№ 86
гр. Русе, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520104407 по описа за 2023 година
И. К. Я. – майка и законен представител на малолетната К. А. Я. заявява, че с влязло
в сила съдебно решение №20/09.01.2023г., постановено по гражданско дело №3441/2022г.
по описа на РРС, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на К. А. Я. сумата 15 000 лева
(частично предявена от 25 000 лева) – застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, нанесени при ПТП, причинено на 30.06.2019г. от
П.А.П. при управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№......... по отношение на
който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.01.2022г. до окончателното й изплащане.
Вследствие инцидента К. Я. претърпяла множество физически и психически травми.
От удара на предна седалка и прозореца на лявата врата получила остро главоболие,
продължило дълго време. Появили се силни болки в стомаха и ухото. Преживяла силен
емоционален стрес, изпаднала в шок, плачела неудържимо, цялата треперела, говорела
неясно, краката й се подкосявали, не могли да я успокоят.
След произшествието спяла неспокойно, често се будела, сънувала кошмари и се
напикавала през нощта.
На 04.07.2019г. при проведено психологично консултиране, било установено, че
детето е преживяло остра реакция на страх и силен емоционален стрес. Психологът
констатирал симптоми на посттравматичен стрес, свързан с преживяване на тревога и страх.
К. коренно се променила – станала агресивна, не търпяла никакви критики, не
можела да общува спокойно с околните. Проведения двуседмичен психологичен курс не
довел до подобрение. Пострадалата започнала да проявява свръхвълнение, нервност,
параноя и страх от всяко нещо, което предстои. Очаквала да се случи нещо лошо. Появили
1
се: признаци на тревожно – депресивно разстройство; физически тикове; издавала странни
звуци; губела съзнание за няколко секунди. С времето симптомите се задълбочили. При
извършен медицински преглед на 13.05.2020г., лекарят поставил диагноза „разстройства със
стереотипни движения“ и препоръчал да се проведе електроенцефалография, като обяснил,
че стереотипните движения за отключени вследствие претърпения удар и стрес при ПТП.
При извършена ЕЕГ бил установен абнормен запис, изява на фокална пароксизмална
активност от комплекс остра бавна вълна фронто-темпорално двустранно при активация. По
лекарско предписание детето започнало прием на силни лекарства, но въпреки това
кратките припадъци и тиковете не отшумели. Предвид състоянието му, през есента на
2020г., есента на 2021г., януари 2022г. и есента на 2022г. били проведени допълнителни
медицински прегледи, ЕЕГ и медикаментозни терапии. Към настоящия момент К.
продължавала да прави неконтролирани движения, но по-слабо изразени и по-рядко.
Лечението й по диагноза „разстройства със стереотипни движения“ продължавало и към
настоящия момент.
Молителката твърди, че увреждане здравето на детето й, свързано с установените
разстройства със стереотипни движения, тикове, кратки припадъци, предепилептично
състояние е отключено от удара и силния стрес, вследствие ПТП, причинено на 30.06.2019г.
И до настоящия момент К. била по-лабилна емоционално и страхово напрегната; изпитвала
необоснован страх; проявявала симптоми на параноя; изпитвала силно безпокойство при
пътуване с лек автомобил.
Автомобил „Форд Фокус“ с рег.№......... управляван от П.А.П. имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД. Според съставения
констативен протокол и АУАН, вина за произшествието имал водача на автомобила.
Съобразно изискванията на чл.380 КЗ, пострадалият отправил към застрахователя
извънсъдебна претенция за неимуществени вреди, който образувал преписка №**********.
С писмо изх.№698/07.02.2022г. ЗД „Бул Инс“ АД, отказало изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като не били ангажирани доказателства, установяващи, че причинените
увреждания са резултат от инцидента и се намират в причинна връзка с произшествието.
На 28.06.2022г. ищцата депозирала искова молба срещу ответното дружество и по
образуваното гражданско дело №3441/2022г. съдът уважил иска за 15 000 лева, частично
предявени от 25 000 лева. Съдът приел за доказано наличието на неимуществени вреди,
резултат от виновното поведение на водача на МПС, застраховано в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, изразяващи в претърпени болки и
страдания, развито хронично заболяване – епилепсия-комплексни парциални пристъпи.
