Р
Е Ш Е Н И Е № 374
гр. Пловдив, 31.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря С.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1836 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди от деликт.
Ищците С.А.К., ЕГН **********, и В.С.К.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. С.А. със съд. адрес:****, са предявили срещу
ответниците Г.Н.П., И.К.К., Р.В.Д. и Н.П.П. искове за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на общо 100 000 лв. и на неимуществени вреди в
размер на общо 10 000 лв., претърпени от тях в резултат на деликт, за
който има влязла в сила присъда, ведно със законните последици.
Твърдят, че в
продължение на дълги години работили и заделяли средства от получаваните от тях
трудови възнаграждения, в резултат на което спестили общо 100 000 лв., с
които смятали да изживеят спокойно и пълноценно старините си. Тези
100 000 лв. С. и В. предали на дъщеря си Е. Б. и
на нейния съпруг Я.
Б., за да им окажат финансова помощ и за да
пазят спестяванията на ищците.
На
***
г. в дома на Е. и Я.
в *** била извършена кражба на спестените от
ищците 100 000 лв., както и на още 68 000
лв., на 150 евро и на общо 101,08 гр. златни
накити, собственост на семейство Б. С Присъда №
38/31.10.2013 г. по н.о.х.д.№ 190/2013 г. на РС - гр. Девин четиримата
ответници са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. І и
ІІ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като са им наложени
съответни наказания. След влизане на присъдата в сила са върнати
отнетите от Е. и Я. Б.
суми от 6 940 лв. и от общо 61 100 лв., както и златните накити, но откраднатата
от ищците сума от 100 000 лв. не им е върната до момента, поради което те
считат, че в резултат на тази кражба са претърпели имуществени вреди в
посочения размер.
От извършената кражба ищците са претърпели и
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на тревога, възмущение,
безпомощност, много притеснения, силно безпокойство и страх да напускат дома
си, за да не станат обект на кражба. У тях се
оформило усещане за несигурност и недоверие към хората, поради което значително
намалили контактите си с близки и познати, а непознатите предизвиквали у тях
чувство на силно безпокойство. В резултат на
извършената кражба се влошило и здравословното състояние на ищцата В.К., която
страда от фиброза и цироза на черния дроб и от асцит, както поради силния шок
два дни след кражбата започнало подуване на корема й, съпроводено с гадене и
повръщане, което наложило да постъпи по спешност в УМБАЛ „Св. Г.”***, където й
били извършени множество терапевтични, диагностични и инвазивни процедури. Влошаването
на здравето на ищцата довело до намаляване на работоспособността й, като с ЕР
на ТЕЛК й е определена 80 % намалена работоспособност за срок от 1 г., считано
от м.09.2014 г. Впоследствие са наложила нова хоспитализация
на ищцата през периода 2 - 13 юни 2014 г., тъй като се чувствала отпаднала и
лесно се уморявала.
Ето защо, ищците молят съда да осъди солидарно четиримата ответници да им
заплатят общо сумата 100 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на извършената кражба, за която е налице влязла в сила присъда,
както и по 5 000 лв. на всеки от тях - представляващи обезщетения за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
изпълнителното деяние - *** г. до окончателното плащане, ведно с присъждане на
разноски.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответницата Г.Н.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. Т.Ц.,
е подала отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
Твърди, че не се намира в правни отношения с ищците по делото и няма нищо
общо с тях, а изложените в исковата молба фактически обстоятелства не покриват
разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, тъй като паричните знаци нямат
собственик, поради което няма връзка между нак. дело и отношението на ищците.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си. Не ангажира
доказателства.
Ответникът И.К.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.М.,
е подал отговор, в който заявява, че оспорва исковете по основание и по размер.
Твърди, че в случая не е налице солидарност между ответниците, както и че не са
посочени вредите, които всеки един от ответниците е претърпял, поради което
счита, че исковата молба е нередовна.
