МОТИВИ :
Срещу подсъдимата М.Н.С., родена на *** *** Търново, живуща ***, българка,
български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работеща, с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал.
1, предл. второ от НК. Същата е предадена на съд за това, че на 28.03.2012 г. в
село Зая, общ. Дряново, в къща под № 46, причинила на Д.Н. Д. *** смърт по
непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда –
нанесла удар с чук в тилната област на главата на Д., довел до нараняване,
проникващо в черепната кухина, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Подсъдимата М.Н.С. заявява, че е получила препис от обвинителния акт на Габровска
окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Признава вината си и
изразява съжаление за стореното.
Подсъдимата М.Н.С. и нейният защитник адв. К.Х. *** са направили искане
производството по делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от
НПК.
С протоколно определение от 12.11.2012 г., след предварително изслушване на
страните, на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на
подсъдимата М.Н.С., без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от Н.Д.Н., с ЕГН ********** *** /баща на починалия Д.Н. Д./ против подсъдимата
М.Н.С., с ЕГН ********** *** за сума в размер на 100000 лв., представляваща
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 124, ал. 1, предл.
второ от НК, ведно със законната лихва считано от 28.03.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно направеното искане, Н.Д.Н. е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител в наказателното производство.
Чрез комплексна преценка на събраните
по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимата М.Н.С. ***. Не е осъждана.
Свид. И.Й.К., свид. Й.А.П. и пострадалия Д.Н. Д. били добри познати. През
деня на 28.03.2012 г. тримата били заедно в обществено заведение в гр. Дряново,
където употребили алкохол. На място решили да продължат почерпката в жилището
на свид. Й.П. в село Зая, общ. Дряново. От магазин в града купили алкохол и
храна и с такси се отправили към село Зая, общ. Дряново, където в къща под
номер 46 свид. Й.П. живеел със семейството си – съпругата му – подсъдимата М.С.
и непълнолетната му дъщеря – свид. Б.Й.А.. Пристигайки в къщата, К., П. и Д.
продължили да пият алкохол. По това време в дома се прибрала дъщерята на свид. Й.П..
Около 17,20 часа, след края на работния ден, в жилището с прибрала и
подсъдимата М.С.. Последната седнала при компанията и също употребила алкохол.
Под влияние на изпития алкохол, мъжете започнали дрязги и караници помежду си.
Първоначално свид. Й.П. се скарал със свид. И. К., но впоследствие спорът се
разраснал и разправията била основно между Й.П. и Д. Д.. В един момент мъжете
налетели на бой помежду си и започнали да се замерят с различни вещи от стаята
– кухненска посуда и мебели. По това време Д. Д. вдигнал стол и ударил в лицето
Й.П., като непосредствено преди това свидетелят направил опит за саморазправа с
опонента си, държейки кухненски нож. По това време подсъдимата М.С. и свид. И. К.
се опитвали да прекратят сбиването и да разделят двамата пияни мъже. Подсъдимата
С. се опитвала да изведе Д. Д. от стаята, за да прекрати скандала. По това
време, подсъдимата С. в опита си да преустанови скандала, е била блъсната от Д.
Д. и паднала на земята. Изправяйки се, жената видяла поставен в близост метален
чук с дървена дръжка, взела го и нанесла силен удар с него в тилната област на
главата на Д. Д.. След удара последният се обърнал към подсъдимата с думите
„Защо ме удари ма?”. По това време свидетелката Б.А. сигнализирала органите на
РУ „Полиция” гр. Дряново за скандала. Непосредствено след това пострадалият Д. Д.
излязъл от помещението в двора на къщата и приблизително по същото време
пристигнал и полицейския екип, в който присъствал и свид. Р.М.М. от гр.
Дряново. На място полицейските служители прекратили скандала. В същото време
пострадалият Д. Д. се намирал на двора. Под въздействието на нанесения удар се
строполил на земята. На помощ му се притекли свид. Б.А. и свид. Р.М.. Свид. Б.А.
и подсъдимата С. се опитали да помогнат на Д. чрез изкуствено дишане. Спешно
бил повикан медицински екип от гр.
Дряново. Пристигналият на място лекар – свид. Г.И.К. прегледал пострадалия и установил,
че липсват дишане и пулс. Медицинският екип е пристигнал на местопроизшествието
около 23,40 часа и предприел действия за възстановяване на жизнените функции,
тъй като лекарите не разполагали с информация за причината, поради която Д. е
„припаднал”. В последствие е констатирана смъртта на Д., а тялото му е транспортирано
до спешния медицински център в гр. Дряново. Местопроизшествието е посетено от
полицейски екип, като разследващ полицай е извършил оглед и е иззел веществени
доказателства, приложни по делото. При извършения оглед на местопроизшествието
в дома в с. Зая, общ. Дряново, от помещение в къщата е иззет един брой метален
чук с дървена дръжка с червена течност по същата, а от двора са иззети парче
мазилка и парче пръст с петна от червеникава течност.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин, чрез съпоставка на самопризнанието на подсъдимата М.Н.С. /л. 28 и 29 от НОХД № 144/2012 г./ с
писмените и гласни доказателства, събрани в досъдебното производство -
показанията на свидетелите И.Й.К. /л. 15
и 16 от ДП/, Б.Й.А. /л. 17 от ДП/, Й.А.П. /л. 18 от ДП/, Р.М.М. /л. 19 от ДП/, Н.Д.Н. /л. 21 от ДП/, Г.И.К. /л. 22 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л. 2 - 9
от ДП/, фиш за спешна медицинска помощ /л.
63 от ДП/, копие от Акт за смърт № 1/30.03.2012 г. на Кметство Ганчовец,
общ. Дряново /л. 92 от ДП/, Удостоверение
за наследници № 241 от 09.04.2012 г. на Община Дряново /л. 93 от ДП/, препис - извлечение от Акт за смърт /л. 94 от ДП/, протокол за доброволно
предаване с дата 29.03.2012 г. /л. 97 от
ДП/ и протокол за изземване на образци за сравнително изследване /л. 98 от ДП/.
От заключението на вещите лица В.Г. и Т.Д. /л. 33 -
38 от ДП/, което не се оспори от страните, и което съдът възприе като
правилно и обосновано се установи, че: за изследваната кръв по горнище, обект №
6 се визуализира смес на клетъчен материал от две лица в различно съотношение,
като алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил, който напълно съвпада с
профила определен за обекти № 1-1, 2 и 3
с профила на Д.Н. Д. /обект № 9/. Вероятността да се установи този ДНК профил
ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид освен Д.Н. Д. е 1 на
3 700 000 000 000 000 000. Изследваният
биологичен материал по металната част на чука /обект № 1-1/ и изследваната кръв
по парчетата мазилка, пръст и горнището /обекти № 2, 3 и 6/ произхождат от Д.Н.
Д.. По изрезките от нокти и долнището /обект № 4, 5 и 7/ се определи един и същ
ДНК профил на лице от женски пол, който не съвпада с профила от националната
ДНК - база данни. За изследваната кръв по суитчър /обект № 8/ се визуализира
ДНК профил на лице от мъжки пол, различен от профила на Д.Н. Д., който при
направената проверка не съвпада с профил регистриран в национална ДНК - база
данни. За изследвания биологичен материал по дръжката на чука /обект № 1-2/ се
установява смес на клетъчен материал от повече от две лица, която не може да
бъде интерпретирана.
От заключението на вещото лице Е.Н. /л.
41 - 43 от ДП/, което не се оспори от страните, и което съдът възприе като
правилно и обосновано се установи, че: върху представения обект – чук с дървена
дръжка не се проявяват и откриват годни за идентификация дактилоскопни следи.
От заключението на вещото лице Г.С. /л.
46 - 53 от ДП/, което не се оспори от страните, и което съдът възприе като
правилно и обосновано се установи, че: по представените за изследване обекти №
2 /парчета пръст/ № 7 /долнище/ и № 8 /суитчър/ се доказва човешка кръв. По
въпроса за кръвногруповата принадлежност на кръвта по тези обекти експертизата
не може да се произнесе, тъй като не се доказват А и В аглутиногени и алфа и
бета аглутинини. По представения за изследване обект № 10 /кръв – сравнителен
материал/ се установяват алфа авгутинини. Алфа авгутинини, заедно с В
аглутиногени се съдържат в кръвта на лицата от кръвна група В /алфа/ и заедно с
бета аглутинини в кръвта на лицата от кръвна група О /алфа, бета/. По
представените за изследване обекти № 1 /парчета мазилка/, № 3/нокти/ и № 4
/нокти/ и № 6 /горнище/ се доказва кръв. Поради минималното количество материал
по обекти № 3 и № 4 по-нататъшни изследвания с кръвта по тези обекти не са
провеждани в серологична лаборатория НИКК-МВР-гр. София. Запазен е материал за
последващ ДНК анализ. При проби от обекти № 1 И № 6 /парчета мазилка и горнище
от анцуг/ не може да се установи видовата принадлежност на кръвта, тъй като не
са се получили преципитационни дъги между извлека и използваните преципитацинни
серуми в лабораторията. По представения за изследване обект № 5 /чук/ не се
доказва кръв. По морфометрични признаци, космите иззети от парчета пръст
/описани като обект № 9 в експертизата/ не може да произхождат от Д.Н. Д..
От заключението на вещото лице Я.К. /л.
56 - 61 от ДП/, което не се оспори от страните, и което съдът възприе като
правилно и обосновано се установи, че: при огледа и аутопсията на трупа на Д.Н.
Д. са установени: черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане в меките черепни обвивки в теменно-тилната област, срединно и
леко вдясно спрямо срединната линия, хлътнала /импресионна/ многофрагментна
фрактура на тилната кост вляво от срединната линия, слаб кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, двустранно теменно-тилно, мозъчен оток с вклиняване на малкия
мозък в големия тилен отвор, малко изпускане на фекалии. Придружаващи
заболявания и състояния – застой на кръв във вътрешните органи, дилатация на
дясното предсърдие, малка разкъсно-контузна рана на висулката на лявото ухо,
охлузване отпред на шията, кръвонасядане с охлузване отпред в ляво на гръдния
кош, слабо кръвонасядане отпред в дясно на гръдния кош, охлузвания по гърба, в
лявата поясна област и двустранно в коремната област, охлузвания отзад на
лявата мишница и външно – странично на левия лакът и предмишница, малки
охлузвания от вътрешната страна на дясната гривнена става, охлузване на дясното
коляно. Пострадалия е бил в състояние на алкохолно повлияване – средна степен
във фазата на елиминация. Причината за смъртта на Д. Д. е черепно-мозъчната
травма с фрактура на черепа в тилната област, довела до мозъчен оток с
вклиняване. Смъртта е настъпила за минути след удара с влошаване на състоянието
при настъпване на мозъчния оток. Черепно-мозъчната травма отговаря да е
причинена при силен удар отзад по главата с твърд, тъпоръбест предмет с
ограничена повърхност и ъгъл в единия край на удрящата повърхност, какъвто може
да бъде например чук /чело на чука/. Позицията на удрящия спрямо пострадалия
най-вече отговаря да е отзад, с нанасяне на удар почти перпендикулярно спрямо
повърхността на главата отзад, леко отгоре надолу и от дясно на ляво – вероятно
с дясна ръка. Останалите увреждания са повърхностни и леки и не са повлияли
общото състояние на пострадалия. Могат да са резултат от станалото сбиване и
дърпане. Охлузването отпред на шията отговаря да е получено при падането в
досег с дървения чукан на земята /без увреждане на вътрешните анатомични шийни
структури/, а също при падането могат да се получат и охлузванията на лявата
ръка и увреждането вляво на гръдния кош. При изследването на трупа не са
открити увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм.
Черепно-мозъчната травма сама по себе си представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота – в конкретния случай опасността се е осъществила и е
довела до летален изход. Самото нараняване с разкъсно-контузна рана и счупване
на черепа представлява нараняване, проникващо в черепната кухина. Състоянието на трупа отговаря на смърт в
посочения по-горе срок на местопроизшествието.
От заключението на вещите лица Л.Т. и Д.С. /л. 65 - 71 от ДП/, което не се оспори от страните, и което съдът
възприе като правилно и обосновано се установи, че: Обвиняемата не страда от
психично разстройство. По смисъла на чл. 33 от НК същата е можела да разбира
свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си към
момента на извършване на деянието на 28.03.2012 година. Състоянието й не
отговаря на критериите за умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, липсват съдебно-психиатрични основания
за екскулпация на обвиняемата като невменяема. Няма основание да се прилагат
принудителни медицински мерки. По време на инцидента тя се е намирала в
състояние на силно раздразнение, което съответства на физиологичен афект от
съдебно-психиатрична гледна точка.
От заключенията на вещото лице М. П. /л.