Било установено и наличието на пряка връзка между произшествието от 30.06.2019г. и
епилептичните припадъци на малолетното дете.
Предвид разясненията в т.2 от ТР по ТД №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, ищцата
приема, че със сила на пресъдено нещо, между страните са установени правопораждащите
факти на спорното субективно материално право. Сочи, че пределите на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
2
субективно материално право. Поддържа, че в случая е налице правен интерес от
предявяване на иск за присъждане на тази част от обезщетението за неимуществени вреди,
която не е предявена в предходния съдебен процес.
Твърди, че и до настоящия момент детето получава пристъпи , протичащи с
краткотрайна загуба на съзнание, манифестирани с гримаси, втренчване на погледа,
издаване на звуци и др. Лечението за овладяване на пристъпите продължавало.
Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.432 КЗ да осъди ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“,
бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на К. А. Я., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул."М.Е.№...... действаща чрез своята майка и законен
представител И. К. Я., ЕГН ********** сумата 10 000 лева – остатък от дължимо
обезщетение, в общ размер 25 000 лева за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, от непозволено увреждане при ПТП на 30.06.2019г. причинено от П.А.П. при
управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№......... по отношение на който има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между
дружеството и собственика на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №Р ........... ВН.
С оглед влязлото в сила съдебно решение №185/24.05.2023г. по описа на РСО, като
въззивна инстанция по обжалваното решение №20/09.01.2023г., постановено по гражданско
дело №3441/2022г., не оспорва механизма на ПТП.
Оспорва настоящата претенция. Счита, че присъдената по посочените дела сума –
15 000 лева, предявена като частичен иск покрива изцяло претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Твърди, че при определяне на обезщетението, съдът е съобразил
характера и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на
пострадалия, икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Приема, че не е налице влошаване здравословното състояние на ищцата.
Алтернативно оспорва твърдението, че болките, претърпени от ищцата са
изключително големи и интензивни.
Намира претенцията за завишена по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
И. К. Я. и А. Я. са родители на К. А. Я., родена на 15.08.2011г. в Б.-Н.Г.
От приетия по делото протокол за ПТП №1732177/30.06.2019г. е видно, че на
посочената дата, около 18 часа в гр.Русе, на бул.“Липник“ до №133 е настъпило ПТП с
участници: лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№......... собственост и управляван от П.А.П.
3
и лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№Р ............ РС (паркиран). Като причина за
инцидента се сочи, че П.П. не е контролирал непрекъснато управляваното МПС и блъснал
паркирания лек автомобил „Пежо Партнер“.
Към 30.06.2019г. автомобил „Форд Фокус“ с рег.№Р ........... ВН имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
Ищцовата страна представя медицинска документация, свързана с лечение на детето,
проведено в периода м.юли 2019г. – м.октомври 2023г.
С решение №20/09.01.2023г., постановено по гражданско дело №3441/2022г. по описа
на РРС, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на К. Б. А. А. Я., чрез нейната майка и
законен представител сумата 15 000 лева, частично предявена от дължимите 20 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, нанесени при ПТП от 30.06.2019г. от П.А.П. при управление на лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег.№......... по отношение на който има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Съдът е отхвърлил иска за пълния размер над сумата 20 000 лева до
претендираните 25 000 лева, като неоснователен.
Въззивна инстанция потвърдила решението на РРС относно присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и обезсилила
съдебния акт в частта, с която е отхвърлен иска за пълния размер над сумата 20 000 лева до
претендираните 25 000 лева.