Заявява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
и прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на
разноски. Заявява, че договорът за платения от ищците адв. хонорар не е оформен
съгласно ЗСч.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Ответникът Р.В.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Б.,
е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с
присъждане на разноски по ЗАдв. в полза на адв. дружество „Д., П. и Б.“.
Твърди, че от дома на Е. Б., която е дъщеря на ищците, е била извършена
кражба на пари и злато, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила
присъда, но оспорва, че е била открадната сумата от 100 000 лв.,
собственост на ищците. От дъщерята на ищците – Е., са били откраднати
61 100 лв., която сума е върната изцяло след приключване на нак. дело. От
тези пари само 8 000 лв. са били собственост на Е. Б., а останалите са
били собственост на другата дъщеря на ищците – Л. К. Ето защо оспорва
претенцията на ищците, че им е нанесена имуществена вреда в размер на
100 000 лв., тъй като откраднатата сума е била върната изцяло.
Оспорва и претендираните неимуществени вреди, като твърди, че ищците не са
променили съществено начина си на живот и не са намалили контактите си с близки
и познати в резултат на силен стрес и безпокойство, а влошеното здравословно състояние
на ищцата В.К. няма връзка с кражбата. Много преди това се е наложило спешно
оперативното лечение на ищцата, а последвалата хоспитализация на 24.03.2013 г.
е в резултат на постоперативното ѝ състояние и няма никаква връзка с
деянието.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Ответникът Н.П.П., ЕГН **********,***, не е подал отговор и не е ангажирал
доказателства по делото.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
приложената Присъда № 38/31.10.2013 г. по н.о.х.д.№ 190/2013 г. на
РС - Девин, потвърдена с Решение № 190/15.05.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 100/2013 г.
на ОС – Смолян, се установява, че ответниците в настоящия спор - Г.Н.П., ЕГН **********;
И.К.К., ЕГН **********, и Р.В.Д., ЕГН **********, са признати за виновни в
това, че на *** г. в **** от къща, собственост на Я. Л. Б., ЕГН **********, в
съучастие помежду си като съизвършители и с Н.П.П., ЕГН **********, като
помагач, чрез използване на МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ РВ 8990 ВК,
собственост на Р.Д., и чрез използване на технически средства – дубликат от
оригинален ключ за секретен патронник на входната врата и раница, са отнели
чужди движими вещи в големи размери,
както следва: сумата от 100 000 лв., собственост на В.С.К., ЕГН **********,
и С.А.К., ЕГН **********,***; сумите от 68 000 лв. и 150 евро, собственост
на Я. Л. Б., ЕГН **********, и Е. С. Б., ЕГН **********, и двамата от ****;
златни накити с общо тегло 101,08 гр., от които 3 бр. синджирчета, 3 бр.
гривни, 6 бр. пръстени; 2 бр. обеци и 1 бр. колие, всички 14 карата; 1 бр.
медальон – 20 карата и 1 пръстен, неизработен от злато, собственост на Е. Б.,
от владението на Я. и Е. Б. без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като кражбата е извършена от две и повече лица, сговорили се
предварително за нейното осъществяване и не представлява маловажен случай,
поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като ги осъжда на различен срок
лишаване от свобода.
Със същата присъда Н.П.П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че
на *** г. в ****, в съучастие като помагач чрез отстраняване на спънки –
осъществяване на наблюдение върху Я. и Е. Б. в района на ****, умишлено е
улеснил Г.Н.П., ЕГН **********; И.К.К., ЕГН **********, и Р.В.Д., ЕГН **********,
в извършване на престъплението кражба от къща, собственост на Я. Л. Б., ЕГН **********,
чрез използване на МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ РВ 8990 ВК,
собственост на Р.Д., и чрез използване на технически средства – дубликат от
оригинален ключ за секретен патронник на входната врата и раница, които са
отнели чужди движими вещи в големи
размери, както следва: сумата от 100 000 лв., собственост на В.С.К., ЕГН **********,
и С.А.К., ЕГН **********,***; сумите от 68 000 лв. и 150 евро, собственост
на Я. Л. Б., ЕГН **********, и Е. С. Б., ЕГН **********, и двамата от ****;
златни накити с общо тегло 101,08 гр., от които 3 бр. синджирчета, 3 бр.
гривни, 6 бр. пръстени; 2 бр. обеци и 1 бр. колие, всички 14 карата; 1 бр.
медальон – 20 карата и 1 пръстен, неизработен от злато, собственост на Е. Б.,
от владението на Я. и Е. Б. без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като кражбата е извършена от две и повече лица, сговорили се
предварително за нейното осъществяване и не представлява маловажен случай,
поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК го осъжда на лишаване от свобода за
срок от 2 г.
Постановено е също веществените доказателства, представляващи 6 940
лв.; 220 лв. и 53 940 лв., предадени за пазене на „Инвестбанк“, на
основание чл. 110, ал. 5 от НПК да бъдат върнати на Я. Л. Б., ЕГН **********, Е.
С. Б., ЕГН **********,***, В.С.К., ЕГН **********, и С.А.К., ЕГН **********,***,
след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства – накити от жълт
метал, подробно описани в 16 пункта, намиращи се на съхранение в РУП – Девин, е
постановено да бъдат върнати на Е. Б.
По отношение на останалите веществени доказателства съдът е постановил
отнемане в полза на държавата на МПС, унищожаване чрез изгаряне и връщане на част
от тях на подсъдимите.
По делото се представени заверени преписи на част от документите по н.о.х.д.№
190/2013 г. на РС – Девин (л. 123 – 171), както и два Протокола за разпит от ***
г. по ДП № 31/2013 г. на РУП – Девин на настоящите ищци В. и С. К. в качеството
им на свидетели, които съдът не обсъжда, тъй като събирането на гласни
доказателства става устно в открито съдебно заседание от съда, разглеждащ
съответния граждански спор, при спазване принципа на непосредственост, съгласно
чл. 11, вр. чл. 171, ал. 1 от ГПК.
От въззивното решение на ОС – Смолян се установява, че наказателното
производство е протекло по реда на глава 27 от НПК – чл. 371 и сл. от НПК, като
подсъдимите са признали изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт.
По делото са представени мед. документи на ищцата В.К. – епикриза ИЗ №
64804/3174 от УМБАЛ „Св. Г.“*** за периода 20.11.2012 г. – 03.12.2012 г.; епикриза
ИЗ № 17327/939 от УМБАЛ „Св. Г.“*** за периода 24.03.2013 г. – 28.03.2013 г.;
епикриза ИЗ № 1113 от УМБАЛ „Св. Г.“*** за периода 02.06.2014 г. – 13.06.2014
г. и ЕР на ТЕЛК № 1873 от 163/19.09.2013 г. на МБАЛ „Братан Шукеров“ – Смолян,
от които се установява, че от 2012 г. тя страда от чернодробна цироза със
смесена етиология, като ѝ е поставена водеща диагноза Фиброза и Цироза на черния дроб –
Чернодробна цироза „В“ стадий по Чайлд. Портална хипертония. Варици на
хранопровода. Състояние след азиго-портална деконекция по повод остро кървене
от езофагеални варици – м. 12.2012 г. Спленомегалия. Тромбоцитопения. Състояние
след пристъп от надкамерна тахикардия, за което ѝ е определена 80 %
трайно намалена работоспособност за срок от 1 г., т.е. до 19.09.2014 г.
Представени са от страна на РЗК – Смолян и 3 справки относно извършени на
ищцата прегледи, изследвания (МДД) и пролежавания в болница (л. 56 – 71).
