М О Т И В И към Присъда № 124/07.08.2019
г. по НОХД № 995/2019 г. по описа на РС Сливен, изготвени на 21.08.2019 год.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Й.Г. за извършено от него
престъпление по чл. 151, ал.1, вр. чл. 63, ал.1 от НК.
В насроченото
разпоредително заседание пострадалото лице Р.И.А. редовно призована се явява лично и със
своята майка З.И., като преди даване ход на заседанието заявява, със съгласието
на своята майка, че не желае да се конституира като частен обвинител и
граждански ищец.
РП-
Сливен изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като изразява
становище, че не се противопоставя делото да се гледа по реда на глава 27 от
НПК.
В разпоредително
заседание подсъдимият Г. се явява лично и със служебен защитник , който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371
от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша
страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че
искането за разглеждане на делото по глава 27
от НПК
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371
от НПК
и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2
от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно
заседание поддържа обвинението така, както е повдигнато, предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”***, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от шест месеца.
Назначеният
на подсъдимия служебен защитник пледира за налагане на наказанието, предложено
от представителя на РП Сливен. Подсъдимият
Г. в съдебно заседание се признава за виновен, заявява, че обича пострадалото
лице, желае да създаде семейство с нея. Желае да му бъде наложено наказание
пробация.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Г., роден на *** ***, и
пострадалото лице Р.А., родена на *** год. се познавали от деца, били съседи.
През 2017 год. двамата решили да имат връзка, тъй като се харесвали и обичали. Около
месец след това, през лятото на 2017 год. двамата отишли на разходка извън с.
Сотиря, в една горичка. Там започнали да се целуват, възбудили се и по взаимно
желание осъществили полов акт. Към този момент подсъдимият бил на 16 години, но
въпреки непълнолетието си, е разбирал свойството и значението на
деянието си и е могъл да ръководи постъпките си. Той знаел, че св.А. е
на 13 години, т.е. няма навършена 14-годишна възраст. След като А. в
продължение на няколко часа не се прибрала в дома си, майка й - св. З.И., започнала
да я търси, намерила в горичката и я прибрал в дома им. Там А. й признала, че е
осъществила полов контакт с подсъдимия, като й било за пръв път и признала на
майка си, че обича подсъдимия. След 2-3 дни подсъдимия отишъл в дома на А.,
признал на родителите й че я обича и я поискал от родителите й за жена. Пострадалата
заявила, че и тя много го обича. След този разговор, още повече, след като
разбрали, че дъщеря им не е девствена родителите й се съгласили да заживеят в
дома им. А. и Г. продължили да осъществяват полови контакти. През лятото на 2018 г. след като на А. й
закъснял месечният цикъл, направила тест за бременност, който бил с положителен резултат. На 27.07.2018 год. А. заедно
с майка си посетила кабинета на акушер-гинеколог - д-р Г.И. ***. При прегледа
д-р И. установил бременност на 7 гестационни седмици. На 05.09.2018 год. А. направила спонтанен аборт, констатиран от д-р И..
След като в началото на месец януари 2019 г. родителите на
обвиняемия заминали на работа в Италия, двамата се преместели да живеят в дома
на родителите му. На 10.10.2018 г. в Дирекция „Социално подпомагане" -
Сливен постъпил писмен сигнал от д-р Г. И., в което съобщавало, че непълнолетната
към този момент Р.А. родена *** г. е бременна, записана на женска консултация. От
Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен уведомили РУ Сливен за
случая.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на направените от
подсъдимия самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са
безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Р.А., З.И.,
М.С., приобщени по съответния процесуален ред. Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия Г. дадени от него в хода на досъдебното производство, като на
основание чл. 372, ал.
4 от НПК
ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия признава вината
си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа
обстановка подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал.
1 вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК,
тъй като на неустановена дата през
лятото на 2017 г.,
в с. Сотиря, общ.Сливен, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил
с Р.И.А. - ЕГН ********** - ненавършила 14-годишна възраст (на 13 години) като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият Г. е бил непълнолетен към
момента на извършване на деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално
и физическо състояние, което му е позволявало да разбира свойството и
значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към
този момент той да е бил със забавено развитие или да е страдал със заболяване,
което да не му е позволявало от интелектуална страна да не осъзнава
извършеното.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи
от състава на престъпленията, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени съдействието му на досъдебното производство,
добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало, обстоятелствата, при
които е извършено деянието. Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Преди да прецени изложените
обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал.
1 от НК
наказание съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Г. за извършеното от него деяние по чл. 151, ал.
1 вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК
наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от шест месеца като
подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще
допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Ръководен от изложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: