силата на Договор за потребителски кредит Екстра №
119666/23.08.2021, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в oбщ размер на 850лева за срок до 21.11.2021г. Kъм
16.02.2022г. ответникът не е правил плащане от вноски по кредита.При тези обстоятелства
съдът прецени, че вземането е станало изискуемо.
По дело е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, по която според
ВЛ общия размер на задължението на ответника Д. Д. възлиза на 830,36лева, от които
566,67лв.-главница; 49,71-лихва за периода за периода 23.l0.2021г. - 23.11.2021г; 193.41лв. -
договорна такса „Гарант" за периода 23.10.2021г. - 23.11.2021г.; 20.57 лв. -законна лихва за
забава за периода 24.10.2021г. - 16.02.2022г.;
В отговора на ИМ и в о.с.з. особеният представител на ответника възразява относно
таксата „Гарант“, която е начислена, но няма данни да е използвана като опция за събиране
на вземането. Клаузата, с която се договоря таксата „Гарант“ се оспорва от особения
представител на ответника и по същността си представлява неравноправна клауза. От
представеният договор е видно, че се касае за избрано от кредитодателя дружество , което
гарантира, че ще покрие дълга, но при условие, че ищцовото дружество е положило усилия
и в продължение на 2 години не е събрало вземането от ответника. При това положение и
след като ищецът ще бъде удовлетворен от силата на присъдено нещо на съдебното решение
няма да се наложи да ползва услугите на „Гарант“-а и съответно тази такса се явява
неоправдана финансова тежест за ответника. По силата на договора за потребителски кредит
ответника едностранно е била задължен да плаща и таксата „Гарант“, но когато е спрял
плащанията и е била налице реална необходимост да се използва тази гаранция се оказва, че
има поставени други допълнителни условия и срокове, които не зависят от поведението на
кредитополучателя, а зависят от действията на кредитора- ищец. Възнаграждението е
предварително уговорено, а се отнася до услуги, за които реално няма данни да са ползвани
от ответника във връзка с погасяване на кредита, за да се дължи такса за тях.
За потребителя е предвидена някаква неясна възможност някой да гарантира връщането на
3
кредита му, но не става ясно как точно ще се случи това. Реално срещу тази "услуга"
длъжникът не получава нищо. Още повече оспорената клауза създава задължения и
финансова тежест за потребителя и не предвижда реципрочно задължение за ищцовото
дружество. По тези съображения договорката за това вземане е нищожна на осн.чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во ЗЗД вр. чл. 143, ал.2 т. 4 ЗЗП и съответно вземането е недължимо и в тази
част иска следва да бъде отхвърлен.
При тези обстоятелства и като съобрази заключението на ВЛ и поддържаните от
ответника възражения, съдът счита че иска следва да бъде уважен за сумата от 566,67лв.-
главница; 49,71-лихва за периода за периода 23.10.2021г. - 23.11.2021г; 20.57 лв. -законна
лихва за забава за периода 24.10.2021г. - 16.02.2022г.; законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата; а в останалата част относно
193.41лв. -договорна такса „Гарант" за периода 23.10.2021г. - 23.11.2021г. да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски, съразмерно на
уважената част от иска. В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12
на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в
исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са
направени общо в двете производства разноски в размер на 1400 лв., от които 50лв.ДТ в
двете производства; 300лв депозит за ОП; 700лв.разноски за адвокатско възнаграждение в
двете производства и 350лева депозит за ВЛ. С оглед изхода от спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата съразмерно на уважената част от иска или 1120,00лева.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответника Д. Г. Д., EГH **********, адрес: *** съществуването на вземането на ищеца
„***“ AД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК: ***, за 566,67 лв./петстотин
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 11966б/23.08.2021г.; 49,71лв. /четиридесет и
девет лева и седемдесет и една стотинки/ договорна лихва за периода 23.l0.202г. -
23.11.2021г.; 20,57 лв. /двадесет лева и петдесет и седем стотинки/ законна лихва за забава
за периода 24.10.2021г. - 16.02.2022г.; законна лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-23.02.2022г до
окончателното погасяване на задължението; като ОТХВЪРЛЯ иска за 193,41лв. /сто
деветдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода
23.10.2021г. - 23.11.2021г.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът Д. Г. Д., EГH **********,
адрес: *** да заплати на ищеца „***“ AД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК:
***, направените по гр.д.№ 456/2022г на АРС и ч.гр.д.№157/2022 на АРС разноски в размер
на 1120,00 лв./хиляда сто и двадесет лева /.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5