По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза,
изготвена от вещото лице Д.И.Т., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно
изготвена и неоспорена от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото
лице в съдебното заседание на 25.01.2017 г., се установява, че към момента на
травмиращото събитие (кражбата) ищците са преживели психичен шок първа фаза,
отговаряща на остра травматична стресова реакция, изразяваща се в обърканост,
интензивен силен страх и стрес, паника, ужас от неизвестността на
последствията, липса на адекватно възможен волеви локус контрол върху
ситуацията, изразени в емоционална лабилност и безпомощност. След преодоляване
на първоначалния шок като протрахиран отговор на изключителното по характер и
интензивност негативно събитие и
свързаните с него стресогенни фактори е възникнало емоционално-стресово разстройство
като реакция на стрес, отговарящо на диагностичните критерии и показатели на
посттравматично стресово разстройство.
Към момента на провеждане на психологичното интервю,
съобразявайки отдалечеността във времето на травмиращото събитие, според вещото лице не се регистрира задълбочаване на
симптоматиката на посттравматичното стресово разстройство, което е средно по
тежест, а предвид продължителността му над 3 месеца то е хронично по характер.
В хода на психодиагностичното изследване и експлорацията на
психологическото интервю вещото лице е регистрирало при ищците хронична
депресия с характерните ѝ диагностични симптоми, критерии и
продължителност над 2 г., като същевременно е отчетено обстоятелството, че
данните от изследването се базират единствено на психологичното интервю, без
други подкрепящи доказателства по делото в тази насока. Освен това, ищците са
подложени на втора по ред психилогична експертиза, поради което са подготвени в
известна степен, като при настоящата психологична експертиза изцяло липсва
ефекта на изненада. Според обясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, „Плачливостта на В. на моменти
е прекалена. Тя не ме слушаше и започваше да преиграва. Това, което мога да
кажа е, че тя се е предала на тези си емоции и е емоционално неуравновесен
човек. И при двамата липсват механизми за самостоятелно справяне с преживения
стрес. …достоверността на психологическото интервю в случая е около 70 %,
защото както вече казах това интервю е повторно, което ги е подготвило в
определено степен. Също така считам, че тези преживявания са хиперболизирани в
тяхната емоционална сфера. Те употребиха много силни, гръмки фрази, дори
стряскащи, което ми дава основание да считам, че е налице преувеличаване.
…възрастта също оказва съществено влияние върху възможността им за справяне със
стреса и демотивацията на ищците.“
Лица със средна по тежест на протичане посттравматична симптоматика могат
да изпълняват адекватно своите задължения, взаимоотношения и контакти в
ежедневието си, като това зависи от личната им мотивация и от индивидуалните им
способности за справяне и преодоляване на стреса. Описаните при ищците
характеристики на тревожност, невротизъм, депресия и техните нива, установени в
хода на психодиагностичното изследване, са индикатор за предразположеността на В.
и на С. към тревога и стрес, които при тях се проявяват с по-интензивни и
високи нива на напрежение и безпокойство в ситуации, оценявани от ищците като
опасни или застрашаващи тяхната същност. Това предопределя ищците като
тревожни, напрегнати, неспокойни, раними, емоционално лабилни, с ниски нива на
волеви локус контрол, със склонност към продължителни негативни преживявания, с
първично емоционални реакции и с трудности в адаптацията, когато възникнат
неблагоприятни за тях кризисни ситуации и под въздействието на стресогенни
фактори.
Към настоящия момент вещото лице е регистрирало по-изразени и трайни
функционални нарушения в областта на психо-социалното функциониране на В. и С.
– семейна среда и социалнокомуникативната им сфера. Тези сфери са определящо доминантни
за тях и нарушаване им предизвиква психичен и емоционален дискомфорт, изразяващ
се в чувство на срам, ниско самочувствие, комплексираност, малоценностни
изживявания, безполезност, безпомощност; висока личностова и ситуативна
тревожност след припомняне на травмиращото събитие; напрегнатост, безпокойство
и невротизъм, съзнателна социална изолация и отчужденост от социума; повишена
емоционална лабилност и неустойчивост в психоемоционален и социален аспект.
Трайно нарушена е и тяхната потребностно-мотивационна и морална сфера,
изразена в усещане за липса на справедливост, недоверие, отчаяние и апатия,
ситуативни страхови изживявания, съпътствани с очаквания за възможни негативни
последици; демотивация в работен аспект за полагане на труд и заделяне на средства;
понижено самочувствие и себеоценка, доминираща хронична депресия.
По делото са разпитани свидетелите Е. С. Б. и Я. Л. Б., показанията на
които съдът кредитира само частично като логични, последователни и непротиворечиви,
тъй като и двамата свидетели са близки роднини на ищците – техни дъщеря и зет,
и са заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК. От
техните показания се установява, че ищците работили около 10 г. – 15 г. в ***
до към 2010 г. – 2011 г., като В. гледала ***, а С. работил като ***. Когато си
идвали на село, сеели картофи, чай и др., а след като си заминели за *** дъщеря
им и зетят – свидетелите Е. и Я. Б., работили и отглеждали посевите, а след
това продавали продукцията.
В. и С. имали събрани 100 000 лв., които дали на свидетелите сем. Б. на
съхранение, тъй като смятали отново да заминат в ***. На *** г. в дома на
свидетелите в *** била извършена кражба от ответниците по делото, като освен
парите на ищците били откраднати и 68 000 лв., собственост на свидетелите
сем. Б. След кражбата състоянието на ищците В. и С. К. се променило коренно.
Два дни след кражбата се наложило В., която страда от сериозни соматични
заболявания, да постъпи в Спешния център в Пловдив, тъй като в резултат на
стреса състоянието ѝ рязко се влошило.
Според свид. Е. Б., „След кражбата
родителите ми започнаха да се страхуват, заключваха непрекъснато къщата,
включително и спалнята, в която спят. Дори когато идваха у нас, държаха да се
заключват всички стаи. При най-малкия шум отвън веднага подскачат и си мислят,
че отново идва някой да ги нападне и окраде. Изпитват вътрешен страх и
тревожност непрекъснато. Вече нямат желание нито да работят, нито да живеят.
….Сега в резултат на стреса се отключиха всичките ѝ заболявания. Баща ми
се затвори в себе си, започнаха проблеми със стомаха – получи гастрит,
отказваше да се храни, само пушеше. Той преживява нещата вътрешно, …Майка ми
постоянно плаче, охка, когато се спомене за кражбата веднага реагира. Сълзите
ѝ текат непрекъснато от очите. Те преди приемаха в къщи почиващи хора, но
сега са се свили, не искат нито почиващи, нито контакти с други хора. Дори с
нас по-рядко контактуват. … Чувстват се сякаш е дошъл краят на света.“
В този смисъл са и показанията на свид. Я. Б. – „Вече не са същите хора като преди – весели,
засмени. Баба ми има псориазис, опада ѝ косата, наложи се да сложи перука
и всичко това е вследствие на стреса и на притеснението, което ѝ
причиниха хората, които откраднаха парите ни. С. също е постоянно под стрес,
притеснен е, пуши много повече отколкото преди. Вече не е същият човек, оплаква
се, че е направил язва от стрес и притеснение. В. и С. преживяха тотален срив.
Преди това те приемаха и изпращаха хора, туристи, сега не се срещат с никого,
не искат чужди хора. Вече не са така весели и лъчезарни дори към мен и
съпругата ми. Промениха се коренно и двамата.“
И двамата свидетели – сем. Б. са категорични, че след
приключване на наказателното производство е върната общо на четиримата пострадали
– на ищците и на свидетелите, сумата от 61 100 лв., т.е. по 15 275
лв. на всеки от тях, като В. и С. К. отстъпили техните дялове на дъщеря си Е. и
на съпруга ѝ Я. – „Тези пари ги
дадоха на нас четиримата – на баща ми, на мен, на съпруга ми и на майка ми.
….След като получихме парите от следователя се разбрахме с моите родители тези
пари да ги вземем аз и съпруга ми, тъй като са по-близо до сумата, която ние
имаме от 68 000 лв. …“ (свид. Е. Б.); „Върнаха ни общо 61 100 лв. в *** в банката. Отидохме и четиримата
в самата банка. В банката се подписахме и четиримата, че получаваме сумата
61 100 лв., а след това решихме тези пари да останат за мен и за съпругата
ми…“ (свид. Я. Б.).
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД са процесуално допустими,
а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, а чл. 51, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият
състав, пораждащ облигационно правоотношение с източник непозволено увреждане,
включва следните елементи, които трябва да се установят, за да се ангажира
деликтната отговорност на ответниците - те да са осъществили деяние (действие
или бездействие); деянието да е противоправно; от него да са причинени имуществени
и неимуществени вреди; вредите да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и то да е извършено виновно от ответниците.
В конкретния казус, предвид наличието
на влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 190/2013 г. на РС – Девин, която съгласно
чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК, е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, съдът приема за установени
обстоятелствата относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дейците – ответниците по делото Г.П., И.К., Р.Д.
и Н.П..
Кражбата по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК е отнемане на чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконното й
присвояване.
Тъй като престъплението кражба, за което ответниците са осъдени с влязла в сила
присъда, е резултатно, т.е. при него законът изисква да се установи настъпване
на имотна вреда, и нейният размер е елемент от фактическия състав на деянието,
както и негов квалифициращ признак („са
отнели чужди движими вещи в големи
размери”), в задължителната сила на присъдата на наказателния съд са
обхванати и останалите релевантни за чл. 45 от ЗЗД факти - размера на
причинените имуществени вреди и причинната връзка между тях и поведението на
ответниците. Когато размера на причинените имуществени вреди е съставомерен признак
на изпълнителното деяние от обективна страна, присъдата формира сила на
пресъдено нещо и е задължителна за гражданския съд и относно техния размер, като
е противопоставима на всички, а не само на участниците в наказателното
производство.
В този смисъл е и константната практика на
ВКС - ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
53/02.11.1981 г. по н.д.№ 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г.
по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№
368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.).
Ето защо, след като ответниците са осъдени за
престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК, размерът на причинените от тях имуществени вреди на ищците е част
от фактическия състав на това престъпление, поради което гражданският съд е
обвързан и в тази част от влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Неоснователни са възраженията на ответниците Р.Д.
и И.К., според които не е установено ищците да са били собственици на
процесните 100 000 лв. Изпълнителното деяние на
престъплението кражба включва осъществено отнемане чрез прекъсване на фактическата
власт на владелеца върху вещта с факта на вземането ѝ и установяване на
собствена власт с цел разпореждане с нея. При резултатното престъпление кражба е задължително конкретизирането не само
на квалифициращия размер на щетата като обективен съставомерен признак, но и патримониума
на конкретен правен субект, който е засегнат от това деяние. Без посочването на
този субект отнетата вещ не може да се характеризира като „чужда“ по смисъла на
чл. 194 от НК. Наред с това, кражба на движима вещ по смисъла на чл. 194,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК може да бъде осъществена и когато
вещта е била отнета не
само от собственика, но и от трето лице, в
чието държане се е намирала по договор със собственика и чрез което лице последният е упражнявал владението си върху нея.
В случая, от събраните в хода на
наказателното производство по н.о.х.д.№ 190/2013 г.
на РС – Девин гласни доказателства е установена собствеността на всички
откраднати движими вещи – различни суми пари и накити, а в диспозитива на Присъда
№ 38/31.10.2013 г.,
касаеща престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК, изрично е посочено, че собственици на част от отнетото имущество - процесните
100 000 лв., са именно настоящите ищци В. и С. К., поради което съдът
намира, че на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК това обстоятелство е
задължително за гражданския съд, тъй като то касае съставомерен признак на
деянието, за което са осъдени ответниците.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищците имуществени
вреди са доказани по основание и следва да се уважат. Относно размера на претърпените имуществени вреди обаче следва да се
вземе предвид безспорният факт, посочен в самата присъда, че част от
61 100 лв. от общо откраднатите 168 000 лв. е била възстановена от
извършителите и върната общо на четиримата пострадали – В. и С. К. и Е. и Я. Б.,
т.е. по 15 275 лв. на всеки от тях, поради което исковете на К. са
основателни и доказани до размер от общо 69 450 лв. (100 000 –
30 550 лв.) или по 34 725 лв. за всеки ищец.
В останалата част до пълния предявен размер от общо 100 000 лв.
исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че въпреки постановеното
с присъдата на наказателния съд връщане на 61 100 лв. общо на четиримата
пострадали, ищците В. и С. К. доброволно са отстъпили (подарили) техните дялове
на дъщеря си Е. и на съпруга ѝ Я., поради което ответниците не могат да
отговарят за размера над 69 450 лв.
Относно претендираните от ищците неимуществени вреди в размер на общо
10 000 лв., причинени в резултат на извършената кражба и изразяващи се в чувство на
тревога, възмущение, безпомощност, много притеснения, силно безпокойство и
страх да напускат дома си, усещане за несигурност и
недоверие към хората, намалени контакти с близки и
познати, съдът намира същите ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
От неоспорената съдебно-психологична експертиза и от събраните гласните
доказателства се установява, че в резултат на извършената кражба трайно е
нарушена потребностно-мотивационната и моралната сфера на ищците, изразена в
усещане за липса на справедливост, недоверие, отчаяние и апатия, ситуативни
страхови изживявания, съпътствани с очаквания за възможни негативни последици;
демотивация в работен аспект за полагане на труд и заделяне на средства;
понижено самочувствие и себеоценка, доминираща хронична депресия, като вещото
лице Д.Т. е посочила, че достоверността на проведеното психологично интервю е
приблизително 70 %, както и причините за това.
Наред с това, са отчетени възрастта на ищците и предразположеността им към
тревога и стрес, които при тях се проявяват с по-интензивни и високи нива на
напрежение и безпокойство в ситуации, оценявани от ищците като опасни или
застрашаващи тяхната същност.
С оглед на събраните доказателства и след като прецени
характера и интензитета на причинените на ищците силни
психически
болки и страдания в резултат на
извършената кражба и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД,
съдът намира, че сумата от общо 2 500 лв. би репарирала претърпените
от тях неимуществени вреди, като на В. следва да се присъдят 1 500 лв., предвид
по-ярко манифестираната депресивна симптоматика, а на С. – 1 000 лв.
Не се установиха по надлежния ред при условията на пълно и главно доказване
твърденията за влошено в резултат на извършената кражба здравословно
състояние на ищцата В.К., тъй като тя още преди деянието е
била диагностицирана с множество сериозни соматични заболявания, в т.ч. фиброза и
цироза на черния дроб, както и асцит, като не се установи пряка
причинно–следствена връзка между извършената кражба и последвалите
хоспитализации на ищцата.
Ето защо, до пълните предявени размери от общо 10 000 лв. или по
5 000 лв. за всеки ищец исковете за обезщетяване на неимуществени вреди
вследствие на извършената кражба следва да се отхвърлят като недоказани и
неоснователни.
Върху присъдените обезщетения ответниците дължат и лихви за забава по смисъла на чл. 86, вр. чл.
84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от датата на извършване
на деликта – 22.03.2013 г. до окончателното плащане, тъй като според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, вземането от непозволено увреждане е изискуемо
от деня на извършването му, когато деецът е известен, и той изпада в забава и
без покана, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Според ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС
по т.д.№ 5/2005г., не е необходимо деянието и авторството му да се установяват
по някакъв специален ред, дори и когато деянието съставлява престъпление, то
обезщетението за причинените от него вреди е изискуемо от момента на извършването
му, а не от влизане в сила на присъдата, с която то се установява.
Съгласно чл. 53, вр. чл. 121 от ЗЗД,
когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Ето защо,
четиримата ответници следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците
причинените им имуществени и неимуществени вреди, в резултат на деликт, за
който има влязла в сила присъда, както следва: на В.К. - 34 725 лв. –
имуществени вреди и 1 500 лв. – неимуществени вреди; на С.К. - 34 725
лв. – имуществени вреди и 1 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2013 г. до окончателното плащане, като до пълните
предявени размери от по 50 000 лв. – имуществени вреди, за всеки от тях и
по 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на всеки ищец, исковете
следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Ищците претендират присъждане и на направените по делото разноски за адв. защита,
но такива е направила само ищцата В.К. в размер на 5 000 лв., съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие (л. 173), а в договора на С.К.
не е посочено договорено адв. възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски за адв. защита по делото, но съразмерно с уважената
част от исковете или 3 293 лв.
Няма данни ответникът И.К. да е направил разноски за адв. защита, като в
приложения на л. 78 от делото Договор за правна защита и съдействие няма
отразено плащане.
Ответникът Р.Д. е поискал присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. в полза на „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“, като е приложил
съответния договор (л. 18). Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ищците следва да му заплатят общо сумата 1 671,50
лв., съобразно отхвърлената част от исковете от 38 050 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК четиримата ответници следва да заплатят по сметката на ОС -
Пловдив дължимата ДТ в размер на 2878 лв.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. Т.Ц.; И.К.К.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.М.; Р.В.Д., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Б., и Н.П.П., ЕГН **********,***, да заплатят
СОЛИДАРНО на С.А.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез
адв. С.А., на основание чл. 45 и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД сумата 34 725
лв. (тридесет и четири хиляди седемстотин двадесет и пет лв.) - обезщетение за
имуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 195, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което са осъдени с влязла в сила Присъда № 38/31.10.2013 г. по н.о.х.д.№ 190/2013 г. на РС - Девин, както и сумата 1 000 лв. (хиляда
лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от същото престъпление, изразяващи се
в чувство
на тревога, възмущение, безпомощност, притеснения, силно безпокойство и страх
да напуска дома си, усещане за несигурност и недоверие към хората,
намалени контакти с близки и познати, ведно със законната лихва върху тях, считано от *** г. до окончателното
плащане, като до пълните предявени размери съответно от 50 000 лв. и от 5
000 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. Т.Ц.; И.К.К.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.М.; Р.В.Д., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Б., и Н.П.П., ЕГН **********,***, да заплатят
СОЛИДАРНО на В.С.К.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. С.А., на основание чл. 45 и чл. 86, вр. чл.
84, ал. 3 от ЗЗД сумата 34 725 лв. (тридесет и четири хиляди седемстотин
двадесет и пет лв.) - обезщетение за имуществени вреди, причинени от
престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК, за което са осъдени с влязла в сила Присъда № 38/31.10.2013 г. по н.о.х.д.№ 190/2013 г. на РС – Девин; сумата 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от същото престъпление,
изразяващи се в чувство на тревога, възмущение, безпомощност,
притеснения, силно безпокойство и страх да напуска дома си, усещане
за несигурност и недоверие към хората, намалени контакти
с близки и познати, ведно със законната лихва върху тях, считано от *** г.
до окончателното плащане, както и сумата 3 293 лв. (три хиляди двеста
деветдесет и три лв.) – разноски по съразмерност за адв. защита, дължима на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като до пълните предявени размери съответно от
50 000 лв. и от 5 000 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********, и В.С.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез
адв. С.А., да заплатят общо на „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“, БУЛСТАТ
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 671,50 лв. (хиляда
шестстотин седемдесет и един лв. и 50 ст.) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. Т.Ц.; И.К.К.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.М.; Р.В.Д., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Б., и Н.П.П., ЕГН **********,***, да заплатят
СОЛИДАРНО по сметката на ОС - Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
2878 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и осем лв.) - дължима държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/