Д. И. Г. (баба на К. Я.) изнася данни относно механизма на произшествието и
претърпените от детето неимуществени вреди. Твърди, че на 30.06.2019г. се придвижвала с
лек автомобил от село Бабово към град Русе. Пътувала с двете си внучета, съпруга и дъщеря
си. Последната управлявала превозното средство. Непосредствено до КАТ – Русе органите
на реда спрели водача и поискали документи за проверка. И. Я. отбила, взела необходимите
документи и се запътила към полицейския автомобил. Свидетелката и двете деца останали в
колата. Десетина минути по-късно последвал силен удар, вследствие който К. ударила
главата си в предната седалка и странично ляво стъкло. Уплашила се, изпаднала в истерия,
започнала да плаче. Д. Г. забелязала, че автомобилът е „отхвръкнал“ на около 4 – 5 метра
напред. Опитала се да отвори вратата, за да изведе децата, но не успяла. Когато видяла
случилото се, И. Я. се затичала към колата, отворила шофьорската врата и успяла да извади
К.. Съпругът на свидетелката с помощта на полицейските служители извели по-малкото дете
и помогнали на Д. Г. да излезе от силно увредения автомобил. Междувременно К. започнала
да „прежълтява“, задушавала се, оплаквала се от болки в корема. Постоянно повтаряла, че я
боли главата. Вечерта била изключително неспокойна – стряскала се, плачела, не можела да
заспи. Няколко дни по-късно майката се свързала с д-р Д. – психолог, тъй като състоянието
на детето не се подобрявало. Лекарят констатирал, че К. е в шок, силен стрес и уверила И.
Я., че с времето симптомите ще отшумят. През следващите месец – два, състоянието на
малолетната се влошило – появили се лицеви тикове, нощни напикавания, непрекъснати
страхове, краткотрайни припадъци, депресивни и агресивни състояния. Вечер, преди да
заспи детето започвало да скимти, издавало необичайни звуци, правело непривични
движения с ръчички. В продължение на години, били провеждани прегледи, консултации и
4
изследвания с различни специалисти – психолози, психиатри, педиатри и невролози.
Лекарите установили, че вследствие инцидента са настъпили нарушения на мозъка. Били
провеждани различни медикаментозни лечения, довели до малко подобрение, изразяващо се
в това, че описаните състояния на детето се проявявали по-рядко. До настоящия момент К.
изпитвала страх да пътува, което я лишавало от възможността да участва в организирани от
училището екскурзии
С оглед установяване вида и размера на претърпените неимуществени вреди е
възложена и приета, неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно и всестранно. След анализ на приетите по делото
писмени доказателства, предоставената медицинска документация и свидетелските
показания, вещото лице е описало лечението, което детето провежда и до настоящия момент.
Поддържа, че на този етап не може да се даде категоричен отговор за времето на
възстановяване и прекратяване приема на антиепилептичен медикамент. Въз основа
медицинската документация прави извод, че от 28.09.2020г. до настоящия момент не са
установени двигателни разстройства със стериотипни движения, но медикаментозното
лечение продължава, тъй като епилептичните пристъпи не са овладени. Сочи, че в
ежедневните си активности децата с епилепсия подлежат на по-голямо от обичайното за
здравите им връстници наблюдение от родители и възпитатели, с оглед предотвратяване
провокация на пристъп. Налагало се от рА. възраст да се приемат ежедневно медикаменти,
да се проследяват страничните ефекти от терапията, да се провеждат кръвни изследвания –
фактори, които имали стресиращ ефект върху детската психика. Експертът изнася данни от
последната експертиза, проведена на 03.11.2022г., когато при ищцата не е констатирана
болестна симптоматика, касаеща психично разстройство; не са констатирани завишени нива
на стрес и тревожност, ситуативни агресивни нагласи, дистанцираност от пълноценно
социално общуване или депресивна симптоматика. Въз основа тези данни, приема, че е
настъпило възстановяване на психичните отклонения, провокирани от ПТП. По отношение
епилепсията заявява, че времето за постигане на терапевтичен контрол зависи от вида на
пристъпите, ЕЕГ отклоненията, характеристиката на приемания медикамент, дозовия
режим. От последно проведеното изследване на 24.10.2023г. прави извод, че при К. все още
не е постигната нормална ЕЕГ и към настоящия момент лечението продължава.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е втори пореден частичен осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ,
срещу застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за присъждане
обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице. С оглед представените
доказателства за предявена писмена претенция пред ответника, съгласно чл.380 КЗ, същият
се явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава
да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
5
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен
между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и
застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо
увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
С влязло в сила решение №20/09.01.2023г., постановено по гражданско дело
№3441/2022г. по описа на РРС, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на К. Б. А. А. Я., чрез
нейната майка и законен представител сумата 15 000 лева, частично предявена от
дължимите 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, нанесени при ПТП от 30.06.2019г. от П.А.П. при
управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№......... по отношение на който има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Със съдебния акт е прието, че са налице предпоставките за обезщетяване
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съдът е обсъдил възраженията на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат и е приел, че процент на съпричиняване не
следва де се определя.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения и указания, съдържащи се в т.2
от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по ТД №3/2016г. на ВКС, ОСГТК решението по
уважен частичен иск за парични вземания се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. „Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен
обем, въведеното основание на иска, като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия
иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.“. При
уважаване частичния иск, обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не
е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин. Не се преклудират и правоотлагащите възражения по
отношение останалата част от вземането, защото е възможно да се твърдят факти, които
отлагат нейната изискуемост. Съобразявайки изложените задължителни тълкувания на
6
закона и цитираното, влязло в сила и ползващо се със СПН съдебно решение между същите
страни, с което е уважен частичния иск, настоящият съдебен състав приема предявеният иск
за доказан по отношение неговото основание.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Спорен в настоящия съдебен процес въпрос е размера на дължимото обезщетение,
тъй като ответникът счита, че сумата, присъдена по гражданско дело №3441/2022г. по описа
на РРС, е достатъчна и изпълва със съдържание понятието справедливост по смисъла на
чл.52 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в цитираната правна норма – по справедливост от съда.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустимите по
ГПК доказателствени средства, тъй като по същество негативното въздействие на деликта
навлиза в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо – емоционален
статус, който не би могъл да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните в двете съдебни производства свидетели, които
дават светлина за претърпените от увреденото лице негативни изживявания. Съдът
преценява по справедливост размера на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от
увреденото лице болки, страдания и неудобствата (емоционални, физически и психически),
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор –
конкретния психо-емоционален статус на пострадалия (субективното отношение към
случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.).
В случая, обстоятелствата, изложени от Д. Г. налагат извод, че не е настъпила
промяна в състоянието на К. след 28.09.2022г. (датата, на която свидетелката е била
разпитана по предходното дело).
В практиката си (например решение №65/31.05.2022г. по гр.д. №3185/2021г., ВКС, I
г.о) ВКС приема, че и по двата частични иска се преценяват конкретни обстоятелства,
посочени в ППВС №4/1968г. При едни и същи обстоятелства, съдът по втория частичен иск
следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен при първия
частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различен
общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с
обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждане на първия частичен иск, но
само ако те са в предмета на делото. Такива в случая не са налице.
При определяне размера на неимуществените вреди, съобразявайки претърпените от
детето болки, страдания, дискомфорт, необходимостта от продължително медикаментозно
лечение, психо-емоционалния статус на малолетната и отчитайки сегашното й състояние
7
съдът счита, че справедливият размер на заместващото обезщетение е 20 000 лева, от които
15 000 лева вече са присъдени с влязлото в сила решение.
Изложеното води до извод, че в настоящото производство следва да бъдат присъдени
още 5000 лева. В останалата част, за разликата над 5000 лева до предявените 10 000 лева,
претенцията като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от 20.01.2022г. –
датата, на която ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Ищцата е направила
разноски в размер на 550 лева (400 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение на
вещо лице), от които следва да й се присъдят разноски в размер на 275 лева. Претендира се
възнаграждение за процесуално представителство за оказана безплатна правна помощ, което
определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. върху размер на уважената част
от претенцията, е в размер на 800 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Застрахователното дружество е направило разноски в размер на
1860 лева (300 лева – възнаграждение на вещо лице и 1560 лева – възнаграждение за
процесуално представителство). Съдът намира за неоснователно възражението по чл.78, ал.5
ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника е съобразено с чл.7,
ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 930 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на К. А. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул."М.Е.№...... действаща чрез своята
майка и законен представител И. К. Я., ЕГН ********** сумата 5 000 лева – остатък от
дължимо обезщетение, в общ размер 20 000 лева за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, от непозволено увреждане при ПТП на 30.06.2019г. причинено от П.А.П.
при управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№......... по отношение на който има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2022г. до окончателното й изплащане и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за разликата над 5000 лева до предявените 10 000
лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на К. А. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул."М.Е.№...... действаща чрез своята
8
майка и законен представител И. К. Я., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 275
лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на адвокат Б. К. С., на основание чл.38 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА И. К. Я., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“№87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. разноски по делото в размер на 930 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9