57, 77 и 80 от ДП/, които не се оспориха от страните, и които съдът възприе
като правилни и обосновани се установи, че: в изпратената за изследване проба
урина взета от трупа на Д.Н. Д. концентрацията на летливите редуциращи
вещества, изразена като етилов алкохол е 2,57 промила. В изпратената за
изследване проба кръв, взета от трупа на Д.Н. Д. концентрацията на летливите
редуциращи вещества, изразена като етилов алкохол е 1,64 промила. В изпратената за изследване проба
кръв, взета от Й.А.П. концентрацията на летливите редуциращи вещества, изразена
като етилов алкохол е 3,82 промила.
В съдебно заседание, на основание чл. 374 във вр. чл. 282 от НПК съдът
предяви на страните веществените доказателства – един брой запечатан плик
съдържащ мазилка зацапана с петно от червена течност, един брой запечатан плик
съдържащ парчета пръст със засъхнала червеникаво-кафява течност, запечатани
пликове съдържащи нокти, съответно от лява и дясна ръка на лицето М.Н.С. ***,
един брой запечатан плик съдържащ един брой чук с дървена дръжка, един брой
дървен пън и един брой кафяв плик съдържащ два броя горнища и един брой долнище
от анцуг. По отношение на предявените веществени доказателства подсъдимата М.С.
заяви, че чука може да е същия и прилича на този, който е държала в ръцете си в
деня на инцидента. Предявеното веществено доказателство дървен пън е иззето от
жилището й. Дрехите са тези, с които е била облечена тя и дъщеря й в деня на
инцидента, като е предала същите на разследващите органи. Подсъдимата е
запозната с действията на полицейските служители по изземването на парчета
мазилка и парчета пръст на мястото, където е лежал Д. Д.. Пробите от нотки са
взети на следващия ден след инцидента.
При така изложеното съдът установи, че самопризнанието на подсъдимата се
подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна :
След като на 28.03.2012 г. в село Зая, общ. Дряново, в къща под № **,
причинила на Д.Н. Д. *** смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено
нанесена средна телесна повреда – нанесла удар с чук в тилната област на
главата на Д., довел до нараняване, проникващо в черепната кухина, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, действайки при смесена
форма на вина - пряк умисъл за средната телесна повреда и непредпазливост по
отношение на настъпилата смърт, подсъдимата М.С. е осъществила както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ от НК, в извършването на което съдът я призна за виновна.
От субективна страна, по отношение на нанесената средна телесна повреда,
деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. М.С. е нанесла удара с
чук съзнавайки общественоопасния
характер на това свое действие, предвиждайки неговите обществено опасни
последици и искайки настъпването на тези последици – нанасяне на телесна
повреда, както по този начин да спре възникналия скандал, в който участник е
бил и пострадалия Д. Д.. По отношение на настъпилата смърт, деянието е непредпазливо
при форма небрежност. М.С. нито е искала, нито е предвиждала настъпването на
тази последица, но е била длъжна и е могла да предвиди, че удара с чук в
уязвимата тилна област на пострадалия с такава сила, може да доведе до
настъпване на смърт.
Деянието е съставомерно по предявения от обвинението престъпен състав. Няма
основание за неговата преквалификация по алинея втора на чл. 124 от НК. В
заключението на вещите лица Л.Т. и Д.С. /л.
65 - 71 от ДП/ се сочи, че по време на инцидента С. се е намирала в
състояние на силно раздразнение, което съответства на физиологичен афект от
съдебно-психиатрична гледна точка. Освен горното обаче, за съставомерност по
този текст е необходимо състоянието да е предизвикано от пострадалия с насилие,
с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негов
ближни. Такива обстоятелства по делото не бяха установени. Д. Д. е имал спор
със съпруга на подсъдимата – свидетеля Й.П.. Но както е видно от
доказателствата, става въпрос за обикновено сбиване при скандал на битова
основа, при което здравето и живота на участниците не са били застрашени.
Обстоятелството, че Д. е блъснал подсъдимата също не навежда на извод за
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негов ближни. Няма данни за клевети, обиди и
др., изречени от Д. по отношение на С.. Физиологичният афект на подсъдимата не
се дължи на действия в кръга на описаните в чл. 124, ал. 2 от НК. М.С. е била
афектирана от общата скандална ситуация, възникнала в дома й, като до голяма
степен тя е предизвикана от съпруга й, който първи се е скарал със свид. К. и е
извадил нож срещу пострадалия Д..
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като
води до увреждане на правно защитен обект – личността.
Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и осъди
подсъдимата М.С. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След обсъждане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че подходящото
наказание за подсъдимата С. е над минималния размер, предвиден в разпоредбите
на чл. 124, ал. 1 от НК, т. е. три години лишаване от свобода. Намалено с
една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, това наказание
се явява в размер на две години лишаване от свобода, каквото се налага с
настоящата присъда.
По отношение на подсъдимата С. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК,
тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Фактът, че подсъдимата признава вината си и изразява съжаление
за стореното, сам по себе си не може да се яви като такова обстоятелство.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление, съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Средна степен на обществена
опасност на престъпното деяние, предвид настъпилия резултат и начина, по който
е възникнал. Подсъдимата е действала след употреба на алкохол; От друга страна,
С. е бил афектирана от пиянската свада, разиграла се в дома й, в присъствието
на дъщеря й. Пострадалият е бил активен участник в скандала, което е наложило
подсъдимата да потърси начин за справяне със ситуацията; С. се опитвала
многократно с молби и увещания да спре набезите на пияния мъж. До насили е
прибягнала, едва когато е била съборена на земята от Д. и е разбрала, че думите
й няма да постигнат резултат; Ниска степен на обществена опасност на подсъдимата
като деец, предвид чистото й съдебно минало. Веднага след като Д. Д. е паднал
на земята, подсъдимата, заедно с дъщеря си се опитала да му помогне чрез
изкуствено дишане, единственото за което се е сетила, макар то да не е дало
резултат. Горното е видно от показанията на свид. Б.Й.А.. Подсъдимата С. изразява
пълно съжаление за стореното и демонстрира искрено разкаяние. Подсъдимата е
съдействала активно за разкриване на обективната истина; Добрите
характеристични данни за личността на С.. Същата работи и се грижи за
семейството си. В случая, превес имат смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимата М.С. не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на две години
/т. е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдената не е наложително същата да
изтърпи наказанието ефективно. Попадането в средата на заведение за лишаване от
свобода няма да спомогне С. да бъде поправена и превъзпитана в спазване на
законовите норми. Същата и към момента демонстрира своето разкаяние. Тъй като
подсъдимата е силно привързана към семейството си и най-вече към дъщеря си,
грижите за детето ще й помогнат в най-пълна степен да оцени важността на
човешкия живот и физическата цялост на личността, да добие пълна представа за
стореното, за липсата на дете при други родители, която е създала и да оформи
съзнанието си така, че за в бъдеще никога повече да не причинява увреждане на
личността на друг човек по какъвто и да е начин. Поради изложеното и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. Изпитателният срок е определен в средния размер, за да се
установи доколко предприетите мерки ще окажат нужното въздействие върху
подсъдимата.
По отношение на подсъдимата М.С. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй предвиденото наказание е лишаване от свобода в размер от две до осем
години.
По отношение на С. липсват други осъждания, което да наложи обсъждане на
приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимата М.С. наказание ще бъдат постигнати най-ефективно
целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на подсъдимата и слабите й волеви задръжки.
Относно ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От
изложената по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и категоричен
начин е видно, че подсъдимата М.С. е осъществил описаното в обвинителния акт
деяние. Налице са и условията за ангажиране на гражданска отговорност по чл. 45
от ЗЗД. С противоправното си, виновно поведение С. по непредпазливост е
причинила смъртта на Д.Н. Д. *** вследствие на умишлено нанесена средна телесна
повреда - нараняване, проникващо в
черепната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Безспорно се установи в наказателната част на присъдата, че смъртта на Д. Д. е
пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимата престъпление по
чл. 124, ал. 1, предл. второ от НК.
Гражданският ищец е баща на починалия Д. Д. – пряк наследник, видно от Удостоверение
за наследници № 241 от 09.04.2012 г. на Община Дряново /л. 93 от ДП/. Същият е активно легитимиран да предяви иск по чл. 45
от ЗЗД срещу подсъдимата, за причинените му вреди, пряка и непосредствена
последица от извършеното престъпление.
Тежка и непрежалима е загубата на близък човек, а още по-тежка е загубата
на дете за родителя. Човешкият живот е неоценим, но съдът е длъжен по
справедливост да присъди обезщетение за болката и мъката. Установява се, че
лишеният от живот Д. Д. е бил на 29 години. От показанията на свидетелката Ф.М.А.
се установи, че бащата Н.Н. и синът Д. Д. са били в добри отношения.
Свидетелката А. има лични наблюдения, тъй като е отгледала Д. Д. и се чувства
като негова втора майка. През 2001 г. Н.Н. и Ф.А. заминават за Белгия, където
работят. През това време бащата и синът контактуват по телефона. През 2009 г. Д.
Д. също заминава за Белгия и остава при бащата до месец октомври 2011 г., след
което се завръща в гр. Дряново. За смъртта на Д. Д. бащата научил по телефона
от свой познат. Приел тежко загубата. Веднага пристигнал в гр. Дряново, където
организирал погребението и научил подробностите за инцидента. Преди да отде на
работа, бащата всяка сутрин целува снимката на сина си и плаче. Д. Д. има дете
на 7 години, което не е успял да припознае, поради противопоставянето на
майката. Това дете фактически се явява внук на гражданския ищец, макар това обстоятелство
да не е признато по официалния ред. През периода, в който Д. Д. *** същият
извършил престъпления, за които изтърпял наказание лишаване от свобода. Бащата
ходил на свиждане в затвора. През останалото време му изпращал пари.
Вземайки предвид горното и на основание чл. 52 от ЗЗД /по справедливост/
съдът прие, че на гражданския ищец Н.Н. се дължи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 35000 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/. При
произнасянето е отчетено, че част от обстоятелствата, изложени в гражданския
иск не бяха доказани. Твърдението на гражданския ищец, че няма внуци от
починалия Д. Д. не отговаря на истината. Д. има дете на седем години, което се
явява внук на Н.Н.. Обстоятелството, че детето не е припознато по съответния
ред се дължи на противоречия между Д. Д. и майката. Това не е било пречка Д. да
потърси бащинските си права по съответния съдебен ред, но не го е сторил. Н.Н.
също счита седем годишното дете за свой внук и дори заявява, че „не желае пари
от кръвта на сина си и ще ги даде на внука”. Отчита се също и факта, че през
един продължителен период от време – от 2001 г. до 2008 г. Д. е контактувал с
баща си само по телефона, тъй като последният е бил в чужбина със съжителката
си. Именно през този период, поради липсата на положителен пример, Д. е
извършвал престъпления, за което се е наложило да изтърпява присъда лишаване от
свобода. Безспорно, периодът от 2009 г. до м. октомври 2011 г. е време, през
което близките отношения между бащата и сина са възстановени, което е причината
Н.Н. да изживява тежко загубата. Основателен е и довода, че при липсата на
други деца, гражданският ищец не може да разчита на помощ с напредването на
възрастта. По тези причини съдът прие, че справедливото обезщетение е в размер
на 35 000 лв. Съобразно направеното искане и на основание чл. 86 във вр. с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 28.03.2012 г.
Съдът отхвърли предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
над уважения размер от 35 000 лева, до пълния предявен такъв от
100 000 лева, като недоказан и неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 88, ал. 1 от НПК, съобразно
уважената част от гражданския иск, съдът осъди подсъдимата М.С. да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител Н.Н. сума в размер на 675 лв. - разноски по
делото.
Съдът осъди подсъдимата М.С. да заплати ДТ върху гражданския иск в размер
на 1400 лв., която сума следва да се заплати чрез Габровски окръжен съд.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства - един брой запечатан плик, съдържащ
мазилка, зацапана с петно от червена течност, един брой запечатан плик,
съдържащ парчета от пръст със засъхнала червеникаво – кафява течност,
запечатани пликове, съдържащи нокти, съответно от лява и дясна ръка на лицето М.Н.С.
***, един брой чук с дървена дръжка, запечатан в плик и един брой дървен пън да
бъдат унищожени.
Веществените доказателства - два
броя горнища и един брой долнище от анцуг са собственост на подсъдимата М.Н.С. и
дъщеря й. Те не са били предназначени и не са послужили за извършване на
престъплението. Иззети са с цел снемане на намиращият се върху тях биологичен
материал и за нуждите на разследването. По тази причина съдът постанови те да
бъдат върнати след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата М.Н.С. да
заплати чрез Габровски окръжен съд сума в размер на 2997,81 лв. - разноски по
делото.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :