Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
гр. Ботевград, 13.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 2584 по
описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба от Г. ф. - гр. С., представлявано от
изпълнителните директори Б.М. и С.С., срещу Ц.Н.Ц. с ЕГН: ********** е предявен
иск с правно основание чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, бук. „а“ от КЗ
(отм.).
Ищцовото дружество твърди, че на 03.12.2011 г. в гр.
Ботевград се е състояло ПТП, при което бил увреден л. а. „А. *“ с ДКН: ********,
собственост на Н. С. Н. ***. Сочи се, че виновен за катастрофата бил отв. Ц.Ц..
Същият управлявал л. а. „О. В.“ с ДКН: ********, собственост на М. А. Й., като
при завиване надясно на кръстовище, където се пресичат бул. „Ц. О.“ и ул. „И.“,
предприемайки маневрата от крайна лява лента, без да пропусне движещото се до
него МПС, отнел предимството на същото като между двата автомобила настъпил
удар. Твърди се още, че ответникът управлявал своя автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Затова Г. ф. изплатил
обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 958,80 лв. С
Регресна покана с № 14/14.01.2013 г.
ответникът бил поканен да възстанови на Фонда изплатената сума, но към момента
на подаване на исковата молба Ц.Ц. не погасил задължението си. По същество
искането към съда е ответникът да бъде осъден да заплати на Г. ф. - гр. С.
сумата от 958,80 лв., представляваща изплатено от Фонда обезщетение по щета №
11-1298/14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в настоящото производство
разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща свой представител. Ответникът се явява лично, като заявява, че оспорва
иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От Протокол за ПТП № 1300743/03.12.2011 г. се
установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно, че ответникът Ц.Н.Ц. е
реализирал ПТП, като движейки се по бул. „Ц. О.“ в гр. Ботевград, на кръстовище
с ул. „И.“ завил надясно от най – лявата пътна лента. В протокола се съдържа и
схема на ПТП, както и са описани щетите по двата автомобила. Съгласно
констатациите в протокола, другият автомобил – „А. *“ с ДКН ********,
собственост на Н. С. Н. е получил увреждания на преден капак, предна броня,
предна решетка, преден десен калник и др. Протоколът е двустранно подписан от
участниците в състоялото се ПТП, включително от ответника Ц.Н.Ц..
Съгласно приложената Справка от 14.12.2011 г. от
базата данни на Информационен център към Г. ф. , собственикът на управлявания
от ответника лек автомобил „О. В.“ с ДКН ******** последно е застраховал своята
гражданска отговорност по силата на застрахователна полица № 22111890164864 на
04.08.2011 г., като същата е осигурявала застрахователно покритие от следващия
ден 05.08.2011 г. до датата на прекратяването – 04.11.2011 г. включително, след
което договорът за застраховка е прекратен.
Видно от Доклад по щета за имуществени вреди №
111298/14.12.2011 г. за собственика на увредения автомобил – „А. *“ с ДКН ********
от Г. ф. е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 958,80 лв.,
както и ликвидационни разходи в размер на 14,50 лв. в тежест на виновния водач,
причинил процесното ПТП.
В заключителната техническа експертиза по щета №
11-1298/14.12.2011 г. са посочени по пера конкретните суми за труд и материали,
формиращи горепосочената глобална сума от 958,80 лв.
Щетите по лек автомобил „А. *“ с ДКН ******** са
описани в представеното опис – заключение от ЗК „ЛЕВ ИНС“ по аналогичен начин на
този в техническата експертиза и в протокола за ПТП.
От Свидетелството за регистрация на лек автомобил „А.
*“ с ДКН ******** се установява, че собственик на същия е Н. С. Н..
От Преводно нареждане от 17.12.2012 г. се установява,
че Г. ф. е заплатил по банков път на собственика на увредения автомобил „А. *“
с ДКН ******** - Н. С. Н. сумата от
958,80 лв. като основание за плащане е посочено „обезщетение по Щ. № 11-1298/11“.
С Регресна покана изх. № ГФ-РП-14/14.01.2013 г. ищецът
Г. ф. уведомява отв. Ц.Ц., че е изплатил сума в размер на 973,30 лв.,
представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди, нанесени с л.
а. „О. В.“ с ДКН: ********, управляван от ответника без застраховка „гражданска
отговорност“ при ПТП, станало на 03.12.2011 г. С поканата се указва на
ответника, че следва да възстанови посочената сума по изрично индивидуализирана
сметка. Видно от приложеното известие за доставяне, регресната покана е връчена
лично на ответника на 17.01.2013 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, бук. „а“ от КЗ
(отм.).
В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на следните материално – правни предпоставки за уважаване на иска:
1.) виновно противоправно поведение от страна на ответника; 2.) вид и размер на
вредите; 3.) причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
причинените вреди; 4.) изплащане на обезщетение от страна на ищеца; 5.)
настъпила изискуемост на вземането на ГФ (отправяне на покана за плащане до
ответника).
Доколкото неплащането от страна на ответника към ГФ и
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач са
отрицателни факти, то доказателствената тежест в процеса се размества и
ответникът следва да докаже (ако твърди), че е платил и/или че е имал валидна
застраховка „ГО“ към момента на настъпване на процесното ПТП.
Виновното противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в отнемане на предимство на лек автомобил „А. *“ с ДКН ********,
при завиване надясно от крайна лява пътна лента, се установява от двустранно
подписания протокол за ПТП. Поначало протоколът за
ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща за
съда доказателствена сила, но само за фактите, осъществили се от или в
присъствието на съответното длъжностно лице. В частта относно механизма на
настъпилото ПТП, той не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като
произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило
акта. Аргументи за казаното могат да се почерпят от разпоредбата на чл. 9 от
НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, която не
предоставя удостоверителна компетентност на органите на МВР относно
обстоятелства, при което е настъпило ПТП-то и задължение за отразяване в
протокола на механизма на настъпването му. Изложеното
последователно е споделяно в практиката на ВКС /р. № 15/25.07.2014 г. по т. д.
№ 1506/2013 г. на I ТО; Р. № 71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. на II ГО/. В
конкретния случай обаче в протокола са отразени неизгодни факти, настъпването
на които страната е удостоверила с подписа си. Ето защо, протоколът за ПТП, в
частта относно обстоятелствата по настъпването му, макар и с характер на частен
документ, също се ползва с обвързваща доказателствена сила /в този смисъл
мотивите на опр. № 6/04.01.2011 г. по т. д. № 504/2010 г. на II ТО на ВКС/.
Видът и размерът на вредите, причинени вследствие на
процесното ПТП, се доказват при съвкупния анализ на протокола за ПТП,
техническата експертиза и описа на щетите, които кореспондират помежду си и
взаимно се подкрепят.
Причинната връзка между противоправното поведение на
ответника и причинените вреди също е изводима от протокола за ПТП, тъй като за
този неизгоден за ответника факт е направена констатация от длъжностното лице,
като ответникът от своя страна е направил извънсъдебно признание за соченото
обстоятелство, подписвайки протокола.
Налице е и изплащане на обезщетение от страна на ищеца
в размер на претендираната сума от 958,80 лв., за което е представено
съответното платежно нареждане.
Изискуемостта на процесното вземане също е настъпила,
с получаването на регресната покана за плащане от ответника. По този начин
ищецът е поставил срок на ответника за погасяване на неговото задължение, в
който срок не е постъпило доброволно плащане.
В процесния случай пътно – транспортното произшествие
е настъпило на 03.12.2011 г., т.е. извън периода от 05.08.2011 г. до 04.11.2011
г. , за който собственикът на л. а. „О. В.“ с ДКН: ******** е имал действаща
застраховка „гражданска отговорност“. Именно защото към момента на настъпване
на ПТП за автомобила не е било осигурено застрахователно покритие, дължимото
обезщетение е било изплатено от Г. ф. .
Разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, бук. „б“ КЗ (отм.)
регламентира, че Фондът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно
средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и
не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието
настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от
приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгл. ал. 12 от същата разпоредба, след изплащане на
обезщетението по ал. 1 Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и разходите по ал. 8 (разходите за определяне и изплащане на
обезщетението).
Всичко гореизложено налага извод, че предявеният иск е
доказан и основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ц.Н.Ц. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г. ф. - гр. С. сумата
в размер на 350 (триста и петдесет) лв., представляващи сторени в
производството разноски, от които 50 лв. – държавна такса и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно
основание чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, бук. „а“ от КЗ (отм.) Ц.Н.Ц. с
ЕГН: ********** да заплати на Г. ф. - гр. С. с ЕИК: ********* сумата от 958,80 лв. (деветстотин петдесет и осем
лева и осемдесет стотинки), представляваща изплатено от фонда обезщетение
по щета № 11-1298/14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.12.2017 г. (датата на предявяване на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Ц.Н.Ц. с ЕГН: ********** да заплати на Г. ф. - гр. С. с ЕИК: *********
сума в размер на 350 (триста и петдесет)
лв., представляваща сторени в производството разноски, от които 50 лв. –
държавна такса и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на всяка от страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :