№ 748
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез представляващия ***, срещу
Наказателно постановление № 2471-F617383/01.09.2021 г., издадено от заместник -
директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-13/2019 г., издадена от министъра на финансите, му е наложена административна санкция
от 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К. Янчева, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.06.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5,
ал. 4, т. 2 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас
за месец март 2021 г. Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в
ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр. Бургас, ул.
"Александровска" № 26, ет. 1, или по електронен път с квалифициран електронен подпис и
персонален идентификационен код. Декларация Образец 6, с данни за общия размер на
дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд ГВРС, следва да се подаде до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца,
в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.04.2021 г., а тя е била подадена на
1
11.05.2021 г. и е била приета с вх. № 02000213195665.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба
№ Н-13/2019 г., на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по
смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 6 за месец
март 2021 г. в ТД на НАП-Бургас до 25.04.2021 г. Същият е бездействал и е сторил това на
11.05.2021 г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради
което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, и правилно
подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, съгласно която, който
наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е на просто извършване, осъществено е чрез
бездействие, като продължителността на закъснението в случая е без значение за
обществената опасност на деянието. Липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на
признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните
последици не са елемент от обективната му страна. Обстоятелството, че нарушението е
първо явно е мотивирало АНО да приложи минималния размер на санкцията, но не е
достатъчно да квалифицира нарушението като маловажно. Липсват други обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което и не са налице основания за
отмяна на НП.
2
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция
справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а
наказателното постановление да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л.
25-гръб/ се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че размерът на възнаграждението не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява
сумата от 80 лева, която следва да се заплати от жалбоподателя на АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2471-F617383/01.09.2021 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя „***“
ЕООД, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.
2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., издадена от министъра на финансите,
му е наложена имуществена санкция от 500 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите - гр. София, сумата в размер на 80 лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3